РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Златоград , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. К. Х.
при участието на секретаря Ф. А. Е.
като разгледа докладваното от Д. К. Х. Гражданско дело № 20205420100238
по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.,
ул. „И.“ № *, обл. С., чрез адв. Г. Н.Д., със съдебен адрес гр. З., ул. „Б.“ № *,
ет. *, офис * срещу Община - Н., БУЛСТАТ * представлявана от Кмет Б.Р.К.
със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че от м. март 1980 г. ползва, владее
и свои като негова собственост недвижим имот, а именно: поземлен имот с
площ 880 кв.м., попадащ извън урбанизираната територия на гр. Н., общ. Н.,
обл. С. образуван от ПИ с пл. № * по кадастралния и регулационен план на гр.
Н., одобрен със Заповед № ** от 12.01.1987 г. и последно изменен с № **от
30.10.2017 г. на ОбС – Н. – 168 кв.м. и 712 кв. м. от ПИ с идентификатор
51319.6.805 по КВС на гр. Н., ведно с построената в имота, в частта на ПИ с
идентификатор 51319.6.805 селскостопанска постройка от 9 кв.м. при граници
и съседи: на север – улица; на изток – УПИ І – 474, КВ. 58; на юг – УПИ VІ и
УПИ VІІ, кв. 58; ПИ с идентификатор 51319.6.805 по КВС гр. Н.
Ищецът, чрез адв. Г. Д. твърди, че селскостопанската постройка
представлява кошара за отглеждане на животни, която е изградена е през м.
март 1080 г. от дървен материал и е покрита с ламарина. Около кошарата с
1
борови ритловици е оградил площ около 24 кв.м., която му е служила и
служи като дворно място към кошарата, с цел ограждане на животните. За
добив на сено и за свободно пашуване на животните е оградил около
кошарата земна площ от 880 кв. м.. Цялата площ е била оградена с колове от
борови ритловици, на места е изградил дървени плетове, част от площта е
ограничил с храсти, а на юг от към страната на частните имоти е прокопал
канал и оформил трап. По този начин е обособил земна площ граничеща на
север с път, на изток със собствен имот, на юг с частни мито и горска
територия, която е била обрасла с храсти и борови дървета. За ограждане на
кошарата и терена е добивал през годините дървен материал от съседния
имот. Периодично е изсичал боровите насаждения и храстите. Така
ограденият имот го е превърнал в ливада около кошарата и пасбище от към
страната на горския имот. Завладеният имот е бил естествено продължение
към ползваната от него друга стопанска сграда построена в имот с пл. № 474
по КРП на гр. Н.
Ищецът А. твърди, чрез адв. Гр. Д., че имотът никога не е включван в
ТКЗС и др. подобни организации и не е обезщетяван по никакъв начин. Не е
заявявал имота за възстановяване по ЗЗПЗС. Процесният имот е владян
единствено от него.
Твърди също, че липсват доказателства, община Н. да е собственик на
имота, но пък е съставен Акт за частна общинска собственост.
Според ищеца по никакъв начин, имотът не е отнеман в полза на
държавата.
При това положение, при липса на доказателства общината да е
придобила имота на друго правно основание, процесният имот е запил статута
си на частна собственост и може да бъде придобиван по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
той ищецът Г. С. А. е собственик на основание давностно владение на ПИ с
площ 880 кв.м., попадащи извън урбанизираната територия на гр. Н.,
образувано ПИ с пл. № 474 по кадастралния и регулационния план на гр. Н.,
одобрен със Заповед № */12.01.1987 г. и последно изменен с № */30.10.2017 г.
на ОБС – Н. – 168 кв.м. и 712 кв.м. от ПИ с идентификатор 51319.6.805 по
КВС на гр. Н., ведно с построената в имота, в частта от ПИ с идентификатор
51319.6.80 селскостопанска постройка от 9 кв.м., при граници и съседи: на
север – улица; на изток – УПИ I-474, кв. 58; на юг – УПИ VII, кв. 58.
В съдебно заседание, ищецът чрез адв. Г. Д., поддържа иска и моли да
бъде уважен.
Ответникът, не е подал писмен отговор и не взема становище по иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
2
следното:
По делото е представена скица на имот с № 006805 в местността „И.“,
който имот е посочено, че е собственост на Община – Н. и е с площ 5.979 дка.
Посочено е, че е собственост на общината въз основа на Протокол по чл. 19
ЗСПЗЗ.
Приложено е Удостоверение от „ДГС-З.“, от което се установява, че за
незаконния строеж на кошара в ДГС и за незаконна сеч на иглолистни
ритловици на Г. С. А. са налагани административни наказания „Глоба“.
По делото е представена и Скица от геодезическо заснемане на ПИ №
474, кв. 58, по плана на Н. В обяснителната записка към геодезическото
заснемане е посочено, че проектният имот е с площ от 880 кв.м. и попада
извън урбанизираната територия на община Н. Попада в следните ПИ: в ПИ
с пл.№ 474, одобрен със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. и последно изменен с
№ 496/30.10.2017 г. на ОБС – Н., с площ 168 кв.м. и в ПИ с идентификатор
51319.6.805 по КВС на Н. със 712 кв.м. Посочено е, че в заснетия имот има
съществуваща стопанска постройка с площ от 9 кв.м. Изготвени са и две
скица от инж. К.Д., на които претендираният имот е повдигнат в зелен цвят, а
на едната вътре в зеления цвят имотът е оцветен в розов цвят.
По делото са разпитани като свидетели К.Н.Н.и Б. А. К..
От показанията на същите, съдът прие за установено, че Г. владее
имота от около 1980 г. Свидетелите са го виждали още тогава да обработва
процесния имот, който е с площ 8-9 ара. Имотът е ограден с дървени огради.
Нито другите наследници на родителите на ищеца, нито пък външни хора
оспорват собствеността на Г. по отношение на процесния имот. Вътре в имота
има дървена кошара, където Г.А. отглежда животни. Близо до този имот е
къщата на Г., като дворът на къщата е съседен на процесния имот. На
свидетелите не е известно община Неделино да е извършила някакви
дейности в процесния имот.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице инж. Д.С..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
От заключението на вещото лице, съдът взема за установено, че няма
данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни
организации. Имотът не е отчуждаван за общински или държавни нужди. Не
е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Има Акт за частна общинска
собственост за имот № 006805 по КВС на Н., с площ от 5979 кв.м.
Процесният имот заема 712 кв.м. от имот № 006805. На представеното
геодезическо заснемане, процесният имот е със зелен контур и е оцветен в
червено (розово). Според вещото лице скицата от геодезическото заснемане е
абсолютно точна.
3
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 10-годишна
придобивна давност, а именно от 1980 г.
Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници или други лица. За такова прекъсване няма доказателства
по делото.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответният
ред. Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на
одържавени имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
4
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 от ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик (макар, че в случая ответникът има пасивно
поведение).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Тоест налага се извода, че ищецът ще следва да бъде признат за
собственик на притендирания имот с площ 880 кв.м., повдигнати в червено-
розов цвят и оконтурен със зелени линии на скицата от геодезическото
заснемане, приложена по делото. Тази скица, преподписана от съдия-
докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението.
По делото няма претенции за разноски, поради което, съдът не следва
да се произнася.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. -Н., БУЛСТАТ ***,
представлявана от Кмет Б. Р. К. със седалище и адрес на управление: гр. Н.,
обл. С., ул. „А. С.“ № *, че Г. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „И.“ № * е собственик въз основа на давностно владение с начало 1980 г.
на ПИ с площ 880 кв.м., попадащи извън урбанизираната територия на гр. Н.,
обл. С., образувано ПИ с пл. № 474 по кадастралния и регулационния план на
гр. Неделино, одобрен със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. и последно изменен
5
с № 496/30.10.2017 г. на ОБС – Н. – 168 кв.м. и 712 кв.м. от ПИ с
идентификатор 51319.6.805 по КВС на гр. Н., ведно с построената в имота, в
частта от ПИ с идентификатор 51319.6.80 селскостопанска постройка от 9
кв.м., при граници и съседи: на север – улица; на изток – УПИ I-474, кв. 58; на
юг – УПИ VI и VII, кв. 58, като процесният имот е повдигнат в червено-
розов цвят и оконтурен със зелени линии на скицата от геодезическото
заснемане, приложена по делото. Тази скица, преподписана от съдия-
докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ____Д.Х.___________________
6