№ 10543
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. С.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110145877 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
285491/10.09.2024 г./ на „***********“ ЕАД срещу И. В. Д., с която са предявени
осъдителни искове за следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *************, с абон. № 346160, а именно: 31.28 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 02.08.2024 г. до окончателното плащане; 7.97 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2021 г. до 11.07.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот по
силата на договор и наследяване от А. В. Д., към което са приложими общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
през процесния период топлинна енергия за имота. Твърди, че той е извършвал
самостоятелно дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, като е
извършвал реален отчет на уредите за дялово разпределение, след което са издавани
изравнителни сметки, но ответникът не му е платил дължимата цена за услугата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е абонат на ищцовото дружество за
процесния имот, но счита, че не дължи претендираните суми, защото са формирани на база
нереални стойности. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда. В случая, съобразявайки изложените от ищеца фактически
твърдения, съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139,
ал. 2, пр. 1 ЗЕ за цената на услугата дялово разпределение и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата.
Основателността на главния иск се обуславя от наличието на следните предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между ищеца и ответника и неговото съдържание; извършването от ищеца на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот през исковия период и
нейната цена; изискуемост на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая с Определение № 15488/02.04.2025 г., в което е инкорпопиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот. Договорът съобразно чл.
150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, по отношение на които с доклада е
съобщено, че на съда е служебно известно публикуването им в един централен и в един
местен всекидневник.
Основание за задължението на клиентите за плащане на цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на топлофикационното дружество е услугата да е
извършена. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е
2
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. В случая от писмените доказателства на л. 12 – 19 се установява, а и не е спорно
по делото, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата през исковия период е
извършвано от топлопреносното предприятие. Следователно за ищеца е възникнало вземане
за цената на извършената от него услуга.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. В
случая по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за цената на всеки компонент по
чл. 36, ал. 1 от общите условия.
От друга страна, съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за цена, която би следвало да е писмено
определена от ищеца в ценоразпис. При това положение размерът на вземането следва да
бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът счита, че той възлиза на
претендирания размер от 31.28 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационното дружество, в това
число и за стойността на услугата дялово разпределение, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, респ. те се погасяват с 3-годишна давност.
По делото не е доказано какъв е определеният от ищеца ред и начин на заплащане на
услугата дялово разпределение. Това налага извод за липса на уговорен срок за заплащането
на това задължение. Следователно то става изискуемо след покана, респ. началото на
давността се определя съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД – от деня, в който задължението е
възникнало, т.е. след изготвянето на индивидуалните справки за използвана топлинна
енергия. В случая няма конкретни данни за датата на изготвяне на индивидуалните справки,
но при всички случаи справката за първия отчетен период е изготвена след неговия край, т.е.
най-рано през м. 05.2022 г. Следователно давността е прекъсната с подаването на исковата
молба на 02.08.2024 г., респ. възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането е неоснователно.
3
По изложените съображения искът за цената на услугата дялово разпределение е
изцяло основателен, като върху сумата от 31.28 лв. ответникът дължи и законната лихва,
считано от 02.08.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва, следва да се посочи, че не са представени
доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата
дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От това
следва извод, че той не е изпаднал в забава, респ. искът срещу него за мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи общо на 120 лв., както следва: 40 лв. –
държавна такса; 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 60 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ сумата 31.28 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *************, с абон. № 346160, ведно със законната лихва от 02.08.2024
г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 120 лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 7.97 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. **********, да заплати на И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 60 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4