Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Габрово, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на първи декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 16 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от М.С.В., ЕГН **********,***,
чрез адв. К. Г. против ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София” № 7, ет. 5,
представлявано от А. Л.Р. К.– изпълнителни директори.
В
исковата молба се излага, че на 30.09.2019 г., в гр.
Габрово на ул. „Юрий Венелин” № 12, около 22:50 ч., при движение в посока
централна градска част, Н. Н. Т., като водач на лек автомобил БМВ 318, с рег. №
Т 8602 АК, изгубва контрол над МПС-то и се забива челно в дърво, в дясно на
пътното платно. От настъпило ПТП е пострадал ищецът, на който били причинени
значителни телесни повреди. За ПТП-то е съставен констативен протокол с
пострадало лице № 2019 -1034-444/30.09.2019 г. по описа на ОД на МВР – Габрово.
Видно от констативния протокол с пострадали лица № 2019 -1034-444/30.09.2019 г.
по описа на ОД на МВР – Габрово, виновният за процесното ПТП водач попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за вреди се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност” сключена със ЗАД „ОЗК Застраховане” АД –
застрахователна полица № BG/23/119001758690 валидна от 24.06.2019 г. до
23.06.2019 г.
След инцидента ищецът е
откаран по спешност в МБЛА „Д-р Тота Венкова”, където са установени следните
увреждания: дифузна травма на главния мозък, контузио церебри, оедема церебри,
множество прорезни рани в лявата лицева половин и лявата половина на шията; голяма разкъсно-
контузна рана в областта на главата, обилно кървяща и бомбирана със съсиреци,,
мозъчен паренхим – двустранно множество хиперденсни с кръвно- еквивалентна
плътност, конкузионни огнища, перифокален едем; вероятна фрактура на
окципитална кост в дясно. Предвид значителните телесни повреди е хоспитализиран
до 10.10.2019г.
Здравословното състояние
на ищеца не се подобрило и след извършено томографско изследване на 21.10.2019
г., лекарите установили, че в следствие на ПТП-то В. получил следните
увреждания: фрактури на страничните израстъци на всички пет лумбални прешлени в
ляво; анулус фиброзус на диск Л-3 Л-4; тромбофлебит с тромбоза на дълбоките
вени на левия долен крайник/вена илиака и разклоненията й, с оток и болезненост
на крайника.
В началото близките му
се грижели за него и му помагали в ежедневните битови и хигиенни нужди. От
травмите пострадалият изпитвал силни болки, поради което му се налагало да
приема обезболяващи. В резултат на ПТП- то, здравословното м състояние се
влошило, което дало отражение на психиката му, оплаквал се от понижено
настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и
вниманието.
Във връзка с лечението
си до момента В. е извършил разходи в общ размер на 682 лв., за заплащане на
заключващи плаки, медикаменти и потребителски такси, за което разполага със съответните фактури.
Ищецът изпратил покана до
застрахователя, за което е образувана застрахователна претенция №
0411-800-0009/2019 г., но до настоящия момент ищецът не бил обезщетен от
ответното дружество, като тримесечният срок е изтекъл на 05.03.2020 г., като с
писмо с изх. № ЦУ 99-2072/06.03.2020 г. е постановен отказ от заплащане на
исканото обезщетение.
Моли, да се осъди ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД да заплати на М.С.В. сумата в размер на 60 000 лв.,
предявена частично от пълни размер на иска 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от ищеца, в резултат на ПТП настъпило на 30.09.2019 г. в гр. Габрово,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2020 г. – деня
следващ деня на изтичане на срока за произнасяне от страна на ответника, до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Моли, да се осъди ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД да заплати на М.С.В. сумата в размер на 682,80 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на
ПТП настъпило на 30.09.2019 г. в гр. Габрово, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.03.2020 г. – деня следващ деня на изтичане на срока
за произнасяне от страна на ответника, до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение. Претендират се разноските по делото.
С протоколно определение
от 29.09.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск за имуществени вреди,
като същият е увеличен в размер на 1 272, 94 лв. С протоколно определение от
27.10.2020 г. е допуснато изменение на
предявения иск за неимуществени вреди, като същият е увеличен сумата от 100 000
лв. - пълният размер на предявения частичен иск.
В постъпилия отговор от ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД, чрез адв. К. Т., се заема становище за недопустимост на иска,
тъй като от ищеца са изискани допълнителни документи, които той не предоставил,
а исковата молба е подадена преди изтичане на тримесечния срок. Излагат се
твърдения за нередовност на исковата молба, тъй като не е посочена банкова
сметка, а и същата не съдържала изложение на обстоятелствата, на които се
основава иска. Било поместено само едно единствено изречение в тази връзка и
неправилно ответникът предполага, каква е фактическата обстановка на база
представения констативен протокол. Същият бил и незаконосъобразно издаден, тъй
като към него не приложена план схема на ПТП- то.
Оспорват се исковете по основание и
размер. Оспорва се механизма на ПТП- то изложен в исковата молба. Оспорва да е
причинен деликт от Н.Т., водач на л.а. БМВ 318, с
рег. № Т 8602 АК, застрахован при ответното дружество. Оспорва се да е
извършено деяние от същата, неговата противоправност, виновността на дееца,
причинната връзка и настъпилите вреди. Процесният автомобил не е имал
техническа възможност да избегне
сблъсъка. Причината за удара е неправилна маневра на друго МПС, което е
принудило Т. да натисне лентата, в която се е движела.
Алтернативно се твърди,
че водача на автомобила е получил внезапно неразположение от медицински
характер, довело до невъзможност да контролира управлявания от нея автомобил.
Вредите са настъпили от случайно деяние. Алтернативно твърдят, че причината за
настъпилото ПТП е неравност на пътното платно,
което е изхвърлило водача Т. от нейната лента.
Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат, както
и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Дори да се приеме,
че вредите са настъпил в следствие на ПТП-то, моли съдът да вземе предвид, че
са в резултата на случайно деяние.
Оспорва се размера на
претенцията като противоречаща на чл. 52 от ЗЗД, по подробно изложени
аргументи. При условията на евентуалност оспорват вредите, посочени в
томографското изследване от 21.10.2019 г. да са резултат от ПТП- то. Считат, че
ако се прием, че здравословното състояние на ищеца не се подобрявало, то това е
резултат от неспазване на предписаното лечение. Оспорва се твърдението, че
ищецът е имал нужда да бъде подпомаган от близките си за задоволяване на
битово- хигиенните нужди.
В случай, че се установи
причинна връзка между ПТП и телесните увреждания, прави възражение за
съпричиняване, тъй като ищецът е бил без правилно поставен колан. Пострадалият
сам се поставил в риск под влиянието на алкохол. Също така сам е допринесъл за
настъпване на резултат, тъй като се качил в автомобил управляван от лице
употребило алкохол. Приносът бил основание за намаляване на обезщетението на
осн. чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД.
Оспорват се акцесорните
искове за лихви. Оспорва искът за имуществени вреди, тъй като платежните документи не доказвали извършени
от ищеца разходи. Претендират се разноските по делото.
В проведените съдебни
заседания, процесуалният представител на ищеца, адв. Г., поддържа исковата
молба и моли предявените искове да се уважат изцяло, представя писмени бележки.
Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител адв. Т., оспорва
предявените искове и моли да се отхвърлят,
представя писмени бележки. И двете страни претендират разноските по делото.
Габровският окръжен съд като изслуша
твърденията на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол с пострадали лица № 2019 -1034-444/30.09.2019 г. по описа
на ОД на МВР – Габрово, справка от интернет на ГФ за наличието на
застраховка ГО и застраховка „Гражданска отговорност”
сключена със ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, застрахователна полица №
BG/23/119001758690 с приложена зелена карта към нея, епикриза изх. № 12315/2019
г., компютърно -томографско изследване 21.10.2019 г., фактури 25 бр., амбулаторни
листове - 26 броя, експерти решения на ТЕЛК - 3бр., застрахователна претенция
от 05.12.2019 г., писмо с изх. № ЦУ99-2072/06.03.2020 г., приетата съдебно -
медицинска експертиза и допълнителната такава, приетата съдебно -
автотехническа експертиза и допълнителната такава, изслушаните свидетелски
показания, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.09.2019 г. в гр.
Габрово, на ул. „Юрий Венелин” № 12, около 22:50 ч., с управлявания от водача Н.Т.
лек автомобил БМВ 318, рег. № Т 8602 АК е констатирано настъпването на ПТП с
пострадало лице водачката и М.С.В., който с тежка черепно - мозъчна травма е
настанен за лечение в хирургично отделение, видно от констативния протокол с
пострадали лица № 2019 -1034-444/30.09.2019 г. по описа на ОД на МВР – Габрово.
В констативния протокол е отразено, че автомобила е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК Застраховане” АД –
застрахователна полица № BG/23/119001758690 валидна до 23.06.2020 г.
От заключението на вещото лице инж. М.Х.
се установява следния механизъм на настъпване на горепосоченото ПТП, а именно: на 30.09.2019 г. в гр. Габрово, на ул. „Юрий Венелин” № 12,
около 22:50 ч., в посока централна градска част се движел лек автомобил БМВ
318, с рег. № Т 8602 АК, управляван от водача Н.Т. *** със скорост около 81 km/h, като платното на
движение е покрито с дребнозърнеста, средно износена асфалтова настилка, без
неравности и разрушаване. Пътният участък в зоната на произшествието е прав,
след ляв, за посоката на движение на автомобила, завой. Платното за движение в
завоя и правия участък са хоризонтални. От дясно на платното за движение е оформена
отбивка за автобусна спирка, като платното за движение по ул. „Юрий Венелин” е
двупосочно. Ширината на платното за движение е 8,4 метра, а лентата за движение
към центъра на града е 4,10 м. На десния тротоар, след десния край на отбивката
за автобусната спирка, са разположени дървета, в оформени квадратни зони. Между
двата ориентира са разположени две такива дървета, като първото е на 11,6 м.
след ориентир 1, а второто на 5,8 м.
преди ориентир 2, измерени по косото стесняване на десния край на
отбивката и на 1,9 м. от десния край на платното на движение по ул. „Юрий
Венелин”. Височината на бордюра на тротоара на отбивката е 0,06 м. В
затревената част се намира трето дърво. Спрямо посоката си на движение на лекия
автомобил има ляв завой, който поради движение със скорост по - голяма от
критичната на завоя, която е 72 km/h,
водачът губи контрол над автомобила завъртайки се на ляво, обратно на
часовниковата стрелка, продължавайки със задната си част напред, отлагайки
дъговидни следи на дясно, се удря първо с лявата си странична част, във второто
дърво, като скоростта му на движение при този удар е около 55 km/h. От удара се завърта
леко на дясно около дървото и отделяйки се с движение от тротоара, отлага следа
от гума по бордюра, след което продължава движението си в затревената част и там със задната част се удря в третото
дърво, като скоростта на движение при този удар е около 28 km/h. От удара се деформира
задната част на автомобила и от него изпада возещия се на задната седалка
пътник. Според вещото лице скоростта на лекия автомобил, при започване на
отлагане на следите от приплъзване на гуми, е около 81 km/h, а скоростта при първия удар е около 55 km/h, като посоката в която
се е движел - централна градска част определя движение със скорост 50 km/h.
Според вещото лице
причината за настъпване на ПТП- то е високата скорост, несъобразена с характера
на пътя и ако автомобилът се е движел със скорост до 65 km/h, при максимално
задействане на спирачната система, е имало възможност автомобила да спре и да
не настъпи първия удар в дървото, както и ако леката кола се е движила с
разрешената скорост от 50 km/h,
която е по - малка от критичната скорост на завоя от 72 km/h е могло да се избегне
настъпването на ПТП- то. Прието е в заключението, че водачът на лекия автомобил
не е имал техническа възможност да спре автомобила до мястото на удара в
дървото, от момента, в който автомобила, при скоростта на движение е загубил
устойчивостта си на движение. Ако водачът се е движил със скорост, разрешена за
населеното място и се допусне, че изгуби устойчивостта на движение, то при
своевременно реагиране за спиране, лекия автомобил ще спре преди мястото на
удара. Вещото лице е установило, че по пътното платно за движение, в участъка
където е настъпило ПТП- то, липсват неравности , разливи и инертни материали и/
или препятствия, които да са причина за отклонение на автомобила.
От експертизата се установява,
че автомобилът е снабден с триточкови предпазни колани за предните седалки и
задната седалка. Същите са предназначени да действат срещу сили напред и нагоре
при удари, а като се има предвид установения механизъм на ПТП- то, страничен
удар и заден удар за задната седалка, не може да се посочи дали ще е ефективен
при установената скорост и дали е щял да предпази тялото на пострадали да не
политне настрани. На допълнително поставените въпроси от ответника, вещото лице
е приело, че при удара на лекия автомобил, върху возещия се на задната седалка
пътник, са действали основно преносни инерционни сили с преобладаваща ударна
преносна инерционна сила, насочена основно на ляво и съвсем малка стойност
напред и пътника на задната седалка ще се стреми да се измести напречно на
автомобила, към лявата част. Първият удар е реално страничен в неподвижна
преграда от ляво, което определя, че пътникът на задната седалка се измества
наляво и напред, вторият удар е реално заден в неподвижна преграда и
изместването на пътника е основно на назад и наляво. По механизма на получаване
на травмите съответстват да са причинени при ПТП- то, при рязко извиване на
снагата и удар отляво странично по главата и корпуса на тялото - предимно от
удар в купето на автомобила с удар на главата и шията в страничното стъкло на
задната лява врата и на торса на самата лява задна врата, с последващо изпадане
от него.
В проведеното съдебно
заседание на 27.10.2020 г., вещото лице инж. Х. уточни, че коланите са най - ефективни
при челен удар. В конкретния случай при задния удар тялото е изхвърчало навън,
поради което най -вероятно е настъпил удар в таза на пострадалия. Ако беше с предпазен
колан, пострадалият няма да може да изхвърчи, но е вероятно да настъпят
увреждания от страничното изместване с вратата, тъй като коланите не са
ефективни при страничен удар. Възможни са били други увреждания понеже има въздействие
на други сили отзад. Относно приетата скорост на движение на автомобила, вещото
лице завява, че при твърдяна от свидетелите скорост от 60 km/h, ПТП-то не би настъпило
и поддържа даденото заключение, че автомобила се е движил със скорост от около
81 km/h.
От представените медицински документи се установява,
че в следствие на ПТП-то ищецът е прегледан в Спешно отделение, при което е
констатирано, че при ПТП М. В. е получил травма на главата. Констатирано е
обективно състояние на мъж, на 33 г. в алкохолно опиянение, нормостеничен
хабитус, буйства върху носилката. Цялата глава, лице и шия в кръв. Кожа и
видима лигавица с нормални оцветки, не контактен, не отговаря на въпроси, дъх
на алкохол от устат, глава- голяма разкъсно - контузна рана в теменната част на
глава, обилно кървяща и бомбирана със съсиреци, множество прорезни рани в
лявата лицева половина и лявата половина на шията, слабо кървящи. На пострадалото
лице са извършени компютърно томографски изследвания.
От заключението на вещото лице д-р. Н. В. по приетата
съдебно - медицинска експертиза се установява, че в резултат от настъпилото ПТП
ищецът е получил травматични увреждания на главния мозък и гръбначния стълб. По
отношение на първото има контузионни огнища двустранно в мозъчния паренхим,
довели до оток на мозъка, количествено и качествено нарушение на съзнанието, и
последваща отпадна огнищна неврологична симптоматика, изразяваща се в
двигателни, координационни и психо-органични синдроми. Всички те представляват
временна опасност за живота му и в различна степен временна, и постоянна
опасност за здравето му. По отношение увредите на гръбначния стълб са налице
фрактури на лумбални прешлени , които увреждат статиката и кинетиката на
гръбначния стълб и които няма да възстановят анатомичната си цялост във
времето. Описаните травматични увреждания са настъпили в резултат от контакта
между различните части на тялото и детайлите на купето на автомобила, и
контакта с твърдата земна повърхност при изпадане от автомобила.
При ищеца е проведено стационарно лечение,
обективизирано с приложената епикриза, продължил 11 дни в хирургично отделение
на МБАЛ гр. Габрово и амбулаторно лечение от дехоспитализацията /изписването/ до
настоящия момент. Амбулаторното лечение е отразено в ежемесечни консултативни прегледи
в хирургичен, неврологичен и съдово- хирургичен кабинети. Направени са
контролни КТ- изследвания на главен мозък и гръбначен стълб от 13.04.2020 г. От
скенерографската находка персистират остатъчни хиподенсни зони, които няма да
се възстановят във времето, няма да се възстанови и целостта на фрактурираните
прешленни израстъци на лумбалните прешлени. Към настоящия момент от извършения
неврологичен преглед се установява отпадна огнищна неврологична симптоматика,
изразяваща се в координационен синдром с епизодичен характер, церебрастенен /
вкл. цефалгичен/ синдром, емоционална инконтиненция. Проведеното лечение в
стационарни условия е продължило 11 дни, като описаните медикаменти са видими
от епикризата /вливания, противооточни, обезболяващи, ноотропни, седатива/.
След изписването е провеждано амбулаторно лечение с антиконвулсивни препарати,
сънотворни, витамини, ноотропни. В хода на амбулаторното лечение се усложнява с
дълбока венозна тромбоза на левия долен крайник, което е наложило тримесечно
лечение от съдов хирург в гр. Плевен с антикоагуланти, вазодилататори и
локално, и позиционно лечение. Вследствие на процесиите увреждания са налице
трайни последици за здравословното състояние на ищеца, описани по-горе. Характеризират
се с персистиращо главоболие, световъртеж , промяна в настроението , лесна
уморяемост, ограничени и болезнени движения в лумбален отдел на гръбначен
стълб.
Вещото лице е установило, че от ЕР № 4321 /21.12.2017
г. ищеца е с водеща диагноза двустранна миопия /практическа слепота на дясно
око с вроден характер/ и 73,5% трайно намалена работоспособност, като придружаващото
заболяване няма отношение към състоянието му и към получените травми.
Прието е, че от материалите по делото /епикриза от
ХО, СМЕ/ не са отбелязани травматични увреди по тялото на ищеца , предизвикани
от обезопасителен колан. Настъпилите травматични увреди по главата, корпуса и
крайниците от контакта с части от купето и земната повърхност вероятно са
улеснени от липсата на обезопасителен колан. Прието е, че са трудно прогнозируеми
вредите с или без обезопасителен колан в конкретния случай , защото са в
зависимост от много други статични и динамични фактори.
От материалите по делото няма медицински документи от
амбулаторни прегледи или стационарно лечение за здравословни проблеми на
водача. От приложения протокол на контролните органи по времена ПТП са отчетени
отрицателни алкохолна и наркотична проба.
В съдебно заседание, проведена на 29.09.2020 г. вещо лице д-р В. уточнява, че ищецът има
усещане за останали твърди частици, вероятно от стъклото на автомобила, които
са подкожни и невидими, но са осезаеми от него. Тези травматични повърхностни
наранявания нямат голямо отношение и значение относно експертизата по делото,
относно временната и постоянна опасност за живота. Те са само козметичен
дефект, който, евентуално би нарушил емоционалното му равновесие, но нямат
такова отношение, както контузиите на мозъка и гръбначния стълб. Според него те
са несъществен фактор в медицинската експертиза и не биха натежали относно прогнозата
и лечението. Видими белези по челото и бузата не е забелязал. Освен това, не може
да направи сравнение. От личния преглед е установил, че няма груби нарушения на
целостта на кожата - цикатрикси, които да придърпват лицевата мускулатура и с
това да нарушават целостта на лицето. Фрактурата на ципитална кост не е
сигурна. Тя е в задната, тилната част на мозъка, а контузионните огнища са в
мозъчния паренхим, който е хемисфериално и се намира в предна и средна черепна
ямка. Според вещото лице опасността за живота се изразява в контузията на
мозъка и настъпилия мозъчен оток, който може да провокира компресия на мозъчния
ствол и оттам спиране на дихателна и сърдечна дейност. Това се получава при
вклиняване на мозъчния ствол при наличния мозъчния оток. По принцип е било
възможно да настъпи фатален край, но не е настъпил. Гръбначният стълб има
фрактури или счупвания на страничните израстъци на всичките 5 лумбални
прешлени. Страничните израстъци са фрактурирани. Гръбначният стълб и
гръбначният мозък са различни понятия и на това ниво няма гръбначен мозък. Той
свършва на по-високо ниво, някъде на нивото на 11 - 12 гръден прешлен.
Гръбначен мозък в посочената част на гръбначния стълб няма, така, че не би
трябвало да има поражения по отношение на двигателната активност на долните
крайници, не би трябвало да настъпят парези на долните крайници. Тези
травматични увреждания на израстъците могат да доведат до така наречените
коренчеви болки, които са еднакво симетрични
по двата крака. Също увреждат статиката и кинетиката на гръбначния
стълб. Всеки прешлен има тяло, има два странични и един заден израстък. В
случая се касае фрактура на странични израстъци. Страничните израстъци на
прешлените комуникират помежду си със стави, междупрешлени стави с връзков
апарат, със сухожилия и това всъщност дава целостта и стабилността на
гръбначния стълб като цяло. Те имат отношение единствено към мобилитета в
лумбалната или поясната област и евентуално към нарушена кинетика и статика в
лумбалния, поясния отдел. Анулус фиброзус е анатомично понятие, което е
свързани с междупрешленния диск, който може да се наруши не само травматично, а
който го има всеки след определена възраст. Това са така наречените
дегенеративни нарушения - всички дископатии са свързани с нарушения на анулус
фиброзус. Може да се получи по травматичен път по принцип, но това не може да
се докаже - дали е травматично или е съществуващо. Тромбозата не е в неговата пряка
компетентност, но от приложени болнични листове е видно тримесечно лечение с противосъсирващи
лекарства, така наречените антикоагуланти и съдоразширяващи лекарства,
наблюдаван е пациента, следено е състоянието му в динамика. Това може да
предизвика емболия, която да провокира поражения в белия дроб, в главния мозък.
Това е прогностично, евентуално събитие, което в случая не е станало. По
принцип тромбите крият риск за човешкия живот, но когато вече крайникът е
спокоен би трябвало рискът да е
отзвучал.
На
поставен въпрос разяснява, че по отношение на контузията на главня мозък, тя е
верифицирана с последващ скенер, който е направен април 2020 година, където
продължава да съществува, но то винаги ще съществува хиподенсно огнище, тоест
контузионно огнище, което ще остане в мозъка, вероятно през целия му живот и
той ще обуславя така наречения церебрастенен синдром, който се изявява с
нарушение в координацията, с главоболие, с психо- емоционална нестабилност. По
отношение на статиката и кинетиката на лумбалния отдел на гръбначния стълб ще
бъдат нарушени, защото каквато и консолидация на страничните израстъци на лумбалните
прешлени да настъпи, те никога няма да възстановят нормалната си анатомична
цялост и ще бъдат дефектни. . Ако лицето е било с обезопасителен колан няма
логика той да изпадне от автомобила и да няма такива увреждания, защото не би
следвало да има контакт с детайли от автомобила и земната повърхност. От
снемането на неврологичен статус, вещото лице приема, че от значение са разстройство
в равновесието и изкривяване на езика, което говори за увреда на един от черепно
мозъчните нерви - при показване на езика навън се отклонява наляво - това
обективното от неврологичния статус плюс така наречените позитивни
координационни проби. Въпреки, че е засегната кинетиката на гръбначния стълб,
това не пречи в момента на придвижването на ищеца. Няма така наречените
отпадните двигателни явления от страна на периферната нервна система, защото
гръбначният мозък не е засегнат, поради отсъствието му в тази зона.
В допълнителното заключение на
вещото лице д-р В., по поставените му въпроси във връзка с приетата съдебно -
автотехническа експертиза и установения механизъм на настъпване на ПТП- та,
същият приема, че механизмът на възникване на травматичните поражения са в
следствие на страничен удар в частите на купето и при удар в задно- предна
посока в задната част на автомобила, придружен от ротацията на тялото напред и
наляво. При наличието на обезопасителен колан не биха могли да се избегнат получените травматични увреждания, поради
невъзможността колана да предпази от странично изместване. Изпадането от
автомобила се явява катализатор на получените травматични увреди. Травматичните
увреждания по гръбначния стълб, изразяващи се във фрактури по лумаблните
прешлени, евентуално биха могли да са с по - малък интензитет при поставен
колан.
От събраните гласни доказателства от
свидетелката С. Я., майка на ищеца, се установя, че в деня на катастрофата
30.09.2019 г. не е била в България, но се върнала веднага щом научила за нея за
да бъде до сина си. За първи път го видяла в болницата и състоянието, в което бил, било страшно. Бил с
бинтована глава, превързан, тъй като не трябвало да се мести, всичко го боляло,
шевове имал, порезни рани на бузата и на врата. В последствие конците ги
махнала тя в къщи. Главата му била сцепена доста дълбоко. Шевовете при
изписването ги махнали в болницата, но шевовете, които били на лявата страна ги
махнали в къщи. На моменти не я познавал. От удара съзнанието му се губело.
Синът й нямал спомен за случилото се. Казал, че е стоял да чака приятелите му
да дойдат и оттам нататък нищо не помни. Нощите му били ден, а през деня спял.
През нощта не спял. През цялото време го хранила, къпала, бил като инвалид. В
къщи бил постоянно на легло. Много болки имаше, докато установят, че всички
коренчета на гръбначния стълб са счупени. Болката в крака мислели, че е от
кръста, докато не му се надул кракът и видели, че главната артерия е запушена.
Ходили на съдов хирург, били му инжекции и 6 месечно лечение с лекарства за
разреждане на кръвта, които пие до сега. Три - четири месеца бил на легло и се
налагало аз да му помага. Към настоящия момент има белези, те са шити, но
понеже има и брада, по-трудно се забелязват, но ги има. Предполага, че му
създават неудобство. Сега е по-нервен, бързо избухва, главоболие има и до сега.
Към настоящия момент има болки в крака и кръста. Кракът му отича периодично,
постоянно е с чорап. Казали му да пробва без него, но ако му отича кракът, да
го носи. Не казват дали ще се възстанови на 100 процента. Все още му отича
кракът и има разлика между двата крака. Състоянието му не му позволява да
работи, докато не се възстанови напълно. Стресиран е от това и го измъчва това,
че не може да си възобнови положението. Преди работеше в строителството. Към
днешна дата е в болнични.
От свидетелските показания на св. Н.Т.
се установява, че участвала в катастрофа на 30.09 – 01.10.2019 година. С Е.
били на гости и трябвало да вземат М.. Отишли, тя била зад волана. Вечерта
станала катастрофата. Автомобилът не бил прехвърлен и колата се водила на Ц..
Впоследствие разбрала, че задните гуми на колата са били без грайфер. Нямам
спомен как се случил удара. Е. бил до нея отпред, а М. бил отзад, по средата.
Не е видяла дали е бил с поставен колан. Не помни преди удара какво е видяла и
какво е усетила. След катастрофата автомобилът бил ударен отзад, отстрани от нейната
страна, вратата, цялата лява страна била
ударена, също и отзад. Не била силно деформирана колата.
От свидетелските показания на св. Е.С. се установява, че с Н. били у един
приятел и отишли да вземат М. от у тях. Колата я били взели същия ден, от там
тя първо изтървала пресечката и минали през кръговото на Шивара, на
връщане взели М. и минали покрай Стемо,
завили надясно при ОББ и на следващия завой колата поднесла и се ударили.
Най-вероятно било от гумите. Колата си имала всички документи и била минала
преглед, застраховка. Колата я взели от Търговище. Н. не карала бързо, той дава
да е била с повече от 60 км, тъй като тя не може да вдигне повече от 60 от ОББ
до мястото на удара, тъй колата не чак толкова мощна. М. се качил отзад и седял
по средата. Той бил без колан, а всички други били с колани. При инцидента
първо усетил как се надигна капака при първия удар и после усетил втория удар и
от там нататък не помни. М. бил паднал извън колата. Отзад удара бил силен,
явно нещо като камшик. Задната лява врата била размазана. Там е имало тежък
удар, отпред нямало нищо. В задна лява част бил удара.
Валидно застрахователно
правоотношение за лекия автомобил БМВ 318, с рег. № Т
8602 АК, към датата на настъпване на ПТП, не се оспорва от страните по делото и
се потвърждава от представената справка в регистъра към ГФ, както и от
представеното по делото копие на същата, сключена със собственика на
автомобила.
Не е спорно, че ищецът е заявил
претенция пред застрахователя на 05.12.2019 г., на която с писмо с изх. №
ЦУ-99-2078 от 06.03.2020 г. е получил отказ от застрахователя - ответник в
настоящото производство, да му се изплати застрахователно обезщетение по щета №
0411-800-0009-2019 г. в следствие на ПТП от 30.09.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира, че са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е
проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и на увреденото лице е отказано да му
бъде изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди във връзка със
застрахователното събитие - процесното ПТП
от 30.09.2019 г. Неоснователно е възражението на ответното дружество за
недопустимост на предявените искове, тъй като били предявен преди изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Видно от доказателствата по делото
ищецът е предявил претенциите си пред застрахователя на 05.12.2019 г,. по които
е заведена щета № 0411-800-0009-2019 при ответното дружество. По заведената
щета при застрахователя е отказано изплащането на обезщетение по предявените
претенции за имуществени и неимуществени вреди № ЦУ 99-2078/06.03.2020 г., а
исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2020 г. От изложеното следва, че
тримесечният срок е бил спазен и изтекъл към момента на сезиране на съда с
предявения пряк иск срещу ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лице имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също лихвите за забава, когато застрахованият е
отговорен за тяхното плащане. Между страните не спори, че ответното дружество е
застраховател по договор "Гражданска отговорност" на лек автомобил БМВ 318, с рег. № Т 8602 АК, управляван от водача
Н.Т., която е причинила процесното ПТП на 30.09.2019 г. в гр. Габрово, на ул.
„Юрий Венелин” № 12, около 22:50 ч., движейки се в посока централна градска
част, в който автомобил безспорно се е намира ищеца по делото М. В.. Съгласно
чл. 477, ал. 2 по застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилисти застраховани са, както
собственикът на МПС-то, така и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението на МПС-то на законно основание. Обстоятелството,
че застраховката покрива и отговорността
на водачката на МПС-то, с което е причинено ПТП-то, Н.Т., не се оспорва от
застрахователя.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя следва към момента на увреждането да е налице валидно
застрахователно правоотношение по договора за "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди - имуществени и неимуществени.
Съдът намира, че се доказа по делото
настъпването на застрахователно събитие, от което са настъпили вреди за ищеца,
причинно следствената връзка между вредите и процесното ПТП, както и наличието
на валиден застрахователен договор.
По делото се доказа по безсъмнен
начин, а именно от писмените доказателства и назначената съдебно - автотехническа
експертиза, че причина за настъпване на процесното ПТП е противоправното деяние
от страна на водачката на лекия автомобил Н.Т..
Причината за настъпване на ПТП- то е високата
скорост, несъобразена с характера на пътя, тъй като видно от заключението на
вещото лице по приетата автотехнически експертиза, ако автомобилът се е движел със скорост до 65
km/h,
при максимално задействане на спирачната система, е имало възможност автомобила
да спре и да не настъпи първия удар в дървото, както и ако леката кола се е
движила с разрешената скорост от 50 km/h, която е по - малка от критичната скорост на
завоя от 72 km/h е
могло да се избегне настъпването на ПТП- то. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП –
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вред. Настоящият състав на съд приема, че с
поведението си водачката е нарушила нормата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при движение в населено място се е движила със скорост над
разрешената, а именно установената от вещото лице скорост от 81 km/h при навлизане в завой на ляво. Видно от заключението, което настоящият състав намира за
вярно и обосновано, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност
да спре автомобила до мястото на удара в дървото, от момента, в който
автомобила, при скоростта на движение е загубил устойчивостта си на движение.
От приетото заключение на вещото
лице се установява, че процесното ПТП не се дължи на неправилна маневра на
друго МПС, нито внезапно неразположение на водачката от медицински характер или
неравност на пътното платно, която е изхвърлила водачката от пътното плътно,
каквито възражение се навеждат в подадения отговор. Вещото
лице е установило, че по пътното платно за движение, в участъка където е
настъпило ПТП- то, липсват неравности, разливи и инертни материали и/ или
препятствия, които да са причина за отклонение на автомобила. От експертизата се
установява, че ако водачката е управлявала МПС-то със скорост, разрешена за
населеното място и изгуби устойчивостта на движение, то при своевременно
реагиране за спиране, лекият автомобил е щял да спре преди мястото на удара.
Налице е и вина на
водача на лекия автомобил Н.Т., тъй като вината се предполага до доказване на
противното, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която във
всички случай на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Поради изложеното следва да се приеме, че водачката на лекия автомобил БМВ Н.Т.
виновно е причинила процесното ПТП.
В резултат на ПТП-то ищецът В.,
видно от събраните писмени и гласни доказателства, както и приетото заключение
на съдебно - медицинската експертиза, е претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания, резултата от получените травматични
увреждания описани по -горе, които нямат връзка с предходни заболявания. На
същия са причинени травматични увреждания на главния мозък и гръбначния стълб,
като проведеното лечение е продължило дълъг период от време, а именно 11 месеца
в хирургичното отделение на МБЛА гр. Габрово и амбулаторно лечение, което
продължава и до настоящия момент. Видно от експертизата и по време на престоя в
болница и след изписването на лицето от нея на същия са прилагани множество
медикаменти., като в хода на амбулаторното лечение състоянието му се е
усложнило с дълбока венозна тромбоза на десния крайник, което е наложило
тримесечно лечение от съдов хирург. По отношение на статиката и кинетиката на
лумбалния отдел на гръбначния стълб на ищеца, същият ще останат нарушени, но
въпреки нарушението това няма да пречи на предвижването му. Последиците за
здравето на ищеца могат да се квалифицират като трайни нарушения в двигателна,
координационна и когнитивна сфери. Безспорно се установява, че механизмът на
причиняване на описаните увреждания е травматичен и има пряка причинна връзка с
получените травми при процесното ПТП, а не е свързан с миналите заболявания на
ищеца. От свидетелските показания се установява, че ищецът е имал дълъг период
от време нужда от помощ от трето лице, тъй като след ПТП-то не в състояние съм
да се грижи за себе си дълго време.
Доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
нанесените му тежки травматични увреждания, които са довели до значителен по
интензитет и продължителни във времето болки и страдания, и същите се явяват
пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът при определяне на размера на неимуществените
вреди съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на
спора, необходимостта
от чужда помощ за задоволяване на битови потребности на ищеца в периода
след ПТП,
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия,
възрастта му към
датата на ПТП – 33 години,
отражението, което е дало процесното ПТП върху живота му, психическото
и емоционалното му
състояние, както и
факта, че ще продължи да изпитва болки, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на М.В., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 50 000 лева.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да се
приеме за доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, с оглед липсата на поставен предпазен колан. От
приетите заключения на двете вещи лица се установява, че ако беше поставил
колана си, с оглед механизмът на ПТП-то - удар от страни и отзад на лекия
автомобил, коланът нямаше да го предпази от травматични увреждания, а само от
изпадане от автомобила. Същият е щял да получи други такива, тъй като коланът
не е ефективен при този вид удар.
По предявената искова претенция за претърпени
имуществени вреди от ищеца във връзка с процесното ПТП, настоящият състав
намира, че същата е частично основателна. От представените счетоводни
документи, а именно фактури общо 25 бр. и приложени касови бонове към тях е
видно, че същият в периода след ПТП до приключване на устните състезания в
настоящата инстанция, същият е направил разходи за лекарства, закупуване на
чорапи за вени и лумбостат, които са в пряка връзка с претърпените фрактури и
получени усложнения в следствие претърпяното произшествие. Същевременно, видно
от приложените касови бонове, частично лекарствата на лицето са поемани от
НЗОК, поради което за тези платени суми искът следва да се отхвърли, тъй като
тези разходи не са извършени от пострадалото лице ищец. Предвид изложеното
настоящият състав на съда намира, че предявения иск за имуществени вреди следва
да се уважи до сумата от 839, 49 лв., а за останали размер до пълния размер на
предявения иск за имуществени вреди от 1 272, 94 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Във връзка с акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху присъдените суми, съдът намира, че съгласно чл. 479, ал.
1, т. 2 от КЗ застрахователя дължи лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
от когато е и исковата претенция - 06.03.2020 г., поради от която дата следва
да се присъди и лихва за забава върху определените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди по предявените искове.
С оглед изхода на спора, съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски по делото:
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, като
е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се определя от съдът по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2,
т. 4, съобразно уважената част от исковете е в общ размер от 2 330 лв., от
който 2 030 лв. по иска за неимуществени вреди
и 300 лв. по иска за присъдените имуществени вреди, като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. К.Г..
Ответникът
следва да бъде осъден,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да плати по сметка на съда държавна такса за
производството по делото върху уважения размер на иска, а именно
такава в размер 2 033,
56 лв., както и деловодни разноски (за
възнаграждения на вещи лица) в размер на 300 лв. съразмерно с уважения размер
на иска.
Ответното дружество претендира да му бъде присъдено възнаграждение
за адвокатско възнаграждение, за което се представят доказателства, че е
заплатено в размер на общо 4 447, 78 лв. с включено ДДС. Съответно на
отхвърлената част на иска следва да се присъди в полза на ответното дружество
сумата от 2 214, 97 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съответно на
отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят и разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 199, 20 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света
София” № 7, ет. 5, представлявано от А. Л.Р. К.– изпълнителни директори ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.В., ЕГН **********,***, сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева)
обезщетение за неимуществени вреди, в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило на 30.09.2019 г., в гр.
Габрово на ул. „Юрий Венелин” № 12, около 22:50 ч., с управлявания от Н. Н. Т. лек
автомобил БМВ 318, с рег. № Т 8602 АК - застрахован при ответника МПС по
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователна полица №
BG/23/119001758690, ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020
г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата от 50 000 лв. до пълния му
предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул.
Света София” № 7, ет. 5, представлявано от А. Л.Р. К.– изпълнителни директори
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.В., ЕГН **********,***, сумата от 839, 49 лв. (осемстотин тридесет и девет лева и 49
ст.) обезщетение за имуществени вреди, в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило на 30.09.2019 г., в гр.
Габрово на ул. „Юрий Венелин” № 12, около 22:50 ч., с управлявания от Н. Н. Т. лек
автомобил БМВ 318, с рег. № Т 8602 АК - застрахован при ответника МПС по
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователна полица №
BG/23/119001758690, ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за
разликата от 839, 49 лв. лв. до пълния му предявен размер от 1 272, 94 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София”
№ 7, ет. 5, представлявано от А. Л.Р. К.– изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ да
заплати на адвокат К.Г.,
член на ХАК, с ЛН ******, със съдебен адрес ***7 адвокатско
възнаграждение в размер на 2 330 (две хиляди триста и тридесет лева),
на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА " ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София” №
7, ет. 5, представлявано от А. Л.Р. К.– изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса и разноски за експертизи общо в
размер на 2 333, 56
лв. ( две хиляди триста
тридесет и три лева и 56 ст.) по сметка на Габровския окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София” № 7, ет. 5,
представлявано от А. Л.Р. К.– изпълнителни директори, сумата от общо 2 414, 17
лв. (две хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 17 ст.), на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: