Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Станислав Стойков, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 5706/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от СРП срещу присъда от 15.03.2016 г. на СРС, НО, 107 състав по НОХД № 17573/2014 г., с която подс. М.С.Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 19.01.2012 г„ около 22.00 часа, в гр. София, на самостоятелното платно на бул. „Цариградско шосе", с посока на движение от ул. „Павел Красов" към ул. „Петър Протич", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай", модел „Купе", с per. №********, пред № 115, в района на търговски комплекс „The Mall", нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 116 и чл. 43, т. 5 от ЗДвП, при което причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на Н.Б.Л., изразяваща се в загуба на слезката.
В протеста се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице причинна връзка между настъпилия противоправен резултат и поведението на подсъдимия, с което е нарушил вменените от СРП норми на ЗДвП. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс. Г. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание по настоящето дело представителят на СГП не поддържа така подадения протест. Счита, че първоинстанционната присъда е обоснована и правилна и следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. М.Г. оспорва протеста. Излага доводи, че правилно и в съответствие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства е постановена протестираната присъда и пледира тя да бъде потвърдена.
Подс. М.Г. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Към 19.01.2012 г. подсъдимият М.С.Г. бил правоспособен водач на МПС за категории „В” и „М”, и му било издадено свидетелство за управление на МПС per. № *********, валидно до 05.04.2016 г. и се водел на отчет като водач на МПС в ОПП - СДВР.
На 19.01.2012 г. около 22.00 часа в гр.София, подс. Г. управлявал МПС - лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Купе”, с регистрационен №******** по самостоятелното платно на бул. Цариградско шосе, в района на търговски комплекс „The Mall”, с посока на движение от ул. „Павел Красов” към ул. „Петър Протич”. Било през тъмната част на денонощието, при слаба видимост на уличното осветление, автомобилът бил оборудван с халогенни фарове, който били включени. Платното за движение имало две пътни ленти, всяка с широчина 3, 50 м., разделени с прекъсната линия, пътната настилка била с дребнозърнесто асфалтово покритие, сухо, без дупки, посипаности, неравности и наклони. На 30 метра от ориентира, пред № 115, имало пешеходна пътека, означена със знак Д17. На около 25-30 метра преди пешеходната пътека, в дясната бил спрял инкасо автомобил, управляван от свид. О.М.. подс. Г. изпреварил инкасо автомобила и преди пешеходната пътека предприел изпреварване на лек автомобил марка „Пежо”, модел „307”, с per. № СА 5321 ВС, управляван от свидетелката Л.Д., който малко преди това също изпреварил инкасо автомобила и се движел в дясната лента. Управляваният от подсъдимия автомобил се движел със скорост от 48 километра в час, като опасната му зона за спиране била 31,37 метра. Изпреварваното превозно средство закривало видимостта на подсъдимия към пресичащата пътното платно на около 15 метра след пешеходната пътека, от дясно на ляво, по посоката на движение, пешеходка Н.Б.Л., която тичала спокойно към спирката. Подсъдимият не възприел пешеходката и я блъснал, след което предприел аварийно спиране. В момента на удараЛ.се намирала на около 7 метра вляво от десния бордюр по широчината на платното за движение. Отстоянието между автомобила и пешеходката от момента, в който за подсъдимия възникнала обективна възможност да я възприеме било 24,80 метра. В резултат на пътнотранспортното произшествие на свид.Л.били причинени телесни увреждания - разкъсване на далака, което е наложило неговото оперативно отстраняване и се характеризира с медико - биологичния признак „загуба на слезката”, кръвоизлив в коремната кухина и контузия на мозъка, всяко едно от които се характеризира с медико - биологичния признак „разстройство на здравето временно опасно за живота”, счупване на шесто ляво ребро и мекотъканни увреждания, всяко от които се характеризира с медико - биологичния признак „разстройство на здравето неопасно за живота”.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на производството доказателства: показанията на свидетелите Н.Л., В.Х., М.К., О.М., Л.Д.; на протоколите за извършени действия по разследването и на писмените доказателства: протокол за оглед, скица на местопроизшествието и албум, констативен протокол, медицинска документация, справка от ЦГМ, схеми на организацията на движение, справка за съдимост и на изготвените от вещи лица заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, заключение на съдебно-медика експертиза, повторна съдебномедицинска експертиза на телесни повреди, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза, тройна автотехническа експертиза.
Въззивният съдебен състав намира, че първата инстанция е събрала необходимите доказателства за изясняване на истината и не е ограничила страните в осъществяване на правата им да правят относими доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на събраните по делото доказателства.
Както е посочил първоинстанционният съд, по еднопосочен и безпротиворечив начин от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, протокола за оглед на местопроизшествие с приложена скица, справката от ЦМГ и схемата на движението - се установяват обстоятелствата на времето, мястото и пътната обстановка в момента на настъпване на произшествието, както и посоката и скоростта на движение на автомобила и мястото и скоростта на пресичане на пешеходеца.
Районният съд е изпълнил задължението си за обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото, като е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели и е посочил в кои конкретно техни части ги кредитира и в кои не.
Първоинстанционният съд е обсъдил и заключенията на приетите по делото автотехническа експертиза, повторна автотехническа експертиза и тройна автотехническа експертиза и обосновано е формирал фактически изводи въз основа на тях.
При така установената и от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, правилни се явяват изводите на районния съд, че от правна страна подсъдимият М.Г. не е осъществил състава на вмененото му престъпление от обективна и субективна страна.
Както е посочил
първоинстанционният съд, по делото безспорно е установено, че на посочените в
обвинителния акт дата и място е възникнало ПТП между подс. Г., който управлявал
лек автомобил марка „Хюнай”, модел „Купе”, с per. №********, и пешеходката Н.Л.,
в резултат на което наЛ.са причинени инкриминираните телесни увреждания.
По делото категорично е
установено и че подс. Г. е управлявал
автомобила си със скорост от 48 км/ч и опасната му зона за спиране е била 31,37
метра, като успоредно на автомобила на подсъдимия в дясната лента се е движел,
управляваният от свид. Д.автомобил, пред който е преминала свид.Л.и който е
скривал видимостта на подс. Г. към нея. Както районният съд е посочил, при
установената скорост на пешеходката, ударът е бил непредотвратим за подсъдимия,
тъй като отстоянието между автомобила и нея от 24,80 метра, в момента когато
подсъдимият е разполагал с обективна възможност да я възприеме, е било по-малко
от опасната му зона за спиране. В този смисъл и вредоносният резултат не е бил пряка
и непосредствена последица от виновно неизпълнение на вмененото на подсъдимия
от държавното обвинение правило за движение по пътищата по чл. 116 ЗДвП, което
да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Както е посочил първоинстанционният съд, настъпилото ПТП не е и в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушение на чл. 43, т. 5 ЗДвП, тъй като въпреки, че по делото се установи по категоричен начин, че подсъдимият е предприел изпреварване преди пешеходната пътека в момент, когато видимостта към нея е била закрита от друго превозно средство - автомобилът управляван от свид. Димитрова, липсва причинно следствена връзка между това нарушение и ПТП, тъй като пешеходката не е пресичала на пешеходната пътека, а на около 15 метра след нея. Разпоредбата на чл. 43, т. 5 ЗДвП е приложима само за ПТП настъпило между автомобил и пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека.
При така формираните изводи за неприложимост на вменените от обвинението нарушения на правилата за движение по пътищата към поведението на подсъдимия при инкриминираното произшествие правилно подсъдимият Г. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. “б”, пр. 1, вр с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
При цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда настоящата инстанция не установи при постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.03.2016 г. на СРС, НО, 107 състав по НОХД № 17 573/2014 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.