№ 22839
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110119438 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена пред РС –
Ихтиман, с която К. Х. *** сочи, че на 1.12.2021г., когато пътувала за работа с влака от село
Вакарел за град София, на ж.п. гара Подуяне в град София, около 7,00 часа , от перон три,
при слизане в подлеза на гарата се подхлъзнала на заледен и неопесъчен участък, загубила
равновесие и паднала на земята. Усетила силна болка, не можела да се изправи, като нейна
приятелка, която я придружавала, извикала екип на Спешна помощ, била транспортирана в
болница, и хоспитализирана в УМБАЛ Царица Йоанна – Исул, с диагноза „счупване на
подбедрица“, където й била извършена операция,изразяваща се в открито наместване на
фрактура и вътрешна фиксация, като твърди, че е заплатила сумата 850 лева за тубуларна
плаща. Предстояла до 7.12.2021г., била изписала с препоръка за лечение и сваляне на конци
на 14 ден. Ищцата сочи, че претърпяла неимуществени вреди – болки страдания,
затруднявала се в движението на крайника, което затруднявало изпълнението на
ежедневните задачи повече от месец, и довело до чужда помощ затова време, което
породило чувство на неудобство и срам. Била в отпуск поради временна неработоспособност
за половин година, изпитвала силен емоционален дискомфорт – страх и несигурност
относно бъдещето възстановяван, и въпреки проведеното лечение, и към предявяването на
иска продължава да изпитва болки и възстановителният процес не е приключил. Предявява
иск против Столична община за сумата 19150 лева, заедно със законна лихва от увреждането
– обезщетение за неимущесвени вреди, както и сумата от 850 лева - имуществени вреди,
ведно със законна лихва от увреждането.
По възражение за местна неподсъдност на спора, РС –Ихтиман е прекратил
производството пред себе си.
В писмения отговор, подаден от СО, е направено възражение за липса на
легитимация по спора – ответникът СО твърди, че подлезът на гарата е част от актива на
НКЖИ, като се стопанисва от него. Направено е искане по чл.228 ГПК, при изрично
изявление от СО, че е съгласен производството против него да се прекрати.
С разпореждане от 8.4.2024г., СРС указа на ищеца да посочи от какви юридически
1
факти произтича отговорността на СО, с препис от неговия отговор.
С молба от 30.4.2024г., ищцата сочи, че прави оттегляне на иска против СО, твърди,
че пешеходният подлез е част от гаровия комплекс, който е включен в активите на НКЖИ,
като заявява, че прави искане за замяна на ответника с този ответник. С определение от
9.5.2024г. СРС допусна замяна на ответника СО, с Национална компания „Железопътна
инфраструктува“ ДП ЕИК *********, като производството против СО, е прекратено.
Производството против НКЖИ е оставено без движение, с указания до ищеца да
посочи фактически обстоятелства, от които произтича отговорността на този ответник.
С молба от 29.5.2024г, ищецът посочи, че след слизане от влака на перон 3, тръгнала
в посока прелеза, стигнала пешеходния прелез, тръгнала по него, като вървяла много
внимателно. Била изминала няколко метра, когато се подхлъзнала, загубила равновесие е
паднала на земята. Твърди, че настилката в подлеза, по който вървяла, имала лед, не била
почистена и опесъчена. Твърди, че пешеходният подлез на гарата е част от гаровия
комплекс, който е включен в активите на Национална компания „Железопътна
инфраструктува“ ДП, като излага твърдения, че този ответник е длъжен да поддържа
гаровия комплекс, в това число и пешеходния прелез.
Препис от исковата молба е връчен на Национална компания „Железопътна
инфраструктува“ ДП и в срока за отговор е упражнено правото на отговор. Този ответник
счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по спора /довод, който съдът прие, че касае
материалната легитимация, или е по съществото на спора/, като сочи, че изложеното от
ищцата е трудова злополука. Твърди, че липсва виновно поведение на служители на ДП,
както и причинна връзка. Сочи се, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат. Оспорват се твърдените последици на психиката на ищцата.
Прави се искане да се прекрати производството против него и да се конституира
работодателя на ищцата.
Прави се възражение, че този ответник не е съгласен да бъде конституиран в
производството, което следва да се приеме като възражение по чл.228,ал.3 ГПК.
Ответникът сочи, че от постановление за отказ да се образува досъдебно
производство е видно, че СО е имала сключен договор за почистване и поддържане на улици
и други места за обществено ползване на територията на СО, за район Подуяне, като се
твърди, че в рамките на този договор се включва и зимно почистване, обработка против
заледяване на локалното платно пред ж.п.гара Подуяне в подлеза на ж.п. гара Подуяне.
Прави се искане за конституиране на двама помагачи, с нарочни молби, в които се
сочи интерес, което следва да се уважи.
Твърди се, че между ответника и „Комерс РМ“ ЕООД е сключен договор от
31.5.2021г.
Оспорва се представеният документ за пътуване – жп Билет, като неоснователен към
спора, нечетлив, неясно е от къде и за къде се пътува.
2
Прави се възражение за допринасяне на злополуката, поради предишно заболяване на
ищцата. Възразява се, че липсват доказателства за сторени разходи, освен сумата 34,80 лева
– потребителска такса. Прави се искане да се задължи ищцата да конкретизира мястото, на
което е настъпило събитието, което е неоснователно, защото достатъчно ясно е посочено
мястото на настъпването му.
С определението по чл.140 ГПК, съдът конституира като трети лица – помагачи на
страната на ответника: Столична община, с адрес град София, улица „Московска“ № 33 и
“Комекс РМ“ ЕООД с адрес град София, бул. Шипченски проход№ 18, вход А, етаж 9.
Столична община с молба от 5.9.2024г., сочи, че за ответника не е налице правен
интерес от привличането му, защото се сочи, че не е доказано СО да отговаря за подлезите,
находящи се в гаровия комплекс на Гара Подуяне, като се сочи, че в активите на ответника
Национална компания Железопътна инфраструктура е актуван подлезът, като част от самата
гара, и същият се обслужва от него. Сочи се, че с договор, сключен с Консорциум Грийн
Партнърс – БКС, ДЗЗД, във връзка с обществена поръчка с предмет включително и зимно
почистване на територията на района, включително да разпръсква подходящи смеси с оглед
недопускане на заледяване, включително и на подлези, но не и подлеза на гаровия комплекс.
По съществото на спора, със същата молба се сочи, че ако искът се уважава, обезщетението,
което се претендира е прекомерно, както и се прави бланкетно възражение за
съпричиняване, без обосноваване на факти.
“Комекс РМ“ ЕООД, в писмено становище, представено на съда в о.с.з. от
17.10.2024г., оспорва предявения иск, като сочи, че съгласно твърденията на ищцата,
инцидентът е трудова злополука, отговорността за вреди следва да се обезщети от
работодателя, което се счита, че не обосновава фактическия състав на чл.49 във връзка с
чл.45 ЗЗД. Сочи се, че вредите са претърпени при проявена груба небрежност от ищцата,
която се твърди да не е проявила елементарна грижливост за здравето си и предпазливост,
които се изискват при движение в зимни условия, като е пренебрегнала възможността за
използване на налични перила или парапети, което, според становището обосновава висок
коефициент на съпричиняване. Оспорват се като недоказани имуществените вреди, липсват
доказателства за претърпените болки и страдания, като се сочи, че посоченото от ищцата
място не е включено във възложените за почистване с договор от 31.5.2021г. задължения,
поради което и счита, че предпоставките за привличането му като помагач на ответника не
са налице. Твърди се, че почистването на гарата е осъществено от изискуемите по договор
двама хигенисти, в съответствие с часови график за изпълнение на задълженията им по
процедура, разработена от НКЖИ, както и на мобилна група. Твърдят, че са изпълнили
задълженията си по почистване,възложени от ответника, като изпълнението е прието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа страна следното:
Отговорността на ответника е предпоставена от установяването на следните
юридически факти: 1) правоотношение по възлагане на работа от ответника, 2)
противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод
изпълнението на възложената работа, 3) настъпили вреди и 4) причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад
по делото, без възражения от страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че на 1.12.2021г. ищцата е постъпила в болница УМБАЛ
Царица Йоанна – Исул, била установена трималеоларна фрактура, извършена е операция,
като ищцата е изписана на 7.12.2021г., на 3.12.2021г.е заплатила сумата от 34,80 лева
потребителска такса в полза на болницата, за период от 1.12.2021г. до 28.6.2022г., ищцата е
3
била в отпуск поради неработоспособност, както и че пешеходният подлез на гара Подуяне е
част от гаровия комплекс, който е включен в активите на Национална компания
„Железопътна инфраструктува“ ДП .
По делото е представен в оригинал жп билет, от който е видно, че на 1.12.2021г,
ищцата е заплатила пътуване от жп гара Вакарел до жп гара София, като от представено
писмо от Национален институт по метрология и хидрология е видно, че на сочената дата
1.12.2021г., на земната повърхност е била налице стара снежна покривка, температурата на
въздуха е била минус 5,8 градуса, няма валеж.
По делото са представени справка и удостоверение от НОИ, от които е видно, че за
период от 1.12.2021г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, както и на
нея са изплатени обезщетения за непрекъсната временна неработоспособност поради
нетрудова злополука за период 1.12.2021г.- 28.6.2022г., н размер общо 5912,92 лева /
обезщетения.
Ответникът НКЖИ е представил договор № 11421/31.5.2021г., който на третото лице
“Комекс РМ“ ЕООД е възложено хигенизирането, поддържането, почистването на открити и
закрити площи, стопанисвани от поделенията на ответника, съобразно приложения към
договора, като съгласно приложение към договора, т. 1,7, изискванията за почистване на жп
гара Подуяне са следните: районите за почистване са: работни помещения и канцеларии,
чакалня, стрелкови постове, перони и прилежащите им коловози, като за пероните е
предвидено почистването на сняг през зимата, като при обилен снеговалеж е посочено, че
всички перони се почистват от сняг с инструменти на изпълнителите, подходите за пероните
и всички места, където се очаква заледяване, се посипват със сол.
Третото лице – помагач на страната на ответника, Столична община, е представил по
делото договор от 2.3.2020г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „събиране и
транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено
ползване на територията на СО“, обособена позиция 3 : Трета зона – райони Изгрев,
Слатина, Подуяне, с който договор на ДЗЗД „Грейн Партнърс- БКС“, БУЛСТАТ *********,
съгласно който сочените дейности са възложени на ДЗЗД, за райони и позиции съгласно
неприложени по делото приложения. СО е представила писмо от Столичен инспекторат, по
тяхно запитване, с което е посочено, че фирмата – изпълнител почиства улични платна, като
ДЗЗД е поела задължението да обработва и почиства от сняг и лед спирки на градски
транспорт, подходи към подлези и метростанции,подлези и тротоари около обществени
сгради, училища, болници и други места за обществено ползване, като за период от
30.11.2021г. до 1.12.2021г., фирмата е извършила обработка против заледяване на локално
платно, намиращо се пред жп гара Подуяне, както и механизирано почистване на улици и
площади, както и почистване на пешеходните подлези на територията на жп гара Подуяне,
включително подлеза на жп гара Подуяне под бул .Ботевградско шосе. Изложено е
становище, че СО не почиства и не обезопасява перони и подлези, намиращи се под
сградите на жп гарите. Към това становище е представен график – извлечение относно
гарата , както и оперативен план за зимния период.
СО е представила по делото писмо от СО, район Подуяне с приложена извадка от
кадастралната карта, в което писмо се сочи, че от перон три на гарата, подлезът не се
поддържа от СО.
Третото лице – помагач на страната на ответника “Комекс РМ“ ЕООД е представил
приемо – предавателен протокол от 4.1.2022., с който възложителят НКЖИ е приел работата
по цялостно почистване на приемно здание, открити площи и перони, коловози, като е
посочено :районите за почистване са: работни помещения и канцеларии, чакалня, стрелкови
постове, перони и прилежащите им коловози, като за пероните е предвидено почистването
на сняг през зимата, като при обилен снеговалеж е посочено, че всички перони се почистват
от сняг с инструменти на изпълнителите, подходите за пероните и всички места, където се
4
очаква заледяване, се посипват със сол, като в протокола, във връзка с инцидента, е
попълнено на ръка, че на сочената дата 1.12.2021г., всички подходи са почистени от
сняг,включително обработени със сол.
Представена е и процедура на ответника, в която е посочено, че при обилен
снеговалеж, неколкократно всички перони се почистват със сняг с инструменти на
изпълнителя, като подходите за пероните и всички места, където се очаква заледяване, се
посипват със сол, времето за изпълнение се определя според необходимостта, измеримият
резултат е при сняг- проходими перони, обезледени и обработени със сол; посочена е
процедура за мобилна група, но същата процедура включва хигиенизиране, а не обработване
на снежни повърхности.
Като свидетели пред СРС са разпитани Петко Желев Желев, който към момента на
инцидента е работил при “Комекс РМ“ ЕООД като отговорник обекти и Станислав М.
Грозданов, който към инцидента е работил, и още работи при “Комекс РМ“ ЕООД, част от
мобилна група, която почиства прозорци, подове и почиства сняг.
Като свидетели пред СРС са разпитани Й. Г. М., която е придружавала ищцата по
време на инцидента и Е. П. С., която видяла мястото, както и ищцата по време на
транспортирането й към линейката.
Прието е, неоспорено от страните първоначално и допълнително заключение на на
съдебно-медицинска експертиза , които, в цялост, съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото и неоспорено
от страните.
СРС намира, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на ответника. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на
работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена опредЕ. работа, е
причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът
следва да установи онези факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му
от служител на ответника, противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката
причинно – следствена връзка между деликтното поведение и резултата. Ако се твърдят
факти, които изключват противоправността, или оборват презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
същите отново подлежат на установяване по делото.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че пешеходният
подлез на жп гара Подуяне, при перон 3, е част от гаровия комплекс, като същият е включен
в активите на дружество Национална компания Железопътна инфраструктура. Съобразно
константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за
непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от техни работници,
служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на
граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените
лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.)
Задължението на ответника, като лице, което стопанисва гаровия комплекс, е да
обезопаси подлеза, през който гражданите, слизайки от влака, следва да преминат, което
задължение произтича от разпоредбата на чл.49 ЗЗД. От показанията на свидетелите М. и С.
се установява, че при слизане на перон 3, от влаковата композиция, единственият подход за
излизане от перона, респективно – подхождане към гарата, е през този подлез. И двете
свидетелки описват мястото, подобно на рампа, направена за хора с увреждания, без
стъпала. Свидетелката М., която е придружавала ищцата по време на инцидента, сочи, че
случилото се било въпрос на секунди. Хората слезли от влака и тръгнали към естакадата,
било много хлъзгаво. Свидетелката извикала „Хора, вие не падате ли, аз ще падна“, и докато
казвала това, К. паднала. Помогнала на К. да се вдигне, като се хванали за парапета.
Свидетелката отишла до будка на място, където знае, че работели ръководители, за да
5
попита защо не е опесъчено. Свидетелката сочи, че имало тълпи от хора, не се виждало,
било заледено, без сняг, имало лед. Свидетелката сочи, че никой не очаквал да е толкова
заледено, имало тълпа. Затова, според изложеното, ищцата не се била хванала за парапета.
Изложеното от свидетелката М. се потвърждава от свидетелката С., която дошла до
гарата със следващия влак, и сочи на съда, че подлезът бил много заледен, нямало
опесъчаване. Това е единственото място, от което може да се слезе от трети коловоз,
мястото е стръмно.
Точното изпълнение на задължението на ответника, посочено по - горе предполага
предприемането на такива мерки, които да предотвратят настъпването на инциденти по
подхлъзване на единственото място, от което гражданите могат безопасно да излязат от
перона по посока на гарата. За доказване на твърдението на ответника, последният, както и
неговият помагач “Комекс РМ“ ЕООД са ангажирали договор за възлагане на почистването
на снега, приета от ответника процедура, която очаква третото лице да почиства и посипва
със сол, както и свидетелски показания на двама служители на третото лице – Желев,
отговорник на обектите към момента на инцидента, и Грозданов, част от мобилната група. И
двамата свидетели са категорични, че до 6,30 часа, почистването на перон 3 и прилежащия
подлез било приключено, според изложеното от свидетеля Грозданов, било посипано и със
сол. Изложеното противоречи на показанията на свидетелите М., която посочи на съда, че
мястото било хлъзгаво, и С., която преминала през подлеза със следващия влак, която отново
сочи, че всичко било много заледено. Противоречието в показанията следва да се преодолее
с преценка на часа на пристигане на влака , от който слезли свидетелката М. и ищцата –
видно от показанията на свидетелката М., влакът, от който тя и ищцата са слезли, е
пристигнал към 6,20 часа, инцидентът станал непосредствено след слизането от влака, в
разстояние от няколко минути, и изложеното от свидетеля Грозданов, че са приключили
обекта към 6,30 часа, когато солта е била посипана и е следвало да почистят леда с ледарка, с
която ледът да се премахне. Като хронология, най- вероятно инцидентът се е случил между
момента, в която свидетелят Грозданов заедно с останалите от мобилната група, са
започнали да обработват откритите площи, и поставянето на солта, респективно –
почистването на леда с ледарката от някой от мобилната група, защото свидетелят Желев е
категоричен, че обектът е бил напълно почистен при потеглянето им от него. Този извод е
обоснован, защото ако действително обектът беше добре обезледен, то и служителите на
„Бърза помощ“, дошли да окажат първа помощ на ищцата, нямаше да имат такива
затруднения при подхождането към ищцата, която вече се е намирала в подлеза, за което
свидетелстват и свидетелката М., и свидетелката С..
Изложеното обосновава извод, че към момента на инцидента, подлезът не е бил
достатъчно подсигурен против подхлъзване, нито една от страните не твърди, нито
ангажира доказателства за обозначаването на подлеза като опасен, а от показанията на
свидетеля М. става ясно, че на място има осветление, но същото е недостатъчно.
Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 ЗЗД е доказан по основание и ответната община дължи обезщетение за неимуществени
вреди, като по силата на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав следва да определи размера
на същото по справедливост.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, взе предвид следните
обстоятелства: възрастта на ищцата; периодът на възстановяване, съгласно заключението на
първоначалната и допълнителната експертиза, от 200 дни / времето до издаване на
решението на ТЕЛК, към датата на прегледа през 5.2022г. ищцата още се оплаква от
подуване и оток, болезнени и ограничени движения в дясна глезенна става/, както и
извлечението от НОИ, че за период 1.12.2021г.- 28.6.2022г., на ищцата е изплащано
обезщетение за временна нерабоспособност, поради злополука – нетрудова и фактът, че към
датата на личния преглед, извършен от доктор А. М. към 24.10.2024г., което е почти три
6
години след инцидента, ищцата още изпитва болка при раздвижване на крайника – сутрин
рано, или след продължително заседяване, при промяна на времето, болката се появява при
натоварване на крайника, инцидентно се появява стягане в областта на крайника, вечер
счупеният глезен се подува, сутрин – спада. Видимо, според изложеното от вещото лице в
допълнителното заключение, обиколката на двата глезена е различна – 25 см. На десния и 21
км. на левия, на място се установяват синкавобели вертикални линейни ръбци – белези от
операцията, като под кожата се опипват поставените винтове на поставената плака. Вещото
лице сочи, че движението на ставата на десния крайник – сгъване и разгъване, в сравнение с
левия крайник, е с по – малък обем, като при посещението в кабинета походката е запазена, а
при тръгване – леко се накуцва. За целия период на неработоспособност, ищцата е
изпитвала необходимостта от чужда помощ,; продължаващата след инцидента уплаха, която
е по данни на свидетеля С. – същата налага съпругът на ищцата да идва с кола и да я взима
от гарата, за да не натоварва допълнително крака; ограниченият обем в движенията на крака,
който е установен от вещото лице на 24.10.2024 г. ( почти три години след инцидента);
продължаващите болки и страдания и възможността същите да се влияят от метрологичното
време; липсата на изглед за пълно оздравяване и възстановяване на движението на крайника
на ищцата в пълен обем. Предвид горните обстоятелства, както и с оглед социално-
икономическите условия на живот в страната към от 2021 г. / 650 лева на месец/, съдът
приема, че справедливото обезщетение на претърпените от ищцовата страна неимуществени
вреди е в размер на 10 000 лв. В тази връзка настоящият състав взе предвид и практиката на
ВКС по идентични казуси, обективирана в: Решение № 95 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 609/2022 г., I г. о.; Решение № 202 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 186/2018 г., III г.
о.; Решение № 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 736/2020 г., IV г. о.; Решение №
50159 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2022 г., I г. о.
До пълния предявен размер от 19150 лв. исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като в тази връзка съдът съобразява, че травмата на ищцата е третирана е
оперативно, както и че не са настъпили други физически увреждания. По делото не се
установяват също така сериозни и трайни последици за психиката на ищцовата страна,
вследствие от настъпилия инцидент – недоказани останаха твърденията в исковата молба за
проблеми със съня, често безпокойство, раздразнителност, напрегнатост и ограничение на
социалните контакти, като със свидетелски показания се установи единствено нормалното за
такъв тип травма, желание крака да не бъде натоварван допълнително . С оглед на това,
обезщетение, надхвърлящо сумата от 10 000 лв., би нарушило принципа на справедливостта
и не би отговаряло на установеното по делото фактическо положение, свързано с процесния
инцидент.
Тук е моментът да се посочи, че възраженията на ответника е неговите помагачи, че
инцидентът съставлява трудова злополука, поради което и обезщетение по чл.49 във връзка с
чл.45 ЗЗД не се дължи, останаха недоказани по делото. Видно от представеното писмо от
НОИ, на ищцата в продължение на 7 месеца е изплащано обезщетение за временна
неработоспособност поради злополука, нетрудова, както е посочено в писмото, което
обезщетение всъщност замества трудовия доход от работодателя. Не се ангажираха
доказателства за акт на ИТ, с който изложеното е признато за трудова злополука,нито, че на
ищцата е изплатено обезщетение за трудова злополука, поради което и възражението е
неоснователно.
По твърдението на ответната страна и третото лице помагач “Комекс РМ“ ЕООД
възражение за съпричиняване. От показанията на свидетеля М. се установи, че ищцата не е
била с неудобни обувки, както твърди ответникът – свидетелката сочи,ч е ищцата е била с
ботуши високи нагоре по крака, но не и с токчета.Относно твърдението на третото лице
помагач, че ищцата е действала при груба небрежност, като която се твърди да не е проявила
елементарна грижливост за здравето си и предпазливост, които се изискват при движение в
зимни условия, като е пренебрегнала възможността за използване на налични перила или
7
парапети, което, според становището обосновава висок коефициент на съпричиняване.
Съдът намира, че по делото не се доказа твърдението за груба небрежност, поради следното.
Грубата небрежност в гражданското право съставлява поведение, изразяващо се в
неполагане на дължимата грижа, която и най- небрежният човек, извършващ съответната
дейност би положил, при подобни условия. При липса на легална дефиниция в гражданското
материално право, практиката прави аналогия с разпоредбата на чл.11,ал.3 ЗН, която
предвижда съзнавана и несъзнавана непредпазливост. За да е „груба“, небрежността на
дееца следва да е „съзнавана“. Това означава, че при инцидента, ищцата следва да е
предвиждала, съзнавала последиците от собственото си поведение, но да е мислела, че ще ги
предотврати.
Още при посочване на необходимата преценка е ясно, че ищцата не е допуснала
груба небрежност, което се установява от свидетелските показания. Свидетелката М.
изрично сочи, че при слизане от влака, цялата тълпа потеглила към подлеза, всичко станало
за секунди, поради което и не може да се мисли / включително и заради слабата осветеност
на подлеза/, че ищцата е възприела колко е бил хлъзгав подлезът, за да следва да се хване за
парапета. На собствено основание, предвид оформилата се тълпа, е напълно възможно
ищцата да е нямала достъп до парапета изобщо, за да се очаква от нея да се хване за него.
Ето защо, не може да се приеме, че е налице груба небрежност и ответникът дължи сумата,
която не следва да се намалява с процент на съпричиняване. Неоснователно се оказа
твърдението на ответника, че влошеното здравословно състояние на ищцата се дължи и на
предишни нейни заболявания – в първоначалното заключение и изслушването му пред съда,
вещото лице посочи, че предишната фактура на ищцата на подбедрица е нанесена в нейното
детство, поради което не се доказва връзката на страданията й, с това предишно заболяване.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД предвижда, че делинквентът е в забава и без покана,
от което следва, че ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата за
претендирания период от 1.12.2021 г. Предвид на обстоятелството, че искът е бил предявен
първоначално против Столична община, като с молба ищцата оттегли иска против нея, и
поиска замяна на страна, като с отговора от 10.7.2024г., ответникът НКЖИ изрично заяви, че
не е съгласен да бъде конституиран като страна в процеса, поради което и на основание
чл.228, ал.3, изр.2 ГПК, искът се смята предявен когато исковата молба е постъпила в съда,
тоест, на 25.4.2024г. – датата, на която ищцата направи искането за замяна на страна с
оттегляне на иска, поради което, обезщетение за забава в размер на законната лихва се
следва от тази дата.
По претенцията за заплащане на стойността 850 лева- от представените в о.с.з. на
5.12.2024г- фактура и фискален бон е видно, че на 3.12.2021г. ищцата е заплатила сумата 850
лева за поставяне на тубуларна плака, която, съгласно първоначалното заключение, е
поставена при операцията, поради което този разход подлежи на възстановяване от
ответника, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, при съобразяване на
горното, се дължи от 25.4.2024г., до окончателното й заплащане.
По участието на Столична община, като трето лице помагач на страната на
ответника. Определението, с което СО е конституирана следва да се отмени, поради
следното.
В нарочната молба за конституиране на СО, ответникът обосновава интереса си от
привличането, с довод, че в отказ да се образува ДП№ 789/2022г., СРП е посочил, че СО има
сключен договор за почистване на уличи и други места за обществено ползване на
територията на СО, за район Подуяне. Сочи се, че в обхвата на зимното почистване се
включват и обработка срещу заледяване на локалното плато пред жп гара Подуяне, в
подлеза на жп гара Подуяне.
От събраните по делото доказателства, както и твърденията на самата ищца,
инцидентът се е случил на подлез в гаровия перон, който съставлява част от гаровия
8
комплекс, като същият е включен в активите на дружество Национална компания
Железопътна инфраструктура. Макар мястото да е за обществено ползване, гаровият перон и
неговата принадлежност не се твърди, че следва да се стопанисва от СО, нито се твърди, че
същият е в рамките на действие на договора, сключен от СО с ДЗЗД. Следователно, предвид
мястото на инцидента, ответната НКЖИ не обосновава интерес от привличането на СО,
нито доказва такъв и определението, с което СО е конституирана, следва да се отмени, а
искането да се отхвърли.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на разноски имат и двете главни страни в
производството, съразмерно на уважената, респективно – отхвърлената част от предявените
искове.
Ищцата претендира разноски, като е представила доказателства, че е заплатила
държавна такса в размер на 800 лв. и депозит за съдебно-медицинска експертиза в размер на
400 лв., депозит за свидетели 100 лева и 1300 лева адвокатско възнаграждение, от които,
съразмерно на основателната част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1410,50 лв.
Ответникът претендира сумата 200 лева за допълнително заключение, сумата 5 лева
за удостоверение и определяне на юрисконсултско възнаграждение, като предвид
процесуалното му поведение и предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
определя същото в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По силата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 162,41 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Компания „Железопътна инфраструктура“ Държавно
предприятие, с ЕИК *********, фирмено дело № 23/2002г., със седалище и адрес на
управление град София, бул. Мария Луиза № 110, да заплати на К. Х. С. ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите,
сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания,
уплаха и неудобства, вследствие от падане на ищцата на 1.12.2021 г. в подлез- заход от
перон трети на гара Подуяне в София, в резултат на което претърпяла двуглезенно счупване
на дясна подбедрица, заедно със законната лихва от 25.4.2024 г. до плащането, сумата 850
лева – обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищцата разходи за закупуване на
3.12.2021г на тубуларна плака, заедно със законната лихва от 25.4.2024 г. до плащането като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 19500лева, като
неоснователен, както и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 1.12.2021г. до 24.4.2024г.
ОСЪЖДА Национална Компания „Железопътна инфраструктура“ Държавно
предприятие, с ЕИК *********, фирмено дело № 23/2002г., със седалище и адрес на
управление град София, бул. Мария Луиза № 110, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на К. Х. С. ЕГН ********** с адрес ***, сторените по делото разноски от 1410,50 лева.
ОСЪЖДА К. Х. С. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Национална Компания „Железопътна инфраструктура“ Държавно предприятие, с
ЕИК *********, фирмено дело № 23/2002г., със седалище и адрес на управление град
9
София, бул. Мария Луиза № 110, сторените разноски от 162,41 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника Национална Компания „Железопътна инфраструктура“ Държавно предприятие, с
ЕИК *********- “Комекс РМ“ ЕООД ЕИК *********, с адрес град София, бул. Шипченски
проход№ 18, вход А, етаж 9.
ОТМЕНЯ определението си, с което е допуснал привличането на Столична община,
с адрес град София, улица „Московска“ № 33 като трето лице – помагач на страната на
ответника Национална Компания „Железопътна инфраструктура“ Държавно предприятие, с
ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с изключение на частта, в която съдът
отменя определението си, с което е конституирал СО като помагач на ответника, в която част
може да се обжалва от страните в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10