Решение по дело №57/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 71
Дата: 7 май 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 71

 

 

гр. Пловдив, 07.05.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                     НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дандарова  в.гр.д.№ 57 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.25 ГПК.

Образувано е по жалба на „В.г.“ ЕООД *** против решение № 354/02.10.2018г. постановено по гр.д.№ 28/2017г. по описа на Смолянския окръжен съд с което е обявена за относително недействителна по отношение на Р.М.Ч. *** сделката сключена с нотариален акт № ,том *** по описа на нотариус № * за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти,вместо изпълнение между „В.г.“ ЕООД гр.П*и „В.г.“ ЕООД ***, като дружествата са осъдени да заплатят разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.Иск се отмяна на решението и постановяване на ново с което предявеният иск се отхвърли. Претендират се разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна „В.г.1“ ЕООД не взема становище.

Въззиваемият Ч. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Р.М.Ч. е бил в трудови правоотношения с „В.г.1“ ЕООД и на 10.10.2013г. е претърпял трудова злополука. Ангажирал е отговорността по чл. 200 КТ на работодателя си „В.г.1“ ЕООД,като с решение № 32/20.02.15г. по гр.д.№ 284/14г. на районен съд Девин го е осъдил да му заплати обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. По негова жалба е било образувано в.гр.д.№ 225/15г. на окръжен съд гр. Смолян и с решение№ 385/03.07.2015г. му е присъдено обезщетение в размер на 200 000 лв. На 13.07.2015 на Ч. е издаден изпълнителен лист за 200 000 лв. по невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд. С решение № 113/18.05.2016г.по гр.д.№ 5961/2015г. на ВКС,3-то г.о. размерът на обезщетението е определен на 154 950 лв. плюс разноски.

С нот.акт № …г. на нотариус № .. по описа на НК за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение, „В.г.1“ ЕООД,представлявано от управителя Е. Р. е прехвърлило на „В.г.“ ЕООД представлявано от управителя Е. Р. два недвижими имота,ведно с построените в единия от тях сгради,като посоченото основание е сключен между двете дружества договор за паричен заем на 10.01.2011г. и споразумение от 30.06.15г.Данъчната оценка на недвижимите имоти е 92984.60 лв.

По договора за заем „В.г.“ ЕООД ***,представлявано от управителя Е. Р. е било заемодател, а дружеството „В.г.“ ЕООД ***,представлявано от управителя  Е. Р. заемополучател. Заемната сума е била 910 000 лв. ,която следвало да се предоставя на части според нуждите на заемополучателя.Договорено е сумата да се върне до 25.05.15г.,като при невръщане,заемодателят се задължава да прехвърли имущество,за останалата сума към момента на прехвърлянето. Договорът не е оспорен.

В подписаното от двете дружества споразумение от 30.06.15г. се заявява,че заемополучателят дължи още 567 044.55 лв. и за уреждане на отношенията си се споразумяват за следното:вместо изпълнени по договора за заем в размер на остатъка,заемополучателят да прехвърли на заемодателя собствеността върху два недвижими имота,ведно със сградите в единия от тях,представляващи процесните имоти,подробно описани.Сделката трябвало да се изповяда до 30.07.15г. Договорено е,че с прехвърлянето на недвижимите имоти задължението на заемополучателя „В.г.“ ЕООД към заемодателя „В.г.“ ЕООД е погасено изцяло и страните нямат претенции една към друга.Споразумението не е оспорено.

През 2016г. „В.г.1“ ЕООД е прехвърлено на Т.Г.Т. и е със седалище и адрес на управление ***.Собственикът на капитала и управител на дружество е напуснал адреса и дружеството се призовава по реда на чл. 50 ал.2 ГПК.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на вещо лице икономист, неоспорени от страните. При изготвяне на заключенията вещото лице е имало достъп само до счетоводството на „В.г.“ ЕООД.Контакт със собственика на капитала и управител на дружеството не е могло да установи.вещото лице установява,че на 02.12.2011г. „С. Ж. Е.“ АД е прдоставила кредит от 700 000 лв. на „В.г.1“ ЕООД със съдлъжник „В. г.“ УЕООД и физическото лице Р..Кредитополучателят е обслужвал кредита до 31.07.15г. На 06.08.15г. е сключен анекс обслужването на кредита да става от разплащателната сметка на дружеството съдлъжник,което е изплатило кредта.посочени са задълженията на „В.г.1“ЕООД къв „В.г.“ ЕООД към датата на трудовата злополука и към датата на постановяване на решението на ВКС.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка,съдът направи следните изводи:

Предявен е иск по чл. 135 ЗЗД.Кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването му са ищецът да е кредитор на ответника,да е налице сделка,която го уврежда и знание за увреждането от длъжника и лицето с което е договарял,ако сделката е възмездна

За да е кредитор ищецът трябва да има към ответника вземане,което не  необходмо да е изискуемо и ликвидно.Вземането е възникнало в момента на трудовата злополука-10.10.13г.Съгласно чл. 200 и чл. 212 КТ от този момент работодателят дължи обезщетение, а за пострадалият възниква правото на обезщетение. Тъй като сделката е сключена след тази дата сме в хипотезата на чл. 135 ал.1 ЗЗД . Сделката с която работодателят-длъжник прехвърля на друго дружество недвижими имоти е увреждаща.Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт ,с който се засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяването на кредиторовите права спрямо длъжника.Прехвърлянето на недвижими имоти води до затрудняване,включително и и до невъзможност за удовлетворяване на кредитора. Сделката е възмездна,като се прехвърлят имоти вместо изпълнение по договор за заем,за задължение на заемополучателят.Правото на парично вземане на заемодателя, се трансформира в право на собственост върху прехвърлените недвижими имоти, а задължението на заемополучателят за плащане чрез връщане на заетата сума,се погасява чрез прехвърлянето на собствеността върху тях. В този случай се изисква знание на длъжника и лицето с което  договарял и то е налице.Тъй като разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора Ч.,то е налице знание у длъжника му „В.г.1“ ЕООД.Не е необходимо намерение за увреждане на кредитора, а само наличието на знание у длъжника,че има кредитор,който би могъл да се удовлетвори от имуществото му. Налице е и знание на другото договарящо лице „В.г.“ ЕООД. Съгласието за прехвърляне и съгласието за придобиване са изразени от едно и също физическо лице в едно и също качество и за двете дружества- законова представителна компетнтност на орган и на двете дружества. ЮЛ чрез управителите си ФЛ,които го представляват,правят и приемат изявления.Следователно ЮЛ знае за увреждането,ако за това знаят лицата от състава на неговите органи,в случая управителят на ЕООД.

При наличието и трите изискуеми предпоставки ,предявеният иск се явява основателен и доказан.

Изложените съображения от жалбоподателя,най-общо свеждащи се до това,че сделката не е увреждаща,защото с нея се погасява по стар дълг са ирелевантни в хипотезата на чл. 135 ал.1 ЗЗД.

Окръжният съд като е стигнал до същия извод е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.

Ответните дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокатите З.Ч. и Ж.Ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА общо в размер на 3 416 лева.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/02.10.2018г. постановено по гр.д.№ 28/2017г. по описа на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА „В.г.1“ ЕООД,с ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Т.Г.Т. и „В.г.“ ЕООД с ЕИК ..,със седалище и адрес на управление:***,представлявано от А.К.Р. и В.. Е. К. заедно и поотделно да заплатят на адвокат Ж.Р.Ч.,с ЕГН ********** и на адвокат З.Р.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 416/три хиляди четиристотин и шстнадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: