О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер
1821 Година 28.06.2018 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми юни Година
2018
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1945 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, озаглавен
„възражение“, съдът намери, че искова молба е редовна, а предявеният с нея иск
допустим (чл. 140, ал. 1 ГПК).
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приеме като относимо,
допустимо и необходимо писмено доказателство, само представеното с уточняващата
молба на пълномощника на ищеца извлечение от счетоводна сметка 4020, а искането
му за приемане, като писмени доказателства и на останалите представени с
исковата му молба незаверени преписи от документи, следва да бъде отхвърлено,
тъй като в този им незаверен вид, същите не могат да бъдат приети, като годни
писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК).
Следва да бъде уважено
искането на ищеца и задължен ответникът да представи кредитно известие №
72/31.10.2017 г. (чл. 190 ГПК).
Следва служебно да се
назначи по делото съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на
следните възникнали по делото въпроси: 1/. осчетоводени ли са редовно, съгласно
изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесните
фактура № 64/04.08.2017 г. и кредитно известие № 72/31.10.2017 г. в
счетоводствата на страните, кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и
партида (за всяко от тях поотделно); 2/. намират ли се и
от кога оригиналите съответно - на тази фактура в счетоводството на ответника,
и на кредитно известие в счетоводството на ищеца, като при наличие на
такова известие, вещото лице да представи заверено копие от същото със
заключението; 3/. платени ли са изцяло или частично сумите съответно - по тази фактура
- на ответника, а по кредитното известие - на ищеца, кога, в какъв размер и по
кой начин (в брой или по банков път), както и останали ли са по тях неплатени
части към датата на проверката на вещото лице и в какъв размер - по фактурата и
кредитното известие поотделно; за отговор на които въпроси съдът не разполага
със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя
назначаването на тази експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За
изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият иска ищец да
го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника,
озаглавен „възражение“. Страните следва да бъдат приканени към постигане на
спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в искова му молба и уточняващата я молба и се
изразяват в това, че имал вземане спрямо ответника, поради настъпването на
следните факти: С ценово предложение негов вх. № 30-1348-2/17.07.2017 г., в
отговор на запитване, ответникът му предложил да му достави 26 бр. контейнери
за битови отпадъци тип „Б." 1,1 м³, при единична цена от
440 лева без ДДС или на обща стойност 11 440 лева без ДДС, както и общо 375
броя пластмасови кофи за битови отпадъци 240 л и/или метални кофи тип „М."
110 л, на единична цена от 40 лева без ДДС или общо за всички тези кофи 15 000
лева без ДДС. В ценовото предложение било посочено, че цената на същите съдове
за ТБО се заплащала на две части - аванс в размер на 50 % от стойността на
договора, а останалите 50 % при окончателната доставка на съдовете за ТБО.
Срокът на доставката бил 30 календарни дни. С писмо изх. № 30-1348-3/03.08.2017
г. ищецът приел ценовото предложение и възложил на ответника доставката на 26
бр. контейнери за битови отпадъци тип „Б." 1,1 м³ и 375 броя метални
кофи тип „М." 110 л, като съобразно изискването за заплащане на аванс за
доставката, го уведомил, че щял да го заплати след представяне на фактура. В
тази връзка ответникът му издал фактура № 64/04.08.2017 г. за 50 % аванс по
представената от него оферта вх. № 30-1348-2/17.07.2017 г., на обща стойност
15864 лева с ДДС. С платежно нареждане от 15.08.2017 г. ищецът му заплатил този
аванс по фактура № 64/04.08.2017 г. в пълния му размер от 15 864 лева с ДДС.
Срокът за доставка на съдовете за ТБО бил изтекъл на 16.09.2017 г., но ответникът
не доставил същите. Вместо изпълнение на възложената му доставка, издал
кредитно известие № 72/31.10.2017 г., с което едностранно развалил доставката и
съобразно характера на кредитното известие като документ по ЗДДС, се задължил
да възстанови получения по фактура № 64/04.08.2017 г. аванс в размер на 15 864
лева. От платения му аванс за доставка на гореописаните съдове ТБО в размер на
15864 лева обаче, който подлежал на възстановяване, предвид ясно формулираният
отказ за изпълнението на тази доставка, с издаденото от ответника кредитно
известие, последният възстановил на ищеца само 4000 лева преди датата на
подаване на исковата молба. Така от този подлежащ на възстановяване от него аванс
към момента на подаване на исковата молба, все още не била възстановена на
ищеца останалата част от 11864 лева, която ответникът му дължал и ищецът
претендирал да му бъдела заплатена с предявения иск.
С молба от 04.05.2018 г.
уточнява, че не били настъпвали други правно релевантни обстоятелства за този иск,
извън посочените подробно в исковата му молба, които цитира. Дали с тези
действия страните били сключили договор, в каква форма и с какъв предмет, били
въпроси, които касаели преценка на доказателствата и даване на правни
квалификации, които не били от компетентността на страната по делото, поради
което не се наемал да извършва съответната преценка и дава правни квалификации.
И двата документа, споменати в цитираните му изречения, били приложени в
първоначално подадената искова молба. Що се отнасяло до указанието за посочване
на дата на получаване на писмото от 03.08.2017 г. за приемане на ценовото предложение
на ответника, то очевидно същото било получено в периода 03-04.08.2017 г., след
като на 04.08.2017 г. била издадена фактурата за аванса от ответника. Въпреки
това посочвал, че въпросното писмо с негов изх. № 30-1348-3/03.08.2017 г., било
получено от ответника по електронна поща и факса на 03.08.2017 г. Освен това
същият бил уведомен за приемане на ценовото му предложение и възлагане на
доставката на ТБО, както и за изпратеното му писмо изх. № 30-1348-3/03.08.2017
г., на същата дата - 03.08.2017 г., и в телефонен разговор. По отношение на
това как точно и на кои дати „възложил" доставката на стоките, моли съда
да имал предвид, че в исковата молба изрично посочил това, което цитира и в
тази си молба. В този смисъл не виждал какво неясно имало относно изискването
за заплащане на аванс за доставка и уговарянето на това изискване. По същото
указание във втората му част моли съда да имал предвид, че в исковата молба
изрично посочил и цитираното в уточняващата му молба. Издадената от ответника
за плащането на аванса фактура от 04.08.2017 г. била осчетоводена от ищеца. Можел
да посочи и счетоводните операции и статии, които били извършени за
осчетоводяването й, но за прегледно удостоверяване на това обстоятелство
приложено представял извлечение от сметка. Кредитното известие, като данъчен
документ по ЗДДС, било необходимо да бъдело в оригинал при получателя му. Той
обаче никога не бил получавал оригинал на издаденото от ответника кредитно
известие. Същото му било известно, но не притежавал оригинал на този документ. Поради
това и не бил осчетоводен и подписан от негов надлежен представител. Следвало
да се отбележи обаче, че нямало нормативен акт, който да изисквал данъчния
документ по ЗДДС или първичния счетоводен документ да съдържали непременно
подписи на страните/съставителите. Последното съобразено с обстоятелството, че
с издаването на един документ издателят му обективирал
собствената си воля или възприятия според това дали документът бил
свидетелстващ или диспозитивен, обосновавало ирелевантността на осчетоводяването, подписа и получаването
от ищеца на въпросното кредитно известие, след като то обективно съществувало и
документирало волята на своя издател. Възстановената сума от 4000 лева, както бил
посочил, била възстановена преди датата на завеждане на исковата молба. Тя, което
било видно от напълно ясното съдържание на първоначално подадената искова молба,
не била предмет на претенцията, заявена с иска. Не били предявени аксецорни претенции за лихви върху тази сума. Поради това
датата и начинът на плащането й нямали никакво отношение към предмета на
делото, след като изрично бил заявил, че от общо платения аванс в размер на
15840 лева с ДДС, преди завеждане на исковата молба, ответникът му бил
възстановил 4000 лева. Сумата от 4000 лева, представлявала част от процесния аванс от 15 840 лева с ДДС. Била възстановена от
ответника на ищеца на 27.03.2018 г., чрез плащане по банковата му сметка. Не бил
подписвал или осчетоводявал кредитното известие. Не бил участвал в сключване на
споразумение за разваляне на договора по взаимно съгласие. Съдържанието на
първоначално подадената искова молба не поставяла въпроси дали с нея се
претендирало обезщетение за вреди. И от обстоятелствената й част и от петитума й било категорично ясно, че от съда се искало
ответникът да бъдел осъден да заплати исковата сума от 11 864 лева, която представлявала
невъзстановена част от платените с платежно нареждане от 15.08.2017 г. от ищеца,
съгласно издадена фактура, общо 15 864 лева, които представлявали авансово
платена част от цената за доставка на описаните съдове за ТБО. Никъде тук не
ставало въпрос за обезщетение или за нанесени вреди или пропуснати ползи. Причината,
поради която претендирал за осъждане на ответника да му заплати исковата сума, която
представлявала невъзстановената част от платения му аванс, била тази, че
ответникът очевидно отказвал да изпълни възложената му доставка на съдове за
ТБО, тоест ищецът бил заплатил частично цената на доставка, която нямало да
получи, поради което и следвало да му се върне поне платената част от цената на
тази доставка.
Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 11 864 лева за невърната част от
платени с платежно нареждане от 15.08.2017 г., съгласно фактура № 64/04.08.2017
г., 15 864 лева с ДДС, представляващи авансово платена част от цената за
доставка на 26 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Б." 1,1 м³, при единична цена от
440 лева без ДДС, или с обща стойност за всички тези съдове 11440 лева без ДДС,
както и общо 375 броя пластмасови кофи за битови отпадъци 240 л и/или метални
кофи тип „М." 110 л на единична цена от 40 лева без ДДС или общо за всички
тези кофи 15 000 лева без ДДС, и законна лихва върху посочената сума от
подаване на исковата молба до изплащането й, както и сторените по делото
разноски.
Правна квалификация на
предявения иск - нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр.
с чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
С подадения в срок отговор,
неправилно озаглавен „възражение”, ответникът заема становище, че не бил
съгласен с посоченото задължение към ищеца в размер на 11864 лева. Дължимата от
него сума била 9864 лева, защото на 04.05.2018 г. била платена (върната) сумата
от 2000 лева.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по
делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички твърдени в исковата
му и уточняващата я молба горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основал
предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички твърдени от него в
отговора му горепосочени обстоятелства, тъй като пък на тях той е основал
възраженията срещу този иск.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените в
исковата му молба и подлежащи на доказване от него обстоятелства, тъй като
представените със същата писмени документи не са заверени и не могат поради
това да се приемат като годни писмени доказателства по делото.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за подлежащото
на доказване от него спорно обстоятелство, твърдяно в отговора му, озаглавен
„възражение“, че на 04.05.2018 г. платил/върнал на ищеца 2000 лева от исковата
сума.
ПРИЕМА като писмено
доказателство по делото извлечение от счетоводна сметка 4020 „Доставчици по
аванси” към 31.01.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ това искане на
ищеца за приемане като писмени доказателства по делото и на следните
представени с исковата му молба незаварени преписи от: ценово предложение от
27.07.2017 г., писмо изх. № 30-1348-3/03.08.2017 г., фактура № 64/04.08.2017 г.,
и платежно нареждане от 15.08.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно
в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи находящото се у него кредитно известие № 72/31.10.2017 г.,
като му указва, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно
чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
НАЗНАЧАВА служебно по
делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка в
счетоводствата на страните и там, където това стане необходимо, да представи по
делото заключение, с което да отговори на посочените в обстоятелствената част
на настоящото определение въпроси, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в
3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и
представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ
внасянето му в цялост, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде
внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.09.2018 г. от 14.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника, озаглавен
„възражение“. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца
на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: