Определение по дело №433/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                          МАРИЯ ХРИСТОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 433 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

В депозирана в срок касационна жалба на Ш.Р.Ш. *** от 03.12.2018г. срещу решение № 240 от 26.10.2018г. по в.търг.дело № 433/18г. от жалбоподателят е направено искане за освобождаване от дължими държавни такси на основание 82 ал.2 от ГПК.

Представени са декларация за материално и гражданско състояние, доказателства че към м.декември 2018г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. При преценката за наличието на обстоятелства относими към липсата на достатъчно средства, съдът използва и доказателствата, приложени към молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, находящи се по делото и по приложеното към него ч.търг.дело № 268/18г. по описа на ВАС.

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

В настоящия случай дължимата държавна такса по молба за допускане на касационно обжалване е в размер на сумата 30лв.

От задълженото за внасянето и лице е представена декларация за материалното и гражданско състояние. Молителят е на 57г., разведен, дължи издръжка на седемгодишно малолетно дете. Посочил е че не получава доходи. Не е посочил източникът на средства за своята издръжка. Посочил е че в момента изтърпяна наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Плевен. Посочил е че притежава жилище/вила в съсобственост с бивша съпруга. От доказателствата по предходна молба за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, е установено че притежава недвижими имоти: ½ ид.ч. от къща в с.Драгановец, 1/3 ид.ч. от вила в с.Ловец, сгради в стопански двор в с.Преселец и с.Драгановец, възбранени. Налице са данни за притежание на всички дялове от капитала на „Агрофул – 2006“ ЕООД, върху които е наложен запор. Представени са доказателства за постановено и влязло в сила решение по гр.дело № 684/2009г. по описа на ТРС, с което на молителя са поставени в дял недвижими имоти – две ниви, стопански сгради в с.Приселец и в с.Драгановец, и движими вещи, всички на стойност 112 193лв. В декларацията към настоящето искане не е декларирал разпореждане с вече посоченото по-горе имущество.

Посочил е че страда от заболяване, налагащо допълнително периодични разходи в размер на 80лв. Доказателства за влошено здравословно състояние не са представени.

С оглед на така събраните данни за имущественото състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост, въззивният съд намира, че за въззивника е налице възможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на дължимата за касационно обжалване в производството по допускане на касационно обжалване държавна такса по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на сумата 30лв. Фактически за въззивника липсват доходи, към момента изтърпява наказание лишаване от свобода, същият има и задължение за осигуряване на издръжка към малолетен низходящ. Но притежаваните от въззивника недвижими имоти и движими вещи, възложени му в делбеното производство на обща стойност 112 193лв., съставът на въззивния съд намира, за достатъчни да обосноват възможност за плащане на дължимата държавна такса в размер на 30лв. Дори и недвижимите имоти да са възбранени, каквито са твърденията, това представлява пречка за тяхната продажба, но не и да се реализира доход от тях.

С оглед на така изложеното, съдът намира че молбата на Ш. за освобождаване от дължима държавна такса следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

 

   

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

   

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ш.Р.Ш. ***, съдържаща се в касационна жалба вх.№ 7081 от 03.12.2018г. срещу решение № 240 от 26.10.2018г. по в.търг.дело № 433/18г. за освобождаване от дължима за касационно обжалване за произнасяне по допускане на касационно обжалване държавна такса в размер на 30лв. на основание 82 ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от молителя Ш. пред ВКС  на РБ в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение с частна жалба.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: