РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Пловдив , 29.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330110158 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл. 49 от ЗЗД от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”, бул.
„Витоша” № 89Б, представлявано от ******, действащи чрез пълномощника си- адв. Г.Я.,
със съдебен адрес в *********срещу Община Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр.
Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представляван от *********за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 126,51 лева, представляваща стойността на заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета №********* в размер на 111,51 лева и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба- 14.08.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД твърди, че на *****. в гр. П., при
кръстовището между бул. „****“ и ул. „*****“, Т. И. П. – водач на МПС марка „*****“,
модел „******“ с ДКН ******, преминала през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, при което на лекия автомобил били нанесени материални щети.
Управлявания от П. автомобил имал валидна застраховка при ищцовото дружество на
основание автомобилна застраховка „Каско плюс“ с валидност от 01.03.2019г. до
29.02.2020г. Нанесените в резултат на ПТП-то щети били описани в опис-заключение по
щета с № *******, като била увредена предна лява гума на процесното МПС.
Застрахователното обезщетение било определено в размер на 111,51 лева и същата сума
била изплатена на застрахованото лице с Нареждане за групово плащане от 12.03.2020г.
С изплащане на обезщетението ищецът придобил правото на регресен иск спрямо
Община Пловдив, в чиято отговорност било възложено поддържането на пътното платно.
Ищецът твърди, че изпратил на ответника регресна покана, но плащане не постъпило.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да
1
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 126,51 лева,
представляваща стойността на заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
********в размер на 111,51 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 14.08.2020г. до
окончателното изплащане Претендира и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Община, чрез ****** е постъпил писмен
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответника
счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
като се оспорва и изложената в исковата молба фактическа обстановка и се твърди липсата
на причинно-следствена връзка между настъпването на имуществени щети и механизма на
настъпване на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на увреждането от страна на
водача на увреденото МПС. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на
направените разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Подадено е до ищеца уведомление за щета /приложено на л.6/ от Т.И. П., в което е
описано, че по време на движение същата е попаднала в дупка и е настъпила повреда на
предната лява гума на автомобила. Посочени са координати на мястото на инцидента, като
лицето е описало, че е уведомило на тел. 112 служители на 1-во РПУ, но не била посетена на
място, поради което отишла до Районното управление, откъдето й било издадено
Удостоверение
След уведомяване за застрахователното събитие, застрахователят е образувал
преписка по щета № ******, като с опис заключение по щета и калкулация по претенцията
щетите по процесния автомобил са определени в размер на 111,51 лева и същата сума е
изплатена от ищеца с преводно нареждане.
Като писмени доказателства по делото са приети още Удостоверение за актуално
състояние, фактура, ликвидационен акт по щета, регресна покана, копие от регистрационен
талон, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, знак за първоначален
технически преглед, снимков материал и копие на автомобилна застраховка „Каско+“.
От заключението на приетата по делото съдебна авто – техническа експертиза,
извършена от вещото лице С. М. се установява, че съгласно данните по делото,
обстоятелствата около настъпване на ПТП са следните: На ******. в гр. П., на
кръстовището между бул. „******“ и ул. „******“, л.а. „*******“ с ДК№******, управляван
от водача Т. И. П. преминава през дупка на платното за движение. При посочения
механизъм, а именно- преминаване на предна лява гума на автомобила през дупка, от
техническа гледна точка според вещото лице е възможно да бъдат повредени съответните
детайли в посочената степен. Стойността на ремонта за възстановяване на вредите по
автомобила вещото лице определя в размер на 263,63 лева.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото авто –техническа експертиза,
като компетентно изготвена, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорена
от страните.
За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни
доказателства посредством показанията на св. Т.П., обективирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 11.03.2021г. От показанията на същата се установява, че при
движение по бул. „Никола Вапцаров“ в посока „Коматевски възел“ попаднала в дупка, при
2
което колата издрънчала и всичко по таблото светнало. Установила, че липсва цяло парче от
гумата. След инцидента се обадила на тел. 112, но всички я прехвърляли за това посетила
Районното управление, от където й издали удостоверение, а в последствие предявила и щета
пред застрахователя.
Съдът кредитира показанията на св. П., тъй като същата има непосредствени
възприятия относно установените от нея факти, показанията й кореспондират със събраните
в хода на настоящото производство писмени доказателства и допринасят за изясняване на
релевантните за спора факти.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
На първо място, по делото няма спор относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В
тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на
инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП. При тези данни според съда е налице валидна застраховка, което се явява
първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че макар в случая да няма съставен протокол
за ПТП, то това е без съществено значение, защото същия няма обвързваща доказателствена
сила относно самия механизъм на ПТП- то, дори да беше описано в него. Прието е като
писмено доказателство Удостоверение от първо РУ при ОД на МВР-Пловдив, в което е
описан механизма на настъпване на увреждането.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
съдебната авто-техническа експертиза се установи при условията на пълно и главно
доказване именно механизма на настъпване на вредите, описан в исковата молба.
Вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки,
дава заключение, че от техническа гледна точка е възможно да е налице причинно-
следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП, а и видно от
уведомлението за щета е деклариран точно такъв механизъм на произшествието-
препятствие на пътното платно. Направеното от ответника възражение за съпричиняване не
се подкрепи от каквито и да е доказателства. Още повече, че вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза не констатира наличие на вреди, които биха могли да настъпят
от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и от
събраните доказателства те се установяват, а твърденията на ответника не са подкрепени с
каквито и да е доказателства, поради което и съставляват според съда защитна позиция,
некореспондираща с доказателствената съвкупност.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането,
включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
3
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
В заключение се налага изводът, че предявения иск е доказан по основание и размер
и следва изцяло да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за които е
представен надлежен списък и които са били действително направени с оглед наличните по
делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 50 лева, депозит за
експертиз в размер на 130 лева, депозит за свидетел в размер на 15 лева и адвокатско
възнаграждение с ДДС в размер на 168лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов“ № 1, представляван от ****** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от ******, действащи чрез
пълномощника си- адв. Г.Я., със съдебен адрес в ******** сумата от 126,51 лева /сто
двадесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща стойността на заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *********в размер на 111,51 лева и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба- 14.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов“ № 1, представляван от ****** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от *******, действащи чрез
пълномощника си- адв. Г.Я., със съдебен адрес в ******** сумата от общо 363 лева /триста
шестдесет и три лева/, представляваща направени по делото разноски, от които – заплатена
държавна такса в размер на 50 лева, депозит за експертиза в размер на 130 лева, депозит за
свидетел в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 168 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4