Решение по дело №755/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 575
Дата: 22 май 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100500755
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………/………………..2020 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

 ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова,

въззивно гражданско дело № 755 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 ал. 2  от ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И.. Р.А.Н. е насочила жалбата си против действията на ЧСИ по налагане на запор на трудовото й възнаграждение в „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, извършено със запорно съобщение № 30862/27.11.2019г., съобщено й по нейни твърдения на 07.12.2019г. и запора на движими вещи в дома й, с административен адрес гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“, № 24, ап. 24, за който е била устно уведомена на 10.12.2019г., поради насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество-вземането й и движимите вещи в дома й, позовавайки се на разпоредбите на чл. 444 от ГПК. ЧСИ не е посочил размера на трудовото й възнаграждение, а е бил длъжен. С получаваното възнаграждение издържа себе си, съпруга си и майка си, която страда от „Алцхаймер“ и е поела разноските за лечение, а и двамата са пенсионери. Оспорва законосъобразността на двете действия на ЧСИ, като извършени от некомпетентен съдебен изпълнител, защото правомощията му са прекратени за вземането на „Юробанк България“ АД спрямо нея, с изтичане на две години от последното валидно действие за изпълнение по отношение на нея и настъпилата по този начин перемпция. Изп.д. следва да се счита за прекратено по силата на закона и поради неплащане на авансово дължимите от „Юробанк Българи“ АД такси, доколкото в изпратеното й съобщение за запор е посочена дължимостта на авансовите вноски в общ размер на 673.20лв., а заплащането на само 108.00лв.  Р.А.Н. е оспорила и дължимостта на разноските по изп.д. В съобщението за наложения запор от 07.12.2019г. ЧСИ е посочил дължимите от нея разноски в две групи, но не е ясно кои от тях са за вземане на взискателя „Юробанк България“ АД и кои на другите присъединени взискатели. Не й е известно да има задължения към присъединените взискатели по изп.д.-НАП, Община Варна, „Енерго-Про Продажби“ АД и Момчил Христов Колев.  В първата група е указана дължимостта на сумата от 42.00лв., от която 24.00лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ и 18.00лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ. Тези суми е заплатила, за да не бъдат събирани принудително от трудовото й възнаграждение. Не й е връчено постановление за дължимостта на всяка една от тези две суми. Не е била уведомена за извършената публична продан на делбен имот или на заложено имущество по делото, което да е за вземане на „Юробанк България“ АД към нея. За извършената публична продан на 1/2ид.ч. на недвижим имот в м. „Кочмар“ научила при запознаване с изп.д. на 10.12.2019г. Втората група разноски, посочена в съобщението за запор са за сумата от 673.20лв. по т. 4, 5, 31 и 11 от ТТРЗЧСИ, от които авансово са внесени 108.00лв. и за сумата от 5571.32лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Освен аргументите за прекратяване на изп.д. по силата на чл. 433, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ГПК сочи, че за нито една от сумите за разноски не й е връчвано постановление. Не е ясно коя от сумите, формиращи сбора от 673.20лв. е само по вземане на „Юробанк България“ АД. Сумата от 5571.32лв.  е определена без да бъде съобразена сумата, получена при продажбата на 1/2ид.ч. от недвижимия имот в гр. Варна, м. „Кочмар“, не са съобразени плащанията , извършени от нея и от ипотекарния длъжника В.К. към взискателя „Юробанк“ АД и е определена в противоречие с изискванията на т. 26 от ТТРЗЧСИ, вр. с изискванията на чл. 83 от ГПК.

Моли се да бъдат отменени обжалваните действия. 

Моли за възможност да се запознае със становището на ЧСИ и представените доказателства, преди произнасянето на съда.

Моли се за спирането на изпълнението по изп.д. № 20117110400320 по отношение на нея до постановяване на акт на съда по подадената жалба.

Взискателят „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* , със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Д. оспорва жалбата, намирайки я за недопустима, като подадена след законоопределения срок, евентуално неоснователна. Неоснователността обосновава с това, че обжалваните действия са изцяло в компетентността на ЧСИ. ЧСИ е упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Недоказана от жалбоподателя е несеквестируемостта на имуществото, срещу което е насочено изпълнението. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Възразява срещу искането за спиране на изпълнението. 

ЧСИ е изложил мотивите си. Смята жалбата в частта за разноските за недопустима, понеже жалбоподателката  е била уведомявана многократно до момента и не е обжалвала посочения размер на дължимите такси. Запор на движими вещи в жилището на жалбоподателката не е извършван. Насрочен е бил опис, но тя не е допуснала ЧСИ в жилището си. Опис не е бил проведен. Едва с извършването на опис ЧСИ е в състояние да определи кои движими вещи са секвестируеми и кои не.  Неоснователна е жалбата по отношение на наложения запор на трудовото възнаграждение на Н.. На работодателя е било изпратено запорно съобщение, в което е указано изрично, че следва да прави удръжки, съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. По делото няма изтекъл срок по реда на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Длъжницата е представила платежни за извършени преводи за погасяване на задължението, без да е уведомявала ЧСИ за това. Счита, че обжалваните от Н. действия са извършени в рамките на закона. 

Настоящият състав приема, че жалба вх. № 33366/11.12.2020г. по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По изп.д. липсват доказателства за връчване на постановлението от 05.11.2019г., с което е насрочен опис и оценка на движимите вещи, собственост на Р.А.Н.. Няма доказателства и за връчването на изготвената по изп.д. ППИ изх. № 28705/05.11.2019г., с която се уведомява страната за насрочения опис. Следва да се приеме, че длъжницата Р.А.Н. се е уведомила за насрочения опис на движими вещи в дома й на 10.12.2019г., когато е поискала и се е запознала с материалите по изп.д., видно от удостовереното на л. 1382 по изп.д.

На 07.12.2019г. на Р.А.Н., чрез съпруга й Тодор Маринов Николов е връчено запорно съобщение № 30861/27.11.2019г., издадено с оглед постановление от 27.11.2019г., с което е наложен запор на трудовото й възнаграждение  и всички вземания, които има от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, видно от приложения с молба с.д. № 11602/18.05.2020г. заверен от страната препис от плика на пратка R PS 9040 005BUX 1 и системен бон, представения от ЧСИ на електронната поща на ВОС с вх. № 12107/21.05.2020г. препис от запорно съобщение изх. № 30861/27.11.2019г.

Р.А.Н. се е уведомила за посочените като дължими от нея такси и разноски по изп.д. на 10.12.2019г., когато е поискала и се е запознала с материалите по изп.д., видно от удостовереното на л. 1382 по изп.д.

На 10.12.2019г. е съобщен  на Р.А.Н. по електронен път отказа на ЧСИ да прекрати изп.д. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с оглед подадената от нея молба вх. № 33212/10.12.2019г., видно от разписката на л. 1389 от изп.д.

Предвид изложеното дотук,  се налага извода, че постъпилата на 11.12.2019г. жалба е такава в срок. Подадена е от надлежна страна-длъжник по  изпълнението. Тя обаче е допустима за разглеждане, но само в частта относно обжалвания запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателката, по причина на несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, отказа на ЧСИ да прекрати производството по отношение на Р.А.Н., поради настъпила перемпция, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8  от ГПК и разноските, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но недопустима относно насрочения опис и оценка и наложен запор на движими вещи в дома й, находящ се в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ 24, по твърдения за несеквестируемост и относно прекратяване на производството срещу нея, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.

За да направи този извод, съдът има предвид, че съгласно чл.                                                                                                                                                                                                                                                                                                       450, ал. 1 от ГПК, запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител. Не е налице хипотезата на ал. 2 от същата правна норма, че запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. В конкретния казус, видно от постановлението от 05.11.2019г. на л. 1356 от изп.д. вещите не са посочени. Запор не е наложен и жалбата е без предмет. Не следва да бъде прието, че само е заведена преждевременно, преди да е съобщен запора, защото и опис не е проведен.  Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, но не и преди да е ясно кои са вещите, понеже преди това не могат да бъдат решавани въпросите по несеквестируемостта им.

Производството по делото следва да бъде прекратено в тази част на жалбата, като недопустимо.

В жалбата са наведени оплаквания, затова, че производството по изп.д. не е прекратено по силата на закона, щом не са платени от взискателя /изцяло/ дължимите авансови такси и разноски. Недопустима е и в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК, на обжалване подлежи отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение. Нито е имало искане от Р.А.Н. за прекратяване на изп.д. на това основание, нито ЧСИ е постановил отказ.

Производството по делото следва да бъде прекратено и в тази част на жалбата.

 В останалите си части жалбата е допустима. Жалбата против отказа на ЧСИ да прекрати производството по отношение на длъжницата Р.А.Н. поради настъпила перемпция и относно обжалването на наложения запор на трудовото й възнаграждение по съображения за несеквестируемост е неоснователна.

 Не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 2, т. 8 от ГПК и съответно настъпила перемпция.  В периода от 2011г., когато е било образувано изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, до датата на постъпване на разглежданата жалбата-11.12.2019г. не съществува период от 2 години, през който взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия лично или с приложение на разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ и то такива, по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Така, на 15.08.2011г. е насрочена публична продан на имота в м. „Кочмар“, собственост на длъжниците И.И.И. и Г.И.И., на 24.04.2011г. е извършен опис на имота в гр. Варна, собственост на ипотекарния длъжник В.Е.К., на 23.04.2012г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжницата Г.И., на 28.02.2013г. е вписана възбрана на имота в м. „Кочмар“, на 01.03.2013г. е описан и оценен имота в м. „Кочмар“, на 10.05.2013г. е насрочен опис на последно посочения имот, а на 16.05.2013г. е насрочена публичната му продан. На 22.08.2013г. е насрочена нова продан, понеже предходната е обявена за нестанала. На 22.10.2013г., на 30.12.2013г., на 16.12.2013г., на 16.04.2014г., на 05.08.2014г., на 22.10.2014г., на 09.04.2015г. , на 17.03.2016 и на 11.04.2016г. са разпределяни от ЧСИ постъпили суми. На 27.11.2013г., на 14.03.2014, на 21.07.2014г., на 02.09.2014г., на 05.05.2015г. и 14.04.2016г. са насрочвани публични продани на имота в м.“Кочмар“, като всяка предхода е обявявана за нестанала. На 11.04.2014г. 21.11.2016г. и 11.01.2018г. са насрочени публични продани на имота на В.К.. На 09.07.2014г. е насрочен опис на движими вещи в дома на Р. Николва. На 17.02.2015г. е наложен запор на МПС на И.И. и на 10.03.2015г. е насрчен опис на МПС на И.И.. На 14.04.2016г., на 5.07.2016г., на 18.10.2016г., на 26.01.2017г., на 14.09.2017г. и на 11.01.2018г. са насрочвани последващи публични продани на 1/2ид.ч. от имота в м. „Кочмар“. Междувременно на 10.10.2017г. е наложена възбрана на 1/2ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжниците И.И.И. и Г.И.И., находящ се в с. Минково, Община Добрич. На 21.11.2016г. и на 11.01.2018г. ЧСИ е насрочил нови публични продани на ипотекирания апартамент на В.Е.К. ***. Може да не са били извършвани действия по принудително изпълнение по отношение на длъжницата Р.А.Н., но са искани от взискателя „Юробанк България“ АД и извършвани действия по останалите изпълнителни способи, по отношение на имуществото на другите солидарни длъжници, така, че не може да бъде прието, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението.  

ЧСИ Д.Петрова-Янкова е указала в изпратеното от нея запорно съобщение до работодателя на длъжницата Р.А.Н.-„Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, че налага запор върху трудовото възнаграждение и всички вземания на длъжницата до погасяване на задължението към взискателя в общ размер на 64735.54лв., като удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.  Съдът има предвид, че трудовото възнаграждение представлява несеквестируем доход в размерите по чл. 446 от ГПК, като сумите постъпващи от социални помощи и болнични са несеквестируеми, съгласно чл. 114а от КСО. Размерът на трудовото възнаграждение на Н., над размерите по чл. 446 от ГПК  представлява секвестируем доход и следва да се превеждат по сметката на ЧСИ. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно и е в размера на минималната работна заплата. Секвестируемата част се определя според величината на доходите на длъжника, след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски и обстоятелствното дали длъжникът има деца, които издържа. Така наложеният запор обхваща само секвестируемата част от вземането, определен по реда на т. 3 от ТР № 2/26.06.2015г., когато е частично несеквестируем, като вземането за трудово възнаграждение. С дадените указания ЧСИ точно е изпълнил задължението си да посочи изискванията, които следва работодателят да съобрази  при преценката си дали едно имущество на длъжника е секвестируемо или не, предвид разпоредбата на чл. 446 от ГПК. От една страна Р.А.Н. не е твърдяла, че е извършен превод от работодателя й по сметка на ЧСИ, като сумата обхваща несеквестируемия размер на получаваното от нея трудово възнаграждение, нито е ангажирала доказателства в този смисъл, а е било в нейна тежест. От друга страна, следва да се има предвид и това, че ако третото задължено лице все пак погрешно е платило на ЧСИ, жалбоподателката не би била увредена, доколкото ЧСИ е задължен, незабавно да върне   несеквестируемата част от преведената му сума, ако е в повече, както е прието в т. 13 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.

Жалбата следва да бъде отхвърлена в тези две части.

В жалбата си Р.А.Н. навежда оплаквания и по отношение на посочените във връченото й на 07.12.2020г. съобщение за дължимите от нея разноски. В тази част следва да бъде отложено произнасянето на съда, предвид необходимостта от събиране на доказателства- изслушване на заключение на вещо лице-икономист, което налага провеждане на о.с.з.    

 

Няма искане за присъждане на разноски в настоящото производство от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. В ЧАСТТА относно твърденията за незаконосъобразността на насрочения опис и оценка и наложен запор на движими вещи в дома й, находящ се в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ 24, по съображения за несеквестируемост и В ЧАСТТА относно прекратяване на производството срещу нея, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. В ЧАСТТА относно наложения от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение на Р.А.Н., получавано от работодателя й „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД ЕИК *********, извършен със запорно съобщение № 30862/27.11.2019г., по причина на несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и В ЧАСТТА на отказа на ЧСИ да прекрати производството по отношение на Р.А.Н., поради настъпила перемпция, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8  от ГПК.

ОТЛАГА произнасянето по  жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. с допълнитно решение В ЧАСТТА относно дължимостта на разноските, посочени във връченото й на 07.12.2020г. съобщение, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, с изключение на прекратителната си част, имаща характера на определение, която част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от съобщението.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: