О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…..
гр.Шумен, 11.11.2020г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията ЧАД № 378 по описа за 2020г. на
Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.166, ал.4, във вр. ал.2 и 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.217, ал.1, т.9 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Т.Б.И. с
ЕГН ********** и Ф.М.И. с ЕГН **********,*** против Заповед №138/21.01.2020г.,
издадена от кмета на община Върбица, в частта ѝ, с която се допуска
предварително изпълнение.
С обжалваната заповед, издадена
на основане чл.195, ал.6, във връзка с чл.196, ал.3 от ЗУТ, кметът на община
Върбица е наредил да се премахне обект «Обор краварник» и обект «Присторена битовка»,
находящи се в УПИ II-2, кв.31, по плана на стопанския
двор на с.Бяла река, община Върбица, собственост на двамата оспорващи.
При проверка редовността на
депозираното оспорване съдът е констатирал редица нередовности, поради което с
определение от 16.10.2020г. е оставил жалбата без движение като е дал
възможност на жалбоподателите да отстранят същите.
В
указания срок по делото е постъпила писмена молба с рег.№ ДА-01-2760/10.11.2020г.
с приложена към нея вносна бележка за плащане на държавна такса, удостоверение
за сключен граждански брак, адвокатско пълномощно и списък на разноските.
Шуменският
административен съд, като съобрази фактите въз основа на представените писмени
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №138/21.01.2020г.,
издадена на основане чл.195, ал.6, във връзка с чл.196, ал.3 от ЗУТ, кметът на
община Върбица е наредил да се премахне обект «Обор краварник» и обект
«Присторена битовка», находящи се в УПИ II-2, кв.31, собственост на Т.Б.И. съгласно нотариален акт №7/2001г.; на
основание чл.196, ал.3 от ЗУТ определил 30-дневен срок, в който собственикът да
извърши
премахването за своя сметка, при спазване на общите правила на ЗУТ и
нормативните актове по неговото прилагане; премахването да се извърши след
одобряване на план за управление на строителните отпадъци по чл.11, ал.1 от
ЗУО; в случай, че премахването не бъде извършено от собственика в определения
срок за доброволно изпълнение, то да бъде извършено от общината за сметка на
собственика по реда на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за
поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на
територията на община Върбица. Кметът е указал, че заповедта подлежи на
обжалване чрез община Върбица до Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването ѝ, като съгласно чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ подадената жалба
не спира изпълнението на заповедта.
С придружително писмо рег.№
ДА-01-2585/20.10.2020г. кметът на община Върбица представя в Административен
съд – Шумен получена жалба с вх.№ 94-Т-38/14.10.2020г. от Т.Б.И. и Ф.М.И. против Заповед
№138/21.01.2020г. на кмета на община Върбица. При извършената служебна спрвака
в деловодството на ШАдмС съдът констатира, че на 03.11.2020г. по жалбата е
образувано АД № 404/2020г.
С настоящата жалба и на основание
чл.60, ал.4 от АПК молителите желаят отмяна на «разпореждането за предварително
изпълнение на заповедта».
От съдържанието на
административния акт е видно, че същият е издаден на основание чл.196, ал.3 от ЗУТ, съответно предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата
на закона, съобразно разпоредбата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ. Съгласно посочената
разпоредба, подаването на жалбата не спира изпълнението на административния
акт. Това налага извода, че законодателят е презумирал предпоставките по чл.60, ал.1
от АПК и самото допускане на предварителното изпълнение на заповедта
не подлежи на преценка от съда. На съда е предоставена възможността по чл.217,
ал.2 от ЗУТ да разпореди спиране на допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на акта. Настоящият състав приема, че именно такова е искането,
съдържащо се в жалбата, а именно за спиране предварителното изпълнение на
административния акт до приключване на съдебното производство по неговото
оспорване и като такова същото подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4,
вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не
се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко
положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това
производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването
на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по
силата на закона. Спирането на предварителното изпълнение, допуснато по силата
на закона, е вид обезпечителна мярка, поради което същото предполага наличието
на висящо дело. Идеята на закона е да се спре предварително изпълнение на
оспорен индивидуален административен акт, за да не навреди значително и ненужно
на жалбоподателя. За да не бъде заобиколена целта на закона, е необходимо
наличието на спор досежно законосъобразността на административния акт. Искането
за спиране изпълнението е допустимо, само ако има висящо производство по реда
на АПК, образувано по жалба на адресата срещу заповедта за премахване на обект.
В случая се установява, че
жалбата, насочена против предварителното изпълнение на заповедта, е депозирана
в деловодството на административния орган на 13.10.2020г., като на 16.10.2020г.
въз основа на същата в ШАдмС е образувано
настоящото дело.
Жалбата с предмет на оспорване Заповед
№138/21.01.2020г. на кмета на община Върбица, е входирана в община Върбица на
14.10.2020г. След изпращане на административната преписка в съда, въз основа на
същата на 03.11.2020г. е образувано АД № 404/2020г.
При това положение съдът приема,
че настоящото искане е преждевременно подадено и като такова се явява
недопустимо за разглеждане. Както се посочи по-горе, съдът може да спре
допуснатото по закон предварително изпълнение по силата на чл.217, ал.2 от ЗУТ.
При липса на регламентирани в ЗУТ материалноправни предпоставки за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, следва да се
приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК,
предвиждаща, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при
условията на чл.166, ал.2 от АПК, а именно, когато предварителното изпълнение
може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която
да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка, като това може стане «при всяко положение
на делото до влизане в сила на решението». За разлика от обжалването на
разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК,
което може да бъде предприето самостоятелно, разглеждането на искане по чл.166,
ал.4, вр. ал.2 от АПК и чл.217, ал.2 от ЗУТ предполага висящо съдебно
производство по оспорване на акта, чието спиране се предявява. Това означава,
че съгласно чл.166, ал.2 от АПК се изисква наличие на образувано съдебно дело
по обжалване на заповедта, като при всяко положение на делото до влизане в сила
на решението, оспорващият заповедта може да поиска от съда спиране на
предварителното изпълнение. Няма друг ред, посочен в АПК, по който съдът да се
произнесе по искания по чл.217, ал.2 от ЗУТ. В разглеждания случай, видно от
приложената по делото справка от деловодството на Административен съд - Шумен,
служебно изготвена от съда, се установява, че към датата на депозиране на
настоящата жалба в ШАдмС няма образувано съдебно производство по оспорване на Заповед
№138/21.01.2020г. на кмета на община Върбица. С оглед на това преди образуване
на делото по оспорване на заповедта, искането за спиране по чл.217, ал.2, вр.
чл.166, ал.4 от АПК се явява преждевременно направено. Това право оспорващите
могат да реализират във висящото производство по оспорване на
законосъобразността на административния акт, с оглед обезпечаване правата им в
рамките на съдебното производство, тоест производството по искането за спиране
е подчинено на главното производство и съществува само дотолкова, доколкото
съществува главното производство. Едва след образуване на съдебно дело по жалба
на Т.Б.И. и Ф.М.И.
против Заповед №138/21.01.2020г. на кмета на община Върбица, двамата разполагат
с процесуална възможност да поискат спиране на предварително изпълнение, допуснато по силата
на закона и тогава съдът ще дължи произнасяне именно по реда на чл.166, ал.4 от АПК, вр.чл.217, ал.2 от ЗУТ.
Ето защо, извън съдебното
производство по оспорване на административния акт не може да се разглежда
искане за обезпечение чрез спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение. В този смисъл са и определение № 4900/20.04.2017г. на ВАС по адм.
д. № 4238/2017г.; определение № 9572/19.08.2016г. на ВАС по адм. д. №
9025/2016г.; определение № 1533/11.02.2015г. на ВАС по адм. д. № 1105/2015г.;
определение № 1179 от 27.01.2009г. на ВАС по адм. д. № 15883/2008г.;
определение № 11479 от 11.09.2013г. на ВАС по адм. д. № 11635/2013г. и др.
С оглед горното и на основание
чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК и чл.217, ал.2 от ЗУТ съдът намира искането за
недопустимо за разглеждане, поради липса на абсолютна предпоставка за това –
наличие на висящо съдебно производство по обжалване законосъобразността на
заповедта към момента на предявяване на настоящата жалба.
Водим от горното Шуменският административен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Б.И. с ЕГН ********** и Ф.М.И.
с ЕГН **********,*** против Заповед №138/21.01.2020г., издадена от кмета на
община Върбица, в частта ѝ, с която се допуска предварително изпълнение
на акта.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно административно дело № 378 по описа за 2020г. на Административен съд – Шумен.
Разноски
не се присъждат.
На
основание чл.160, ал.1 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
Административен съдия: