№ 98
гр. В., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря В.Б.Й.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20241300100412 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на В. А. Д., ЕГН: **********
от гр.В., **** ,съдебен адрес: гр.В., **** чрез адв.В. М. от АК-Перник
пълномощник против: ЗК „Лев Инс“АД ,гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“№ 67.
Твърди ,че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на
ищцата В. А. Д., на 47 години.
Твърди ,че на 08.08.2024 г. около 21:10 ч. на път I-1 (Е-79), на
км.17+100, в района на гр.Дунавци, обл.В. водачът на лек автомобил марка
„***“ с рег.№**** И.Е.И. бил нарушил правилата за движение по пътищата,
като след употреба на алкохол и при движение с превишена скорост
предизвикал ПТП, при което пострадала ищцата В. А. Д., която е пътувала
като пътник в л.а.“Д.“ с рег.№***, управляван от водача П. С. А.. Последният
се движил правомерно в собствената си пътна лента в посока от гр.В. към
с.А.. Вследствие на настъпилият инцидент пострадалата получила телесни
увреждания и същата била транспортирана за лечение в МБАЛ-В..
По случая било образувано ДП №ЗМ-184/2024г. по описа на ОДМВР-В.,
пр.пр.№2674/2024г. по описа на РП-В., което към момента не е приключило с
окончателен акт. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от
1
водача на л.а. „***“ с рег.№**** И.Е.И., който в нарушение правилата за
движение по пътищата, след употреба на алкохол и при движение с превишена
скорост, е предизвикал ПТП. С оглед на изложеното, в случая съществувала
пряка причинна връзка между деянието на водача И.Е.И. и настъпилите
общественоопасни последици - настъпилите телесни увреждания за ищцата В.
А. Д..
За увреждащият л.а. „***“ с рег.№****, управляван от водача И.Е.И.,
имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗК“Лев Инс“ АД,
със срок на валидност до 05.08.2025 г. Задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите покривала отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и
имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. По
силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят
покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС в размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за
2024 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ,
пострадалата била предявила претенцията си за изплащане на обезщетение
пред ЗК “Лев Инс”АД, като била представила всички документи, с които
разполага. По случая била заведената претенция, по която застрахователят
отказал изплащането на застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното,
в случая са налице били предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК
“Лев Инс”АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на
ищцата.
Твърди,че при процесното ПТП пострадалата В. А. Д. получила
следните телесни увреждания, изразяващи се в : 1/ Травма на главата. Мозъчно
сътресение; 2/ Счупване на лява бедрена кост (диафизарно ,т.е. без засягане на
ставата); 3/ Супракондилно (т.е. над ставата)и транскондилно счупване на
дясна бедрена кост; 4/ Контузия на белия дроб-наличие на плеврален излив,
контизионни промени в ДД възпалителни промени; 5/ Контузия в малкия таз-
малко количество течност в кавум Дъгласи; 6/ Множество охлузвания и
2
хематоми по главата и тялото; 7/ Остра стресова реакция; Смесено тревожно-
депресивно разстройство.
Поддържа ,че след инцидента на 08.08.2024 г. пострадалата постъпила в
Спешния център при МБАЛ „Света Петка“АД-гр.В. в много тежко
здравословно състояние и със следните увреждания: травма на главата, шията,
дясно коляно, ляво бедро, липса на спомен от случилото се, което наложило
да бъде приведена за лечение в ОАИЛ към болничното заведение, където й
били направени лабораторни и образни изследвания, били й преливани банки
с кръв ,било назначено медикаментозно лечение за стабилизиране на
състоянието й. След 4-дневен престой в интензивното отделение на болницата
на 12.08.2024 г. ищцата била приведена в отделението по Травматология и
ортопедия, след което била насочена за оперативно лечение към УМБАЛСМ
„Н.И.П.“-София.
Сочи ,че на 12.08.2024 г. пострадалата постъпила за лечение в
клиниката по Ортопедия при УМБАЛСМ-София, където постъпила в шокова
зала поради наличната политравма-счупване на лява бедрена кост
(диафизарно) и супракондилно и транскондилно счупване на дясна бедрена
кост. В клиниката й били направени множество лабораторни и образни
изследвания, консултирана била със специалисти-хирург, ортопед,
неврохирург, вътрешни болести, установена била наличната политравма,
както и контузия на белия дроб, описана в епикризата, като „наличие на
плеврален излив, контузионни промени в ДД възпалителни промени “, както и
контузия в малкия таз, за която било посочено „ малко количество течност в
кавум Дъгласи ", при което било назначено медикаментозно лечение за
стабилизиране на състоянието й. На 13.08.2024 г. и на 19.08.2024 г. й били
направени две операции: на 13.08.2024 г .-открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, фемур и на 19.08.2024 г.-открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, фемур.След 14-дневен престой в лечебното заведение
ищцата била изписана от болницата с диагноза: счупване па тялото ( диафаза)
на бедрената кост, закрито, като при изписването й било назначено
медикаментно лечение, дадени били препоръки да не натоварва крайниците
си и да не прави резки движения, както и проследяване на състоянието й от
ОПЛ. За да бъде приведена към домашно лечение от болницата в гр.София до
гр.В., пострадалата ползвала специализиран медицински транспорт поради
пълна невъзможност да се движи и да извършва активни движения с
3
крайниците си.
Сочи ,че на 26.08.2024 г. пострадалата постъпила за продължаващо
лечение в отделението по Травматология и Ортопедия при МБАЛ-В., след
оперативни интервенции на дясно и ляво бедро, оплаквания от болки и
невъзможни активни движения в дясна и лява ТБС. В лечебното заведение
били направени клинични изследвания, назначено й било медикаментозно
лечение и били направени консултации с физиотерапевт. След 7-дневен
престой в болницата ищцата била освободена за домашно лечение с
диагнозата: реконвалесценция след хирургична намеса,счупване на тялото
/диафаза/ на бедрената кост. МО., като й било назначено медикаментозно
лечение и било дадени указания за спазване на ХДР.
По повод на налични оплаквания от страх, безпокойствие, безсъние,
изразен психичен симптом за тревожност и стрес, безсъние, безпокойствие,
стереотипни лицеви движения, говорни нарушения с подчертана логоневроза,
неразбиране и неориентиране ищцата потърсила психологична помощ, при
което била посетена в домашни условия от клиничен психолог от гр.В., при
което е била направена консултация и била проведена методика за изследване
на емоционалната напрегнатост. Дадено било заключение от специалиста-
психолог, че ищцата е преживяла остра стресова реакция в отговор на силен
соматичен и/или психичен стрес и че същата е с диагноза: остра стресова
реакция,посттравматично тревожно разстройство и посттравматична депресия
от претърпяното ПТП, вследствие на което и били дадени насоки за
провеждането на психотерапевтична помощ. В съответствие с дадените
препоръки за работа с психолог, клиничен психолог провел пет терапевтични
сесии с пострадалата, като били приложени различни методи и техники за
подобряване психичното и емоционалното й състояние, подробно описани в
Протокол от психотерапевтична сесия от 31.10.2024 г., в който била вписана
диагнозата: тревожно разстройство и посттравматична депресия. След
проведената терапия при ищцата бил забелязан незначителен напредък в
състоянието й, поради което била препоръчана продължаваща терапия и
самостоятелни практики за подобряване на състоянието й.
Поддържа,че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
,ищцата В. А. Д. търпяла болки и много страдания. Възстановяването на
пострадалата от получените при процесното ПТП увреждания продължавало
4
и към настоящия момент, тя не се чувствала добре физически и емоционално.
Получените травма на главата с мозъчно сътресение причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вследствие на травмата ищцата В. месеци наред имала главоболие и
световъртежи, не можела дълго време да чете, да гледа телевизия и да ползва
мобилен телефон, трябвало дълго време да спазва режим на покой и щадящ
хранителен и двигателен режим, да не се натоварва физически и психически,
като за известен период от време е разчитала на близките си за задоволяване
на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Получените
счупване на лява бедрена кост (диафизарно) и супракондилно и
транскондилно счупване на дясна бедрена кост причинили на ищцата трайно
затруднение на движенията на двата крайника за дълъг период от време, което
наложило ищцата месеци наред да спазва постелен режим, имала също
сериозни затруднения в ежедневните си нужди и битово обслужване,
наложило се да ползва помощ от близките си за продължително време и
изпитвала и продължавала да изпитва затруднения от битов характер.
Получените белодробна контузия и контузия в малкия таз били причинили
болки и страдания на пострадалата за дълъг период от време, трябвало да
спазва щадящ двигателен и постелен режим, да не се натоварва физически и
да прилага медикаментозно лечение за подобряване на състоянието си.
Получените охлузвания, натъртвания и кръвонасядания по главата и тялото
били причинили болки и страдания, загрозили външния вид на ищцата и
същата изпитвала дискомфорт при общуването си в социална среда. Преди
процесното ПТП ищцата била активна млада жена, която сама се справяла с
всичките си задължения в семейството и дома си, сама извършвала
обичайните си дейности от ежедневието, грижила се за непълнолетното си
дете и била отлична домакиня в семейните ангажименти. Вследствие на
инцидента обаче ищцата за дълъг период от време била лишена и
продължавала да е лишена от обичайния си начин на живот, след инцидента
станала напълно нетрудоспособна и не можела да извършва най-елементарни
дейности от ежедневното си облужване без чужда помощ, не можела да се
грижи нито за себе си, нито да помага в семейството си и в отглеждането на
непълнолетното си дете Илия, на когото му предстояло дипломиране като
абитуриент в 12 клас през учебната 2024/2025 г. и детето имало нужда от
грижите и подкрепата на ищцата, като негов родител. Ищцата изживяла и
5
изключителен психически стрес при инцидента, вследствие на което
получила остра стресова реакция,тревожно разстройство и посттравматична
депресия, наложило да направи консултация с психолог и да проведе пет
психотерапевтични сесии за подобряване на емоционалното и психичното си
състояние, имала и продължавала да има силен стрес, сънища и кошмари,
свързани с процесното ПТП, тревожност и депресия, а преживяното от нея
щяло да остане за цял живот в съзнанието й.
Твърди се ,че в резултат на процесното ПТП ищцата В. А. Д. претърпяла
и имуществените вреди в размер на 11 353.54 лв., които също следвало да й
бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за медицински
изделия, лекарства, медицински транспорт, потребителска такса, здравни
осигуровки, разходи за придружител в болнично заведение, такса за
получаване на помощни средства, такса за изготвяне на психологичен статус и
проведени терапевтични сесии с психолог, копирни услуги на медицински
документи.
Поддържа,че с оглед на изложеното причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди
имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия лек автомобил л.а.марка „***“ И.Е.И., а за причинените от него
вреди отговарял ответникът по делото ЗК „Лев Инс” АД. Съгласно чл. 432 от
КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени и
имуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен от една страна с
6
принципа на справедливост с оглед действително претърпените болки и
страдание от причинените телесни увреждания, а от друга страна- с лимита на
отговорност на ответника за 2023 г . и инфлацията в страната / по данни на
НСИ инфлацията за 2019 г. е 10 % ,като продължава да нараства с още 10 % в
2020 г. и 2021 г . и достига до 25 % през 2022 г ., като тенденцията е
величината на инфлационният %, вкл.т.нар. „скрита инфлация“ да нараства и
през 2023 г., когато само от началото на 2023 г. е достигнал над 20 % и
продължава своя ръст и понастоящем/, обезценяването на лева и нарастването
на цените .Индексът на потребителските цени показвал покачване с 109 %
спрямо предходната година . В този смисъл и нивата на присъжданите от съда
обезщетения също следвало да бъдат поетапно актуализирани, за да не се
стига до ситуации, в които обезщетението се явява обидно ниско на фона на
претърпените от пострадалите лица болки и страдания.
Иска се да бъде постановено решение ,с което да се осъди ответника ЗК
„Лев Инс” АД да заплати на ищцата В. А. Д. обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер
на сумата от 25 500 лв.(по-късно искът е увеличен на 160 000 лв.), частичен
иск от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, както и сумата от 11 353,54 лв., за причинените й
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за медицински
изделия, лекарства, медицински транспорт, потребителска такса, здравни
осигуровки, разходи за придружител в болнично заведение, такса за
получаване на помощни средства, такса за изготвяне на психологичен статус и
проведени терапевтични сесии с психолог, копирни услуги на медицински
документи.
Претендира се законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
26.08.2024 г.- датата на която застрахователят е уведомен за настъпването на
застрахователното събитие съгласно чл.429, ал.З от КЗ до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА .
Към исковата молба е приложен констативен протокол с пострадали
лица за доказване факта на настъпване на процесното ПТП и участниците в
7
него, вината на водача.
В срока е постъпил писмен отговор вх.№518/11.02.2025 г. от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, вписана в Търговския
регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе" №67А, чрез пълномощника юрисконсулт К.И.,в
който се оспорват исковата претенция в размер на 25,500.00 /двадесет и пет
хиляди и петстотин лева/ частичен от 180,000.00 за неимуществени вреди и се
оспорва исковата претенция в размер на 11,353.54 /единадесет хиляди триста
петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ за имуществени вреди.
Заявява се ,че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение от В. А. Д. за причинени неимуществени и
имуществени вреди вследствие на ПТП от 08.08.2024 г., във връзка с което
била образувана застрахователна преписка №0000-1000-03-24-7651 от
26.08.2024 г.Посочената застрахователна преписка била разгледана, като се
твърди,че представените при образуване на преписката документи били
недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил
транспортния инцидент и по причина от действията на кой от участниците в
произшествието се е реализирал неговия механизъм, във връзка с което
застрахователят е уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта от
представяне на допълнителни документи с писмо с изх.№7637/27.08.2024 г.
Следвало да се отбележи, че с доброволната претенция ищцата не е
представила пред застрахователя никакви писмени доказателства за търпените
от нея имуществени вреди, такива били представени едва с исковата молба.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за неимуществени
вреди - по основание и по размер.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното
произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача
Иво И. при управлението на лек автомобил „***“ с рег. №ВН 4504АН.
В тази връзка се оспорват твърденията за механизъм на процесното
произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че
механизмът на произшествието в конкретната му изява се е осъществил
поради нарушение на правилата за движение от страна на водача И.. Във
8
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано
досъдебно производство №ЗМ- 184/2024 г. по описа на ОД на МВР - гр. В.,
пр.пр. №2674/2024г., по описа на РП - В..
Твърди се, че вината за настъпилия транспортен инцидент е изцяло на
водача на лек автомобил „Д." с рег. №ВН1930АН, който е нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП, като се поддържа, че заявените от ищцата
неимуществени вреди са настъпили в причинна връзка единствено от това
противоправно поведение.
Оспорва се твърдението, изложено в исковата молба, че механизмът,
при който е настъпил транспортния инцидент, е установен с представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №162/2024 г. предвид
материалната доказателствена сила на посочения документ в качеството му на
официален.
Видно от представения протокол за ПТП в графа „Обстоятелства и
причини за ПТП" не бил описан механизъм и не би могло предвид липсата на
данни актосъставителят да е очевидец на произшествието, при който е
настъпил транспортния инцидент, а единствено е посочено, че е образувано
досъдебно производство и обстоятелството, че механизмът, при който е
настъпило произшествието ,е в процес на изясняване.
Оспорват се твърденията, че поради осъществяване на пътно -
транспортно произшествие от 08.08.2024г. за ищцата В. Д. са настъпили
описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
Оспорват се твърденията, че в причинно - следствена връзка с
механизма на произшествието за ищцата В. Д. са настъпили телесни травми и
здравословни състояния като посочените в исковата молба, като се оспорват и
твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на
лечението и за неговата продължителност.
Изцяло се оспорват твърденията, че възстановителният период от
травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент, не е завършил, тъй
като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или
друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.
Съобразно представените медицински документи, установяващи здравния
статус на ищцата след ПТП, след проведеното лечение изходът бил с
подобрение и не били налични данни оздравителният период да не е
9
завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или
друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, който бил изключително завишен, прекомерен
и не кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките
на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за
последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при
осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на
възникването на ПТП съдебна практика.
Оспорва се твърдението за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни
за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение.
Сочи се ,че с исковата молба не били представени медицински
документи, които да съдържат данни за диагностицирано душевно
разстройство или психично/психиатрично заболяване на ищеца. Липсвали
сведения кога и за какъв период са се проявили съответните симптоми, както и
информация за провеждано лечение на такова състояние, както и ищецът да е
в невъзможност да изпълнява длъжността си поради негодност от психическо
състояние.
Оспорва се представеният психологичен статус. Психологът не бил
медицинско лице и нямал правомощия да поставя диагнози. Диагнозите
„тревожно разстройство“ и „посттравматична депресия“ попадали в
компетентността на лекар-психиатър, съгласно Международната
класификация на болестите (МКБ-10/МКБ-11).
Поддържа ,че не били представени никакви медицински данни, които да
удостоверяват психичното състояние на ищцата. Липсата на такива данни
правело невъзможно установяването на причинно-следствената връзка между
претърпените вреди и инцидента. За да може съдът да прецени дали
психичното състояние на ищеца е пряко свързано с ПТП, било необходимо да
има медицинска документация, която да доказва състоянието на ищеца преди
10
инцидента.
На самостоятелно основание се оспорва твърдението, че заявените с
исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-
следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент.
Твърди се изключителен принос на пострадалата за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент поради извършени като пътник в
лек автомобил „Д.“ нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа се,
че причина за настъпване на телесните травми за пострадалата е извършено
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника
за прилагането му и че телесните увреждания са възникнали поради липсата
на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време па
превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП
пострадалата като пътник в лек автомобил „Д.“ била създала предпоставките
за настъпването на травми при осъществяване на механизма на
произшествието и била улеснила тяхното възникване.
Поддържа се , че телесните травми в конкретният им морфологичен
характер и тежест били настъпили за пострадалата като резултат от липсата
на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан,
представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП.
Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалата не било
налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за
каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителният
колан, от което е бил възможен контактът на тялото на пострадалата с детайли
от вътрешното оборудване на автомобила и от което били настъпили
травмите.
Твърди се, че телесните травми на пострадалата са възникнали поради
свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно
поради липсата на поставен предпазен колан и че са настъпили в резултат от
пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила на
широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се
прави възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване на
травмите. Поддържа се, че при използване на предпазния колан от
пострадалата, то тя не би получила травми като възникналите, а други, по -
леки по патоморфологичен характер.
11
Сочи ,че анализът на извършваните краш тестовете за конкретния лек
автомобил „Д.”, проведени от Еuro NCАР показвал, че предпазните колани
значително намаляват риска от тежки наранявания при инциденти. Например,
при челен удар със скорост до 64 км/ч. предпазните колани осигурявали
защита на главата, гърдите и краката на пътниците.В странични удари до 50
км/ч предпазните колани, заедно със страничните въздушни възглавници,
осигурявали адекватна защита.
Според данни от Еuro NCАР , използването на предпазни колани
намалявало риска от фатални и сериозни травми с до 50-60%.
Предвид изложените аргументи и данните от краш тестовете се
поддържа, че изключителният принос на пострадалата за настъпване на
травмите трябва да бъде взет предвид при определяне на обезщетението.
Нарушението на чл. 137а от ЗДвП чрез непоставяне на предпазен колан
значително било увеличило тежестта на получените наранявания, което
доказвало, че травмите са възникнали вследствие на липсата на
обезопасяване.
Противоправността можела да се определи като несъответствие между
поведението на дееца и правните норми в обективен смисъл. В теорията
имало различни мнения за същността на противоправността. При
съпричиняването на вреди от пострадалия също съществували различни
виждания за съдържанието на противоправността. Някои автори твърдели, че
противоправност на поведението на увредения има тогава, когато то не
съответства на забраняваща или позволяваща правна норма, но не и когато не
отговаря на изискванията за грижа и внимание, предписани от моралните и
житейските норми. Според други автори, противоправността на поведението
на пострадалия се състои в нарушаване на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). В част от съдебната практика поведението
на пострадалия се определяло като противоправно дори когато не нарушава
нормативни разпоредби, ако показва липса на грижа за собствените работи
или обикновена несъобразителност.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1/2014 г. на Върховния
касационен съд (ВКС) приносът на увредения като обективен елемент от
съпричиняването можел да се изрази в действие или бездействие, но винаги
трябвало да бъде противоправно и да води до настъпване на вредоносния
12
резултат, като го обуславя в някаква степен. В мотивите се правело
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно-транспортно произшествие като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също водел до приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Приетото в тълкувателното решение по отношение на
противоправността при съпричиняване следвало да се тълкува според
ответника с известни уточнения. Самоувреждането по българското право не
било забранено с правна норма, поради което не било противоправно в
общоприетото значение на термина като нарушаване на императивна
разпоредба. Пострадалият можел да действа противоправно ако нарушава
определена правна норма. Поведението на пострадалия обаче можело да
доведе до съпричиняване и без да нарушава закона и не можело да се
квалифицира като неправомерно, тъй като нямало правно задължение да
предприема мерки за запазване на имуществото си. Пропускането на тези
мерки, които е нормално да бъдат взети, обаче не следвало да бъде в тежест на
делинквента. Затова, ако не бъде положена дължимата грижа от пострадалия
към „собствените му работи“, той следвало да понесе неблагоприятните
последствия от поведението си.
В тази връзка някои автори приемали, че съществува задължение
правните субекти да се отнасят внимателно и грижливо към правата и благата
си. Ако поведението нарушавало това правило и било вредоносно, макар да
не нарушава изрична правна норма, то противоречало на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
щяло да бъде свързано със санкцията, която този текст установява за
пострадалия.
Следователно, когато се говори за противоправност при съпричиняване ,
тя трябвало да се тълкува по-широко от общоприетото значение, включвайки
както законовите изисквания, така и задължението за полагане на дължима
грижа към собствените работи, което било по-скоро морално и житейско
задължение. В член 8:101 от Принципите на Европейското деликтно право се
предвиждало, че отговорността може да бъде намалена до степента, в която
вината на пострадалия допринася за настъпване на вредата, както и до други
въпроси, които биха били релевантни за установяване или намаляване на
13
отговорността на пострадалия, ако той беше извършител на деликта.
Основната идея на разпоредбата е, че спрямо поведението на пострадалия са
приложими същите правила, каквито са приложими и към поведението на
извършителя на деликта.
Поддържа се ,че по отношение на делинквента в българската практика и
доктрина безспорно се приемало, че поведението му трябва да е
противоправно и виновно. Ако се приложи принципът за еднакво третиране
на поведението на делинквента и това на пострадалия, когато съпричинява
вредата, то следвало, че за да бъде приложена санкцията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият също трябвало да е действал виновно и противоправно.
С оглед направения анализ се поддържа,че за да е налице съпричиняване
на вредата, пострадалият трябва да не е положил дължимата грижа към
собствените си работи.
Критерий за дължимото поведение в гражданското право била грижата
на добрия стопанин. Това бил критерий за степента на предвидимост, за това,
което граждански отговорното лице е било длъжно да предвиди. Критерият за
наличието или липсата на съпричиняване трябвало да бъде съпоставката дали
пострадалият е положил дължимата грижа към собствените си работи.
Поведение, което се отклонява от изискването за дължимата грижа,
следвало да се квалифицира като противоправно. Противоправността в този
случай се припокривала с изясненото разбиране за вина при съпричиняване на
вреди като обективен факт - неполагане на дължима грижа. Вината в
гражданското право се разглеждала по този начин. Това правело спора за
наличието или липсата на вина при съпричиняване изцяло теоретичен. Затова
правилно се приемало в практиката на ВКС, че съпричиняването е обективно.
Изискването за грижа било познато и в английското деликтно право при
деликта небрежност (tort of negligence).
Задължението за грижа се свеждало до полагане на грижа да се избегнат
вредите, които разумно можело да се предвиди, че ще настъпят като
последица от създадената от дееца опасност, като поведението се сравнявало с
това на разумния, добрия, грижовния човек.
По аналогичен начин бил решен въпросът в германското право, където
се приемало, че за съпричиняване се изисква вина, изразяваща се във виновно
пренебрегване на задължението за защита на собствения интерес. Вината на
14
пострадалия се изразявала в пренебрегването на грижата, която един разумен
човек би положил, за да запази собствената си сфера от повреда.
С оглед направения анализ ответникът поддържа,че съпричиняването
на вреди имало обективен характер, като последният елемент от фактическия
състав на чл. 51. ал. 2 ЗЗД бил неполагането на дължимата грижа към
собствените работи от страна на пострадалия. Щом се говори за „дължима"
грижа, това предполагало, че пострадалият е бил длъжен да положи грижа за
собствения си интерес и поведението му се квалифицирало като
противоправно в приетия по-широк смисъл, а именно противоречие със
закона или със задължението за полагане на грижа към собствените си работи.
Доколкото вината в гражданското право също се разглеждала като обективен
факт на противоречие с изискването за дължима грижа, то поведението на
пострадалия можело да се квалифицира и като виновно.
Дължимостта на грижата на пострадалия за собствените му работи не
била свързана толкова със задължението му да предпази самия себе си,
колкото с размера на отговорността на останалите лица, които обосновано
можели да очакват, че всеки ще се държи разумно, което включва и
задължение да се погрижи за себе си.
Това разбиране за противоправността съответствало на практиката на
ВКС, в която се признавало съпричиняване дори в случаи, при които не е
нарушена императивна правна норма.
Изразява се становище по размера на претенцията за неимуществени
вреди,като се поддържа следното:
Оспорва се размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като се счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се, че исковата сума била изключително завишена и не
съответствала на обективните критерии, включващи се в понятието
„справедливост“, принципно указани от Върховен касационен съд и
определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди съдът следвало да извърши
преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от
практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за
15
справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция
и предвид приложените доказателства се поддържа, че претендираната от
името на ищеца парична сума била в изключително завишен размер, поради
което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
На следващо място не се споделят изложените от ищцата аргументи, че
съдът при определяне на застрахователното обезщетение следвало да вземе
предвид нарастваща инфлация в страната, като съображенията за това са
следните:
Вземането предвид на инфлацията при определяне на обезщетението
можело да доведе до непредвидимост за страните по делото, но и изобщо.
Основен принцип на правото бил правната сигурност и предвидимост, които
биха били накърнени при непрекъснато адаптиране на обезщетенията спрямо
текущата инфлация.
На следващо място българското законодателство не предвиждало
изрично корекция на застрахователните обезщетения спрямо инфлацията.
Въвеждането на такъв фактор от страна на съда би могло да се разглежда като
превишаване на правомощията му и нарушаване на принципа на законност.
Основната цел на застрахователното обезщетение била да възстанови
пострадалия в състоянието преди настъпване на вредата, но не и да го
обогати. Вземането предвид на инфлацията можело да доведе до присъждане
на сума, надвишаваща реално претърпените вреди, което би противоречало на
принципа на възстановителност.
Съществуваща съдебна практика и решения на Върховния касационен
съд не включвали инфлацията като фактор при определяне на обезщетението,
поради което не се следвало въвеждането на нови и неоснователни фактори.
На самостоятелно основание исковата сума , претендирана за обезвреда
на неимуществени вреди, била недължима и поради съпричиняване на ищеца
за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорват се изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
16
неимуществени вреди като неоснователни, по съображенията за
неоснователност на главните искове, но отделно и поради обстоятелството, че
задължението за заплащане на лихва възниквало от момент, в който искането
за изплащане на застрахователно обезщетение бъде установено по
основанието му, предвид нормативно регламентираните предпоставки за
изплащане на обезщетение.
Твърди се ,че към датата на сезиране на застрахователя с писмената
претенция фактическият състав на деликтната отговорност не бил доказан,
като не бил доказан и към момента , и че ищецът не се бил легитимирал като
носител на материално притезание, като отделно била налице и забава на
кредитор, тъй като по застрахователната преписка не била посочена банкова
сметка с титуляр ищеца, по която да извършат плащания от страна за
застрахователя - налице била хипотезата на чл. 380 ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
Изразява се становище по основанието на претенцията за имуществени
вреди:
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди
- по основание и по размер.
Твърди се ,че претенцията за имуществени вреди е недопустима, тъй
като не е спазена разпоредбата на чл. 380 КЗ. В представената от ищцата
доброволна претенция формално било посочено, че се претендират
имуществени вреди, но във връзка с тях не били представени никакви
доказателства, които да обосноват реално настъпването на такива вреди.
Съгласно установената съдебна практика и легалното определение за
имуществени вреди, същите представлявали реално претърпени разходи или
намаляване на активите на лицето, които са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпването на конкретно събитие, в случая
пътно-транспортно произшествие. За да бъде основателна претенцията за
имуществени вреди следвало да бъдат представени конкретни доказателства
за действително извършени плащания, които да удостоверяват наличието и
размера на претендираните вреди.
В настоящото производство се претендирала конкретна сума, посочена в
петитума на иска, като се твърдяло, че същата е формирана от разходи на
ищцата за медицински изделия, лекарствени средства, медицински прегледи,
17
загуба на доход, както и заплатен адвокатски хонорар. Тези твърдения обаче
оставали необосновани и неподкрепени с годни и допустими доказателства,
които да установят реалното извършване на съответните разходи от ищцата.
Оспорват се изцяло тези твърдения, тъй като не било доказано ищцата
да е претърпяла имуществени вреди в претендирания от нея размер. Липсвали
убедителни доказателства, че разходите, описани в исковата молба, са били
реално направени от ищцата със собствени средства или чрез намаляване на
нейни активи. Не били представени надлежни платежни документи, които
безспорно да удостоверяват извършените разходи, тяхната целесъобразност и
причинно-следствената връзка между тях и инцидента.
Оспорва се ищцата да е извършила плащания, съответстващи на
претендираните в настоящото производство имуществени вреди или
описаните разходи да са направени чрез разходване на собствени парични
средства или намаляване на нейни активи, водещо до имуществена загуба.
Следователно, в отсъствието на надлежни доказателства, претенцията за
имуществени вреди следвало да бъде отхвърлена като недоказана и
неоснователна.
Изразява се становище по размера на претенцията за имуществени
вреди,като се оспорва претенцията за имуществени вреди и по размер.
Оспорва се предявеният размер на исковата претенция за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди като недължим.
На самостоятелно основание, съобразно действащият към момента на
настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция Кодекс за
застраховането, застрахователят според ответника дължал законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на
извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за
застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен и който
срок се поддържа, че не е започнал да тече предвид недоказаното основание на
извънсъдебно предявената претенция.
Самостоятелно, и по отношение на претенцията за имуществени вреди
се поддържат възраженията за съпричиняване на ищцата, заявени в отговор
на претецията за неимуществени вреди и въз основа на изложените вече
доводи.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
18
имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Във връзка с изложеното се иска да се отхвърлят предявените от В. А.
Д. искове като неоснователни и недоказани.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване
от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай,
че това искане бъде уважено.
Възразява се срещу искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл.
78, ал. 1 ГПК, като се оспорва и размера на претендирания адвокатския
хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери
съгласно Наредба №1/2004 г. на ВАС.
Иска се съдът да вземе предвид Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22г., с което правилото на чл. 78. ал. 5 от ГПК, че при намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада
под минимума в нея, вече не следва да се прилага. В цитираното решение било
прието, че „ 1) Член 101, параграф 1ДФЕС във връзка с член 4. параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „ с оглед на целта “ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
19
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба. включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги .
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
На 08.08.2024 г. около 21.10 ч. на път I-1 (Е-79) лек автомобил „***“ с
регистрационни табели е номер *****, управляван от алкохолно повлияният с
1,09 %о алкохол в издишания въздух И.Е.И. се движел в посока от град
Дунавци към град В. със скорост от около 124 км/ч.
Наближавайки км. 17+100 водачът И.Е.И. предприел изпреварване на
колона от автомобили с навлизане в насрещната пътна лента в участък от път,
където хоризонталната пътна маркировка забранява това.
При завръщане в собствената си пътна лента, поради неадекватни
действия с органите за управление на автомобила, водачът И.Е.И. загубил
контрол над автомобила, който поднесъл ту наляво, ту надясно, след което
навлязъл в насрещната пътна лента, в непосредствена близост пред движещия
се по нея със скорост от около 74 км./час лек автомобил „Д.“ с регистрационни
табели с номер ******, управляван от П. С. А..
Водачът на лек автомобил „Д.“ не е разполагал нито с място, нито с
време да реагира със спиране или друга спасителна маневра, в резултат на
който последвал неизбежен челен удар между предните десни части на двата
автомобили.
Поради чувствителната разлика между масите и скоростите на двата
20
автомобила, в полза на лекия автомобил „***“ лекият автомобил „Д.“ бил
повърнат с транслация от около 10,50 метра назад от мястото на удара и
ротация по посока на часовата стрелка, като двата автомобила се установили
в покой на мястото, посочено в мащабната скица и протокола за оглед - в
лявата пътна лента за движение-тази, по която се е движил лекият автомобил
„Д.“.
В резултат на високата сборна скорост в момента на сблъсъка
въздушните възглавници на двата автомобила се отворили, автомобилите
получили масивни пластични деформации с невъзможност за по-нататъшна
експлоатация, а на три лица от автомобилите била причинена телесна повреда.
Причина за произшествието е шофиране с превишена скорост и
употреба на алкохол от водача на лекия автомобил „***“.
Водачът на лекия автомобил „***“ предприел изпреварване на колона
от автомобили с превишена скорост на участък от път, където пътната
маркировка забранява това и където разстоянието до насрещно движещия се
автомобил е било недостатъчно да извърши маневрата безопасно.
В случай, че е спазвал задължителната пътна маркировка и би се движил
в колоната, произшествието би се избегнало.
Произшествието е протекло през тъмната част на денонощието в
землището на гр. Дунавци на 17+ 100 па път 1 -1 (Е-79), при сухо, ясно и
топло, с добра видимост време.
От двете страни на платното за движение на 0,60 см. от края му са
монтирани двувълнови мантинели.
В участъка на произшествието асфалтовата настилка е от едрозърнест
асфалт, със запазен горен слой, без видими неравности, в условията на
хоризонтален лек десен завой попътно на движението на лекия автомобил
„***“ път.
Платното за движение е двупосочно, с по една пътна лента във всяка
посока, разделени с плътна непрекъсната линия МЗ, хоризонтално, както в
надлъжна, така и в напречна посока.
Платното за движение е със ширина 7,20 метра, като дясната и лявата
пътна лента са еднакви със ширина 3,60 метра.
В протокола за оглед е фиксирано местоположението и взаимното
21
разположение на ударилите се ППС, деформациите по тях, както и намерените
следи и находки на местопроизшествието.
Според в.л.Р. И. скоростта на движение на лек автомобил „Д.“ с
регистрационни табели с номер *** преди ПТП е била около 74 км/ч, а в
момента на удара е била около 64 км./ч.,а скоростта на движение на лекия
автомобил „***“ с регистрационни табели с номер ***** преди ПТП е била
около 124 км./ч., а в момента на удара е била около 85 км/ч.
Дължината на опасната за спиране зона на лекия автомобил „Д.” при
движение с определената скорост от около 64 км/ч в условията на
произшествието е била около 60 метра.
Лекият автомобил „Д.” се е движил със 74 км/ч, която е по-ниска от
максимално разрешената за пътния участък - 90 км/час.
Водачът на лекия автомобил „Д.” е забелязал за пръв път лекия
автомобил „***“ когато последният е загубил напречна устойчивост и е
започнал да криволичи по собствената си пътна лента. Това време съвпада и с
момента на откриване на пряка видимост между тях поради факта, че този
автомобил се е движил зад товарен ТИР автомобил, който е служел като
зрителна преграда между тях.
Моментът на възникване на опасността от техническа гледна точка и за
двата автомобила е моментът, в който лекият автомобил „***“ е загубил
напречна устойчивост.
Разстоянието, което този автомобил е изминал от това място до мястото
на удара, е минимум 57 метра.
В момента на възникване на опасността лекият автомобил „***“ е бил
на разстояние 57 м. от мястото на удара, а лекият автомобил „Д.“ - на 34 м.
Следователно двата автомобила са се намирали един от друг на
разстояние 57 + 34 = 91 метра към момента на възникване на взаимна
видимост.
При движение с определената на местопроизшествието скорост от 74
км/ч, дължината на опасната зона за спиране (пълният спирачен път) на лекия
автомобил „Д.“ около 60 метра.
Водачът на лекия автомобил „Д.“ при движение със скорост от около 74
км/ч не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно
22
спиране, при своевременно реагиране на опасността - лекия автомобил „***“ е
попадал в опасната му за спиране зона.
Ищцата В. Д. седяла на задната дясна седалка на лекия автомобил „Д.“ .
От правия челен ексцентричен удар, чийто вектор на ударния импулс
преминава отдясно на центъра на тежест на автомобила, тя е получила
преносно ускорение повече в предна посока и по -малко в ляво, а от
центробежните сили и кориолисовото ускорение - към задната дясна врата, т.
е. обезопасителния колан би предпазил тялото й от придвижване напред.
В случай на поставен предпазен колан, тялото би се наклонило
максимално напред около 6-8 см., но контактуването със задната дясна врата и
облицовката над нея колана не би могъл да избегне, тъй както той не е активен
в напречна посока.
Лекият автомобил „Д.“ е производствено оборудван с 4 бр. предпазни
колани на предните две места и на задна лява и задна дясна седалка.
Коланите на този автомобил са триточкови с инерционно задействане и
са средство за пасивна защита, които се разтягат до определена степен при
рязко издърпване, като по този начин поглъщат част от кинетичната енергия и
удържа телата на водача на автомобила и пасажерите му на място в случай на
внезапно спиране - те фиксират тялото към облегалката - гръдния кош за
облегалката, а таза за седалката.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията и съответно възможното им контактуване при удар на автомобила с
частите на интериора в купето му, или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажерът ще се намира на положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Правилно поставеният предпазен колан
разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по -
здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга
леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.
Изследванията доказват, че са изключително полезни при произшествия,
настъпили при скорости до 60 км/ч - когато вътрешната част на купето на
автомобила не се деформира. При по-високи скорости той добива свойството
на твърдо тяло и може да причини допълнителни увреждания във вид на
гръдни травми.
23
При завъртане на автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй
като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и
главата и тялото се удря във вътрешните части на купето.
Нормално се допуска свободно движение (разтягане) на колана до 30 см.
от тялото на ползвателя, като всеки пасажер или водач след като си постави
предпазния колан, трябва да регулира седалката си ,премествайки я напред
или назад в зависимост от индивидуалната си физическата характеристика.
Конструирани са да издържат натоварване от минимум 455 кг.
При правилно поставения обезопасителен колан след задействане се
разтяга закъснително максимум до 6 - 8 см., след което блокира.
В случай на правилно поставен обезопасителен колан и липса на
деформация на купето, тялото на ползвателя не контактува с детайли от
интериора на автомобила в челна посока.
Свидетелят К.Е.Б.-мл.автоконтрольор свидетелства ,че ищцата била в
тежко състояние, неадекватна и непрекъснато поваряла въпроса:"Къде ми е
детето?".Тя лежала по гръб върху гърба на предната пасажерска седалка,която
била изкъртена и изместена напред и навътре към купето на
автомобила.Краката на ищцата били свити на триъгълник и сочели в посока
към задната седалка на автомобила-те всъщност се намирали в пространството
между предните и задната седалки на автомобила,а главата на жената му се
сторило,че буквално е изкъртила жабката на автомобила.Жената казвала,че не
си усеща краката,била видимо в шок Служители на Пожарната срязали
ламарини,за да освободят ищцата ,след което тя била откарана към В.ската
болница.
Видно от Лист за преглед на пациент в Спешно отделение- №013604
ищцата е постъпила на 8.08.20 24 г. в 22,00 часа с диагноза:счупване на
долния край на бедрената кост.Ищцата постъпила в увредено общо
състояние,объркана,с травми на глава,шия,дясно коляно,ляво бедро .Няма
спомен за случилото се.Зениците били еднакви, реагирали на светлина.
Ортопедът д-р Ц. поставил диагноза :фрактура феморис билатералис
полифрагментоза.
Направената рентгенография констатирала фрактура с дислощация на
границата на средна и дистална трета на лява бедрена кост и фрактура с
дислокация на дистална дясна бедрена кост с фрагменти и запазени ставни
24
междини на дясна колянна става.
Компютърната томография на главния мозък не констатирала
травматични фокуси и травматични промени в мозъчните и костните
структури.
Налице била спонтанна и палпаторна болка в среден и длистален край
на ляво и дясно бедро,множество малки разкъсни рани в същата
област.Активните и пасивните движения в коленни и тазобедрени стави били
невъзможни.
Липсват данни за фрактури на проксималните бедрени кости.Запазени
тазови кости.Без рентгенови данни за фрактури на прешлени от шиен отдел.
Липсват данни за плеврален излив и пневмоторакс.
В дясно -дорзобазално в областта на 6-ти,9-ти и 10 -ти сегмент на белия
дроб се установява консолидация на паренхима с възпалителни
промени.Наличие на неголям плеврален излив в съседство.Хипостатични
промени в ляво дорзобазално.
Назначена била терапия цефтриаксон,витамин С,пантопоазол,
парацетамол,фраксипарин.Били извършени вливания на
глюкоза,Рингер,натриев хлорид,кислород,течности,хемотрансфузия.
Ищцата била преведена в ОТО на 12.08.2024 г.в 8.20 ч.
На 12.08.2024 г. ищцата била насочена за оперативно лечение към
УМБАЛСМ „П."-София в 9.45 ч. и транспортирана с хеликоптер.
Там били поставени екстензии на двата крака.На 13.08.2024 г.,видно от
Оперативен протокол№ 774503 били извършено открито наместване на
фрактура на ляво бедро с вътрешна фиксация на фемура(бедрената
кост).Фемурът бил стабилизиран чрез интрамедуларен заключваш
пирон.Извършена била хемостаза (спиране на кръвотечението ),поставени
шев и стерилна превръзка.
Вилно от ИЗ N° 35476/24 г. ищцата постъпила на лечение в
Артроскопска Хирургия УМБАЛСМ"Н.И.П. „ на 12..08-24 г.в 16.06 ч. с
диагноза: счупване на тялото на бедрената кост.
Видно от оперативен протокол № ********* 19.08.2024 г. е извършено
открито наместване на фрактурата дясна бедрена кост с вътрешна фиксация,
репониране на фрагментите и стабилизация на фрактурата чрез латерална
25
дистална бедрена плака.Направени хемостаза,шев и стерилна превръзка.
В следващите дни ищцата е в ранен гладък следоперативен
период,контактна,адекватна,афебрилна (без повишена температура
).Проведено е лечение с
влизания,кръвопреливания,безболяваши.Проведено лечение с
фраксипарин,антибиотици,правени превръзки.
Ищцата е изписана на 20.08.2024 г. със зачервена оперативна рана,без
фебрилитет (повишена телесна температура),с подобрение.
Предписано е сваляне на конци на 24.08.2024 г.
Видно от ИЗ № 36648/2024 г. ищцата е постъпила отново в „П."-
артроскопска хирургия на 20.08.2024 г. в 11.41 ч с диагноза: други уточнени
локални инфекции на кожата и подкожната тъкан.
На 21.08.2024 г. раната е зачервена,със супурация (нагнояване ).Видно
от оперативен протокол №774769 е извършена отбременяваша фасциотомия
(операция за облекчаване на подуване и налягане в засегната част на тялото-
тъкан или мускул).Извършени дренаж и обезболяване.
На 23.08 .2024 г. раната е с подобряваш се локлен статус.
На 26.08.2024 г. ищцата била изписана в задоволително общо
състояние,афебрилна (без повишена температура ),спокойна оперативна
рана.Носочена е за амбулаторно проследяване на състоянието в динамика.
Видно от ИЗ № 27103 /2024 г. на 26.08.2024 г. ищцата постъпила в
ортопедо -травматологично отделение на МБАЛ „С.П.“АД - В. с
диагноза:счупване на тялото /диафиза / на бедрената кост- закрито.Проведено
е продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни
интервенции в голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми на
здравето.Постъпила след оперативни интервенции на ляво и дясно
бедро.Оплаквала се от болки и невъзможни активни движения в двете
тазобедрени стави.Констатирани са отоци в областта на ляво и дясно
бедро.Оперативните рани зараснали първично.Движенията ограничени и
силно болезнени .Назначена рехабилитация и физиотерапия.
Изписана на 2.09.2024 г .
В.л.д-р А. И. дава заключение ,че на В. А. Д. са причинени :съчетана
травма глава-гръден кош –крайниици,загуба на съзнание с ретроградна
26
амнезия,контузия на гръдния кош,полифрагментозно счупване на двете бедра
в долните трети,множество наранявания, охлузвания по лицето и окосмената
част на главата.
Приета по спешност в МБАЛ „С.П. „АД -В.-неориентирана,с липса на
спомен за случилото се.Приета в ОАИЛ със счупване на ляво бедро на
границата на средна-долна трета на диафизата и на дясно бедро в долната част
над и през кондилите.
Отпочната била активна терапия за стабилизиране на състоянието и на
12.08.2024 г. ищцата била насочена за оперативно лечение в УМБАЛСМ „П. "
–София,където е приета в отделението по Артроскопска хирургия
.Извършени били оперативни интервенции - наместване на
фрактурите,вътрешна фиксация с плака и интрамедуларен пирон.Поради
локална инфекиия следвало повторно лечение в отделението за още една
седмица.След изписването е постъпила в МБАЛ „С.П. „АД -В. в ортопедо-
травматологично отделение за продължаване на лечението и рехабилитация.
Описаните травматични увреждания по местоположение и
характер според вещото лице добре отговарят да са причинени по начина и
времето,съобщени в делото.
От събраните доказателства пострадалата е седяла на дясна задна
седалка,без поставен обезопасителен колан.Пътувала,гледайки в телефона
си.Последвалият челен удар между двата автомобила е причинил смачкване в
предната част и купето,изкъртване на предна дясна седалка-причинило
травма в коленните области на Д.,отхвърляне на тялото й с удряне в
частите на автомобила и неестествено падане върху гърба на предната седалка
с главата напред до жабката.
Седейки на дясна задна седалка на автомобила/без поставен колан / е
имало възможност главата да се удари в предната
седалка,вратите,жабката,което е довело до загуба на съзнание за неопределено
време ,за което говори според вещото лице посткомоционната
симптоматика-неадекватност ,дезориентираност и липса на спомен за
случилото се.
Черепно-мозъчната травма и тежките счупвания на двете бедра с
раздробяване изискват специализирано лечение в ОАИЛ .
При тежката деформация на купето на автомобила вследствие на
27
силния челен удар при поставен обезопасителен колан не биха се
предотвратили счупванията на долните крайници,възможно е травмите на
главата и гръдния кош да са по -леки.
Проведено е според в.л. адекватно,своевременно,специализирано
лечение-медикаментозно и оперативно.
Налице са данни за прекарано мозъчно сътресение без да се очакват
усложнения.
Контузията на гръдния кош е протекла с оформяне на малък
контузионен участък на десния бял дроб,малък плеврален излив и
хипостатични промени в лява белодробна основа.Гръдната травма не е довела
до застрашаващи живота състояния .В хода на лечението не са настъпили
усложнения.
Счупванията на двете бедра са наложили оперативни интервенции с
вътрешна фиксация-плака и пирон.
Поради локална инфекция е провеждано повторно лечение в "П. „ и
долекуване в МБАЛ „С.П.“АД в отделението по ортопедия.
Черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на
здравето,временно опасно за живота.
Счупването на ляво бедро води до трайно затруднение движението на
ляв долен крайник.
Счупването на дясно бедро с частично засягане на коленната става се
преценява като трайно затруднение движението на десния долен крайник.
Оздравителен период-срок на нетрудоспособност за двете бедра е 9-12
месеца.
Гръдната травма се преценява като временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Възстановителен период под 1 месец.
По делото е назначена и изпълнена и съдебно-психологическа
експертиза от в.л.В. В.Д..
На 25.04.2025 г. се състоял преглед на възложеното лице В. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ***, ап. 46, съдебен адрес: гр. В., **** ,на базата
на който е изготвена експертизата.
Ищцата оказала съдействие в процеса на прегледа. Адекватна,
комуникативна, ориентирана за време и място. Разбирала смисъла и вниквала
28
в същността на зададените въпроси. Предвид затруднено придвижване била
придружена от своята майка, която изчакала отвън, а на по-късен етап била
поканена с цел събиране на допълнителна информация и наблюдения.
За осъществяване на целите на прегледа, по време на интервюирането са
използвани биографичният метод, инерция, дублиране и изместване на
вниманието. Събраната информация съдействала да се проследи нейното
състояние, посредством отговорите на различни въпроси. През целия процес
са наблюдавани нейните вербални и невербални реакции, т. нар. “език на
тялото" - паралингвистични симптоми (промяната в тоналността на гласа,
изменения в скоростта на речта и в силата на звука) и езика на тялото (позите,
жестикулацията, мимиките, анализ на движението на очите и др.).
По време на прегледа е приложено и тестиране, с цел подпомагане при
анализа на данните. Използван е психологически тест за отчитане на нивата
на тревожност и депресия към момента на провеждането му. Тъстът е
проведен устно, като е попълван от вещото лице, предвид отговорите на
ищцата, с цел да се избегне опит за подвеждане, съзнателно и/или
несъзнателно. Тестът дава насоки за конкретните компоненти, не поставя
диагноза. Резултатите от теста за тревожност и депресия отчитат, че към
момента на прегледа състоянието на ищцата по показател "депресия" е в скала
"средно“ към горна граница, което е ниво преди тежка депресия, с проявена
трайна до момента симптоматика. Нивото на тревожност е в “силно“ към
долна граница, което е последното ниво, с най-обострено проявено
отражение.
По време на прегледа са отчетени актуални емоционални проблеми,
присъщи за преживян стрес от подобен инцидент, както и предвид
физическите последици и последиците за ежедневието, водени от тях. Ясно
изразени и проявени са тревожност и нервност. Поведението й влияе на
начина й на живот, като обхваща различни аспекти от него - самостоятелност,
лично пространство, осъществяване на досегашни дейности (хобита), които
носят удоволствие, свободни контакти с близки, напрежение в контактите с
членове от семейството.
Наблюдават се актуални симптоми и отражения на посттравматичен
стрес и тревожно разстройство, като и психилогическото тестиране отчело
наличието на високи нива в показателите депресия и тревожност. Предвид
29
представени писмени доказателства по делото, в психологичен статус от
клиничен психолог е поставена диагноза и съществуват данни, присъщи за
изброените състояния.
Препоръчително е да се потърси професионална помощ, която да доведе
до ефективност. Такава помощ може да бъде потърсена от психолог, терапевт,
психиатър, в зависимост от нуждите на ищцата и специалистът, с когото се
чувства най-добре, за да има добра ефективност. До момента има писмени
данни и се дават и устни такива за психологическо консултиране, като ищцата
е прекратила в ранен етап срещите с психолог. Често състоянието на депресия
според в.л. включва и отказът от помощ - професионална и/или от близки. По
данни на майката на ищцата последната е приемала и успокоителни
медикаменти, с цел подобряване на съня, но не си спомня какви са те и за
какъв период от време са приемани, като твърди, че не е повече от
едномесечен срок. Ищцата няма спомени за такъв прием, както и за много от
направените й интервенции и последващи случки в рамките на около два
месеца от инцидента, където спомените й са откъснати и мъгливи. Твърди, че
няма ясна преценка кое е било реално и кое е било сън, поради което се
наложила и беседа с нейната майка, която е полагала и продължава да полага
грижи за нея от претърпяното ПТП до момента. Липсата на спомени от
последващите инцидента събития е вследствие от приемът на различни
болкоуспокояващи медикаменти.
Към момента на прегледа ищцата не е възстановена, наблюдават се
признаци на тревожност по отношение на превозване с автомобил, пресичане
или превозване с автомобил от нейни близки. По отношение на
придвижването й пеша, тъй като то е затруднено и води до изтощаване, се
наблюдава изнервеност и отказ от предприемане на такива действия.
Наблюдава се и напрежение в контактите й в семейството, тъй като по нейни
убеждения е възприета като жертва - усещане, което на нея й носи негативно
отражение.
МКБ-10 е десета ревизия на Международната класификация на
болестите, която се състои от 21 раздела, всеки от които съдържа подкодове на
заболявания и болести. Описаните симптоми от клиничен психолог и
отчетените симптоми по време на прегледа отговарят на МКБ-10:
посттравматично стресово разстройство - Р43.1 и тревожно разстройство -
30
Р41.
При поставянето на диагноза от клиничен психолог, представена по
делото, са описани следните клинични и психологични изследвания: ММSЕ -
въпросник за възможни когнитивни нарушения; Въпросник ТМАS - методика
за изследване на емоционална напрегнатост; Самооценъчна скала за депресия
VON ZERSEEN; Стандартизирана методика за цялостно когнитивно ниво -
Векслер.
При отговор на възложената от съда задача - определяне на
психическото и емоционалното състояние на ищцата, използваните
стандартзирани методи са описани в експертизата, а именно беседа и
интервюиране с различни приоми; наблюдение - вербални и невербални
симптоми и реакции; психологическо тестиране на нивата на депресия и
тревожност чрез въпросник DS .
Към момента на прегледа няма данни за предходни разстройства у
ищцата.
Проявата на конкретните реакции е типична за човек, претърпял
травматично събитие, което е свързано с риск за живота, каквото е и едно
ПТП. При физически травми, ограничаващи нормалното функциониране и
самостоятелни обслужване на личните нужди, типичните отражения в
поведението и емоционалното състояние се наблюдават и при ищцата.
С цел подобряване на общото състояние и начин на живот, е
препоръчително лечение, като медикаментозното такова следва да бъде
временно, а терапевтичното - в по-продължителен план. Предвид данни по
делото и данни, подадени от ищцата, а след това и от нейната майка, която
полага грижи за нея от процесното ПТП до актуалния момент, провеждани са
еднократни терапевтични сесии и са употребявани психоактивни медикаменти
с успокояващо въздействие/сънотворни/, предписани от медицинско лице.
За възникването на дадено състояние винаги има допълнителни фактори
и обстоятелства, които да повлияят отражението на едно стресово събитие.
Предвид ситуациите, стимулиращи проявата на конкретна симптоматика,
може да се установи кое е ключовото събитие, довело до конкретното
състояние.
В с.з. на 30 май 2025 г.са разпитани свидетелите П.Н. Д. - майка на
ищцата и И.Е.Д. - съпруг на ищцата.
31
Те установяват ,че при пристигане в болницата трудно я познали ,цялата
била подута, с яка, главата й била в стъкла, плачела за краката си.В областта на
челото имало стъкла. Дясната й ръка била порязана и се виждала голяма
разкрита рана, намазана с някакво лекарство. А надолу била цялата в кръв
,краката й целите били в кръв и плачела,защото лекарите й казали, че има
голям проблем с краката. Те не давали въобще надежда, че ще може да
проходи с десния крак и че ще може да се възстанови. Ищцата казала на майка
си ,че си мърда си пръстите на краката, но пръстите не се мърдали. И
докторите бяха стъписани, не знаели какво да правят. Трудно й свалили
дрехите ,наложило се да ги режат .Поставили и 6 банки с кръв и една бА. с
плазма.
Лекарите не знаели какво да правят ,защото травмите били много тежки
и налагали специализирано лечение.В София била транспортирана с
хеликоптер ,защото ищцата не би могла да издържи друго транспортиране.В
болницата не била адекватна, идвала в съзнание и губела съзнание постоянно
,налагало се да й сменят памперсите.
След изписването от болниците лечението продължило в домашни
условия, като д-р А. идвал за превръзки и за махане на конците. Краката й
започнали да забират гной и се наложило майка и да я чисти. Ищцата цялата
се била обринала от лепенките по краката и се наложило третиране с
лавандулов спирт ,което се оказало успешно. През цялото това време ,след
като се прибрала в дома в село А., тя била на легло и не можела да става,
вкарали я в къщата на носилка. Тя се наложило в продължение на много време
да бъде гола , само с чаршафи и памперс. До тоалетна не можела да става,
ползвала памперс,който се сменял от майка й . И на подлога едва я слагали.
Ревяла, че не може и на подлогата да стои много време. Не можела да се къпе
,майка и я триела със спирт, не можела да стане да ходи до банята. След това
майка и започнала да я къпе на стол и с наклон към банята ,за да се стича
водата към банята.
Сега ищцата ходи с патерица и куца много силно ,бързо се изморява. Без
патерица може само да стане от леглото и да се подпре , повече не може без
помощно средство,което се казва канадка.
Отначало ищцата не можела да стане и бил повикан рехабилитатор,
който да покаже как да може да се влиза с количка в банята,
32
Ищцата не помни нищо относно инцидента.Развила страх пътуване
,веднъж при пътуване с цел профилактичен преглед развила паник атака и
оттогава не иска да пътува. Вече е според майката съвсем друг
човек,постоянно е изнервена,тъй като не може да си свърши работата или да
помогне нещо на детето. Не може да излиза никъде без помощта на майка си
,след изминаване на 50 метра се задъхва и не може повече да ходи.Преди
ПТП била много жизнена, не боледувала ,много обичала да ходи и всеки ден
изминавала големи разстояния. Обичала да е между хората ,с детето, не
оставала на едно място. Имало момент ,в който не помнела часове,какво се е
случило преди два -три часа. Преди около три месеца не помнела какво се
случило преди няколко часа. Поради страха от пътуване не можело да се
направи допълнително изследване на щитовидната жлеза.
Ищцата започнала да прави опити да се изправя и да ходи с проходилка
и патерица около половин година след инцидента.
Първоначално всички хигиенни нужди се осъществявали на леглото, с
памперси, подлога, търкане с мокри кърпи .
В момента чувства постоянни болки, които на моменти са доста силни.
В момента тя може единствено да се изправи от леглото,макар и
трудно.Нуждае се постоянно от човек до себе си .Към настоящия момент се
придвижва с количка ако реши да сготви или да измие чинии, защото не може
да стои права. Успява малко или много да се обслужи сама .
Близките на ищцата считат ,че тя трудно ще се оправи и физически, и
психически и че единственото хубаво е това, че е останала жива.
С влязло в сила протоколно определение рег.№70/26.03.2025 г. по НОХД
20251320200384 по описа на Районен съд-В. за 2025 г. подсъдимият И.Е.И.,
ЕГН: **********, от гр. В., ****, българин, български гражданин, основно
образование, неженен, неосъждан, се признал за ВИНОВЕН в това, че на
08.08.2024 г., около 21.10 ч., на км 17+000 на път 1-1 (Е-79), при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А“ модел „****“ с
регистрационни табели с номер *****, собственост на И.З. И., от гр. В., обл.
В., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
33
наркотични вещества или техни аналози”;
чл. 6, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Участниците в
движението съобразяват своето поведение с .... пътната маркировка”;
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: кат. В - 90 км/ч извън
населено място“;
чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата: „Водач, който
изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея“,
като движейки се с превишена скорост от 124 км/ч, предприел
изпреварване на колона от автомобили с навлизане в насрещната пътна лента,
в участък от пътя, където хоризонталната пътна маркировка забранява това,
създавайки опасност за превозните средства, движещи се по нея и при
завръщане в собствената си пътна лента, поради неадекватни действия с
органите за управление на автомобила загубил контрол над него, поднесъл
наляво - надясно, навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил челно в лек
автомобил марка „Д“, модел „С“ с регистрационни табели с номер ***,
собственост на М.Б.Г., с което по непредпазливост причинил телесна повреда
на повече от едно лице, както следва: на В. А. Д., от гр. В., причинил две
средни телесни повреди, изразяващи се в многофрагментно закрито счупване
в далечния край на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник и многофрагментно закрито счупване в
средна трета на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник; на П. С. А., от с. К., обл. В., причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-
мо ребро вляво по подмишнична линия и на 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то ребро
вдясно, довело до трайно затруднение на движенията на снагата, като
деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по чл. 343, ал. 3,
предложение първо и предложение второ, във вр. с б. „А“, предложение второ,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 21, ал. 1, чл.
42, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за което и на същото
основание и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК се съгласява да му бъде
34
наложено и да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от 3 /три/ години .
На основание чл.343г, във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. пето , буква „а“ във
вр. с ал.1, бук. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл.37, ал.1, т.7
от НК страните се споразумяват на И.Е.И., със снета по делото самоличност,
да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът ОСЪЖДА подсъдимия И.Е.И.,
със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - В.
разноските по делото в общ размер на 4767.46 лв., от които 220,85 лева за
токсикохимична експертиза, 2286.00 лева за ДНК експертиза, 128.48 лева за
Аотехническа експертиза, 615.78 лева за комплексна автотехническа и
оценителна експертиза, 1276,35 лева за 3 бр. съдебномедицински експертизи
(всяка по 425,45 лева), 240.00 лева за транспортиране на иззети при оглед на
местопроизшествие автомобили с пътна помощ -2 бр. х 120.00 лв.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства ,от показанията на свидетелите и от
заключенията на вещите лица.Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите ,тъй като са последователни и категорични и напълно
кореспондират с писмените доказателства и със заключенията на вещите
лица.Съдът изцяло кредитира и заключенията на вещите лица ,тъй като
същите са професионално изготвени и категорични и напълно кореспондират
с писмените доказателства и със свидетелските показания.Между събраните
по делото доказателства няма противоречия ,като доказателствата взаимно се
допълват.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗМЕРА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
35
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. По делото е установено по безспорен начин, че преди подаване на
ИМ ищецът е отправил писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към
застрахователя.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л. а.
36
„***“ с ДК №**** е бил застрахован при ответното дружество по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите ",
като съществуването на застрахователна полица , както и валидността към
датата на произшествието не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Доколкото е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, настоящият състав на съда не дължи произнасяне по механизма на ПТП и
определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези
въпроси не са и спорни между страните. С оглед на разпоредбата на чл. 300 от
ГПК, по делото е доказано извършеното деяние, неговата противоправност,
вината на дееца и съставомерния противоправен резултат, настъпил в
причинна връзка с извършеното деяние.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на
застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Съобразно Чл. 493а Кодекса за застраховането (Нов – ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) в случаите на телесно увреждане на
пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди.В случай на смърт на пострадалото
лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или
лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала,
37
дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищцата значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД В.ският
окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от нея
неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 130 000 лв.
,като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните
емоционални преживявания на ищцата .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта на
пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания от увреждането до настоящия момент , причинените неудобства,
свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, невъзможност
да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
38
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по
т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 130 000 лв.
Трайната и непротиворечива съдебна практика приема ,че при
определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди
задължително се вземат по-конкретно предвид следните обстоятелства и
факти:
- характер и степен на уврежданията;
- интензитет и продължителност на търпените физически болки и
страдания, брой на телесните повреди;
- протичане на оздравителния процес – продължителност и брой на
престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури,
предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции ;
- период на оздравителния процес (срок на лечение); възможност за
пълно възстановяване от травмата; време за възстановяване;
- усложнения вследствие на уврежданията; възможност за бъдещо
влошаване на състоянието (по лекарска преценка);
- остатъчни негативни последици от уврежданията; белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др.;
- общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания
- наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност;
39
- възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или
необходимостта от такава;
- професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново
да работи по професията си;
-начина на живот на пострадалия преди и след ПТП;
- причинените морални и психически страдания;
- социално -икономическите условия в страната;
- съдебната практика при подобни случаи;
- наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия;
-брой на лицата ,имащи право на обезщетение с оглед наличието на
нормативно определени лимити на отговорност.
Предвид изложеното ищцата следва да получи справедливо
обезщетение за търпените неимуществени вреди. Както се приема и в
задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г.,
Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането,
начинът на получаването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия и др. При
преценка на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението съдът
съобрази внезапността на инцидента, възрастта на пострадалия, вида,
характера, получените множество увреждания и тяхната тежест,
времетраенето на оздравителния процес , провежданото лечение , характера и
интензитета на болките и страданията, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищцата,
предизвиканото безсъние, нервност и напрегнатост, състояние на страх при
шофиране и пътуване в МПС , намалена работоспособност, провежданото
консервативно лечение в домашни условия, безспорно довело до социална
изолация. Несъмнено случилото се е предизвикало неблагоприятни изменения
във физическото здравно състояние на ищцата и са й причинили
емоционални и психически терзания, нарушили са изключително душевното й
равновесие и спокойствие ,видно от заключението на в.л. В. В. Д. .Съдът
40
съобрази наличието на трайни и по същество невъзстановими последици,
липсата на благоприятна медицинска прогноза и липса на положителна
прогноза за ненастъпване на последващи усложнения при ищцата .
Съдът отчете ,че на ищцата са причинени множество тежки увреждания
: 1/ Травма на главата. Мозъчно сътресение. Загуба на съзнание с ретроградна
амнезия-увреждането е средна телесна повреда по смисъла на НК; 2/ Счупване
на лява бедрена кост (диафизарно)- увреждането е средна телесна повреда по
смисъла на НК; 3/ Супракондилно и транскондилно счупване на дясна бедрена
кост- увреждането е средна телесна повреда по смисъла на НК; 4/ Контузия на
белия дроб-наличие на плеврален излив, контизионни промени в ДД
възпалителни промени- увреждането е лека телесна повреда по смисъла на
НК; 5/ Контузия в малкия таз- малко количество течност в кавум Дъгласи
(кухината на Дъглас,намираща се при екскавацията на правото черво и
матката )- увреждането е лека телесна повреда по смисъла на НК; 6/
Множество охлузвания и хематоми по главата и тялото. Охлузвания по лицето
и окосмената част на главата- увреждането е лека телесна повреда по смисъла
на НК.
Около една година след инцидента възстановяването на пострадалата от
получените при процесното ПТП увреждания продължава ,като ищцата не се
чувства добре физически и емоционално. Видно от приложеното към делото
ЕР на ТЕЛК №90341 от 21.01.2025 г. на УМБАЛ-София „ С.Й.К. “ЕАД
вследствие на получените при ПТП увреждания, на ищцата е призната 100 %
трайно намалена работоспособност, с право на чужда помощ за срок от 1
година и водеща диагноза“ счупване на долния край на бедрената кост и
мотиви: полифрагментни счупвания на двете бедрени кости, оперирани.“
Получената травма на главата с мозъчно сътресение и загуба на съзнание с
ретроградна амнезия, видно от СМЕ, е причинило на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота. В резултат на травмата
ищцата В. Д. месеци наред е имала главоболие и световъртежи, не е можела
дълго време да чете, да гледа телевизия и да ползва мобилен телефон,
трябвало е дълго време да спазва режим на покой и щадящ хранителен и
двигателен режим, да не се натоварва физически и психически, като за
известен период от време е разчитала на близките си за задоволяване на
елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Получените счупване
на лява бедрена кост (диафизарно) и супракондилно и транскондилно
41
счупване на дясна бедрена кост, са причинили на ищцата В. Д. трайно
затруднение на движенията на двата крайника / ляв долен и десен долен/ за
срок от няколко месеца , което е наложило ищцата В. Д. месеци наред да
спазва постелен режим.Ищцата е била поставена в пълна невъзможност да се
самообслужва в хигиенно отношение,поради което се наложило да ползва
помощ от близките си за продължително време и е изпитвала и продължава да
изпитва затруднения от битов характер и към настоящия момент. Получените
белодробна контузия и контузия в малкия таз са причинили на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са наложили
спазването на щадящ двигателен и постелен режим,задължили са ищцата да
не се натоварва физически и да прилага медикаментозно лечение за
подобряване на състоянието си. Получените охлузвания, натъртвания и
кръвонасядания по главата и тялото са причинили болки и
страдания,загрозили са външния вид на ищцата и са довели до това тя да
изпитва дискомфорт при общуването си в социална среда. Видно от
приобщеният като доказателство амбулаторен лист №25122904599в от
02.05.2025 г. на специалист-физиотерапевт (л.208 от делото)ищцата не е
възстановена към момента от получените увреждания на двата долни
крайника, тъй като при извършеният медицински преглед по повод направена
физиотерапия през м.май 2025 г . е установено следното обективно състояние:
локален статус-болков синдром, затруднена походка, функционален дефицит
поради намален обем на движение в двете тазобедрени стави, флексионна
контрактура в двете тазобедрени стави S 0- 0-40: F 0-0-30: R 10-0-10; двете
коленни стави, псевдоартроза-вляво ,хипотрофия и хипотония на бедрена
мускулатура; затруднени дейности от ежедневния живот: ограничена
локомоция (придвижване); походка- с две патерици. Преди процесното ПТП
се установява ,че ищцата е била активна млада жена, която сама се е справяла
с всичките си задължения в семейството и дома си, сама е извършвала
обичайните си дейности от ежедневието, грижила се е за непълнолетното си
дете и е била отлична домакиня в семейните ангажименти. Вследствие на
инцидента обаче ищцата за дълъг период от време е била лишена и
продължава да е лишена от обичайния си начин на живот, след инцидента е
напълно нетрудоспособна и не може да извършва най-елементарни дейности
от ежедневното си облужване без чужда помощ, не може да се грижи нито за
себе си, нито да помага в семейството си и в отглеждането на непълнолетното
42
си дете , на когото му предстои дипломиране като абитуриент в 12 клас през
учебната 2024/2025г. и детето има нужда от грижите и подкрепата на ищцата,
като негов родител. Установява се и това ,чу ищцата е изживяла и
изключителен психически стрес при инцидента, вследствие на което е
получила остра стресова реакция,тревожно разстройство и посттравматична
депресия, наложило да направи консултация с психолог и да проведе пет
психотерапевтични сесии за подобряване на емоционалното и психичното си
състояние, имала е и продължава да има силен стрес, сънища и кошмари,
свързани с процесното ПТП.Ищцата продължава да изпитва тревожност и
депресия, а преживяното от нея ще остане за цял живот в съзнанието й.
Според заключението на в.л.В. Д. при ищцата са налице актуални симптоми и
отражения на посттравматичен стрес и Тревожно разстройство, като
психологическото тестиране е отчело високи нива в показателите депресия и
тревожност, т.е. 8 месеца след настъпването на ПТП пострадалата не е
възстановена и продължава да има актуални симптоми на психоемоционална
травма от настъпилия инцидент.Показателен е и фактът ,че ищцата не е била
във физическа кондиция да присъства на абитуриентския бал на сина си.
Според в.л.В. Д. към момента на прегледа ищцата не е възстановена,
наблюдават се признаци на тревожност по отношение на превозване с
автомобил, при пресичане или превозване с автомобил от нейни
близки.Придвижването й пеша е силно затруднено и води до бързо
изтощаване.С цел подобряване на общото състояние и начина на живот на
ищцата е препоръчително лечение, като медикаментозното такова следва да е
временно, а терапевтичното- в по-продължителен план .С оглед естеството на
уврежданията и становището на вещите лица Съдът намира ,че
възстановяването на ищцата ще е много трудно и продължително ,като
пълното възстановяване и връщането към нормален ритъм на живот ще е
невъзможно ,а причиненият психически стрес и чувството за физическа
непълноценност още много дълго ще съпровождат живота на ищцата .
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази и практиката на ВКС .Съдът намира за сходно
Решение № 50012 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 180/2022 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Емилия Василева ,в което се приема ,че справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 100 000 лв.
към момента на настъпване на процесното ПТП 17.09.2017 г., за следните
43
увреждания: открито счупване на лявата лакътна кост в областта на
олекранона, счупване на дясната лакътна кост в дисталния край, счупване на
лява петна кост, счупване на трета метатарзална /ходилна кост/ в ляво,
счупване на пета метатарзална /ходилна/ кост в дясно, мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана на лявата вежда, разкъсно-контузна рана на брадата и
кръвонасядане на гръдния кош в областта на гръдната кост и лява млечна
жлеза. Болките и страданията през първите 15-20 дни са били по-интензивни,
когато е започнал процесът на зарастване на счупените кости, същите са
намалявали с времето; фрактурите на двата горни и двата долни крайника по
своя медико-биологичен характер за причинили трайно затруднение на
увредените крайници за срок по-дълъг от 30 дни; оздравителният период е
бил около 6 месеца. Откритата фрактура на лява лакътна кост и
многофрагментарната фрактура на лявата петна кост са лекувани оперативно -
кръвна репозиция и метална остеосинтеза; другите фрактури са лекувани с
гипсови имобилизации, като фрактурата на дясната лакътна кост също е
трябвало да бъде оперирана. Към датата на извършване на прегледа на ищцата
от вещото лице - 8.08.2019 г., фрактурата на лявата лакътна кост в областта на
олекранона е зараснала анатомично след кръвна репозиция и метална
остеосинтеза по Вебер и предстои изваждане на остеосинтезния материал;
фрактурата на лява петна кост е зараснала, но не напълно анатомично след
кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака и предстои
изваждане на остеосинтезния материал; фрактурата на дясната лакътна става в
дисталната си част е зараснала в неправилна позиция, което затруднява и
ограничава движенията в дясна гривнена става; фрактурата на третата ходилна
кост в ляво и пета ходилна кост в дясно са зараснали в правилна позиция.
Отчетен е необходимият 12-дневен оздравителен период след махането на
остеосинтезния материал, както и възрастта на ищцата към момента на
увреждането – 45 години.
Настоящият случай е сходен с горния казус ,като са счупени бедрените
кости (най-дългите кости в човешкото тяло),а не лакътните кости ,и в двата
случая е налице и мозъчно сътресение ,и в двата случая са извършени
оперативни намеси ,налице са разкъсно-контузни рани по главата ,както и
увреждания на гръдния кош.Сходни са и сроковете за възстановяване.Следва
да се отчете и високото ниво на инфлационните процеси –между датите на
уврежданията по двете дела е изтекъл период от около 7 години.
44
За ориентир може да служи и Решение № 50136 от 27.02.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1445/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова,в което
се приема ,че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на
сумата от 32 000 лв. към момента на настъпване на процесното ПТП на
17.04.2018 г. за следните увреждания : тежко открито счупване в областта на
дясната подбедрица /според свидетелските показания, кракът му е висял/, с
кървене и невъзможни движения. Проведена е оперативна процедура с голям
обем и сложност, във връзка с която пострадалото дете е престояло 13 дни в
болнично заведение. Тежестта на фрактурата е обусловила болки и страдания
с по-голям от обичайния интензитет, както и по-дълъг възстановителен
период, през който също са търпени болки, ограничения и негативни
изживявания. Последствията от травмата не са отшумели и към момента на
прегледа от вещото лице – година и половина по-късно е установена намалена
мускулна маса и обем на подбедрицата, както и болки при натоварване и лошо
време, а на пострадалия е забранено да спортува. Заедно с травматичното
увреждане на крака, пострадалият е диагностициран и с комоцио церебри,
лекувано медикаментозно, като само терапията в конкретния случай е
продължила 1 месец.
С отчитане на инфлационните процеси може да се приеме ,че ВКС
определя обезщетение за счупена голяма кост на крак около датата на
процесното ПТП на около 40 000 -45 000 лв.
За ориентир може да се използва и Решение № 50011 от 16.02.2023 г. на
ВКС по т. д. № 945/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков ,в
което са приема ,че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в
размер на сумата от 32 000 лв. към момента на настъпване на процесното
ПТП на 13.01.2020 г. за следните увреждания: контузия на ляв бъбрек;
многофрагментно счупване на средната тръбеста част на лявата бедрена кост;
счупване на лявата голямопищялна кост в областта на вътрешния кондил с
линеарна фрактурна линия по оста от костта; счупване на лявата глезенна
става.Посочените по-горе травматични увреждания са обусловили, поотделно
и заедно наличието на трайно затруднение на ляв долен крайник за срок не по-
малък от 9-12 месеца за бедрената кост; прогнозата е, че левият крак на ищеца
няма да се възстанови напълно функционално с възможност да възникнат
допълнителни усложнения .Останалите увреждания, съчетани с тежката
травма на долния крайник водят до клиничните предпоставки за изява на
45
травматичен шок, поради съпровождащата болката.След извършената
операция и едноседмичен престой в болницата ищецът е изпитвал
изключителна болка като в продължение на пет месеца и половина е бил на
легло; инцидентът се е отразил върху съня и психиката на ищеца - първите три
месеца не спял "по цели нощи", стряскал се и викал; вследствие от инфекция,
настъпили допълнителни усложнения, свързани с уринирането, поради което
около месец и половина е бил с катетър и не е ставал от леглото; след като
започнал да ходи, в продължение на пет - шест месеца се е движил с помощни
средства като продължава да изпитва болки и затруднения. Отделно, с оглед
допълнителното заключение по извършената СМЕ, следва да бъде отчетено,
че понастоящем е налице намален обем на движението в тазобедрената,
колянната и глезенната стави поради оток, болка и контрактура в ставите.
Касационният състав акцентира върху следните обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетението в пълния му претендиран размер: На
първо място съдът отчита, че тежката, съчетана травма на три нива в областта
на ляв долен крайник (бедро, коляно – глезенна става) са довели до
травматичен шок поради болката, съпровождаща тези механични увреждания.
Релевантно за спора е и обстоятелството, че болката, съпровождаща
оперативното лечение и последващата рехабилитация е непрестанен спътник
на ищеца до пълното му възстановяване. На второ място съдът се съобразява с
неблагоприятната прогноза, че левият крак няма да се възстанови напълно
функционално, че са възможни усложнения, както и че понастоящем е налице
намален обем на движението в тазобедрената, колянната и глезенната стави
поради оток, болка и контрактура в ставите. На последно място съдът взима
предвид болките и въздействието върху психиката на ищеца в резултат на
настъпилите усложнения в здравословното му състояние.
С Решение № 50124 от 19.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1582/2021 г., I
т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски се приема ,че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на сумата от 60
000 лв. към момента на настъпване на процесното ПТП на 17.05.2019 г.за
следните увреждания :фрактура (закрито счупване) на долния край на двете
голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период около 4
месеца. По спешност, но без оперативна манипулация, е извършено
наместване на счупванията, като са поставени гипсови превръзки. Ищцата е
претърпяла болки с голям интензитет за около 2 седмици, след което той е
46
намалявал за около 30 дни. За около 45 дни е преживяла страдания поради
невъзможност за самостоятелно придвижване, с необходима помощ от
близките и затруднения да извършва обичайните за възрастта занимания,
игри, разходки и контакти с деца. Към момента на извършване на прегледа от
вещото лице се установява, че походката на детето е нормална, без помощни
средства, като движенията на двата крака са възстановени в нормален обем -
счупванията на двете голямопищялни кости са зарастнали напълно. След
настъпване на процесния пътен инцидент пострадалата е изпитвала силна
уплаха, сънувала кошмари, била в гипс около 45 дни. Детето страдало поради
невъзможността да тича и да играе с останалите деца.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗАКОННА
ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е предявена на
26.08.2024 г. с молба вх.№8282/26.08.2024 г. на адв.М. до застрахователя –
л.90 от делото,а постановеният отказ е от 27.08.2024 г. -л.89 от делото,
следователно законната лихва върху главницата започва да тече от 27.08.2024
г. ( датата на постановения отказ).
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
По делото са събрани доказателства за направени от ищцата разходи за
лечение в размер на 10 300 лв. както следва :
1. Ф-ра №**********/14.08.2024 г. - 3 243,00 лв. и касов бон към нея-
удостоверявт заплащане на интрамедуларен пирон фемур комплект с винтове
47
и разширен остеносинтезин пакет (л.41 от делото);
2. Ф-ра №**********/19.08.2024г. - 20.00 лв. и касов бон към нея-
удостоверява разходи за копирни услуги за цялата история на
заболяването(л.42 от делото);
3. Ф-ра №**********/22.08.2024г. - 3 484.00 лв. и касов бон
къмнея-удостоверява закупуване на плака за дистален фемур с 14 дупки
комплект с винтове и канюлиран винт самодрил (л.54 от делото);
4. Ф-ра №**********/26.08.2024г. - 420.00 лв. и касов бон към нея-
удостоверява заплащане за придружител(л.44 от делото);
5. Ф-ра №**********/26.08.2024г. - 840.00 лв. и касов бон към нея-
удостоверява заплащане на самостоятелна стая за денонощие(л.54 от делото)
(л.45 от делото);
6. Ф-ра №**********/26.08.2024г. - 58.00 лв. и касов бон към нея-
удостоверява заплащане на потребителска такса(л.46 от делото);
7. Ф-ра №**********/02.09.2024г. - 40.60 лв. и касов бон към нея-
удостоверява заплащане на потребителска такса за 1 ден болничен
престой(л.47 от делото);
8. Ф-ра №**********/02.09.2024г.за 150.00 лв. и касов бон към
нея-удостоверява транспорт на болен извън територията на Област В.(л.48 от
делото);
9. 4 бр. платежни документи и фискални бонове за периода 12.08.-
19.08.2024г.на обща стойност 274.00 лв.-удостоверяват разходи за хотел
на придружител (л.50-53 от делото);
10. 8 бр. билети за пътуване на обща стойност 31.00 лв. (л.54 от
делото);
11. Касова бележка от 04.10.2024 г. за 100.00 лева-удостоверява
заплащане на потребителска такса при психолог (л.64 от делото);
12. Касова бележка от 04.10.2024г.за 100.00 лева- удостоверява
заплащане на потребителска такса при психолог (л.65 от делото);
13. 22 бр. фискални бонове на обща стойност - 867.40 лева-
удостоверяват заплащането на санитарни материали,лекарства,медицински
стоки (л.56 -63 от делото).
14. 8. Ф-ра №**********/26.08.2024 г.за 672 лв.-удостоверява
48
медицински транспорт с линейка на 26.08.2024 г. на ищцата от София до В.
(л.49 от делото).
Съдът намира ,че тези разходи в размер на 10 300 лв.са направени във
връзка с лечението на ищцата ,поради което съставляват имуществени вреди
,които следва да бъдат репарирани от застрахователя.Застрахователят следва
да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от деня на
постановения отказ-27.08.2024 г.
Разписка от 09.08.2024 г. за 1 675.54 лв. и касов бон към нея (л.40
от делото) не следва да се уважава като направен разход във връзка с
лечението .От документа не става ясно основанието за плащане ,в исковата
молба се поддържа най-общо ,че са направени здравни осигуровки ,но не се
уточнява размерът и датата на плащане(л.4 от делото ).Съдът намира ,че се
касае най-вероятно за заплащане на здравноосигурителни вноски и
възстановяване на здравноосигурителните права на ищцата ,но заплащането
на тези вноски е законово задължение на ищцата и не може да се разглежда
като имуществена вреда ,за която да носи отговорност застрахователят.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата процесните
суми на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД .
Сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва върху
главницата ,считано от 27.08.2024 г. до окончателното издължаване по
изложените по-горе съображения.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ЗЗД.
В конкретния случай ответникът своевременно с писмения отговор е
направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ,твърдейки,
че с поведението си последният е допуснал нарушения на правилата,
регламентирани в ЗДвП: пътувала е без поставен обезопасителен колан.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение №
20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г.
49
по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
В конкретния случай възражението е неоснователно поради следното :
Съгласно заключението на в.л.Р. И. изследванията показват,че
предпазните колани са изключително полезни при произшествия, настъпили
при скорости до 60 км./ч. когато вътрешната част на купето на автомобила не
се деформира. В случай на правилно поставен обезопасителен колан и липса
на деформация на купето, тялото на ползвателя не контактува с детайли от
интериора на автомобила в челна посока. При по- високи скорости коланът
добива свойството на твърдо тяло и може да причини допълнителни
увреждания във вид на гръдни травми.Според в.л.Р. И. при завъртане на
автомобила,както е в настоящият случай , коланът няма възпиращо действие,
тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и
главата и тялото се удрят във вътрешните части на купето.В случая
пострадалата е седяла на задна дясна седалка и от правия челен ексцентричен
удар, чиито вектор на ударния импулс F преминава отдясно на центъра на
тежест на автомобила, тя е получила преносно ускорение повече в предната
посока и по-малко вляво, а от центробежните сили и Кориолисовото
ускорение е получила ускорение към задна дясна врата, т.е. обезопасителния
колан би предпазил тялото й от предвижване напред,но след наклон на тялото
максимално напред около 6-8 см. контактуването със задната дясна врата и
облицовката над нея не би могло да се избегне,тъй като коланът не
осъществява предпазно действие в напречна посока.
50
Общата сумарна скорост на двата автомобила към момента на удара е
била около 190 км/ч, а предпазните колани са ефективни при скорост до 60-80
км/ч.От силата на удара л.а. „Д“ е претърпял деформации, при които предната
лява част е вдлъбнала 43 см. навътре в купето. Безспорно е обстоятелството
,че ищцата е била без предпазен колан, но съдът намира ,че това
обстоятелство не се явява съпричиняване ,тъй като в конкретния случай с
оглед на конкретните обстоятелства и съобразно заключенията на вещите
лица ако ищцата е била поставен предпазния колан, тя не би оцеляла, защото
коланът би причинил тежки увреждания на гръдния кош и ребрата, дори
смърт.От друга страна предната седалка в случая е послужила като
амортисьор –тялото на пострадалата е полетяло напред и се е срещнало с
обемистата и мека вещ ,която е поела инерцията на движението на тялото и
равномерно я е разпределила по цялото тяло .В момента ,когато инерцията на
тялото се е оказала твърде силна ,са се спупили шарнирите на предната дясна
седалка и тя е паднала напред –горното говори за това ,че инерцията на тялото
напред е погасявана постепенно ,на етапи ,и именно това е спасило живота на
ищцата ,тъй като задействаният колан би разпределил инерцията на тялото
напред не на етапи,а наведнъж и би я разпределил не върху обемистата мека
предна дясна седалка ,а само върху тясната повърхност на колана ,което би
довело при огромната сумарна скорост на сблъсъка до изключително тежки
,несъвместими с живота увреждания .
Д-р И. категорично заявява, че при тежката деформация на купето на
автомобила, вкл.силния челен удар дори при поставен обезопасителен колан
не биха се предотвратили счупванията на долните крайници (л.196 от делото).
Ответникът не е доказал при пълно и главно доказване , че
пострадалата е извършила нарушения, които са в пряка причинно-следствена
връзка и са довели до настъпване на вредоносния резултат. По делото
безспорно се доказа от влязлата в сила присъда по НОХД и от приетата по
делото автотехническа експертиза,че причините за настъпване на
произшествието са: управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда ,несъобразяване с пътната маркировка,управление на МПС
с превишена скорост-124 км/ч/, при допустима скорост извън населено място
от 90 км./ч. и предприемане на изпреварване, с навлизане в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, при което са създадени опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея
51
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,като
приносът на увредения , може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.
ПО РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски, в
случай, че такива са направени и доказани. С Определение №605/16.12.2024 г.
постановено по настоящото дело, и на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което
разноски не й се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба№ 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А следва да заплати на адвокат В. М.
от АК-Перник адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата в размер на 10 100 лв. за първия
обективно съединен иск за обезщетение за неимуществени вреди . Размерът на
възнаграждението следва да бъде определен по правилата на Чл.7 ал.2 т.5 от
Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа -при интерес от 100 000
лв. до 500 000 лв. – 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба№ 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А следва да заплати на адвокат В. М.
от АК-Перник адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата в размер на 1 500 лв. за втория
обективно съединен иск за обезщетение за имуществени вреди . Размерът на
възнаграждението следва да бъде определен върху уважения размер от 10 030
52
по правилата на Чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска
работа - при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата
над 10 000 лв.
Или общо ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, вписана
в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А следва да заплати на адвокат В. М.
от АК-Перник адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата по двата обективно съединени иска
в размер на 11 600 лв.Отчете се и обстоятелството ,че адв.В.М. е присъствал
на 3 съдебни заседания.
По делото са назначени 3 бр.експертизи ,за които са заплатени 800 лв.от
бюджета на Окръжен съд-В. и 1000 лв.от ответника .Тъй като исковете са
уважени в размер на 87,51 % ,то ответникът следва да бъде осъден да заплати
на държавата по сметка на Окръжен съд-В. 87,51% от 800 лв. или 700,08 лв.
Ищецът е внесъл сумата от 100 лв.за разпит на свидетел ,която поради
неразпитване и непризоваване на свидетеля следва да се върне на ищеца.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд - В. сумата от 5601,20 лв. държавна
такса .
Ответната страна е направила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв. и разходи за възнаграждения на вещи лица
в размер на 1000 лв.Тъй като искът е отхвърлен за 12,49% ,то на основание
Чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
12,49% от юрисконсултското възнаграждение и 12,49 % от разходите за вещи
лица или сумата от 56,21 лв.за юрисконсултско възнаграждение и 124,90 лв.за
възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното Окръжен съд-В.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А ДА ЗАПЛАТИ на
53
ищцата В. А. Д., ЕГН: ********** от гр.В., **** ,съдебен адрес: гр.В., ****
чрез адв.В. М. от АК-Перник пълномощник обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП ,станало на
08.08.2024 г. около 21:10 ч. на път I-1 (Е-79), на км.17+100, в района на
гр.Дунавци, обл.В. между л.а. „***“ с рег.№****,управляван от И.Е.И. и
л.а.“Д.“ с рег.№***, управляван от водача П. С. А. в размер на сумата от
130 000 (сто и тридесет хиляди )лв. , частичен иск за 160 000 лв. от 180 000
лв., заедно със законната лихва върху главницата ,считано от 27.08.2024 г.до
окончателното издължаване ,като иска до претендирания размер от 160 000
лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата В. А. Д., ЕГН: ********** от гр.В., **** ,съдебен адрес: гр.В., ****
чрез адв.В. М. от АК-Перник пълномощник обезщетение за причинените й
имуществени вреди вследствие на получените телесни увреждания при ПТП ,
,станало на 08.08.2024 г. около 21:10 ч. на път I-1 (Е-79), на км.17+100, в
района на гр.Дунавци, обл.В. между л.а. „***“ с рег.№****,управляван от
И.Е.И. и л.а.“Д.“ с рег.№***, управляван от водача П. С. А. в размер на
сумата от 10 030 лв., заедно със законната лихва върху главницата ,считано
от 27.08.2024 г. до окончателното издължаване ,като искът до пълния
претендиран размер 11 353,54 лв.ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А на основание Чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв.В. М. от АК-Перник
възнаграждение за процесуално представителство на В. А. Д., ЕГН:
********** от гр.В., **** в размер на 11 600 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе" №67А ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 5 601,20 лв.и разноски
за възнаграждение на вещи лица в размер на 700,08 лв.
54
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН: ********** от гр.В., **** ,съдебен адрес:
гр.В., **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ
ИНС” АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А сумата от 56,21
лв.за юрисконсултско възнаграждение и 124,90 лв.за възнаграждение на вещи
лица.
Сумата от 100 лв. –внесен депозит за разпит на свидетел ДА СЕ
ВЪЗСТАНОВИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе" №67А .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
55