О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 65
гр. Шумен, 28.01.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 14 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 20285/21.12.2018г. депозирана от „ТСП ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Н.п., обл. Ш., ул. ..., представлявано от управителя Т.С.П., чрез адв. М.Е.Д. от АК – В. срещу определение № 3480/10.12.2018г. по ч. гр. д. № 3561/2018г. на РС – Ш., с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове. Жалбоподателя твърди, че поС.овеното определение е неправилно, незаконосъобразно и поС.овено в противоречие с материалния закон, както и че наложените обезпечителни мерки са необосновани и несъразмерни. Сочи, че съда е допуснал обезпечение на бъдещи искове по чл. 200 от КТ, предявими от И.Ф. Панайотов срещу дружеството за заплащане на обща сума в размер на 35 185.59 лева, от която 35 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на претърпяна от него злополука и 185.59 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на същата тази злополука, чрез налагане на запор върху три броя МПС: камион „МАН“ с рег. № Н .. ВН, камион „ДАФ“ с рег. № Н .. ВН, камион „Скания“ с рег. № Н .. ВН, както и запор върху вземанията на дружеството, по открити негови банкови сметки в „Алианц България“ АД до размера на сумата от 35 185.59 лева, поради което счита, че наложените обезпечителни мерки надхвърлят минимум четири пъти евентуалното задължение, като интереса на ищеца можел да бъде защитен само с прилагането и на една обезпечителна мярка. Излага, че работника е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения и съгл. разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя можело да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука. Оспорва представените медицински документи и твърди, че по делото не са представени доказателства за трайно нарушаване на здравето на работника, както и за невъзможността да се придвижва свободно. Същия бил в болничен, за което получавал и съответното обезщетение, както и че нямало данни за необходимост от носене на гипс, нито предписание за носене на шина на пострадалия крак, както се твърдяло отчасти в молбата. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение, тъй като иска не е подкрепен с убедителни писмени доказателства и не е налице внесена гаранция по реда чл. 180 и 181 от ЗЗД. Също така оспорва и злополуката като трудова, тъй като и квалификацията й, и обстоятелствата от които е настъпила, били отразени в решение № CVR20180064677/7 на Инспекция по труда, Инспекционна служба Юг, Копенхаген и предвид факта, че е решението било издадено от чужда държава, при преценката му съда е следвало да прецени дали същото отговаря на действащите в съответната държава законни правила за уС.овяване на трудова злополука. Позовава се на чл. 31 от Кодекса на международното частно право и твърди, че първоинС.ционния съд не е изследвал правото на Дания относно уС.овяването на трудова злополука, което било един от фактическите елементи да се приеме, че искът би бил евентуално основателен. Отделно от това, предвид тежестта на телесните увреждания, прави възражения и за размера на претендираното обезщетение, а от там и за неадекватност на наложените обезпечителни мерки, поради което и предвид всичко изложено в жалбата, моли съда да отмени изцяло допуснатото с определение № 3480/10.12.2018г. обезпечение на бъдещи искове, като в условията на евентуалност моли съда да замени наложените обезпечителни мерки само със запор върху МПС камион „Скания“ с рег. № Н .. ВН, тъй като стойността на другите две МПС, надвишавала значително цената на иска, а запорът върху банковата сметка затруднявала дейността на дружеството, което оперирало постоянно с банкови преводи, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът по жалбата, в депозирания писмен отговор, намира същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага, че правилно първоинС.ционния съд, предвид естеството на правния спор – трудов спор за трудова злополука по чл. 200 от КТ не е определил гаранция по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, тъй като за тези спорове, законодателя дори не е предвидил заплащане на държавна такса. Счита, че иска е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства, което е още едно от основанията съда да не определи гаранция. По отношение на възражението за прекомерност на наложените обезпечителни мерки излага, че нито към датата на налагането на обезпечението, нито към настоящия момент е известно дали по банковата сметка на дружеството има някаква наличност, за което и жалбоподателя не представя доказателства, а за запорираните автомобили сочи, че върху тях е наложен само запор, същите не са спрени от движение и ответника може да работи с тях. Излага, че трудно би се стигнало до изпълнение на съдебно решение срещу така запорираните МПС, тъй като основната дейност на дружеството е международни превози, и ако същите се намират в чужбина, ищеца ще бъде в невъзможност да се удовлетвори от тях. Отделно от това твърди, че при направените постъпки от ЧСИ Ана Рашева за налагане на запор върху трите МПС се е оказало, че товарен автомобил „Скания“ с рег. № Н .. ВН, вече не е собственост на ответника, поради което и запор върху този автомобил не е наложен. ОС.алите възражения, касаещи трудовата злополука и настъпилите увреждания, счита че не са предмет на разглеждане в това производство, а подлежат на разглеждане в хода на исковия процес. Твърди, че като работник не е застрахован от работодателя си и към настоящия момент получавал от НОИ само 80% от минималната работна заплата, на която бил назначен и тази сума била крайно недостатъчна за издръжката на цялото му семейството, състоящо се от съпруга и две непълнолетни деца. Моли съда да остави без уважение частната жалба, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Ако съда, прецени, че обезпечението е прекомерно, моли да бъде вдигнат запора на товарен автомобил „Скания“ с рег. № Н … ВН, тъй като има данни, че същия вече не е собственост на ответника, като във връзка с това прави искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от КАТ Шумен, за уС.овяване на собствеността му.
Съдът, след като се запозна с доводите изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема за уС.овено следното:
Частната жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Производството пред първата инС.ция е образувано по молба на И.Ф.О., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, с правно основание чл. 200 от КТ, предявими от него срещу „ТСП ТРАНС” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Н.п., ул. „..., чрез налагане на запор върху три броя посочени МПС, спирането им от движение и запор на вземания на ответника по посочени банкови сметки, за сума в общ размер на 35 185, 59 лева, от която 35 000.00 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в следствие на претърпяна от него трудова злополука - 185, 59 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие на претърпяна трудова злополука. ПървоинС.ционния съд е приел, че молбата е подкрепена с убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на бъдещите искове, и че е налице обезпечителна нужда за молителя, а сочената от молителя обезпечителна мярка, предвид търсената защита, за допустима и съответстваща на обезпечителната нужда, с изключение на мярката за спиране от движение на моторните превозни средства и е допуснал исканото обезпечение само чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху камион „Ман“ с рег. № Н .. ВН, камион „Даф“ с рег. № Н .. ВН, камион „Скания“ с рег. № Н … ВН, както и върху вземания на ответника по собствени банкови сметки, открити в „Алианц България“ АД, до размера на 35 185, 59 лева, като е отхвърлил искането за налагане на обезпечителна мярка спиране на трите МПС от движение. На осн. чл. 390, ал. 3 от ГПК е определил двадесет дневен срок за предявяване на исковете, който срок молителя е спазил, като е предявил така обезпечените искове и е представил по делото доказателства за предявяването им.
Настоящата съдебна инС.ция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинС.ционния съд. Съгласно закона, обезпечение на иск се допуска, когато същият е допустим и е подкрепен с убедителни писмени доказателства, от които би могъл да се направи евентуален извод за вероятната му основателност или при представена парична гаранция за ответника. В настоящия случай са налице кумулативно дадените предпоставки за допускане на исканото обезпечение. Искът е допустим и подкрепен с достатъчно писменни доказателства, водещи до вероятната му основателност, поради което правилно съдът е допуснал исканото обезпечение, без да определя гаранция, каквито са основните възражения на жалбоподателя изнесени в жалбата. Налице е и обезпечителна нужда за молителя, тъй като видно от материалите по делото, няма спор, че без налагането на обезпечение, по така предявимите бъдещи искове, би се затруднило осъществяването на правата на молителя, при едно евентуално позитивно решение в негова полза. Също така е видно, че молителят е изпълнил и указанията на съда и е представил по делото, доказателства за предявяването на обезпечените искове в дадения му срок. Излаганите в частната жалба доводи и възражения са такива по съществото на спора, касаещи представените доказателства и същите са неотносими към настоящото производство по обжалване на допуснатото обезпечение, а са предмет на разглеждане в бъдещия исков процес. В това производство, въззивния съд не извършва решаваща материално – правния спор дейност, а следва да осъществи само преценка на вероятната основателност на претенцията, въз основа на представените доказателства, каквато е констатирана на настоящия етап. В обезпечителното производство, не могат да се обсъждат по - подробно представените доказателства или събирането на нови, доколкото ще се навлезе в съществото на спора, което е недопустимо. Представените писмени доказателства, вкл. и относно характера на злополуката, не е необходимо, дори е недопустимо да бъдат обсъждани в това производство, тъй като техният анализ следва да се съдържа в решението по съществото на спора и въз основа на този анализ, но на по следващ етап при решаване на делото по същество, съдът ще се произнесе по основателността и доказаността на предявения иск и по евентуално направените от ответника по делото възражения по повод на същия иск. Недоказано в настоящото производството остава възражението на жалбоподателя за прекомерност на наложените обезпечителни мерки, тъй като стойността на запорираните 3 броя МПС надхвърляла минимум четири пъти евентуалното задължение, и че интереса на ищеца можел да бъде защитен само с прилагането и на една обезпечителна мярка. За да може съда да направи преценка дали е налице свръхобезпечение и дали ищеца би бил защитен с налагането само на една от допуснатите обезпечителни мерки, с каквото евентуално искане е сезиран, то жалбоподателя е следвало да ангажира надлежни доказателства в тази насока. По делото няма представени никакви доказателства, нито че по запорираната банкова сметка *** – покриваща изцяло цената на обезпечените искове, нито са представени някакви доказателства за стойността на запорираните три броя МПС, за да може съда да прецени дали действително е налице прекомерност на допуснатото обезпечение, спрямо цената на бъдещите искови претенции, до посочения размер.
Ето защо и предвид всичко изложено по - горе, настоящият съдебен състав намира, че така депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които вече са и предявени, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въпреки този изход на делото, поисканите от
молителя разноски за настоящото производство не следва да се присъждат предвид
обезпечителния характер на същото и съобразно разясненията в т. 5 от ТР № 6/06.11.2013
г. по т.д. №6/2012г на ОСГТК на ВКС – такива следва да се присъдят в исковото
производство съобразно изхода на делото по обезпечените искове.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3480/10.12.2018г. по ч. гр. д. № 3561/2018г. на РС – Ш., с което на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове, чрез налагане на запор върху камион „Ман“ с рег. № Н .. ВН, камион „Даф“ с рег. № Н .. ВН, камион „Скания“ с рег. № Н … ВН, както и върху вземания на ответника по собствени банкови сметки, открити в „Алианц България“ АД, до размера на сумата от 35 185, 59 лева.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.