Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 16.02.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………………………………………………………………..… в
открито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Петя Делчева......……………..……...…..…….и
в присъствието на прокурора………………………………....……………….………………………..…..като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А……………гр.д.
№ 539 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Предявени са два иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД за сума в
размер на 26 000 лева – като главен
и при условията на евентуалност – с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 26 000 лева, предявени като
частични от 50 000 лева.
ИЩЦАТА
– Н.С.С. твърди, че е сестра на М.С.М., починал на
19.04.2019 год. при срутване на стена от
бивша сграда с идентификатор № 77195.710.207.23, собственост на ответника, намираща
се в гр.Хасково, оставена да служи като ограден зид на имота по границата от
към ул.“**“. Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство № 21
– Сл/2019 год. по описа на Военно – окръжен следствен
отдел – гр.Пловдив. В резултат на смъртта на брат си изпитвала силни душевни
болки и страдания, които надхвърляли по интензитет и времетраене нормално
присъщите за връзката между брат и сестра, обосновани с твърдения за това, че
заедно са отраснали и връзката им укрепнала в годините, след като всеки от тях
създал собствено семейство. Поддържали постоянна връзка помежду си, като
пострадалият често гостувал в дома й в
с.Стамболийски, където заедно посрещали празниците. През 2018 год. брат й
заживял постоянно в дома й, като помагал при отглеждане на внуците й. През
времето, когато оставал без работа, ищцата полагала грижи за него. Не можела да
се отърси от ужаса, преживян от вестта за смъртта му. С оглед на изложеното
моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на
26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
смъртта на брат й – М.М., ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване на увреждането – 19.04.2019 год. до
окончателното й изплащане. Искът е предявен като частичен от 50 000 лева. С
допълнителна искова молба обосновава иска, предявен при условията на
евентуалност – по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД с твърдения за допуснато от страна на
служители на ответника противоправно поведение -
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № 1624 от 17.11.2011 год.
на Кмета на Община Хасково за премахване на оградата и поради
необезопасяването й. Искът, предявен
като главен с правно основание чл.50 от ЗЗД обоснова с твърдения за особени
свойства на вещта – оградата не била
създадена да съществува самостоятелно, не изпълнявала предназначението, за
което е била поставена, конструктивно била негодна да се самоноси,
в основата на оградата е имало саморасли дървета, чиито корени били проникнали
в зида на стената, нарушавайки целостта й, не била конструирана да съществува самостоятелно.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– МИНИСТРЕСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София – оспорва иска.
Поддържа, че за стопанисването и охраната на имота са били положени дължимите
грижи, както и това, че срутването на стената, която била много стара и
подкопана от влага е било в резултат на непреодолима сила – развила се буря със
силен вятър и обилни валежи. Заявява възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, който навлязъл в периметър, означен като опасен.
ТРЕТОТО
ЛИЦЕ – ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София –
помагач на страната на ответника - МИНИСТРЕСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – гр.София – оспорва иска.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетото като писмено доказателство удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх.№ 18 – 71 от 09.09.2019 год. е, че ищцата е
сестра на М.С.М., починал на 19.04.2019 год.
Със
Заповед № 1624 от 17.11.2011 год. на Кмета на Община Хасково е наредено на
ответника като собственик на обект „Ограда, находяща
се в северната имотна граница на ПИ 77195.710.207 и ПИ 77195.710.208 по КК на
гр.Хасково, към ул.“**“ в срок до три дни от датата на съобщаване на заповедта,
да премахне оградата в участъци 1 и 2.
Неизпълнението
на заповедта е послужило като основание за издаване на Наказателно
постановление № 1 от 26.03.2012 год., с което е наложена глоба в размер на
5 000 лева на Централно военно
Окръжие, сектор „Регионална инфраструктура на отбраната“ – гр.Хасково.
Поради
неизпълнение на цитираната по-горе заповед от страна на ответника, изпълнението
за премахване на обекта е възложено от кмета на Община Хасково на ОП „Екопрогрес“ – гр.Хасково, за срок от 13.02.2012 год. до 20.02.2012 год., видно
от писмо № УТ – 27 от 13.02.2012 год.
От
представения констативен протокол за проверка и анализ на охрана и сграден фонд
на Освободен войскови район /ОВР/ № 1493
Б, гр.Хасково от 31.01.2019 год. се установява, че част от оградите по ул.“**“,
представляващи тухлени зидове, останали от сгради, на които е била демонтирана
покривната конструкция, представляват опасност за преминаващите граждани
предвид компрометираната им устойчивост и реална възможност от самосрутване. С протокола е дадено предложение да се събори
и премахне „опасната“ ограда на ул.“**“, представляваща северен ограден зид,
останал при премахването на сграда с идентификатор 77195.710.207.23, с
параметри – дължина 24 метра, височина 3.40 метра и дебелина 0.25 метра, като
се предвиди и обезопасяване на имота.
Видно
от представеното от ответника писмо на национален институт по метеорология и
хидрология е, че на 19.04.2019 год. в гр.Хасково е валял дъжд, температурата на
въздуха е била около 17 градуса, облачно, като около 17 часа е имало временно
силен поривист вятър със скорост 17 м./с.
Във
връзка със станалия на 19.04.2019 год. инцидент, при който в резултат на срутилата
се стена е настъпила смъртта на М.М., е образувано
наказателното производство по ДП № 21 –
сл./2019 г. по описа на ВОП – Пловдив, прекратено на основание чл.243, ал.1,
т.2 от НПК, съгласно постановление от 25.02.2021 год. С определение № 7 от
19.04.2021 год., постановено по ЧНД № 38 / 2021 год. по описа на Пловдивския
военен съд е прието, че основанието за прекратяването се съдържа в нормата на
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С
посоченото определение е оставена без уважение жалбата на ищцата против
постановлението за прекратяване.
От
представената по делото справка с изх.№ 33 – 22 от 19.11.2021 год. се
установява, че като настоящи адреси на пострадалия М.С.М. са вписани – ****, ****и
****. Към датата на смъртта на лицето нямало заявен постоянен адрес, като в
регистъра на населението е отбелязано, че има само местожителство ***.
Като
писмено доказателство по делото е прието удостоверение рег.№ 412 от 14.01.2022
год., издадено от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, от съдържанието на което се установява, че пострадалият М. е
пребивавал в затворите на страната, както следва: - от 02.06.1988 год. до
04.08.1988 год., от 22.02.1994 год. до 25.06.1998 год. и от 21.08.2002 год. до
05.04.2018 год. В списъка на лицата, които са го посещавали в затвора, името на
ищцата не фигурира.
Правният
интерес от привличане на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД – гр.София, ответникът е обосновал със сключен помежду им застрахователен договор
№ УД 15 -13 от 05.12.2018 год. и т.28.2 от Общите условия по застраховка „Обща
гражданска отговорност“, представени и приети като писмени доказателства.
По
искане на ищцата по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на
посочените от нея свидетели. От показанията на свидетеля С. С. – син на ищцата
се установява, че преди инцидента, вуйчо му М. живеел при тях в с.Стамболийски.
Твърди, че от както се помнел, вуйчо му живеел заедно със сестра си – ищца по делото,
която възприемал като своя майка. Не знаел дали вуйчо му имал деца. Имал жени, но незаконни. Твърди, че вуйчо му
постоянно е живеел при тях. През лятото излизал на работа като чобанин и по
други села, а зимите прекарвал с тях. Имал самостоятелна стая в къщата. Редовно
бил при тях с изключение на времето, когато е бил в затвора. През лятото по
една вечер в седмицата оставал в къщи,
за да гледа децата на свидетеля, които приемал като свои внуци. Заявява, че не
знаел къде точно е работил вуйчо му. Свидетелят споделя, че за времето от 2006
год. до 2019 год. е работил в **, но се чувал по телефона с майка си и с вуйчо
си. Прибирал се на всеки 3 – 4 месеца. Когато вуйчо му починал, майка му
постоянно плачела, била под стрес, отказвала да се храни. В дома им имало
портрет на вуйчо му. С ищцата отраснали заедно, като тя полагала грижи за брат
си. Все още майка му тъгувала за брат си. От показанията на свидетеля С.Р. се установява, че през последните 5 – 6 години
пострадалият М.М. постоянно е живеел при сестра си в
с.Стамболийски, на което село свидетелят е бил кмет пети мандат. Твърди, че не
му е известно преди това къде е живеел пострадалия. Определя взаимоотношенията
между ищцата и брат й като близки – тя се грижела за него, той за нея.
Средствата за издръжка на семейството се осигурявали от сина и снахата на
ищцата, които живеели с тях. Свидетелят не бил посещавал дома им. След
инцидента ищцата била постоянно затормозена, тъгувала за брат си.
От
показанията на свидетелката С.С. се установява, че
към датата на настъпване на инцидента – 19.04.2019 год. е работила като
началник сектор „Регионална инфраструктура на отбраната“ към Министерство на
отбраната. Участвала в състава на работна група, която на 31.01.2019 год. е
извършила проверка на Освободен войскови район № 1493 Б в гр.Хасково, който
определя като най – труден, предвид това, че попада в населено място и граничи
с тротоари от всички страни. Самата тя инициирала проверката с няколко докладни
с цел вземането на спешни мерки по премахването на оградата. Срутилата се стена
представлявала северен фасаден зид на разрушена по-рано сграда. Виждало се, че
стената се отлепва от мястото си и тръгва да се накланя към тротоара на ул.“**“.
В основата на стената имало дървета, които спомогнали падането й. По – късно
изпратила и докладна с искане за иницииране на обществена поръчка, предвид
спешната необходимост от премахване на стената, за което били отпуснати
средства. Било й съобщено, че трябва да събере три оферти за премахване на
оградата, но до срутването й била постъпила само една. Твърди, че в участъка,
където се срутила стената имало
заграждения и означения на тротоара.
Предприети били и действия от Общината – в края на 2018 год. били поставени два
метални стълба в асфалта на тротоара с табели „Внимание! Падаща ограда. Премини
на другия тротоар!“, както и сигнални
ленти, които многократно били подменяни – през 2 – 3 дни в седмицата.
Свидетелката споделя, че няма информация дали в деня на инцидента целостта на
сигнални ленти е била нарушена. Когато
отишла на място – пет минути след падането на стената, не видяла
предупредителните табели, за които твърди, че са били на пилоните два – три дни
преди това. От показанията на свидетеля Р.П. се установява, че е изпълнявал длъжността „охрана на труда“ в
Общинско предприятие „Еко Прогрес“ към Община Хасково. По нареждане на
директора на предприятието били поставени предупредителни табели и сигнални
ленти, с цел обезопасяване на участъка.
От
заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се
установява, че причина за смъртта на М. С. е
черепно – мозъчна травма, изразяваща се в отломъчно
счупване на черепния покрив, основата на черепа и лявата половина на лицевия череп, кръвонасядане
на меките обвивки на мозъка, контузия и кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, разкъсване и контузия на мозъчно
вещество, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, оток на
мозъка, вдишана кръв в белите дробове. Роля в генезата на смъртта изиграла и гръдната травма – счупване на 4 – 8 ребра в
дясно и на 3 - 8 ребра в ляво. Тежестта на травмата е предопределила настъпването
на смъртта за секунди до няколко минути. Травмата се явявала несъвместима с
живота и смъртта била неизбежна. Уврежданията можело да се получат в следствие
на удар и последвало притискане от срутила се върху пострадалия тухлена стена.
Смъртта на пострадалия се явявала в пряка и непрекъсната причинно следствена
връзка с черепно мозъчната и гръдна травми.
От заключението, представено по
допуснатата съдебно – техническа експертиза се установява, че срутилата се
ограда не е била конструирана да съществува самостоятелно, а е била част от
носеща конструкция на сграда, след събарянето на която не били взети мерки за укрепване на стената с
цел осигуряване на нейната стабилност и носимоспособност
при промяна на нейното предназначение да изпълнява самостоятелна функция като
ограда. Преди инцидента, стената е била силно наклонена към улицата със
значителни вертикални и хоризонтални пукнатини, с липсващи части от тухлената
зидария и разтвор между тухлите. Стената е била компрометирана, с намалена носимоспособност и опасност от срутване. Самоизраслите дървета в непосредствена близост до основите
на стената са били предизвикали деформации и напуквания, както на основите,
така и на тухлената зидария. По време на инцидента е имало и допълнително
натоварване върху стената от силния вятър. Описаните предпоставки станали причина
за срутването на част от стената. В устния си доклад вещото лице посочва, че не
е било възможно нито ремонтирането на стената, нито възможността да бъде
обезопасена, предвид състоянието, в което се е намирала - била е застрашена от самосрутване.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира исковете, предявени на основание
чл.50 от ЗЗД – като главен и на основание чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД – като евентуален, за неоснователни по следните съображения:
Като
безспорно по делото съдът приема, че ищцата е сестра на М.С.М., починал на
19.04.2019 год. в резултат на срутилата се върху него стена от бивша сграда с
идентификатор № 77195.710.207.23, находяща се в
гр.Хасково, ул.“**“, собственост на ответника, останала да изпълнявала
функциите на северен ограден зид по границата на имота. В тази насока съдът
цени събраните по делото писмени доказателства – удостоверение с изх.№ 18 – 71 от 09.09.2019
год., установяващо родствената връзка между ищцата и пострадалия; нотариален
акт № 148, том 1, рег.№ 791, дело № 137 от 27.02.1929 год. и скица от
13.05.2019 год., установяващи правото на собственост върху сградата, срутилата
се стена от която е причинила смъртта на М.М., както
и заключението по допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се
установява, че причина за смъртта на пострадалия е в пряка и непрекъсната
причинно – следствена връзка с черепно мозъчната и гръдна травми, причинени
вследствие на удар и последвало притискане от срутилата се върху пострадалия
тухлена стена.
Като
безспорно по делото съдът приема и това, че срутването на стената, причинила
смъртта на М. е в пряка причинно следствена връзка с допуснато от служители на
ответника бездействие, а не в резултат на особени свойства на вещта по смисъла
на чл.50 от ЗЗД, до които се е стигнало в резултат на бездействието и липсата
на адекватни мерки за премахване на опасната стена.
Наличието
на част от елементите от фактическия състав на основанието по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД – деяние /действие или бездействие/ и
неговата противоправност, както и причинна връзка, не
обосновават извод за основателност както на главния иск по чл.50 от ЗЗД, така и
на евентуалния иск – по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД,
предвид липсата на безспорни и убедителни доказателства, установяващи
материално правната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й – М.М.,
починал на 19.04.2019 год., по следните съображения:
Кръгът
на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, по два критерия. Първият – от близките родствени връзки, а вторият – от
създадените отношения между пострадалия
и лицето, търсещо обезщетение.
Съдебната
практика, обективирана в Постановления № 4 от
25.05.1961 год., № 5 от 24.11.1969 год. и № 2 от 30.11.1984 год. по гр.д. №
2/84 год. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от
кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт.
В ППВС № 4/61 год., което е задължително за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2
от Закона за съдебната власт, е прието, че за неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – низходящи, съпруг и
възходящи, в случай на неговата смърт. С ППВС № 5/1969 год. посоченият по-горе
кръг лица е допълнен, като е посочено, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият
го, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от
непозволено увреждане. Схващанията в българската правна доктрина и съдебна
практика са осъвременени като по въпроса за кръга лица, имащи право на
обезщетение е прието Тълкувателно решение /ТР/ № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по
тълк.д. № 1/2016 год., ОСНГТК, съгласно което
материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на негов близък, освен лице от кръга, посочен в ППВС № 4/61 и
ППВС № 5/69 г., по изключение може и да е
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Обичайно е между братята и сестрите да се
изградят и да същестувват отношения на обич,
привързаност и топлота. Нормално е така създадената връзка да продължи да
съществува и след като станат пълнолетни и започнат свой самостоятелен живот.
Тези обичайни отношения обаче, съгласно цитираното ТР не са достатъчни, за да
обосноват извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен имат
право на обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че
тази привързаност е по-силна от обичайната
и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на
обезщетяване. Във връзка с установяване на отношенията между ищцата и починалия й брат по делото са
допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищцата
свидетели С. С. и С.Р. , от показанията на които не може да се обоснове извод
за изключителна и по-силна връзка от обичайната между братя и сестри. Напротив,
показанията на двамата свидетели са крайно противоречиви и непоследователни.
Свидетелят С. – син на ищцата твърди, че от както се помни, вуйчо му М. е
живеел постоянно при сестра си в дома й в с.Стамболийски, докато свидетелят Р.
– кмет на селото твърди, че познава пострадалия от преди пет – шест години, от
както се установил да живее при сестра си. Свидетелят С. обяснява, че вуйчо му
е работил като чобанин, но къде и кога не посочва, което поставя под съмнение
достоверността на показанията му, предвид и това, че от преди деветнадесет
години същият се е установил да живее и работи в **. Свидетелят Р. от своя
страна твърди, че е нямал близки отношения с пострадалия и ищцата и никога не е
посещавал дома й. Показанията на двамата свидетели относно периода на
съжителстване между ищцата и брат й, се опровергават и от приетите като писмени
доказателства удостоверения, от които се установява, че пострадалият е имал
адресна регистрация в гр.Хасково, а за периода от 21.08.2002 год. до 05.04.2018
год. е пребивавал постоянно в затворите на страната, където е изтърпявал
наказания „лишаване от свобода“. Дори и да приемем, че установените от
показанията на двамата свидетели фактически обстоятелства обосновават извод за
обич и взаимна привързаност между ищцата и починалия й брат, същите установяват
единствено обичайни взаимоотношения и
връзки, което не може да служи като основание за изводи, че е налице близост
над обичайната. Реакцията на ищцата след смъртта на брат й е нормална и
естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание да
се направи заключение за връзка между тях, по-силна от обичайната. Дори
действително да е претърпяла болки и страдания, свързани със загубата на своя
брат, те не подлежат на обезщетяване, доколкото не се установи тази
привързаност да е по-силна от обичайната, предвид задължителните за съда
разяснения, дадени в ТР № 1 от 2018 год.
С
оглед на изложеното съдът приема, че исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претендирани на
основание чл.50 от ЗЗД и при условията на евентуалност – по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли. Това изключва нуждата от обсъждане на въпросите за
размера на дължимото обезщетение, за липсата или наличието на съпричиняване и доколко са налице основанията за ангажиране
на отговорността на застрахователя по сключения с ответника застрахователен
договор от 15.12.2018 год.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.С., ЕГН ********** *** МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на Република
България – гр.София, ***, ИСКОВЕ с
правно основание чл.50 от ЗЗД, предявен като главен и с правно основание чл.49
от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, предявен като евентуален за присъждане
на сума в размер на 26 000 лева, предявени като частични от 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й М.С.М., починал на
19.04.2019 год., ведно с искането за присъждане на законна лихва.
Решението
е постановено с участието на трето лице – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, ***, със седалище и адрес на управление – ***– помагач на страната на
ответника - МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на Република България – гр.София.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: