№ 773
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора М. Д. М. Р. Г. Ст.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100107547 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от Ж. Й. П. срещу П. на Р.Б. иск с правна квалификация чл. 2, ал.
1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 100000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод образувано
срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 14,08,2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че с постановление за привличане в качеството на обвиняем
по ДП № 15259/08 г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 40276/07 г., по описа на СРП,
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 201, вр.чл.26
от НК. Спрямо ищеца се сочи да е внесен обвинителен акт и образувано НОХД №397/2012г.
по описа на СРС, 98 състав. С определение от 10,07,2014год.съдебното производство е
прекратено и делото върнато на СРП поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Впоследствие повторно е внесен обвинителен акт срещу ищеца и образувано
НОХД №17270/2014год., по описа на СРС, 98състав. С присъда от 23,10,2019год.,
потвърдена с решение от 14,08,2020г. по ВНОХД №288/2020 г. по описа на СГС, I възз. с-в.,
ищецът е бил признат за невиновен в извършване на престъплението. Поддържа се делото да
е продължило дванадесет години, като ищецът се е явил по 24 съдебни заседания по него.
Излагат се съображения, че образуваното наказателно производство оказало негативно
влияние както върху физическото, така и върху психичното здраве на ищеца, бил
депресиран, развил хипертония, дерматологично заболяване, което се отличава и появява с
произход-силен стрес и нервно напрежение. Твърди се, че производството предизвикало
множество скандали и напрежение с членове на семейството му, което довело до раздяла със
съпругата му. Наказателното преследване попречило и на професионалното развитие на
1
ищеца, изпитвал страх, че ще бъде осъден за извършването на престъплението, в което е
обвинен. Ограничил социалните си контакти с колеги, приятели и роднини.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-П. на Р.Б. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че забавянето на делото е и
по вина на конституиран граждански ищец-Т.т. ЕООД. Намира за недоказано настъпването
на твърдените от ищеца вреди. При условията на евентуалност поддържа претендираното
обезщетение да е прекомерно съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, ищецът да е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.201от НК,
вр.чл.26, ал.1 от НК. Извършен е разпит на ищеца в качеството на свидетел по ДП на
03,09,2008год.
С постановление от 10,10,2011год. ищецът е привлечен, в качеството на обвиняем
като е взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 500,00лв.
По делото е представен обвинителен акт от 09,01,2012год. по досъдебно
производство № 5594/2010г., по описа на СДВР и пр.пр. № 40276/07г. по описа на СРП/л.
67/, с който е повдигнато обвинението на ищеца за това, че в периода от 20,11,2006год. до
15,12,2006год. от каса на дружеството Т.т. ЕООД при условията на продължавано
престъпление, в качеството на длъжностно лице прокурист присвоил чужди пари-общо
сумата от 8556,40лв., собственост на Т.т. ЕООД, връчени в това му качество -престъпление
по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.
С присъда от 23,10,2012г. по НОХД №17270 по описа за 2014г. на СРС, НО, 98
състав /л. 11/, ищецът- Ж. Й. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление, която присъда е влязла в сила на 14,08,2020год. като
е потвърдена с Решение №552 от 14,08,2020г. по ВНОХД № 288/2020г. на Софийски
градски съд, НО, 1 въззивен състав /л. 18/.
От изслушаното по делото заключение на съдебнопсихологическа експертиза се
установява, че воденото наказателно производство спрямо ищеца е оказало негативно
емоционално въздействие върху него, има характер на психотравма, нарушила
психологическото му благополучие за продължителен период от време, като последиците на
са отзвучали напълно и към настоящия момент. Констатира се адаптационна реакция в
отговор на травматичното събитие, която е с проява на напрежение, гняв, безсъние, чувство
на обида и на безпомощност, разконцентрираност, засилващи се особено при наближаване
на съдебните заседания. От проведеното тестово изследване се установява връзка на
негативните психологически последици от проведеното срещу него наказателно
2
производство. СПЕ сочи на умерена житейската активност и социално включване, измерено
е леко повишено невротично ниво, изразяващо се в повишена чувствителност за стимулите
на средата, склонност към безпокойство и тревожност, несигурност, колебания в
настроението, чувство за вина, самотност, умора, слабост и апатия, повишена
раздразнителност, непоносимост към критика и външни ограничения на свободата на
собствените му действия.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Е.Б. и Р.Ч., от
които се установява наказателното производство да се е отразило негативно на ищеца,
чувствал се напрегнат, променил се. Обвинението повлияло зле и на отношенията със
съпругата и децата му. Ограничил контактите си.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.94/2019/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно
производство по което е приключило с оправдателна присъда, характера на претърпените
неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 201,
вр.чл.26, ал. 1 от НК. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.
От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх от
осъждане и изпълнение на наказание, за което е повдигнато обвинение и нарушена
обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между
причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100000,00 лв.
3
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.201,
ал. 1 от НК –длъжностно присвояване, което има характер на тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода до осем години,
продължителността на наказателното преследване, което не се спори от П. е в периода от
03,09,2008год., когато спрямо ищеца са предприети процесуално следствени действия до
14,08,2020год. –постановена оправдателна присъда или за период от приблизително
11години, 11месеца, 11 дни, възрастта на ищеца от 46 години при привличането му като
обвиняем, обстоятелството, че няма данни лицето да е осъждано, поради което
наказателното преследване се отразява по-интензивно, спрямо лице по отношение на което
са водени множество наказателни производства, както и с оглед отражението на
извършеното спрямо ищеца наказателно преследване и вида на установените
неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и социално -
икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 10000,00лв., в
който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до
100000,00 лв. като неоснователна. Съществено при определяне на обезщетението е
обстоятелството, че наказателното производство е продължило извън разумните срокове, с
оглед характера на престъплението и извършени процесуално-следствени действия и
предвид, че подсъдим е едно лице. Изслушаното заключение на съдебнопсихологическата
експертиза сочи констатираното емоционално състояние да е продиктувано от
травмиращото събитие –инициирано наказателно производство срещу ищеца.
Същевременно по делото липсват данни, а и възражения в този смисъл от ответната
4
за страна продължителността на производството да е обусловена от процесуалното
поведение на ищеца.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като фактори
обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че спрямо ищеца не е
наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а парична гаранция,
която е ирелевантна относно претърпените неимуществени вреди и същата би имала
отношение към претенция за обезщетение за имуществени вреди. Липсват данни за връзка
между наказателното производство и влошеното здравословно състояние, като дадените в
този смисъл свидетелски показания могат да са индиция, но не установяват по несъмнен
начин причинната връзка с наказателното производството. Съдът намира за недоказано
влошаването на семейните отношения със съпругата и децата на ищеца да е обусловено
единствено и само от наказателното производство, още повече че касае вътрешни
отношения в семейството, за които свидетелите нямат преки впечатления./ в този смисъл
показанията на св.Богданов, че е присъствал на конфликт между ищеца и съпругата му „по
телефона“, е недостатъчно да обоснове подобен извод/. Недоказано е възникването на
дерматологично заболяване и причината за същото.
По претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата, в
конкретната хипотеза от 14,08,2020год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
Предвид изхода на делото, на адв.С. следва да се присъдят разноски в размер на
353,00лв. от общ размер от 3530,00лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. София, бул.”**** да заплати на Ж. Й. П., с ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, пл. **** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ
бр.94/2019год./ сума в размер на 10000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, ведно със законната лихва от
14,08,2020год. до окончателното изпащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 10000,00лв. до пълния предявен размер от 100000.00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”**** да заплати на Ж. Й. П., с ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, пл. ****, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сума в
размер на 10,00лв.-държавна такса.
5
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”**** да заплати на адв.Л. С. на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 353,00лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6