Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 20.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6695 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. ”Позитано” № 5,
представлявано от Кристоф Рат
и Недялко Чандъров,
против П.Н.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1820,75 лева (хиляда осемстотин и двадесет лева и седемдесет и
пет стотинки) главница - изплатено
застрахователно обезщетение за щети на МПС „Нисан Микра” с рег. №…., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 31.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 293.08 лева съдебно-деловодни разноски - заплатена
държавна такса за образуване на делото в размер на 36,42 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 256,66 лева, плащане на които е разпоредено
със Заповед № 2147 от 07.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело
№ 4020 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и за присъждане
на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 от ГПК. Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на сумата със заповед за изпълнение по чл. 410 от гПК, връчването и по реда на чл.47 от ГПК и указването на заявителя предявяването на установителен иск.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" е изплатило на Д.П.Д., по щета № 471017171706672, с платежно нареждане от 30.11.2017г. сума в размер на 1820.75 лева, представляваща стойността на ремонтните дейности по МПС „Нисан Микра” с рег.№…., собственост на Д.П.Д..
Обезщетението
е платено въз основа на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност” сключен между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и „Фертус
Трейд”ЕООД - по полица № BG/03/116002668759,
със срок на валидност от 14.10.2016г. до 13.10.2017г., като собственик МПС „Форд Транзит” с рег.№….
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
нанесените от действията на застрахования щети на трети лица.
Регресната претенция се поражда от факта, че на 30.09.2017г., на ПП-19 - 230км., по посока от гр.Бургас към гр.Варна, ответникът, като водач на МПС „Форд Транзит” с рег.№…., се движи с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия/дъжд/ и при навлизане в десен завой блъска МПС „Нисан Микра” с рег.№.., който се движи успоредно на него от дясна страна, след което се блъска в мантинелата. При съставяне на протокола за ПТП се установява, че той управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, с което реализира състава на чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
От реализираното ПТП са причинени
щети по МПС „Нисан Микра” с
рег.№ …представляващи множество увреждания по целия автомобил, тотална щета, за
което собственика е обезщетен със сумата от 1820.75 лева.
В исковата молба е изложен правен
довод, че съгласно чл.500 от Кодекс за застраховането, след изплащане на
застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения,
срещу лицето причинило вредите и има право на регресен
иск.
Въпреки отправената до ответника
покана и образуваното заповедно производство по ч.гр.дело №4020/2018г. по описа
на PC - Бургас,
ответникът не е възстановил исковата
сума.
Поради изложеното ищецът предявява
посочените искове.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства. Ищецът е поискал да бъде допуснато извършване на съдебно
– техническа експертиза и да бъде допуснат разпит на свидетели за установяване
на фактите относно механизма на ПТП.
В преклузивния
едномесечен срок от получаване на препис
от исковата молба процесуалният
представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат П.Г.,
е дал писмен отговор на предявения иск.
В писмения отговор тя посочва, че
не оспорва следните факти: За
сключена при ищцовото дружество застраховка „ГО” по
отношение на управлявания от ответника автомобил, участието на ответника в процесното ПТП, причинната връзка между неговите действия и
вредоносния резултат в процесното ПТП и изплащане от
страна на ищеца сумата от 1820.75лева, представляващи стойността на ремонтните
дейности по МПС „Нисан Микра”
с рег.№… на собственика Д.П.Д.. В тази насока се позовава на приложените към
исковата молба доказателства. В писмения отговор процесуалният представител на
ответника е посочил, че оспорва твърдението, че при настъпване на ПТП
представляваното от нея лице е употребило алкохол, като посочва, че това
твърдение не се установява от приложените по делото доказателства. Поради това
счита, че не е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и следва да бъде постановено решение, с което претенцията да бъде отхвърлена. По
доказателствата ответникът не се противопоставя на искането да бъде назначена автотехническа експертиза.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представител, поддържа иска и
сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически
и правни доводи за основателност и доказаност на
исковете.
В
съдебно заседание особения представител на ответника, назначен на основание
чл.47 от ГПК, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Счита,
че не се установява употребата на алкохол от представлявания от нея П.Н.Т. към
момента на настъпване на ПТП и след представяне на доказателства по делото за
установяване на този факти. В заседание по същество на спора отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
По
приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Съгласно
чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под
въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се
е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
предвид и становищата на страните по фактите, настоящият състав приема
следното:
В
случая с определението, постановено на основание чл.140 от ГПК, на 19.03.2019
година, е прието, предвид становището на страните по фактите за безспорно, че при
ищцовото дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на управлявания от ответника автомобил, участието на ответника в ПТП,
причинната връзка между неговите действия и вредоносния резултат в процесното ПТП и изплащане от страна на ищеца сумата от
1820.75лева, представляващи стойността на ремонтните дейности по МПС „Нисан Микра” с рег.№… на
собственика Д.П.Д.. За установяване на конкретния размер на вредите по делото е
допуснато извършване на съдебно – оценъчна експертиза, вещото лице по която е
дало две заключения по повод искания на страните. Заключенията са изслушани в
съдебно заседание.
Страните
спорят дали е налице предвидената в закона хипотеза за това, че ответникът е
употребил алкохол.
По този
спорен факт настоящият състав приема следното:
В протокол за ПТП № 1591866 от 30.09.2017 година, като участник 1, не са изписани четливо името на ответника, посочен е ЕГН **********, за който и от изготвената справка от НБДН се установява, че е на П.Н.Т., посочен като ответник по иска. В съответните графи не е отразено еднозначно наличието или липсата на употреба на алкохол. От приетите по делото като писмени доказателства Акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2017 година и издаденото въз основа на него наказателно постановление от 15.12.2017 година също липсва отразяване за констатирано наличие на алкохол в кръвта на ответника по време на ПТП. По – конкретно липсва отразяване на такова обстоятелство във фактическото описание, липсва и санкция за това. Административният орган е приел, че е нарушен чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Санкцията е наложена на основание чл.179, ал.2, предложение 1 от ЗДвП – също за управление на МПС с несъобразена скорост.
Следва да бъде посочено, че извод в обратния смисъл – за употреба на алкохол от страна на ответника при посоченото ПТП не следва и от приложения Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, изискан от ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ за установяване на конкретния случай. В този документ е отразен друг ДКН на автомобила и не са посочени имената на ответника.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че в конкретния случай не се установява наличието на материално правните предпоставки, предвидени в чл.500 от КЗ, поради което в полза на ищеца не е възникнало правото на регрес срещу ответника. С тези мотиви следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
При този изход от спора не следва да бъдат присъждани разноски, направени от ищеца по водене на делото.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради отхвърляне на предявения иск не следва да бъдат присъждани и разноските, направени в заповедното производство.
От името на ответника не е поискано присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от ЗАД „БУЛСТРАД
Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. ”Позитано” № 5,
представлявано от Кристоф Рат
и Недялко Чандъров,
против П.Н.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1820,75 лева (хиляда осемстотин и двадесет лева и седемдесет и
пет стотинки) главница - изплатено
застрахователно обезщетение за щети на МПС „Нисан Микра” с рег. №…, законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 31.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 293.08 лева съдебно-деловодни разноски - заплатена
държавна такса за образуване на делото в размер на 36,42 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 256,66 лева, плащане на които е разпоредено
със Заповед № 2147 от 07.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело
№ 4020 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и за присъждане
на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.