РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  821

 

гр. Пловдив,  20.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2468 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на Н.А.Д. с ЕГН ********** и П.М.Д. с ЕГН **********, заместен в хода на производството от наследниците М.П.Д. с ЕГН ********** и Н. П.Д. с ЕГН **********, всички с  адрес: ***, срещу заповед № 20-1030-002308/26.08.2020 г. на началник на група при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо П.М.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Крайслер „ПТ Круизер“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че процесният автомобил е придобит по време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност,  поради което с прекратяване на регистрацията му неправомерно се ограничава правото на оспорващите да го ползват. Отделно спрямо П.М. Даскалов била наложена и ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС, поради което прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство се явявало в противоречие с принципа за съразмерност. Твърди се също и наличие на допуснати съществени процесуалния, тъй като органът не посочил правните основания за издаване на акта и не индивидуализирал регистрационния номер на моторното превозно средство.  

3. Ответникът - началник на група при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № АА816860/26.08.2020 г. от Атанас Иванов Вълчев - на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 26.08.2020 г., около 14:48 часа, в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ - пред № 90, локално платно, П.М.Д. като водач на лек автомобил Крайслер „ПТ Круизер“ с рег. № *** /лична собственост/ управлява под въздействие на алкохол, изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотес 7510“, с фабр. № ARBA 007, който отчел 2,6 % в издишания въздух, за което е издаден талон за медицинско изследване № 089972.

Според лист за преглед на пациент от дата 26.08.2020г., 15:15 часа П.М.Д. е изпълнил предписанието за медицински изследване като е предоставил кръвна проба.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-1030-002308/26.08.2020 г., с която административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП, е приложил спрямо П.М.Д. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил Крайскел „ПТ Круизер“ с рег. № ***, до решаване на въпроса за отговорността, но за не по – малко от 18 – месеца..

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на 3аповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. По съществото на спора:

8. Описаните в АУАН № АА816860/26.08.2020 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство фактът на нарушението не се оспорва от жалбоподателите. Спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като т.2 "а" предвижда: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство … употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда … , както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на собственост и право на свободно придвижване.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

9. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби. Възраженията на оспорващите относно наличието на непълнота в съдържанието на заповедта са неоснователни. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на акта, като законосъобразно ги е подвел под приложимата материално правна норма. Мярката правилно е насочена към собственика и водач на индивидуализираното с регистрационен номер моторно превозно средство.

Не е налице и противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Несъстоятелни се явяват и възраженията, че мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП е приложима, само когато моторното превозно средство е еднолична собственост на нарушителя. Репресивният характер на административната принуда не изисква прилагането й да е обосновано винаги с ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Противното би означавало, МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи възпиращият ефект на мярката.

От друга страна, това че правото на лична собственост е конституционно гарантирано, не означава, че по изключение не би могло да бъде законодателно ограничавано в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са животът и здравето на всички участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съдът намира, че не следва да бъде даван превес, с цел охрана личния интерес на оспорващите, спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се претегля спрямо основната цел на закона.

Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ като последица от поведението на един от съсобствениците и евентуалните щети /материални вреди, загуба или пропуснати ползи/, нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по общия гражданско правен ред.

Ответникът не е посочил конкретни мотиви относно размера на мярката, но тъй като същата е определена законоустановения минимум, това не представлява съществено процесуално нарушение.

Приложената спрямо водача мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП носи самостоятелно правно основание, без да е поставена от законодателя като алтернатива на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП, поради което едновременното им налагане не противоречи на принципа за съразмерност.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Д. с ЕГН ********** и П.М.Д. с ЕГН **********, заместен в хода на производството от наследниците М.П.Д. с ЕГН ********** и Н. П.Д. с ЕГН **********, всички с  адрес: ***, срещу заповед № 20-1030-002308/26.08.2020 г. на началник на група при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: