Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 07.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдията Вълчева гр. дело №4217
по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.„*****“ *, Бизнес Парк *****, сграда *, чрез адв.З.Й.Ц. - САК, със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,
ж.к.“*****“, ул.„***********“ №*, етаж *, пълномощник против И.Г.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено наличието на вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело №3084/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик, 11-ти състав
против длъжника - ответник И.Г.З., с ЕГН **********,
както следва: 420,52лв., представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури с
№**********/05.05.2015г., №**********/05.06.2015г., №**********/05.07.2015г., **********/05.08.2015г., №**********/05.09.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, ведно с присъдените им
в заповедното производство деловодни разноски в размер на 385 лв., от които 25
лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатен адвокатски хонорар. Иска се на основание чл.78 от Гражданския процесуален кодекс
да бъде осъден
ответника да заплати на „Теленор България" ЕАД и всички направени от ищеца
разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
25 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с вкл. ДДС
(300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 41 от 23 май 2017г.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното
по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната писмена молба-становище с вх.№10376/04.05.2018г., поддържа изцяло
предявения установителен иск. Моли съда, при наличие на предпоставките на
чл.238 от ГПК, да постанови неприсъствено решение, с което да уважи изцяло
исковите претенции. Претендира разноските.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща свои представител.
Съдът счита направеното от ищеца,
чрез пълномощника му, искане за постановяване на неприсъствено решение по
делото за основателно, по следните съображения: В конкретния случай, ответникът
не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на подадената искова молба.
Не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание,
а така също не направи и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2
от ГПК, тъй като на ответника, с изпратените му съобщения по делото, изрично са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. От друга страна, предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК е вероятно основателен. Този извод съдът прави с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети писмени доказателства.
При тези данни и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК,
съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предявеният установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева, както и направените в настоящето производство разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 360
лева, съгласно приложените разходни документи и Списък на разноските по чл.80
от ГПК, инкорпориран в молбата-становище на ищеца с вх.№10376/04.05.2018г.
По
изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.„*****“ *, Бизнес Парк *****, сграда *, чрез адв.З.Й.Ц. - САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.С., ж.к.“*****“, ул.„***********“ №*,
етаж *, пълномощник против И.Г.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО наличието на вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* по издадената Заповед №1884 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.08.2017г. по частно гражданско дело №3084/2017г. по
описа на Районен съд - Пазарджик против длъжника - ответник И.Г.З., с ЕГН **********, както следва: 420,52лв. - главница, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури с №**********/05.05.2015г., №**********/05.06.2015г., №**********/05.07.2015г., №**********/05.08.2015г., №**********/05.09.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
И.Г.З., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.„*****“ *, Бизнес Парк *****, сграда *, с
пълномощник адв.З.Й.Ц. - САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.С., ж.к.“*****“, ул.„***********“ №*,
етаж * сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, както и направените в настоящето
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за адвокатски
хонорар в размер на 360 лева, с вкл.ДДС.
На
основание чл.239 ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: