№ 35761
гр. София, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110112566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. А. Л. и Петъл Ц. Л. срещу
М. В. К., Е. В. К. и В. Т. Т..
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №
00357.5349.99 с адрес: /адрес/ с площ от 764 кв. м., с трайно предназначение:
урбанизирана, номер по предходен план :86 в кв. 54 , при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 00357.5349.104, 00357.5349.106, 00357.5349.92, 00357.5349.34, който
имот по документ за собственост представлява празно дворно място с площ от 798 кв.
м., съставляващо парцел ХVI – 86 в кв. 55 по плана на гр. Нови Искър, м. Курило.
През м. януари 2024 г. по повод искане за израбтока на ИПР ищците узнали, че
за имота са регистрирани данни на нов собственик – М. К. въз основа на нотариален
акт за собственост по давност и наследство от 2019 г., а два месеца по –късно
последният заедно с Е. К. продали недвижимия имот на В. Т.. Поддържат, че
поземленият имот е придобит от ищците в режим на семейна имуществена общност по
договор за продажба на недвижим имот от 21.05.1993 г., обективиран в нотариален акт
№ 43, том LXI , дело № 12069/1993 г. от родителите на И. Л. – Й.В.К.., починала 1997
г. и А.К.., почина 05.12.2018 г. Твърдят, че считано от 1993 г. и до настоящия момент,
владеят имот, като никой друг не е владял имота им. Същият бил ограден и те го
косили и държали ключа от него.
Ищците оспорват ответникът М. К. и Е.К.. да са придобили процесния имот на
описаното в него придобивно основание, а именно давностно владение. Оспорват
ответниците да са владели имота в който и да е момент от посочения период. Твърдят,
че в последните десетина години М. и Е. К. не са пребивавали в България. Поддържат,
че никой не е отблъсквал владението на ищците. Считат, че тъй като М. К. и Е.К.. не
са били собственици на имота, то и приобретателят В. Т. не е станала собственик.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответниците не са собственици на гореописания поземлен
имот с идентификатор № 00357.5349.99 с адрес: /адрес/ с площ от 764 кв. м., както и
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нот. акт № 35, том 2, рег. № 11217,
дело № 211/2019г..
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
1
който излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявения иск. Твърдят, че отрицателен установителен иск е недопустим спрямо М. и
Е., тъй като към настоящия момент не са собственици.
Поддържат, че исковете са неоснователни. Твърдят, че ищцата не е закупила
имота през 1993 г., нито го владее, имотът не е бил владян и от нейните родители, тъй
като те са живели в гр. Дупница и са починали там. Поддържат, че дворното място е
владяно първоначално от В.К.. – син на Й. и А. и починал през 1998 г. В. заедно с
братовчед си М. владели един по-голям имот, заедно с Гима – майката на Й.. В. и М.
са извършили приживе неформална делба на мястото, като В. е получил източната
незастроена половина. В. от пълнолетието си бил обитател на малката къща № 2,
заедно със съпругата му В. и сина му М. до развода им в края на седемдесетте години
на миналия век. След смъртта на В. владението върху имота било продължено от сина
му М., упражнявал фактическа власт чрез своята майка В..
Въвеждат следните оспорвания и възражения: Оспорват Л.и да са собственици
на процесния имот, тъй като са придобили от несобственик. Оспорват нотариалния акт
№ 110 , том III, дело № 165/ 1976 г. с който Й. Т. е призната за собственик на идеална
част от дворно място или на 798/1452 идеални части от дворно място. Твърдят, че през
1976 г. в имота са живели майката на Й. – Гима и В. – сина на Й., съпруг на В. и баща
на М.. Посочват като приложение нотариалния акт, но такъв не е приложен.
На следващо място, оспорват идентичността на имота, описан в нотариалния
акт от 1976 г. и процесния имот. С отговора въвеждат възражения за нищожност на
нотариалния акт от 1976 г. , с който Й. е била призната за собственик , като такъв с
невъзможен предмет, позовавайки се на законовата забрана за придобиване на части от
регулирани поземлени имоти по ЗТСУ. Евентуално въвеждат възражение за
нищожност на нотариален акт № 43 от 1993 г., с който ищците се легитимират като
собственици, като твърдят, че същият противоречи на добрите нрави предвид
нееквивалентност на престациите – имотът е продаден на цена равна на данъчната
оценка. Твърдят, че продажната цена не е плащана.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са допустими с оглед
задължителните разяснения в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
Ответниците в настоящото производство следва да изчерпят всички придобивни
способи за придобиване и притежаване правото на собственост върху процесния
поземлен имот, като предвид твърденията им, в тяхната тежест е да докажат, че М. К.,
а преди това наследодателя му В.К.. е упражнявал постоянно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои в
продължение на период 10г., считано от 1975 г. и е присъединил владението,
упражнявано от неговия баща В.К.., в качеството му на универсален правоприемник,
като му УКАЗВА , че не сочи доказателства за този факт, както и манифестиране на
намерението за своене върху имота спрямо неговия собственик; че към момента на
разпоредителната сделка /продажбата/ от 03.09.2019 г. М. К. и Е. К. са били
собственици на процесния имот, с оглед на което надлежно са прехвърлили правото на
собственост на другия ответник – В. Т., която го е придобила именно въз основа на
тази сделка, както и всички твърдения и правоизключващи възражения за нищожност
въведени в с отговора на исковата молба.
2
В тежест на ищците е да докажат твърденията и възраженията си, а именно, че
процесният имот е закупен от тях от майката на И. Л. – Й. К., която е била собственик
на посоченото в исковата молба основание- давностно владение, както и
идентичността на имота, придобит с нотариалния акт от 1993 г. и посочен в исковата
молба с идентификатор № 00357.5349.99, като им УКАЗВА, че не сочи доказателства
за този факт;
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2024 г.
от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок с писмена молба с
препис за ответната страна:
- да уточни към 1975 г. как е установена фактическата власт от В.К.., кой твърди
да е бил собственик на процесния имот към онзи момент, с какви граници и площ е
бил имота, предвид твърденията, че имотът е бил по-голям, как твърди да е
манифестирано намерението за своене спрямо собственика от страна на В.К..,
впоследствие М. К..
- да представи по делото нотариалния акт № 110 , том III, дело № 165/ 1976 г.,
тъй като не е приложен към отговора на исковата молба, въпреки че е посочен като
приложение.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от Нотариус Р.Р. – рег. № 104, с район на действие СРС
заверен препис от нотариална преписка по нот. дело № 211/2019 г., въз основа на която
е издаден констативен нотариален акт № 35, том II, рег. № 11217, дело № 211 от 2019 г.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит двама свидетели
при режим на довеждане от ищците и двама свидетели при режим на довеждане
от ответниците, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за разпит на
трети свидетел на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в насроченото
открито съдебно заседание, като в случай че не го сторят, без да са налице обективни
и уважителни причини за това, доказани по надлежния ред, съдът ще отмени
определението, с което ги е допуснал и ще разгледа и реши делото без тези
доказателства на осн. чл. 158 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде задължен ищеца да
представи нотариалния акт № 110 , том III, дело № 165/ 1976 г. и нотариален акт от
1993 г. в оригинал, тъй като не се оспорва автентичността им.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищците и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4