Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Велинград, 14.6.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария Димитрова
и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №188/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б.Я.Я. твърди, че по силата на неформален
договор за заем е предал в собственост на ответника Р.А.Д. сумата от 4969
британски паунда с левова равностойност 11777,35лв., срещу задължението на ответника
да върне заема в срок до два месеца от неговото получаване. Предаването било
извършено чрез два парични превода от банковата сметка на ищеца в Англия по
банкова сметка ***, съответно на 2.9.2014г. в размер 4038,50 паунда с
равностойност 9593,87лв. и на 29.9.2014г. в размер на 930,50 паунда с
равностойност 2183,48лв. Поддържа, че заема
не е върнат, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника, издадена по ч.гр.д. №1448/2018г. на РС – Велинград за сумата
11777,35лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда на 19.10.2017г. до плащането. Поради подадено в срок възражение от
длъжника иска установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът Р.А.Д. не оспорва получаването на
сумата, но сочи различно основание – да изтегли парите без право на
разпореждане с тях и да ги предаде на ищеца при пристигането му в България,
което твърди да е направила. Счита иска за неоснователен. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск за връщане на заета сума ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от завеждане на делото. За
основателността на иска ищецът следва да установи наличие на валидно
облигационното отношение с ответника по договора за заем, по силата на което за
последния е възникнало задължение да върне исковата сума, както и изискуемостта
на вземането. При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на връщането на заема.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира иска за основателен.
Не се оспорва получаването на исковата сума от
ответника по начита и на датите, посочени в исковата молба. Няма спор и за
левовата равностойност на валутата, която се установява и от представените от
ищеца банкови документи за двата парични превода, надлежно преведени на
български език.
Спорно е основанието за предаването на парите и тяхното
обратно получаване от ищеца.
За да установи основанието на което парите са
дадени ищецът е представил свидетелски показания, срещу чиято допустимост
ответникът е възразил, твърдейки да не е налице изключението по чл.164, ал.1,
т.3 ГПК, но без да оспори твърдението на ищеца, че страните по делото са първи
братовчеди. Възражението на ответника е основано върху тълкуването на
разпоредбата, която според него допускала свидетелски показания за установяване
на договори на стойност над 5000лв., сключени между роднини по съребрена линия
до трета степен, но не и от четвърта степен, както е в случая. Съдът намира
възражението за неоснователно, тъй като законодателят е посочил изрично, че
изброените в разпоредбата степени на родство по съребрена линия са включени в
нейното приложение, като е употребил думата „включително“ в края на нормата. И
доколкото не се спори страните да са първи братовчеди, което е равнозначно на
родство по съребрена линия от четвърта степен, то е налице изключението по
чл.164, ал.1, т.3 ГПК, допускащо свидетелски показания за установяване на
процесния договор.
Ответникът е противопоставил и второ възражение за
допустимост на същите свидетелски показания поради процесуална преклузия, тъй
като ищецът е направил искането преди доклада по делото в първото съдебно
заседание, а не още с исковата молба. Съдът намира и това възражение за
неоснователно, тъй като крайния момент, до който страните могат да сочат
доказателства в подкрепа на твърденията си /освен при наличие на предпоставките
по чл.147 ГПК/ е след съставяне на доклада по делото – чл.146, ал.3 ГПК.
От показанията на доведения от ищеца св.Р.Й. се
установява наличие на уговорка между страните за предоставяне на паричен заем.
Свидетелят твърди да е присъствал и чул телефонен разговор, в който ответницата
е поискала заема, а ищецът се е съгласил да го даде. Присъствал е и при
нареждането на първия паричен превод от ищеца. Възражението на ответника за
липса на вписано основание на превода в платежното нареждането не изключва
успешното главно доказване от ищеца на факта на сключването на договора. В
представените документи, въз основа на които банката е извършила превода,
липсва каквато и да е информация за неговото основание. Следователно
съдържанието на документите не подкрепя тезата на ответника, че първоначалното
основание за предаването на парите е различно от заявеното с исковата молба.
Съмнения биха възникнали, ако съдържанието на платежното нареждане сочеше на
различно основание. Освен това, ответникът не е представил доказателства за
възможността да бъде посочено основание в платежните нареждания, използвани от банката
на ищеца в чужбина. Дори такава възможност да съществува, не могат да се правят
изводи във вреда на заемодателя от факта, че е пропуснал да запише основанието.
Неоправдано е от него да се очаква проява на недоверие още в момента на даване
на парите предвид данните за роднинска връзка с ответника и извършването на
целенасочени действия за създаване на доказателства за нуждите на евентуален
съдебен спор.
Ответникът не проведе успешно насрещното доказване
/което може да бъде и непълно/ за оборване на ищцовото твърдение за наличие на
договор за заем. Доведеният от него св.Г.Д.свидетелства за косвени факти /индиции/,
свързани с извънпроцесуалните твърдения на ответника по повод претенциите на
ищеца за връщане на заема, както и за отсъствието на причините, поради които се
твърди да е поискан заема. Дори да се приеме въз основа на тези показания, че
ответника не се е нуждаел от заемни средства за целите, изтъкнати пред ищеца при
искането на заема, това не изключва възможността за наличието на друга скрита
цел, която не е била съобщена на заемодателя. Освен това, предназначението на
заема не е основание на договора и неговото некоректно посочване не води до
недействителност.
Въз основа на горните установени обстоятелства
съдът намира за доказано сключването на договор за заем между страните и
получаването на заемната сума от ответника.
От своя страна ответникът не доказа /при условията
на пълно главно доказване/ факта на връщане на заема /предаването на парите на
ищеца/, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест за това. Не са
представени убедителни доказателства в подкрепа на твърдението му, че е предал
парите на ищеца след неговото пристигане в България. В тази посока са
единствено показанията на св.Д., който обаче не е присъствал на предаването, а
свидетелства за твърдения на самия ответник. Ответникът не представи
доказателства, подкрепящи твърдението му, че е изтеглил парите от своята
банкова сметка ***. Без съмнение ответникът би разполагал с писмени
доказателства за тази банкова операция, ако е осъществена такава.
При така формираните изводи на съда за възникнало
задължение за ответника да върне на ищеца посочената заемна сума и
непредставянето на достатъчно доказателства от ответника за настъпило
изпълнение, предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. Относно размера на задължението, предвид разликата във валутата, в
която е предоставен заема и в която се претендира неговото връщане, съдът
намира за меродавно превалутирането в деня на предоставянето на заеме по курса,
посочен в банковите документи за превода. Ищецът не посочи и не доказа конкретен
срок, след който задължението за връщане на заема става изискуемо, а
безсрочните задължения са изискуеми от момента на тяхното възникване – чл.69 ЗЗД. Не се твърди и наличие на уговорка за връщане на заема по курс различен от
този при неговото предоставяне.
С оглед изхода от делото ищецът има право да
получи от ответника разноските в настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1236лв.
На
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство, които възлизат на 1236лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Р.А.Д. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца Б.Я.Я. с ЕГН ********** ***
сумата от 11777,35 лева с равностойност 4969 британски паунда, получена в заем
на 2.9.2014г. и 29.9.2014г., ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до плащането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №986 от
20.10.2017г. по ч.гр.д. №1448/2017г. на РС – Велинград.
ОСЪЖДА ответника Р.А.Д. да заплати на ищеца Б.Я.Я. 1236 лв.
разноски в исковото производство и 1236 лв.
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: