№ 14
гр. Тополовград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно
наказателно дело № 20212320200020 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Д. ИВ. Г. от гр.Т., чрез пълномощника си адв.С.А.
твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 20-0358-
000369/04.09.2020 г. на Началника на РУ – Т. към ОД на МВР – Хасково, с
което му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева, на основание
чл.638, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.638 ал.1 т.1, вр.чл.461 т.1 от КЗ, за
извършено от него нарушение по чл.463 ал.1 т.3 от КЗ е незаконосъобразно,
необосновано, неправилно постановено в нарушение на материалните и
процесуалните норми.
Жалбоподателят твърди, че както в АУАН, така и в НП липсват
конкретна информация за мястото на извършване на нарушението, като е
посочена ул.“М.“. На следващо място според жалбоподателя липсват
достатъчно доказателства за осъществен от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл.638 ал.2 във вр.ал.1 т.1 от КЗ.
Според него в обстоятелствената част на НП е цитирано НП 18-1292-001957
от 21.09.2018 г. за извършено нарушение по чл.638 ал.1 от КЗ, което
нарушение вероятно е извършено през 2018 г., тъй като в обжалваното НП
1
липсват доказателства в тази насока. Сочи се, че липсата на мотиви за
налагане на санкция за повторност на нарушението е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Според него в посочената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на НП не съответства на посочената нарушена норма,
като правна квА.фикация на деянието. Жалбоподателят твърди, че
административно-наказващият орган е посочил бланкетно правната
квА.фикация на деянието. Според жалбоподателя с тези пропуски и
несъответствия не е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Според него този
порок е неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП
и ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и счита, че това
процесуално нарушение е основание за отмяна на НП. Според жалбоподателя
липсват доказателства за настъпили вредни последици от нарушението и
АНО не е направил задълбочена и всестранна проверка на предприетите
действия по ангажиране на отговорността му и не е извършил допълнителни
действия по разследването преди да издаде НП. Жалбоподателят твърди, че
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.28 от ЗАНН, не е
отчел факта, че жалбоподателя е имал сключен едногодишен договор за
„Гражданска отговорност“ с разсрочена схема на плащане. Отделно от това,
на същия ден жалбоподателя е предприел действия за сключване на нов
договор за което липсва информация в издаденото НП. Жалбоподателят
счита, че случая е маловажен и АНО при определяне на размера на
наказанието не е взел предвид целите на наказанието, посочени в чл.12 от
ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН. Поради което моли съда да
отмени издаденото НП.
Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и поддържа жалбата, като заявява, че не е знаел, че няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител в с.з.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 17.08.2020 г. в 10.05 часа служителите на РУ – Т. св.Х.П. и С.С. са
2
спрели за проверка на ул.“М.“ в гр.Т. лек автомобил марка „С.И.“ с №
*******, управляван от жалбоподателя Д. Г.. При извършената проверка
двамата са установили, че автомобилът няма вА.дна полица „Гражданска
отговорност“ за 2020 год. След извършена справка в АИСАНД св.Х.П. е
установил, че водачът има извършено същото нарушение и има влязло в сила
НП № 18-1292-001957 от 21.09.2018 г., връчено на нарушителя на 13.02.2020
г., влязло в сила на 21.02.2020 г. След това за това нарушение, че управлява
собствения си лек автомобил, който е регистриран на територията на Р
България и не е спрян от движение, и няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2020 г. към момента
на проверката, и в извършената справка се е установило, че водачът
управлява МПС повторно без ГО в едногодишен срок, наказан с влязло в сила
НП № 18-1292-001957 от 21.09.2018 г., връчено на 13.02.2020 г. и в сила от
21.02.2020 г. Това нарушение е било квА.фицирано в АУАН № 543168 от
17.08.2020 г. като такова по чл.483, ал.1 т.3 от КЗ. Било е иззето СУМПС и
контролен талон към него със Заповед за ПАМ № 20-0358-000123 от
17.08.2020 г. – временно отнемане на СУМПС до сключване на вА.дна полица
„Гражданска отговорност“. След това водачът е сключил застраховка „ГО“ и
актосъставителят му е върнал СУМПС. Актът е бил подписан от нарушителя,
без да направи възражение и екземпляр от същия му е бил връчен срещу
разписка. След това, на 04.09.2020 г. е било издадено НП № 20-0358-000369
на Началник РУ – Т. против Д. Г., с което за описаното в акта нарушение
квА.фицирано като такова по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и на основание чл.638 ал.2,
предл.1-во, вр.ал.1, т.1, вр.чл.461 т.1 от КЗ му е била наложена глоба в размер
на 800 лева. НП е било връчено на жалбоподателя срещу подпис на
17.03.2021 г. и същото е било обжалвано по пощата на 23.03.2021 г.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели,
тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. От тях става ясен начина
на установяване на нарушението и съставянето на акта.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са
документи издадени в съответната форма и ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
3
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо
правен интерес и в законно установения 7-дневен срок.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна и недоказана и
не следва да бъде уважена, а НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, на негова
собственост, който е регистриран на територията на Р България, не е спрян от
движение и няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„ГО“ за 2020 г., като при проверка в АИС се установява, че същият повторно
е управлявал МПС без „ГО“ в едногодишен срок от наказването му с влязло в
сила НП № 18-1292-001957 от 21.09.2018 г., влязло в законна сила на
21.02.2020 г. това нарушение е правилно квА.фицирано и в АУАН и в НП,
като такова по чл.483, ал.1 от КЗ, според който договор за застраховка „ГО“ е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС и същото не е
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение.
Правилно и АНО е наложил санкция в размер на 800 лв. на основание чл.638,
ал.2, предл.1-во, вр.чл.638, ал.1 т.1 от КЗ.
Съдът счита, че при издаването на НП и съставянето на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя. И в АУАН, и в НП са посочени конкретно и точно
мястото на извършване на нарушението, а именно: гр.Т., ул.“М.“. Ясно и
точно и в АУАН, и в НП е записано номера на НП, датата на издаването и
датата на влизането му в сила, от което наистина е видно, че нарушението е
извършено повторно, т.е. в едногодишен срок откакто водачът е бил наказан
за същото такова нарушение. Изписани са датата и мястото на нарушението,
където е извършено, описание на нарушението, обстоятелствата при което е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени. Съдът счита, че при издаването на НП и
съставянето на акта стриктно и точно са спазени материално правните и
процесуално правните норми. Фактът, че същият ден жалбоподателят е
сключил договор за „Гражданска отговорност“ е ирелевантен за НП, тъй като
към момента на проверката водачът е нямал сключена застраховка
4
„Гражданска отговорност“ Отделно от това, съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за маловажност на нарушението, тъй като извършеното
нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обикновените случаи на нарушения от този вид.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0358-000369 от
04.09.2020 г. на Началник РУ – Т., към ОД на МВР - Хасково издадено
против Д. ИВ. Г. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.“М.А.“ № 4**, **, с което
на основание чл.638, ал.2, предл.1-во, вр.чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от
Кодекса за застраховането му е наложена глоба в размер на 800 лв.
/осемстотин лева/, за извършено от него нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5