№ 2797
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120103436 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация-София“ ЕАД срещу „Ти Ви Пропъртис“
ЕООД, искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1497,67 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в град С., за периода от *** г., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 26.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 322,50 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1497,67 лева за периода от ******** г., сумата от
28,39 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до
м.02.2020 г. и сумата от 5,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 28,39 лева за периода от ****** г., за които суми е издадена Заповед № 972/30.03.2022 г.
по ч. гр. д. № 1876/2022 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че с ответникът, в качеството му на собственик на обект на потребление,
находящ се в град С. за исковия период, е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от 05.10.2018 г., по силата на който в обекта е доставена, потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. на стойност 1497,67 лева. Сочи се, че
„Техем сървисис” ЕООД е осъществявал дялово разпределение, като ответникът не е
заплатил сумата от 28,39 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
от м.10.2018 г. до м.02.2020 г. Излага се, че срокът за плащане е до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. В тази връзка се поддържа, че
ответникът дължи сумата от 322,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от ******** г. и сумата от 5,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 28,39 лева за периода от ****** г. Предвид липсата на изпълнение от страна
на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, като дадените от съда указания за
1
предявяване на иск относно вземането са обусловили правния интерес на кредитора за
предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка
между страните по сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от 05.10.2018 г., реалното ползване на топлинна енергия в процесния период, както и
твърденията на ищеца, че дружеството-ответник е било собственик на обекта на
потребление през исковия период. Направено е възражение, че претендираните вземания са
погасени по давност.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД, конституирано на страната на
ищеца, не изразява становище.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между страните по делото Договор №
39946/452977/05.10.2018 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149 ал. 1 т. 3 от
Закона за енергетиката, с предмет продажба на топлинна енергия в имот град С. с аб. №
452977 /л. 13/. Към договора са представени и ОУ на ищеца /л. 41/.
Приети по делото са Договор от 19.09.2018 г. за месечен отчет и обработка на данни
за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда ЕС, сключен между Етажна
собственост, находяща се в гр. С..
Страните по делото не спорят, че дяловото разпределение се извършва чрез „Техем
сървисис“ ЕООД, въз основа на сключен с ищеца договор за извършване на услуга по
дялово разпределение.
Приобщен е Протокол от 27.07.2018 г. на Общо събрание на етажните собственици,
взело решение за присъединяване на ЕС към топлопреносната мрежа. Протоколът
придружен от списък на съгласилите се етажни собственици /л. 22 – л. 31/.
Представено по делото е постановление за възлагане от което е видно, че до
25.03.2020 г. процесният обект на потребление е бил собственост на ответника /л. 15/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 113 – л. 125/ се установява, че в абонатната станция в ЕС
изразходената енергия е отчитана ежемесечно, като показанията са посочени в Приложение
№ 1 от заключението. Установява се, че за процесния период топлинната енергия е релано
отчитана, като топлинният счетоводител е извършвал разпределението в имота на
ответника съобразно нормативните изисквания, в съответствие с методиката за дялово
разпределение – приложение към Наредба за топлоснабдяване № 16-334/2007 г. В процесния
период не са извършвани изравнителни сметки. Абонатната станция за процесния период е
начислявала суми за отопление от отоплителни тела и за сградна инсталация за процесния
имот. Монтирания в абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и
последващи метрологични проверки и към момента на отчетите е бил изправен.
2
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 106 – л. 110/ се установява, че незаплатената към момента на
изготвяне на заключението главница за топлоенергия за процесния периода е в размер от
1497,67 лева, а мораторната лихва върху нея е в размер от 332,50 лева. Главницата за дялово
разпределение е в размер от 28,39 лева, а мораторната лихва върху нея е в размер от 5,31
лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните
облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера
на вземанията, дължими за тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат направените
правоизключващи възражения, включително възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните
суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът описа по-горе и кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
процесните суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет –
срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия
топломер.
Установи се също така от констативно-съобразителната част на заключението на
3
вещото лице, че претенцията касае реални отчети, като в процесния период не са
начислявани служебно количества топла вода. Поради това, съдът намира искът за главница
за процесния период за доказан по своето основание.
Изложеното налага съдът да се произнесе по своевременно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания с изтичане на
кратката три годишна погасителна давност. От приложеното по делото ч. гр. д. №
43600/2021 г. на СРС е видно, че заявлението за процесните вземания е подадено в съда на
26.07.2021 г., с което е прекъснат, респ. спрян давностният срок за вземанията от този
момент до края на исковия период. Следователно срокът на кратката три годишна
погасителна давност не е изтекъл за вземанията за главница и лихви за периода от *** г.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно последното, дължимата сума за главница за топлинна енергия за процесния
период е в размер от 1497,67 лева, а мораторната лихва върху нея е в размер от 332,50 лева.
Главницата за дялово разпределение е в размер от 28,39 лева, а мораторната лихва върху нея
е в размер от 5,31 лева.
По изложените съображения, предявените искове са основателни, поради което
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 87,08 лева, както и
сторените в исково производство разноски в размер от 750,91 лева, от които сумата от
100,91 лева за заплатена държавна такса, сумата от общо 600 за депозит за експертизи, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Ти Ви
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. Б. дължи на ищеца
„Топлофикация-София“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., следните
суми: сумата от 1497,67 лева /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за
обект на потребление, находящ се в град С., за периода от *** г., ведно със законна лихва за
забава от депозиране на заявлението в съда – 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 322,50 лева /триста двадесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1497,67 лева за периода от
******** г., сумата от 28,39 лева /двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.02.2020 г.
и сумата от 5,31 лева /пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 28,39 лева за периода от ****** г., за които суми е издадена
Заповед № 972/30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1876/2022 г. на РС Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на ”Техем сървисис” ЕООД, с ЕИК *****,
4
със седалище и адрес на управление гр. С. конституирано в качеството му на трето лице-
помагач на страната на ищеца ”Топлофикация София” АД, на основание чл. 219 ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Ти Ви Пропъртис“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление
гр. Б. да заплати на „Топлофикация-София“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С. сумата от 87,08 лева /осемдесет и седем лева и осем стотинки/,
представляваща направени в ч. гр. д. № 1876/2022 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни
разноски и сумата от 750,91 лева /седемстотин и петдесет лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5