№………………2016 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на седми март 2016 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Н.А.,
при участието на прокурора Радева,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №3444 по описа за 2015 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.Л.Ж. с правно основание по чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл.74 ал.2 Закона за
защита от дискриминацията. В исковата молба се претендират имуществени вреди в
размер на 1/един/ лев и неимуществени вреди в размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева, в резултат на дискриминационно поведение от страна на служителите
на ГД „Изпълнение на наказанията”, спрямо него, заключаващи се в това, че на
дата 15.02.2014 г. по време на свиждане донесената му хранителна пратка е била
нарязана и приведена в състояние негодно и трайните продукти в нетрайни, като
твърдението е, че в затвора в гр. София хранителните пратки не се нарязват, а
се изследват чрез скенер. В исковата молба са изложени твърдения и за наличие
на дискриминационно отношение и във връзка с режима на свиждане въведен в
Затвора Варна, спрямо този в Затвора в гр. София.
В първото по делото съдебно заседание ищеца
уточни, че поддържа жалбата си само по отношение на твърдението, че в Затвора
Варна се реже само неговата храна, а не и на другите затворници. Оттегли
искането си за съпоставяне на режима във Варна с този в софийския затвор.
По отношение режима на свиждане делото беше
частично прекратено, тъй като между същите страни и за същия предмет има
образувано друго дело - адм. дело №
1338/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, ХІV състав. Определението
на съда не беше обжалвано и влезе в сила. По същество на спора, ищеца пледира
за доказаност на иска и моли съда да го уважи изцяло.
Ответника, редовно призован, не се
представлява. Процесуалният му представител в писмени бележки твърди, че иска е
неоснователен. Навежда доводи, за липса на дискриминационно третиране на Ж.,
спрямо другите лишени от свобода, като твърди, че режима за проверка на
хранителните пратки е еднакъв за всички. Обосновава действията на администрацията
с разпоредбите на чл.82 от ППЗИНЗС. Моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори и се установява от
събраните по делото доказателства, че: ищецът
М.Л.Ж. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора Варна, в зона
със засилен надзор и охрана, като попада в ІІІ-та група, спално помещение №23.
На 15.02.2014 г. на ищеца е проведено
свиждане, при което му е донесена хранителна пратка, състояща се от 2 бр.
колбаси, вафли в прозрачна опаковка несъдържащи метални елементи, бисквити,
портокали, краставици, сухи пасти в прозрачна опаковка и руло. Получените
продукти били нарязани за проверка, а опакованите продукти били извадени от
опаковките им и също нарязани. Ищецът е приел, че продуктите в хранителната му
пратка са му донесени в състояние негодно за консумиране и че трайните продукти
при нарушаване на тяхната цялост са превърнати в нетрайни, което го е
провокирало първоначално да откаже да получи пратката си, но в последствие я е
приел. В иска се твърди, че спрямо ищеца Ж. има нееднакво третиране тъй като в
Затвора в гр. Варна се унищожават само неговите хранителни пратки, а на
останалите лишени от свобода не.
С оглед изясняване на фактите по делото,
съдът изиска от началника на затвора Варна справки относно начина на проверка
на хранителните пратки, както да се посочат законовите основания затова.
С отговора на исковата молба ответника
посочи, че проверката на хранителните пратки се извършва на основание чл.86,
ал.3 и чл.97 т.1 от ЗИНЗС.
Към доказателствата по делото бяха приложени
справка от началника на затвора Варна с №559/2006 от 15.07.2015 г., както и
множество молби и докладни записки свързани с предходни жалби на ищеца базирани
отново на факта, че хранителните му пратки биват нарязвани за проверка, преди
да му бъдат предоставени.
В справката е посочено, че за начина на
проверка на хранителните пратки са уведомени, както лишените от свобода, така и
техните посетители. Проверката става в присъствието на лицата, които са донесли
хранителните продукти. Твърди се, че спрямо ищеца Ж. не се проявява специално
отношение, а по описания начин се проверяват хранителните пратки на всички
лишени от свобода в затвора Варна.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани
свидетелите К.Р., В.П., Г.Н. и Г.М..
Свидетелят Р. заявява, че под предлог
съображения за сигурност в затвора - Варна разрязват хранителните пратки, но не
на всички лишени от свобода, а само на тези лица, които са по-бедни и на които
по-обикновени хора им идват на свиждане. Твърди, е има лични впечетления за
това, тъй като също е виждал, че на други затворници пратките не се нарязват,
дори са в по-големи количества от разрешените 5 килограма. “Ако сме 10 човека,
режат моята и неговата пратка, останалите не ги режат. Това нещо го кара да се
чувства потиснат". Свидетелят установява, че многократно ищецът се е
оплаквал на инспектора "Социална дейност и възпитателна работа" и на
психолога на затвора
Свидетелят В.П. Панайотов, работещ като
инспектор - психолог в Затвора - Варна установява, че познава ищеца от
настаняването му в зоната с повишена
сигурност преди пет години. Заявява, че
в продължение на "две години или повече темата с храната беше много
сериозен проблем за него /ищеца/", обсъждан на провежданите ежеседмични
срещи. М.Ж. споделял, че проверката на храната се прави по начин, по който
всъщност се унищожава, става негодна за консумиране. Според свидетеля ищецът се
чувствал обиден, възмутен, ядосан. считайки проверките тенденциозни, извън
рамките на нормалното. Ищецът е смятал, че спрямо него се прилага повишен
критерий за проверка. Не е получавал оплаквания за същото от други лишени от
свобода.
Свидетеля Н., който работи като „Инспектор
социална дейност и възпитателна работа“ потвърди, че е виждал хранителни пратки
на ищеца, които са били нарязани при проверка, но уточни, че по същия начин се
нарязват пратките и на останалите лишени от свобода.
Свидетелката М., която е сестра на ищеца също
потвърди пред съда, че освен пратките, които тя носи на брат си е виждала да се
проверяват по същия начин и пратките на другите затворници, но не на всички.
По горната фактическа обстановка не се спори
между страните.
С оглед на горната фактическа
обстановка, съдът намира, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество се явява неоснователен по следните съображения.
Реално с исковата молба, с която е
сезиран настоящия съд, са предявени три самостоятелни иска, първият от които
установителен – за установяване дискриминационно отношение, а втория и третият
– осъдителни: за въздържане от извършване на нарушение и за заплащане на обезщетение за вреди от
претърпяно дискриминационно отношение.
В конкретния случай, от твърденията в
първоначалната и уточняващата искова молба, може да се направи извод, че ищецът
счита, че е по-неблагоприятно третиран спрямо останалите лишени от свобода въз
основа на признака „лично положение” – като осъден на доживотен затвор
Съгласно член 4, ал.1 от ЗЗД се забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
В чл.4, ал.2 от ЗЗД е дадена легална
дефиниция на понятието пряка дискриминация, като е посочено, че това е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
Съгласно чл.9 от ЗЗД в производство за защита
от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на
дискриминация, представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен.
От представените по делото доказателства,
съдът намира, че в настоящото производство не се събраха доказателства, че по
отношение на ищеца е налице по-неблагоприятно третиране на основанията по ал.1
от чл.4 ЗЗД.
Съгласно дадената законова дефиниция,
"неблагоприятно третиране" представлява всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В
случая се твърди дискриминация, осъществявана с действия на служители в Затвора
– Варна, заключаващи се в нарязването на хранителната пратка от 15.02.2014
година, при което храната е приведена в негодно състояние, както и, че при
нарязването проверяващите лица са без ръкавици, при което съществува опасност
от внасяне на зарази.
За да приеме съда, че спрямо ищеца са
извършени дискриминационни действия изразяващи се в „неблагоприятно третиране“,
трябва да се установи, че Ж. е третиран различно от друго лице при сравними
сходни обстоятелства. В подобни "сравними сходни обстоятелства" по смисъла
на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр ищецът се намира с лицата, изтърпяващи същото наказание
/доживотен затвор/, в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за
преценката дали е налице спрямо него дискриминация по смисъла на горецитираните
разпоредби.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че такава разлика в
третирането на ищеца спрямо останалите лица изтърпяващи наказание „доживотен
затвор“ в затвора в гр.Варна, във връзка с получаването на хранителни пратки,
не е налице. Не се установи по безспорен начин нейното тенденциозно
унищожаване, извършено умишлено от служителите на затвора Варна и то с оглед
личността на ищеца. Както свидетеля П., така и свидетелите Н. и М. потвърдиха
пред съда, че по същия начин – чрез разрязване се проверяват хранителните
пратки и на останалите лишени от свобода изтърпяващи наказания „доживотен
затвор“. Съдът не кредитира в цялост показанията на св. Р., тъй като последния
е съкилийник на ищеца, а и сам той води дела със същия предмет и е налице
вероятност от наличие на субективен елемент при депозиране на неговите
показания.
Съдът приема, че действията на служителите на
затвора Варна във връзка с хранителната пратка от 15.02.14г. се основават и са
в изпълнение на законови разпоредби и на вътрешни, утвърдени по съответния ред
актове, регламентиращи процесните отношения, което не съставлява дискриминация
по смисъла на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. В чл.56 ал.1 от Правилника за
вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип, е въведено
изискването донесената храна да се проверява и след това да се предава на
лишените от свобода, като при възникнали съмнения относно съдържанието на
хранителните продукти, се извършват и продължителни проверки, включително и със
специални технически средства – чл.57 ал.1. Следва да се посочи, че проверката
по този начин се извършва не защото хранителната пратка по съдържание не
съответства на Списъка с разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти,
утвърден от Министъра на правосъдието, а защото е закупена извън затвора и е
принципно е възможно с нея да се внесат забранени, или неразрешени предмети.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е
осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4
ал.1 от ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия
спрямо останалите лишени от свобода. Искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Това обуславя отхвърляне и на вторият иск - по чл.71 ал.1 т.2 от
ЗЗДискр. Същият би бил основателен единствено в случай на установено нарушение
по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото не е налице.
Неоснователен се явява и предявеният иск за
заплащане на обезщетение за настъпили вреди в размер на 25 000 лева, ведно със
законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. Материално-правният
режим на отговорността по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. е обективна. За
възникването и реализирането й следва по безспорен начин да се установи
действие/бездействие на длъжностно лице, представляващо по-неблагоприятно
третиране на основа на защитените признаци, вредни последици и причинна връзка.
Предявеният иск за неимуществени вреди се явява недоказан. След като не се
установява наличие на двете проявни форми на дискриминация, т.е. липсва
нарушение не е необходимо да се изследват и останалите елементи от фактическия
състав на тази отговорност, а именно вредни последици и причинна връзка между
тях и нарушението. При липса на фактическа установеност ищецът да е жертва на
дискриминация, на същия не му се дължи и обезщетение за вреди от неравно
третиране. Неоснователно е и аксесорното искане – за присъждане на законни
лихви за забава.
С оглед изложените съображения, съдът намира,
че предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът е направил искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски /ю.к.възнаграждение/ за осъществено процесуално
представителство, което съдът намира за основателно. На основание чл.143, ал.3
от АПК, съдът намира, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове за: 1. установяване на
дискриминационното му третиране от страна на служителите в Затвора гр.Варна в
нарушение разпоредбита на ЗЗДискр, във връзка с получена от него хранителна
пратка на 15.02.2014 г. 2.осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от
извършване на такова нарушение; и 3.осъждане на ответника да му заплати
обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществените вреди и 1 лев за
имуществени вреди, претърпени от него в следствие на допуснатото нарушение,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА М.Л.Ж., ЕГН **********, понастоящем в
затвора гр. Варна да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието гр. София сумата от 300/триста/лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: