Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Враца 15.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 29.06.2020 /двадесет и девети юни две хиляди и двадесета/
година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря
Ц.Цекова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №452 по описа за 2020 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000168 от 13.03.2020 год. на Директор РД „АА” Враца, с което на Д.Н.К. ***98, с ЕГН **********,
са наложени
административни наказани, както следва:
По т.1
– ГЛОБА в размер на 500/двеста/лв., на основание чл.93 ал.2 от ЗАПр, за извършено нарушение на чл.89 т.1 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България на Министерство на
Транспорта,
По т.2
– ГЛОБА в размер на 20/двадесет/лв., на основание чл.185 ал.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Д.Н.К.
***98, с ЕГН **********, е обжалвал НП№26 - 0000168 от 13.03.2020 год. на Директор РД „АА” Враца,, с
което е санкциониран с административни наказания, за извършени нарушения както
следва:
По т.1
– ГЛОБА в размер на 500/двеста/лв., на основание чл.93 ал.2 от ЗАПр, за извършено нарушение на чл.89 т.1 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България на Министерство на
Транспорта,
По т.2
– ГЛОБА в размер на 20/двадесет/лв., на основание чл.185 ал.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП.
В жалбата и с допълнителна писмена защита се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и
се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД „АА” Враца, ангажира
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното
постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:Служителите на РД „АА” Враца, св.Т.Д.Г. и Св.А.Г.А.
на 09.03.2020г. около 16.00 часа се намирали в гр.Враца, на
бул.Втори юни до предприятие „Химко”, където спрели и извършили проверка на товарен
автомобил марка Мерцедес категория К2, с ДК № ***/ извършващ обществен превоз
на товар на „Камартон България“ЕООД в Р.България от гр.Враца до гр.София
съгласно товарителница №402537 и пътен лист №516188 от 09.03.2020г. От направената справка в информационната система на ИА
„АА“ се установило, че товарен автомобил марка Мерцедес с рег. № няма издадено удостоверение за обществен превоз
на пътници на територията на Република България
или копие към лиценз на Общността. А от представените документи
констатирали че водача извършва превоза с изтекъл срок на АУАН заместващ
талона.
След съставяне на АУАН и преди
приключване на проверката водача представил заверено копие от лиценз на
Общността с валидност от 31.07.2019г. до 31.07.2029г. издаден на дружество
„Унитранс БГ“ЕООД в което обаче посоченият автомобил не бил включен.
За констатираните нарушения свидетеля Т.Д.Г. в присъствието на свид. А.Г.А. съставил акт бланков №264474
от 09.03.2020г., в които отразил, че водача осъществявал
превоза в нарушение на законовите изисквания, а именно:
1.водача извършва превоз на товар с автомобил
, които не е включен в лиценза на фирмата за превоз на товар и
2.водача извършва превоз с изтекъл срок на
АУАН № 723852 от 20.01.2020г., изтекъл на 20.02.2020г.,като акта е предявен и връчен срещу
подпис лично на жалбоподателя на същата дата без възражения.
Последвало е
издаването на обжалваното Наказателно №26
- 0000168 от 13.03.2020 год. на Директор РД „АА” Враца, в което дословно е
пренесено текстовото и цифрово описание на нарушенията от АУАН като било посочено извършването на две
нарушения както следва:
По т.1
– ГЛОБА в размер на 500/двеста/лв., на основание чл.93 ал.2 от ЗАПр, за извършено нарушение на чл.89 т.1 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България на Министерство на
Транспорта,
По т.2
– ГЛОБА в размер на 20/двадесет/лв., на основание чл.185 ал.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП, като по този начин на жалбоподателя са
наложени две глоби в общ размер на 520.00
лв. за констатираните нарушения.
Горната
фактическа обстановка се
потвърждава от АУАН, показанията на свидетелите Т.Д.Г., А.Г.А., както и приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, Заповед
РД-08-30/24.02.20г. и Заповед РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на
транспорта и ИТС– гр.София, АУАН и НП, придружително писмо, копие от АУАН № 723852 от 20.01.2020г., копия от 2бр. свидетелства за регистрация
част І, товарителница №402537 и пътен лист №516188 от 09.03.2020г., копие от лиценз на Общността с валидност от
31.07.2019г. до 31.07.2029г. издаден на дружество „Унитранс БГ“ЕООД, копие от
сайта на ИААА, длъжностна характеристика, писмо от РДАА, Заявление от 08.04.20г.
и писмени бележки.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
На първо
място съдът
приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и в
рамките на техните правомощия и компетенции съгласно длъжностна характеристика
и Заповед РД-08-30/24.02.20г. на Министъра на транспорта и Заповед
РД-08-249/15.05.15г. на Министъра на транспорта .
От разпита на свидетелите Т.Д.Г., А.Г.А.,
актосъставител и свидетел по съставения акт се установява отразената в акта и възприетата в
постановлението фактическа обстановка.
За нарушението По т.1
Със Закона за автомобилните превози са уредени
условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и
товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва
от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
В разпоредбата е предвидено и че Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ води Регистър на моторните превозни средства към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България.
По делото не е спорно, че дружество „Унитранс БГ“ЕООД
собственик на процесното ППС има лиценз № 21152 на Общността за извършване на
международен превоз на товари с валидност от 31.07.2019г. до 31.07.2029г.,
което е видно от приложеното по делото копие.
Към преписката е приложен АУАН №264474 от 09.03.2020г.
съставен от инспектор в РД„АА“ гр.Враца, въз основа на чиито констатации е
наложена и принудителната административна мярка, приложени са също така и
товарителницата, пътния лист, но не и копие от направената справка в регистъра
на ИА „АА“ за липсата или наличието на издадено заверено копие от Лиценз на Общността за превоз на товари
или Удостоверение за обществен
превоз на товари за процесното ППС с
рег. № РК 80 17 ВС, към дата на
проверката - 09.03.2020г., като такава справка/въпреки даденото от съда в
разпоредителното заседание указание на наказващият орган/ не е представена,
нито с административно наказателната преписка, нито в хода на съдебното
следствие и то при положение, че се твърди, че констатацията за извършеното
нарушение е направена именно въз основа на направената справка в регистъра на
ИА „АА“. Вместо изисканата справка за доказване на твърдяното нарушение от
Наказващият орган допълнително е приложено
- Заявление от 08.04.20г. на упълномощен представител на дружество
„Унитранс БГ“ЕООД за вписване в лиценза на МПС
с рег. № РК 80 17 ВС, и отписване на МПС с рег. № СА 77 15 АК.
Съгласно разпоредбата на чл.89 т.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министерството на транспорта: „По време на работа водачът задължително
представя при поискване от контролните органи документите по чл.100 ал.1 т.1 – т.3 от ЗДвП и следните документи: т.1 удостоверение
на МПС за обществен превоз на товари на територията на Република България
за всяко от превозните средства, с които
се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено
копие от лиценза);
От друга страна приложеното по делото - Заявление от
08.04.20г. на упълномощен представител на дружество „Унитранс БГ“ЕООД за
вписване в лиценза на МПС с рег. № РК 80 17 ВС, и отписване на МПС с рег. № ****означава, че към датата на проверка и съставянето на АУАН -
09.03.2020г., процесното МПС - товарен автомобил Мерцедес с рег. № не е бил
вписан в лиценза на дружество „Унитранс БГ“ЕООД и следователно не е имало
как водачът му да предостави на контролните орани в момента на проверката - удостоверение на МПС за обществен превоз на товари за
превозното средство, с което се извършва превозът или заверено копие от лиценз на Общността в които процесният автомобил да е вписан.
Безспорно не представянето на издадено Удостоверение за обществен превоз на
товари на територията на Р България/ или заверено
копие от лиценз в които автомобил е вписан/е въздигнато в състав на
административно нарушение по чл.93 ал.2
от Закона за автомобилните превози, но настоящият случай не е такъв. Същевременно
настоящият жалбоподател е санкциониран от АНО, за извършеното нарушение със
санкцията предвидена в чл.93 ал.2 от ЗАПр.съгласно която: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари, и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие
на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва със глоба 500 лв.”
В настоящия случай с АУАН № 264474/09.03.2020г.
инспектора при РД „АА“ Враца е установил нарушение на чл.89 т.1 от Наредба
№33/03.11.1999г. на Министерство на транспорта, за което се носи
административно наказателна отговорност по чл.93 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.Това е така защото словесно направената формулировката на
повдигнатото обвинение в АУАН и НП - че:
„водача извършва превоз на товар с
автомобил, които не е включен в лиценза на фирмата за превоз на товар“ означава, по същество, че няма
- заверено копие от Лиценз на Общността за конкретният автомобил или
Удостоверение за извършване на обществен превоз на товари.
За това и Наказващият орган
санкционирайки водача на моторното превозно средство за не представяне на издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за извършване на обществен превоз на товари е допуснал нарушение
на материалният закон.
Същевременно нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. сочи: ”Водач на моторно превозно
средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със:1. глоба
1500 лв. „В случая административно наказващия орган неправилно е
наложил наказание по текста на чл.93
ал.2 от ЗАПр от закона, тъй като в чл.93 ал.1 от ЗАПр. е предвидено
наказание именно за извършване на обществен
превоз на товари, без изискуем документ - каквото нарушение реално е
извършил жалбоподателя в качеството си на водач на установеното по делото МПС, и
което изцяло кореспондира на установената фактическа обстановка.
При това положение настоящата
инстанция намира, че в конкретния случай е налице нарушението, визирано в АУАН
и НП и същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. От друга страна обаче, при определяне на наказанието в НП
неправилно е приложена санкционната нормата на чл.93 ал.2 от ЗАПр., вместо кореспондиращата с извършеното норма на
чл.93, ал.1 т.1 от ЗАПр., това води
до неяснота във волята на наказващият орган - за какво именно действие санкционира
наказаното лице /за неносене или изобщо за липса на изискуемият документ по
чл.89 т.1 от Наредбата/, което се явява съществено нарушение, тъй като
накърнява правото на защита на наказаното лице. И тъй като съдът не е
оправомощен да изменя основанията за налагане на наказанията намира, че
атакуваното НП се явява незаконосъобразно в тази му част поради неправилно
приложение на правната норма, което е нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
За
нарушението По т.2
На първо
място – съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН, акта, а
след него и съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
- НП, трябва да съдържат описание на нарушението в конкретният случаи нарушението
е описано по следният начин – „Представя АУАН № 723852 от които е видно, че
е изтекъл 1 месец от съставянето му“ – посоченото описание е непълно и
недостатъчно конкретно, като така дадената обща формулировка спестява редица релевантни
факти като това - визираният АУАН от кои орган е издаден, на коя дата и за какво извършено
нарушение, за да може както наказаното лице, така в последствие и съдът да
прецени дали е изтекъл „1 месец от съставянето му“, тоест
Наказващият орган е следвало да направи описание на нарушението което се
твърди, а не да излага изводите си, за да може съдът да прецени има или не
извършено от санкционираното лице нарушение.Административния процес е строго формален и свързан с
прилагането на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права винаги е съществено и е основание за отмяна
на съответния акт, с който е допуснато това нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до
ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита на наказаното лице. С тези две разпоредби е
уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз
основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им,
неяснотата или противоречието в тях /както е в конкретния случай/, винаги води
до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика по административно-наказателни дела.
На второ
място - Нормата
на чл.157 ал.6 от ЗДвП гласи, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл.190 ал.3 от ЗДвП от същият закон. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
Макар жалбоподателят да не оспорва по същество и това нарушение,
то тази норма не въвежда конкретно правило за поведение на водачите на МПС,
чието неизпълнение да предопределя реализирането на административнонаказателна
отговорност. Във втората си част на НП, която е и релевантната във случая и
отговаряща за срока на валидност на АУАН като контролен талон, нормата по-скоро
задължава органите да приемат АУАН, като документ за легитимиране, тоест като контролен талон, и дава право на
нарушителя да се възползва от това в определен срок. Това именно е
свързано със санкцията на отнемане на контролния талон и все пак необходимостта
според законодателя такъв да присъства у всеки водач.
Точно заради последното и законодателят е предвидил
конкретно задължение всеки водач на МПС да носи контролен талон в себе си,
което е ясно разчертано в чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП.
В тази връзка следва и да се разбира задължението по чл.157 ал.6 изр. 2 от ЗДвП. Следователно, когато водачът управлява МПС в
едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролният му
талон, без същият да носи съставения му АУАН, ще извърши административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. чл.157 ал.6 от ЗДвП, наказуемо по чл.185 ал.1 от ЗДвП. Същото
важи и за управление след изтичане на едномесечния срок, /както е и в
настоящият случай/, в който АУАН заменя контролния талон.
Посочването като нарушение единствено на нормата на чл.157 ал.6 от ЗДвП не представлява пълна
и годна правна квалификация на едно нарушение (така Решение № 958 от
07.06.2017 г. по к. а. н. д. № 1104/2017 г. на Административен съд - Пловдив;
Решение № 1344 от 21.07.2017 г. по к. а. н. д. № 1176/2017 г. на
Административен съд - Пловдив). Затова и
неправилно е вменено задължение за спазване на определена норма, която не
предписва поведение, чието неспазване е наказуемо, а оттам и поведението на
жалбоподателя квалифицирано като нарушение с всичките му белези.
Отсъства наказуемостта
на поведението на нарушителя, тъй
като само по себе си управлението на
МПС, с АУАН с изтекъл срок по смисъла на чл.157 ал.6 от ЗДвП - не
е нарушение!
Затова по обсъжданото нарушение и наложената му
санкция и за него съдът счита, че материалният закон отново е приложен
неправилно и е ангажирана отговорността на лице за правна норма, която не е
нарушена. Затова и НП следва да се отмени и в тази част като незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложеното счита, че не следва
да се произнася по субективната страна на деянието, тъй като прие, че установеното
от обективна не съответства на правилната правна квалификация на деянието на
жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното
постановление е изцяло незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено от
съда в рамките на правомощията му.
Затова и съдът, ОТМЕНИ №26 - 0000168 от 13.03.2020 год. на Директор РД „АА” Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :