Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Троян, 27.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 149 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0359-000156
от 05.03.2019 г., издадено от М.И.Б.– Началник
сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян,
на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лева и 12 месеца
лишаване от право да управлява МПС за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от П.Н.П., като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Изложени са твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
административен закон.
Жалбоподателят П.Н.П. се явява лично в
съдебно заседание и с пълномощника си - адв.Е.Ц. от
ЛАК, който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи в подкрепа
на искането за отмяна на обжалваното НП.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
За
Районна прокуратура гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител. Не е
взето становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели М.М.М.,
Д.Д.П., Г.М.Н.и М.И.И.,
както и обясненията на жалб.П.П.,
преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.02.2019 г. сутринта малко преди 8.00
часа свидетелката М.И., живуща ***, видяла през прозореца на апартамента си, че
пред гаража й има спрял автомобил, който е препречил възможността тя да изкара
своя лек автомобил. Свидетелката изчакала около 10-ина минути, мислейки, че
някой е спрял за кратко, но след като автомобилът не бил преместен, тя
позвънила на тел.112 и информирала за случая. На място били изпратени свидетелите М.М. и Д.П.-***,
които констатирали, че пред гаража на свид.И. бил
паркиран лек автомобил “Форд Ескорт“ с рег. №******, собственост на жалб.П.П.. Полицаите установили,
че П. живее в същия бл.3, където и жалбоподателката. Същият бил посетен до
апартамента, в който живее и уведомен, че е спрял пред гаража на свид.И., препятствайки възможността й да изкара своя
автомобил. П. отишъл до гаража на свид.И., където тя
изчаквала с двете си малки деца, извинил й се за причиненото неудобство, качил
се на автомобила си и го преместил в
посока към ул.“**** През това време свид.И. изкарала
автомобила от гаража си и потеглила с
него. На жалб. П. бил съставен фиш за неправилно паркиране. След като той се
върнал при полицаите, в разговора с тях лъхнал на алкохол, поради което свид.М.
му извършил проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № *****,
което отчело 0.88 на хиляда концентрация алкохол в кръвта. М.М.
издал талон за медицинско изследване на П., в който той отразил, че приема
показанията на техническото средство и отказал да даде кръвна проба.
Свид.
М.М. съставил на П.Н.П. АУАН серия Д № 866642, за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 18.02.2019 г. около 08.00 часа , в гр.Троян, ж.к.***** с посока на
движение от блок ** към **** управлява собствения
си лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. №
****** под въздействие на алкохол-с
концентрация 0.88 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с № *****. След
съставяне на акта полицаите пристъпили към сваляне на регстрационните табели на
автомобила, като жалб.П. сам свалил същите.
Актосъставителят М.М. към датата на съставяне на АУАН заемал длъжността „Младши
автоконтрольор” в РУ- гр.Троян. В акта е отразено, че свидетел е Д.П.. АУАН е
съставен и предявен за запознаване със съдържанието му на П.Н.П., в качеството му на нарушител, който подписал акта, като не отразил възражения
и посочил, че няма такива. В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от П.Н.П. постъпило писмено възражение срещу съставения му акт за установяване на
административно нарушение. В него са изложени твърдения, че управлението на МПС
от негова страна е извършено в изпълнение на разпореждане, отправено му от
полицйския орган да премести автомобила, паркиран пред гаража на съседа му. На 20.02.2019
г. по възражението е изготвена докладна записка от инсп.Иво Желязков, в която е
отразено становище, че от извършената проверка по изложеното във възражението на
П., същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като водачът не може да се
позове на липса на виновно поведение по чл.11 ЗАНН във вр. чл.16 НК.
На 05.03.2019 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ РУ - гр.Троян М.И.Б.е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за съдържание,
реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, поради което
издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът
намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, както и че в
производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на същото и
съответно - да са основание за отмяна на НП.
По приложението на материалния административен закон:
Жалбоподателят П.Н.П. е санкциониран за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба, на водача на моторно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
Настоящият
състав намира, че нарушението, за които е санкциониран жалб. П., е осъществено
от него и извършването му е доказано от събраните доказателства. В хода на
самата проверка жалбоподателят не е оспорил констатациите на полицейските служители,
че е управлявал МПС под въздействие на алкохол. И в самата жалба и в хода на
производството не се оспорва, че П. е управлявал личния си автомобил с налична
концентрация от 0.88 на хиляда, установена с техническо средство.
Твърденията
на жалбоподателя, изложени и в неговите обяснения пред съда, че в конкретния
случай той е управлявал автомобила си, тъй като полицаите са му разпоредили той
да премести същия от мястото, където го е бил паркирал-пред гаража на съседа,
не се потвърждават от събраните доказателства.
И
двамата полицейски служители-М. и П., сочат, че не са издавали разпореждане П.
да измести автомобила си. Те не посочват жалбоподателя да ги е информирал, че е
употребил алкохол. Свид.М.И., която е изцяло безпристрастен
свидетел, сочи в своите показания, че след като П. е отишъл до гаража при нея,
е поднесъл извиненията си и веднага се е качил на автомобила си и го е
преместил. Свидетелката посочва, че не е чула полицаите да са разпоредили/
наредили на жалбоподателя да премести автомобила си. В показанията си тя заяви,
че след извинението веднага е последвало преместване на автомобила от страна на
жалбоподателя.
Съдът
не кредитира обясненията на жалб.П., който заяви, че е уведомил полицая М., че
е употребил алкохол, а последният му е наредил да премести автомобила с думите, „че за 15 метра няма какво да стане“. Тези
обяснения не се подкрепят от доказателствата по делото и не почиват на
житейската логика и на нормите на полицейската дейност, недопускащи провокация
към извършване на нарушение/престъпление.
Съдът
не споделя доводите на адв.Ц., че предвид налични противоречия в показанията на
полицейските служители, същите не следва да се кредитират. Действително са
налични противоречия, отнасящи се до отделни моменти на извършената спрямо П.
проверка, но съдът отдава разминаването на многобройните случаи, които
посещават полицейските служители и невъзможността всичко в детайли да се помни.
Именно в тази връзка свид.М. поиска да му бъде предявен
съставения АУАН. Настоящият състав кредитира показанията на полицейските
служители, тъй като по отношение на обстоятелствата, отнасящи се до
съставомерните признаци на нарушението, същите са последователни и
непротиворечиви помежду си.
Не
се споделят и доводите на адв.Ц., които се основават на вероятно поведение от
страна на полицейските служители относно отправяне на полицейско разпореждане
за преместване на автомобила спрямо П.. Не се доказа свид.М.
и/или П. да са отправили такова устно разпореждане, но дори и да се предположи,
че такова е било отправено предвид естеството на случая, то жалб.П.
е следвало да уведоми, че е употребил алкохол и някой от двамата полицейски
служители да измести автомобила му, пречещ на свид.И.
да изкара своето МПС от гаража си. За да не се носи административнонаказателна
отговорност при изпълнение на неправомерна служебна заповед, е необходимо
последната да не налага очевидно за дееца престъпление, респ. административно
нарушение, а в случая твърденията за отправено полицейско разпореждане, съдържа
очевидно за жалбоподателя нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е
индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на съответния състав.
Правилно е определена нарушената законова разпоредба- чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
както и съответната санкционна разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, която
предвижда фиксиран размер на глобата и лишаването от право да управлява МПС - 1000.00
лв. и 12 месеца, което наказание е наложено на жалбоподателя.
При тези съображения жалбата се
явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно
и законосъобразно,
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0359-000156 от
05.03.2019 г., издадено от М.И.Б.–
Началник сектор към ОДМВР
гр.Ловеч, РУ гр.Троян, с което на П.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000.00 лева и 12 месеца лишаване от право да
управлява МПС за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като правилно и законосъбразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: