Р Е Ш Е Н И Е

№ 1531

гр. Пловдив, 08 август 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа КАНД № 1570/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на от „Каменица“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Източен № 69, чрез адвокат С. против Решение № 764 от 11.04.2022 г. на РС-Пловдив, XVI н.с., постановено по АНД № 268/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 137/03.12.2021г., издадено от Директор на ТД-Митница Пловдив, с което на „Каменица” АД на основание чл.126а, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева за 15 отделни административни нарушения по чл.88, ал.2, чл.126а, ал.1, чл.128, ал.2 от ЗДДС, както и чл.76, ал.2, т.2, б.а,б,в,г,д,е от ППЗАДС. 

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба– Териториална Дирекция Митница Пловдив при Агенция „Митници“ оспорва жалбата.  Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред  Районен съд – Пловдив  се е развило по жалба на Каменица АД против НП № 137/03.12.2021г. , издадено от  Директор на ТД Митница Пловдив, с което на „Каменица” АД, на основание чл.126а, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева за 15 отделни административни нарушения по чл.88, ал.2, чл.126а, ал.1, чл.128, ал.2 от ЗДДС, както и чл.76, ал.2, т.2, б.а,б,в,г,д,е от ППЗАДС.  Петнадесетте отделни административни нарушения се отнасят за 15 броя данъчни периоди, поотделно описани, като за всеки данъчен период е прието, че като не е отразило в регистър „Дневник складова наличност“ произведената филтрувана бира – готова за пълнене, намираща се в депозитните резервоари т. н. ВВТ-та (bright beer tanks), с посочени търговска марка и градус плато, търговско наименование, продуктов код, код по КН, код на АП, HTL, дружеството нарушило разпоредбата на чл.88 ал.2 от ЗАДС, във връзка с чл.76 ал.2 т.2, букви а), б), в), г), д), е) от ППЗАДС и е осъществило състава на чл.126а ал.1 от ЗАДС, за което е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за всеки отделен данъчен период.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че фактите са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, не са констатирани съществени нарушения на процедурата, които да опорочават административнонаказателното производство, включително правата на нарушителя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според районния съд имало пропуски във водения от Каменица АД дневник за складова наличност, в който дружеството касатор следвало стриктно да записва количествата филтрувана  бира. Според въззивния съд пропуските се изразявали, че в различни периоди, общо 15 на брой месеца в дневника не било отразено количеството бира в резервоарите наречени ББТ-или бира готова за пълнене.Този продукт на практика отговарял на понятието „бира“ по смисъла на чл.5 от ЗАДС, в който е записано, че бира е всеки продукт с алкохолно съдържание 0.5%. Наличното количество бира готова за ползване в резервоарите не била отразена в дневника , въпреки че вече се явява акцизна стока.

Решението е неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус не са спазени изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  Както в АУАН, така и в НП следва да е точно и ясно описано нарушението, датата, мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдържанието на АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, което нарушение е довело и до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид преповтарянето на даденото в АУАН описание на нарушението и в процесното НП.

 Досежно датата на която следва да се счита довършено нарушението на чл.88 ал.2 от ЗАДС, а именно тази на която е следвало да стане дължимото от лицензирания складодържател отразяване в „Дневник на складовата наличност“ /ДСН/. Според нормативните изисквания на ППЗАДС относно воденето на материалната отчетност, вписванията на данните за стоките и операциите се извършват веднага след извършването на операциите, при което отразяването в "ДСН" на налични акцизни стоки не изисква изтичането на определен период от време. Ето защо посочването единствено на данъчни периоди, за които се твърди неизпълнение на задължението по чл. 88, ал. 2 ЗАДС, във връзка с чл. 76, ал. 2, т. 2, букви: а), б), в), г), д), е) от ППЗАДС по никакъв начин не е достатъчно да удовлетвори законовото изискване на посочване на дата на нарушението в зависимост от конкретната форма на изпълнителното деяние – с действие или бездействие, като съществен обективен признак от състава на всяко нарушение, твърдения относно който следва всякога да се съдържат както с оглед обезпечаване правото на защита на привлеченото със съставяне на акта за установяване на нарушение лице, така и с оглед обезпечаване осъществяването на съдебен контрол по отношение на издаденото впоследствие наказателно постановление. Включително и в аспекта на преценка за сроковете по чл. 34 от ЗАНН в хипотеза от датата на извършване на нарушението. Този пропуск не може да бъде преодолян с посочване на дата на установяване на нарушението, тъй като двете дати имат коренно различен характер, а твърденията за всяка от тях – самостоятелно значение.

В случая, видно от описаното в АУАН и в НП, за датата на всяко от нарушенията може само да се предполага и евентуално да се извлича по тълкувателен път, а това безспорно е недопустимо.

В настоящия случай безспорно е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в който законодателят изрично е предвидил като задължителни реквизити на НП посочването на мястото и датата на извършване на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред.

Така допуснатите нарушения са достатъчни, за да бъде отменено наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.   

Ето защо, като потвърждава процесното НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона. Следователно, решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.

При този изход на делото касаторът има право на разноски, но тъй като такива не се претендират, не следва да се присъждат.

Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 764 от 11.04.2022 г., постановено по АНД № 268/2022 г. по описа на Районен съд –Пловдив- XVI н.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 137/03.12.2021г. , издадено от Директор на ТД-Митница Пловдив, с което на „Каменица” АД, ЕИК ********* на основание чл.126а, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева за 15 отделни административни нарушения по чл.88, ал.2, чл.126а, ал.1, чл.128, ал.2 от ЗДДС, както и чл.76, ал.2, т.2, б.а,б,в,г,д,е от ППЗАДС. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: