Определение по дело №165/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 28
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700165
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Кърджали, 30.10.2020 г.

Административен съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                      МАРИЯ БОЖКОВА

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА ч.к.а.н.д.№ 165 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 и ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Д.С.Я. от ***, чрез пълномощник, срещу Определение от 11.08.2020 г., по а.н.д. № 103/ 2020 г. на РС – Момчилград.

В жалбата се сочи, че в Решение № 72 от 16.06.2020г. по а.н.д. № 103/2020г. на Районен съд Момчилград неправилно са присъдени разноски единствено за касационната инстанция. Твърди се, че Д. Я. е представил договор за правна защита и съдействие още с подаването на жалбата срещу наказателното постановление и впоследствие извършените разноски са претендирани при повторното разглеждане на делото от първа инстанция. За извършените разноски е представен надлежен списък, включващ и двата представени по делото договора за правна защита и съдействие. Посочва се, че предвид благоприятния изход на делото за Д. Я., извършените разноски следва да бъдат възложени на ответната страна, която не е направила възражение за прекомерност. В съответствие с изложеното се прави искане да се отмени Определение от 11.08.2020г. по а.н.д. № 103/2020г. на Районен съд Момчилград, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските и се измени Решение № 72 от 16.06.2020г. по а.н.д. № 103/2020г. на Районен съд Момчилград в частта за разноските, като касационната инстанция присъди ОДМВР-Кърджали да заплати на Д. Я. направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева.

Ответникът – Началник РУ – Момчилград не взема становище по частната жалба.

АС – Кърджали в настоящия състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.248, ал.3 от ГПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения.

Производството по а.н.д. № 103/ 2020 г. на РС – Момчилград е повторно, след като с Решение № 40/ 30.03.2020 г. състав на АС – Кърджали е отменил Решение № 142/ 16.10.2019 г. по а.н.д. № 168/ 2019 г. на РС – Момчилград и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането за присъждане на разноски пред АС – Кърджали, касационният състав е постановил, че на основание чл.226, ал.3 от АПК, следва да се произнесе РС – Момчилград в зависимост от изхода на спора.

При новото разглеждане на делото РС – Момчилград е постановил Решение № 72/ 16.06.2020 г. по а.н.д. № 103/ 2020 г. по описа на същия съд, с което е отменил НП № 19-0303-000472/ 03.12.2018 г., издадено от началник РУ – Момчилград. Със същото решение РС – Момчилград е присъдил в полза на жалбоподателя деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. при първоначалното разглеждане пред касационната инстанция. По искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се осъди териториалната структура – ОДМВР – Кърджали, към която принадлежи ответника, да заплати направените разноски за водене на делото пред Районния съд, е постановено оспореното в настоящото производство определение, с което искането за присъждане на разноски е отхвърлено. РС – Момчилград е приел, че не по а.н.д. № 103/ 2020 г. не следва да се присъждат разноски, тъй като същото е ново разглеждане на жалбата срещу наказателното постановление, както и не са извършвани от страна на процесуалния представител допълнителни действия, включително същият не се е явил по делото.

Оспореното определение по чл.248, ал.1 от ГПК, с което е отказано да се измени решение № 72/ 16.06.2020 г. по а.н.д. № 103/ 2020 г., като се присъди пълният претендиран размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, е неправилно.

Както се установи, с решение № 72/ 16.06.2020 г. по а.н.д. № 103/ 2020 г. РС – Момчилград, при повторно разглеждане на делото, е отменил оспореното пред него наказателно постановление № 19-0303-000472/ 03.12.2018 г., издадено от началник РУ – Момчилград. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски, същите са дължими от ответника по делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК. На корицата на а.н.д. № 10148/ 2019 г. на РС – София се съдържа Договор за правна защита и съдействие с дата 18.06.2019 г., сключен между Д.С.Я. и адв. С.Д.Г. с предмет изготвяне на жалба срещу НП № 19-0303-000472/ 03.12.2018 г., издадено от началник РУ – Момчилград, изготвяне и подаване на молби, становища, отговори, формулиране на доказателствени искания, процесуално представителство и др. В ДПЗС е отбелязано, че при подписването му на 18.06.2019 г. е изплатено в брой възнаграждение на адвоката в размер на 300 лв. В производството по а.н.д. № 168/ 2019 г., а впоследствие и при новото разглеждане на жалбата по образуваното а.н.д. № 103/ 2020 г. пълномощникът на жалбоподателя е подал молба, с която е посочил, че поради ангажираност не може да се яви по делото, взел е становище по доказателствата, заявил е, че поддържа доказателствените  искания в жалбата и е поискал присъждане на деловодни разноски по представен списък на разноските. При така установеното следва да се приеме, че адвокатът е получавал съобщения, изготвил е жалбата, представил е молба в заседанието по същество пред РС, поради невъзможност да се яви лично. По този начин е изпълнил поетия ангажимент, за процесуална защита и съдействие, за който е заплатен хонорар в минимален размер, съгласно  чл. 18, ал. 2, във  връзка чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.

От изложеното следва, че частната жалба е основателна и следва да се уважи, като се отмени Определение от 11.08.2020 г., по а.н.д. № 103/ 2020 г. на РС – Момчилград, с което е отхвърлено искането на Д. Я. за изменение на  решение № 72/ 16.06.2020 г. по а.н.д. № 103/ 2020 г. РС – Момчилград, в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, АС – Кърджали

 

О П РЕ Д Е Л И:

 

Отменя Определение от 11.08.2020 г., по а.н.д. № 103/ 2020 г. на РС – Момчилград, с което е отхвърлено искането на Д. Я. за изменение на  решение № 72/ 16.06.2020 г. по а.н.д. № 103/ 2020 г. РС – Момчилград, в частта за разноските и вместо него постановява:

Изменя решение № 72/ 16.06.2020 г. по а.н.д. № 103/ 2020 г. РС – Момчилград, в частта за разноските, като осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на Д. С. Я. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева)

Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                    

                                                                                       2.