№ 30
гр. Нова Загора, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20222220200549 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0306-001848/24.10.2022 г., издадено от
Началника на РУ - Нова Загора към ОДМВР-Сливен.
Жалбоподателят М. Д. Д. с ЕГН ***** и адрес: *********, чрез пълномощника си
адв.М. Г. Т. от АК - Стара Загора посочва, че не е доволен от наказателното постановление,
с което му били наложени три имуществени санкции „глоба“ в размер на 20 лева.
В жалбата се посочва, че на 09.11.2022 г. му било връчено процесното наказателно
постановление, което счита за незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че в административното производство, в рамките на което е издадено
Наказателното постановление, били допуснати съществени нарушения на изискванията на
ЗАНН, относно реда за установяване на административното нарушение и за налагане на
административното наказание. Същото било издадено при нарушения на процесуалния и
материалния закон.
От съставеният Акт за установено административно нарушение, въз основа на който
било издадено настоящото НП, му бил връчен препис, в който е отразено, че след
запознаването със съдържанието на акта няма възражения срещу него. Заявява, че това не
отговаряло на истината, тъй като при съставянето на акта пожелал да изрази писмено своите
възражение срещу акта. Първоначално актосъставителят отказал да му даде възможност да
упражни това свое право с аргумента, че в акта нямало предвидено място за това и просто
нямало къде писмено да посочи в акта възраженията си. След изрично настояване от страна
на жалбоподателя, че има право да посочи възраженията си и желае да упражни това право,
след дълги консултации от негова страна с трето лице по телефона, му била дадена
възможност да посочи възраженията си срещу акта върху екземпляра на актосъставителя от
акта. Така в екземпляра от акта, който му бил връчен не само, че не били отразени
възраженията на жалбоподателя, а дори било посочено че няма такива. Счита, че с това е
било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в процеса на ангажиране
на наказателната му отговорност със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление.
Също така АНО бил допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не бил
посочил точното място на извършване на твърдяните нарушения. Видно от АУАН и от
обжалваното НП, мястото на извършване на нарушението било конкретизирано с посочване
на града, улицата и конкретен обект, в близост до който е бил автомобилът, но нито била
1
посочена евентуалната посока на движение на автомобила, с който се твърди да са
извършени нарушенията, нито посоката, в която е бил спрян за престой или паркиран.
Жалбоподателят счита, че така описаното в АУАН и обжалваното НП не дава достатъчна
яснота относно мястото на извършване на нарушението и е било необходимо допълнително
конкретизиране, за да се установи мястото на извършване на нарушението.
Счита също така, че АУАН и обжалваното НП били съставени в нарушение на чл.42,
т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, установяващи минималните стандарти,
които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията. Вменените му във вина
нарушения не били индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере какво точно му
се вменява във вина и срещу какво да се защитава. Допуснато било нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, включително и мястото, било направено без достатъчна пълнота, яснота и
конкретика, включително и при противоречия.
По отношение на твърдяното нарушение, описано в т.1 от обстоятелствената част от
НП било посочено, че не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 единична
непрекъсната линия, като я пресича, с което виновно бил нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и нищо
повече. Липсвало ясно и точно описание на твърдяното нарушение от фактическа страна,
само едно бланкетно посочено нарушение, без отразяване евентуално при движение ли и в
каква посока по въпросната еднопосочна улица е пресякъл пътната маркировка, ако пък
автомобила е бил в престой или паркиран, както се твърдяло в АУАН и НП, как и кога
изобщо я е пресякъл маркировката, изобщо в движение ли е бил автомобила или паркиран
или в престой при извършване на проверката от органите. Липсата на достатъчно
конкретика, пълнота и яснота при описанието на нарушението, счита за съществено
нарушение на правилата, което винаги водело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Освен това не бил извършил твърдяното в АУАН и НП нарушение, посочено в т.1., а
именно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Излага, че действително на 06.10.2022 г. с личния си автомобил с peг.номер *********
се придвижвал в гр.Нова Загора по улица „Кънчо Чамов“ в посока заведение за хранене
„Аладин фууд“ на ул.„Петко Енев“. На кръстовището между тези две улици, завивайки
наляво по улица Петко Енев на улицата видял, че има поставени два знака: отгоре бил
поставен пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“, а под пътен знак Д4 бил
поставен пътен знак със специално предназначение Д1.2 „Брой на пътни ленти, посоки и
указания за движение по тях“, като в същия било забранено с пътен знак В27 паркирането
вдясно на улицата по дясното платно и указано с пътен знак Д19 паркирането да се
осъществява в лявата лента. Влизайки в еднопосочната улица, движейки се плътно вляво,
без да пресича маркировката, спрял за престой плътно в лявата страна на улицата до Аладин
фууд. Скоро, около минута след като бях спрял, зад него спряли и контролните органи и
извършили проверка.
Твърди, че не бил извършил описаното в т.1 нарушение, тъй като не бил пресичал
маркировката M1 на въпросната улица. Освен това ограничението да не се пресича пътната
маркировка M1 имало изключение, когато същата очертава границите на платното за
движение в еднопосочна улица. В конкретния случай било налице именно това изключение:
по еднопосочната улица „П.Енев“ с пътен знак било указано, че в лявото платно се паркира,
а дясното платно е за движение по улицата и границите му за движение са очертани с
маркировка M1.
Заявява, че не бил извършил твърдяното в АУАН и НП, посочено в т.2 нарушение, а
именно нарушение на чл.94, т.3 от ЗДвП.
Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че не е паркирал
възможно най-вдясно по посоката си на движение успоредно на оста на пътя, а
„престоява/паркира неправилно вляво по посоката си на движение“, наказващият орган не
бил изпълнил задължението си да даде пълно, ясно и точно описание на нарушението от
фактическа страна. Отново както в АУАН, така и в НП не било установено дали се касае за
престой или паркиране. Всъщност съвсем бланкетно било посочено нарушението, без да се
посочва автомобилът паркиран ли е бил или в престой.
Разяснява, че не бил извършил твърдяното нарушение и счита, че не е налице
нарушение, тъй като както било посочено, по улица „Петко Енев“ в гр.Нова Загора, която е
еднопосочна, с пътни знаци било указано паркирането да се извършва в лявото платно.
2
Освен това в чл.94, ал.4 от ЗДвП било изрично посочено, че на път с еднопосочно движение
се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на
движението на пътните превозни средства. В конкретния случай бях спрял автомобила си за
престой плътно вляво в съответствие с указанията на пътните знаци на улицата, без същия
по какъвто и да е начин да пречи или затруднява движението по дясното платно на
еднопосочната улица.
Твърди, че не бил извършил твърдяното нарушение в АУАН и НП, описано в т.3, а
именно престоява на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението-нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Докато в т.2 се сочело, че бил паркирал неправилно, в т.3 от обстоятелствена част на
НП вече се установявало, че е в престой.
В посочената за нарушена правна норма на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП били предвидени
няколко хипотези на неправилно паркиране или място, където престоят и паркирането са
забранени и първата от тях била превозното средство да създава опасност, втората
превозното средство да е пречка за движението, третата превозното средство закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. В обстоятелствената част и в
АУАН и в НП било посочено, че процесното МПС е създавало пречка за движение на
останалите МПС-та и опасност. Нито в АУАН и нито в НП било описано обаче с какво и как
процесното МПС е създало опасност и е пречело на движението на останалите МПС.
Липсата на това изложение водело до непълнота на фактическата обстановка относно
признаци, касаещи обективната страна на нарушението като било нарушено правото му на
защита, като фактическата обстановка не била описана в пълнота съгласно чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
Заявява, че не бил извършил така твърдяното нарушение, тъй като автомобилът му по
никакъв начин не е пречил на движението или създавал опасност. Така спрян за престой
автомобилът не представлявал пречка или опасност за движението, тъй като автомобилът
бил спрян плътно в ляво, успоредно на оста на пътя, и без да навлиза в дясното платно,
което било свободно за движение на други превозни средства по еднопосочната улица.
Така спрян за престой автомобилът му не представлявал пречка за други участници в
движението, нито създавал опасност за движението.
От друга страна в обстоятелствената част и в АУАН и в НП било посочено, че процесното
МПС създавало пречка за движението и опасност, и в същото време се сочело, че
извършеното нарушение по чл.98, ал.1 от ЗДвП: Престоява на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението. Налице било видимо противоречие в
обстоятелствена част и неяснота от фактическа страна, като не ставало ясно коя от двете
хипотези на неправилно паркиране или престой твърди актосъставителя, че е извършил,
което нарушавало правото му на защита и било невъзможно да разбере какво нарушение му
се вменява. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налагало извода, че всяка
от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива.
Счита, че в тази връзка, непълното и неточно описание на конкретните фактически
обстоятелства, при които били извършени нарушенията, нарушава изискванията на ЗАНН
към формата и съдържанието на АУАН и НП. Констатирания недостатък бил съществен и
поради това, че рефлектират върху правото му на защита, ограничавайки възможността му
да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го
бил извършил и въз основа на какви факти.
Счита, че е налице липса на конекситет между описаните нарушения в АУАН и НП и
се установява несъответствие между описаните факти в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление, което води до противоречие.
Моли също така да бъде съобразена компетентността на актосъставителя и
наказващият орган.
От друга страна следвало да се посочи, че настоящия казус бил класически случай на
маловажно нарушение. За да е деянието такова, то следвало от него да не са настъпили
никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да
е незначителна. Едно деяние представлявало маловажен случай, когато степента на засягане
на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Сочи, че преценката дали
дадено деяние следвало да се квалифицира, като маловажно била строго индивидуална.
Преценящия орган следвало да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така
3
също и от личността на дееца, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. Необходимо било да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите
и подбудите водили дееца при евентуалното му извършване. В процесния случай
евентуално извършените нарушения от жалбоподателя били точно такива - маловажни. Ето
защо АНО след като се бил запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира
случая, като маловажен и да приложи чл.28 от ЗАНН. С оглед, че евентуално
констатираните нарушения без от тях да има каквито и да е настъпили вредни последици,
както и с оглед липсата на други нарушения и съответно наказания на жалбоподателя по
ЗДвП, се касаело за маловажни нарушения, които не е имало основание да се наказват и
представлява маловажен случай.
Твърди, че наказващия орган незаконосъобразно не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Ето защо, моли съда да отмени изцяло Наказателно постановление № 22-0306-
001848/24.10.2022 г. на ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР-гр. Сливен, „РУ“ гр.Нова
Загора, като незаконосъобразно, неправилно и недоказано - постановено в нарушение на
материалния закон, издадено при липса на виновно извършни от мен деяния и при
съществено нарушение на административнонаказателните правила, както и да му присъди
разноските по делото - държавна такса и адвокатски хонорар.
Прилага писмени доказателства.
АНО - ОД МВР-Сливен, представлявана от Началник РУ - Нова Загора гл.инсп.С.Д.
посочва, че счита, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да
обосноват отмяната му, като наред с това не били допуснати нарушения на материалния
и/или процесуалния закон. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност и моли съда да намали техния размер до установяване на минимум в НМРАВ.
В о.с.з. от 07.02.2023 г. ищеца М. Д. Д., редовно призован - лично се явява и с адв. М.
Г. Т. от АК - Стара Загора, редовно упълномощена от по-рано.
АНО – ОД МВР-Сливен и Районна прокуратура – Сливен не изпращат представители
за участие в открито съдебно заседание.
Постъпило е становище с вх.№ 491/31.01.2023 г. от ОД на МВР-Сливен,
представлявано от ст.комисар Д.В., чрез упълномощен представител ст.юрк.Дарина К.,
редовно упълномощена с пълномощно с рег.№ 343р8916/30.06.2022 г., с което заявява, че
поради ангажираност не й е възможно да присъства в съдебно заседание по АНД №
549/2022 г. по описа на РС - Нова Загора, насрочено за 07.02.2023 г. от 13.00ч. ст.юрк.К.
заявява, че въпреки неявяването й, счита че не са налице пречки за даване ход на делото,
поради което моли съда да даде ход на делото. От името на директора на ОД на МВР
заявява, че оспорва жалбата на М. Д. Д. против НП № 22-0306-001848/24.10.2022 г., като
счита същата за неоснователна. Моли да се приемат писмените доказателства по преписката
и няма други доказателствени искания. В случай, че съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна ст.юрк.К. се моли съда да даде ход на делото по същество, като моли
съда да постанови решение с което да потвърди като законосъобразно обжалваното
Наказателно постановление. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН ст.юрк.К. прави
възражение за прекомерност и моли съда да намали техния размер до установения минимум
в НМРАВ.
Разпитани са свидетелите В. Д. В. - актосъставител и А. К. А. - свидетел при
съставянето.
И двамата свидетели разпитани посочват, че автомобила е бил спрян за престой на ул.
„Петко Енев“ срещу дюнер „Аладин“. Автомобила бил спрян от лявата страна пред други
автомобили, а от тази страна имало паркоместа. На това място улицата е еднопосочна, а
автомобила бил ориентиран в посока запад-изток, по посока на движението, но не си
спомнят да е навлизал навлизал в дясното платно. Свидетелстват, че на място при
проверката автомобила не е бил в движение, а жалбоподателя е бил в него. Твърдят, че има
знаци указващи, че водачите трябва да паркират само в лявото платно.
Уточняват, че спреният вляво автомобил, който не навлиза в дясната лента, пречел на
движението и създава опасност за движението, тъй като имало спрени коли и той бил спрял
пред тях, като жалбоподателя бил в колата. Твърдят, че там било забранено да се спира и да
престоява. Разясняват, че понеже искали да му напишат фиш, но той казал че няма да се
4
разпише на фиша и се наложило да му напишат акт.
Запитани за разяснение дали има знак за паркирането в лявото платно на тази улица
или няма, свидетелите разясняват, че имало, но не по този начин, както той престоявал - там
имало разчертани места, а не както той бил спрял. Лявата лента била за паркиране. Така,
както престоявал възпрепятствал излизането на автомобили от паркинга.
В заключителната си пледоария адв.М. Т. поддържа жалбата и моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, неправилно, недоказано,
постановено в нарушение на материалния закон, издадено при липса на виновно извършени
от страна на жалбоподателя деяния.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Във връзка с обжалваното наказателно постановление на съда са представени следните
писмени доказателства: копие от наказателно постановление № 22-0306-001848/24.10.2022
г., копие на АУАН серия GA № 602464 от 06.10.2022 г., справка за нарушител/водач,
Разпечатана снимка от Googlemaps, Справка за автомобил от централната база на КАТ,
Договор за правна защита и съдействие, Юрисконсултско пълномощно, както и
приобщените по делото гласни свидетелски показания.
Видно от приложените писмени доказателства, на жалбоподателят М. Д. Д. с ЕГН
***** и адрес: ********* е бил съставен АУАН серия GA с бл.№ 602464 от 06.10.2022 г. от
полицай В. Д. В., в присъствието на колегата му – свидетелят А. К. А., предявен на
нарушителя и неподписан от него, което е удостоверено с подписа на свидетел.
Въз основа на този АУАН административно наказващия орган е издал Наказателно
постановление № 22-0306-001848/24.10.2022 г., издадено от Началника на РУ - Нова Загора
при ОДМВР-Сливен гл.инсп.С.Д. Динков, с което на основание чл.185 от ЗДвП, чл.183, ал.2,
т.1 от ЗДвП, чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са му наложени три имуществени санкции
„глоба“ в размер на по 20 лева, затова че на 06.10.2022 г. в 13:41часа гр.Нова Загора на ул.
„Петко Енев“ до „Аладин“ спира за престой неправилно личният си автомобил Опел Астра с
peг.номер *********, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не съобразява
поведението си с пътна маркировка М1 единична непрекъсната линия като я пресича. 2.
Водачът не паркира възможно най-вдясно по посоката си на движение успоредно на оста на
пътя, а престоява/паркира неправилно вляво по посоката си на движение. 3. Водачът
престоява на място на което създава пречка и опасност за движението, е извършил: 1. НЕ
СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, с което виновно е
нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. 2. НЕ СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ ИЛИ ПАРКИРАНЕ В НАСЕЛЕНО
МЯСТО НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА ДВИЖЕНИЕ, с което виновно е нарушил
чл.94, ал.3 от ЗДвП. 3. ПРЕСТОЯВА НА МЯСТО, КЪДЕТО ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО
СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ИЛИ Е ПРЕЧКА ЗА ДВИЖЕНИЕТО.
Съдът кредитира гласните доказателства, събрани по делото,п осочени по-горе.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия седемдневен срок и от лице
имащо право на жалба. Срещу същото лице е издадено обжалваното НП, следователно то
има правен интерес от обжалването.
В тежест на административния орган бе да докаже фактите и обстоятелствата, на които
се основават действията на АНО. Недоказани останаха твърденията му, че жалбоподателя е
паркирал в нарушение на правилата за движение, предвид следното:
На първо място в АУАН, респ. в НП е посочено, че НЕ СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ ИЛИ
ПАРКИРАНЕ В НАСЕЛЕНО МЯСТО НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА ДВИЖЕНИЕ, с
което виновно е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП „За престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите,
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.“. В конкретния случай, видно и от Разпечатана снимка от
Googlemaps, на процесното място, където жалбоподателят е престоявал, са били поставени
на видно място знаци, указващи, че в дясната лента на платното за движение, което е
5
еднопосочна, е забранено спирането и паркирането (като този знак маркира началото на
зона, в която е забранено, както паркирането, така и престоя. Доколкото обратното не е
указано с други знаци, паркирането е забранено във всички случаи.), а в лявата лента също
видно от знака е позволено паркирането, придвид което съдът намира че е приложима
разпоредбата на чл.94, ал.43 от ЗДвП „На път с еднопосочно движение се допуска престой и
от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните
превозни средства.“.
На следващо място - от свидетелските показания не се доказа и жалбоподателя да е
извършил следното нарушение, посочено в НП: „Водачът не съобразява поведението си с
пътна маркировка М1 единична непрекъсната линия като я пресича.“. Хипотетично е
възможно твърдяното от жалбоподателя, навлизайки в еднопосочната улица да се е движил
плътно вляво, без да пресича маркировката, като е спрял за престой плътно вляво, а и освен
това ограничението да не се пресича пътната маркировка M1 има изключение, когато
същата очертава границите на лентата за движение в еднопосочна улица. В конкретния
случай налице е именно това изключение: по еднопосочната улица „Петко Енев“ с пътен
знак е указано, че в лявото платно се паркира, а дясното платно е за движение по улицата и
границите му за движение са очертани с маркировка M1.
И на последно място налице е несъответствие между фактическата обстановка и
посоченото в АУАН, респ. НП, предвид следното: От дадените свидетелски показания се
потвърждава и заявеното от жалбоподателя, че всъщност се касае за престой, а не за
паркиране, което обаче в НП е посочено, като „Водачът не паркира най-вдясно по посоката
си на движение успоредно на оста на пътя, а престоява/паркира неправилно вляво по
посоката си на движение“.
В показанията си свидетелите твърдят също, че жалбоподателя бил спрял автомобила
си пред други спрели автомобили, с което възпрепятствал излизането им. Това обаче по
никакъв начин не е описано в НП, както следва да бъде от фактическа страна да се даде
пълно, ясно и точно описание на нарушението. Вменените му във вина нарушения не са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере какво точно му се вменява във
вина и това от своя страна ограничава правото на жалбоподателя да организира защитата си.
Така е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, включително и мястото, било
направено без достатъчна пълнота, яснота и конкретика, включително и при противоречия.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде
отменено обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят е претендирал разноски в производството за адвокатски хонорар и
такъв с оглед изхода на производството следва да му бъдат присъдени, съгасно
представените доказателства - в размер на 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0306-001848/24.10.2022 г. на ВПД
НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР-гр. Сливен, „РУ“ гр.Нова Загора, с което на основание с
което на основание чл.185 от ЗДвП, чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
на М. Д. Д. с ЕГН ***** и адрес: ********* са наложени три имуществени санкции „глоба“
в размер на по 20 лева, затова че на 06.10.2022 г. в 13:41часа в гр.Нова Загора на ул.„Петко
Енев“ до „Аладин“ спира за престой неправилно личният си автомобил Опел Астра с
peг.номер *********, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не съобразява
поведението си с пътна маркировка М1 единична непрекъсната линия като я пресича. 2.
Водачът не паркира възможно най-вдясно по посоката си на движение успоредно на оста на
пътя, а престоява/паркира неправилно вляво по посоката си на движение. 3. Водачът
престоява на място на което създава пречка и опасност за движението, е извършил: 1. НЕ
СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, с което виновно е
нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. 2. НЕ СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ ИЛИ ПАРКИРАНЕ В НАСЕЛЕНО
МЯСТО НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА ДВИЖЕНИЕ, с което виновно е нарушил
чл.94, ал.3 от ЗДвП. 3. ПРЕСТОЯВА НА МЯСТО, КЪДЕТО ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО
СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ИЛИ Е ПРЕЧКА ЗА ДВИЖЕНИЕТО, като НЕПРАВИЛНО И
6
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-СЛИВЕН, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д. с
ЕГН ***** и адрес: ********* разноски в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7