Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 344/2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Н.В.К. срещу О.Д.К. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения с акт №4/15.01.1984 г., съставен в гр. П., общ. П., обл. Б., граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Твърди, че с ответника са сключили граждански брак през 1984г., от който нямат непълнолетни деца, а имат едно пълнолетно дете. Поддържа, че след като е узнал за диагнозата на общото им дете (детска церебрална парализа) ответникът се дезинтересирал от съпругата и детето си- не е полагал грижи и не е осигурявал финансови средства. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че е налице отчуждаване, охладняване, несходство в характерите, съпрузите живеят разделени от много години и не се интересуват един от друг.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на ответника.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са сключили граждански брак помежду си на 15.01.1984г..
От показанията на свидетеля И. П.се установява, че ищцата работи в СУ „Христо Ботев“, гр. Ихтиман, че има дете от ответника, че последният напълно се е дезинтересирал от нея и от детето, което е със специални потребности- не е полагал никакви грижи от емоционален или финансов характер от раждането на детето до настоящия момент. Установява се също така, че причина за отказа от страна на ответника да полага грижи за семейството си е здравословното състояние на детето. Установява се, че ищцата живее с друг лице от 15г., като двамата полагат грижи за детето.
От показанията на св. Н. М.се установява, че същата е съсед на ищцата от 15г. и никога не е виждала ответника, че общото на страните дете е с детска церебрална парализа и е било изоставено от ответника в ранна детска възраст, че ответникът не е полагал грижи за детето си и не помагал с финансови средства след този момент. Установява се също така, че ответникът е изоставил семейството си след като е разбрал за здравословното състояние на детето, а ищцата е продължила да се грижи да детето им.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно доказване (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В случая с оглед обстоятелството , че от около 15 години съпрузите не живеят заедно и липсва комуникация помежду им брачните отношения между тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало чувството за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Страните са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен поради дълбоко му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане е направено. Съдът намира, че вината за разстройството на брака е на ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът преди около 15 години самоволно без основателна причина е напуснал съпругата си и общото им дете (което е със специални потребности), преустановил е всякакви контакти с тях и не е полагал никакви грижи за семейството си. Категорично здравословното състояние на детето не може да е причина за дезинтересиране от страна на ответника, а напротив- това е следвало да доведе до допълнително внимание, подкрепа и грижа от негова страна.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
В настоящия случай ответникът следва да заплати сторените от ищеца по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, както и допълнителна такса в полза на съда на чл. 6, т. 2 от Тарифата в размер на 20лв..
По отношение на адвокатското възнаграждение. Отразеното в договора за правна помощ „платена сума” означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото в хода на производството не е твърдяно изплащане на сумата по банков път (Определение № 312/23.05.2014 г. по ч. т. д. № 448/2014 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., е прието, че ). Разписката в договора за адвокатска услуга доказва плащането, като за доказателствената сила на разписката е без значение дали в нея е посочен начинът на плащане (Определение № 91/19.03.2014 г. по гр. д. № 6398/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о.). В конкретния случай в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.., поради което ответникът следва да заплати тази сума на ищеца.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 СК сключения на 16.09.1989г. ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н.В.К., ЕГН **********, и О.Д.К., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак №4/15.01.1984 г., в гр. П., общ. П., обл. Б., като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВИНА НА О.Д.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК О.Д.К., ЕГН **********, да заплати на Н.В.К., ЕГН **********, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 600лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О.Д.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Ихтиман сумата от 20лв., представляваща държавна такса за решаване на делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: