О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 270
В името на народа
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
СЪБЧЕВА
ХРИСТО
ИВАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов ВЧНД № 163 по
описа на ПдОС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 6 и сл. НПК.
С Определение № 2036/20.12.2019 г., постановено по ЧНД № 6080/2019 г.,
Пловдивски районен съд е потвърдил Постановление
по пр. пр.№921/2019год. от 11.09.2019год., с което Районна прокуратура -
Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр. №153/2019год. по
описа на V РУ - гр.Пловдив водено против НИ за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Против така постановеното определение е
постъпила жалба от С.А.М., чрез
пълномощника му адв.П., в която се излагат съображения за неправилност на така
постановения съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на
делото в досъдебната фаза за
продължаване на процесуално-следствените действия като бъдат дадени указания на
прокуратурата за правилното прилагане на материалния закон.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството пред първата инстанция е
инициирано по жалбата на С.А.М., против Постановление на Районна прокуратура,
гр. Пловдив за прекратяване на наказателно производство, искайки същото да бъде
отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуално-следствените
действия като бъдат дадени указания на прокуратурата за правилното прилагане на
материалния и процесуания закон. Районният съд, като е обсъдил събраните по
делото доказателства е преценил, че разследването е водено пълно,обективно и
всестранно, като са установени и разпитани всички лица имащи отношение по
случая и не би могло да се стигне до допълнително
набавяне на доказателства, които да доведат до по-различен извод от този за
липса на извършено престъпление спрямо М..
С оглед на тези констатации е
преценил, че постановлението за прекратяване трябва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, като прецени
законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери следното:
Съгласно чл. 243 от НПК
прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл.
24 ал. 1 от НПК и прецени, че не се установява престъпление. Прекратителното
основание по чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК –липса на престъпление, изисква извършването
от представителят на държавното обвинение, а и от съда при проверката за
законосъобразност на прокурорския акт, анализ и преценка на всички събрани по делото
доказателства. Въз основа на тях трябва да се изградят съответните правни и
фактически изводи.
Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда
да допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата
е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал.
В разглеждания случай преценка за липса на престъпление е формирана в
резултат на правилно тълкуване на доказателствения масив.
От фактическа страна се установява, че свид.С.М. и свид.С.
С. са съсесди в ***. Отношенията между семействата на двамата били обтегнати
като първия подавал жалби до различни институции срещу дъщерята /М./ и зетя на
втория/ А.М./, а М. от друга страна също депозирала жалба в районното срещу С.
Така на *** сутринта свид.М. се намирал на паркинга пред блока, в който живеел
и проверявал течностите на колата си. В този момент до него спрял с колата си
свид.С.С. Двамата си разменили думи, без втория да излиза от МПС-то, след което
С. потеглил. Свидетели на горното станали свидетелите Ц. М. П. и нейния приятел
В.Х.М. Последните не чули какво точно си говорили С. и М., но приближавайки
последния, той им споделил, че току що бил заплашен с убийство от С. За
последното на *** М. се обърнал с жалба към РП-Пловдив.
Липса на престъпление по смисъла на чл. 243 ал. 1 т. 1 НПК е налице,
когато след проведено обективно, всестранно и пълно разследване съществува празнота
в доказателствения материал, поради което е невъзможно да се направи извод за извършено
деянието, за което има образувано производство.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда
намира, че съставомерните елементи на престъплението, във връзка с които е
образувано наказателното производство, не може да бъде установено по несъмнен
начин, с оглед на преценката на прокурора за убеденост за изготвяне на
обвинителен акт, при положение че са събрани необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина. В този смисъл наличният доказателствен масив
относно фактите от състава на заканата за убийство е противоречив и
недостатъчен. Въз основа на него не може да се направи преценка нито за
конкретната проява и детайли на тези действия, нито за тяхната иманентна
характеристика относно заканата с убийство. Доказателствата за действителното
съдържание на това деяние и обективната възможност да предизвика основателен
страх за осъществяването му не са еднопосочни, а са взаимоизключващи се, което
поражда невъзможността да бъде доказано обвинението.
Това именно противоречие се състои в показанията на свидетелите М. и С.
От една страна М. твърди извършването на действия покриващи се със състава на
престъплението. Коренно противоположни са показанията на С., който посочва, че
всичко около инцидента се изчерпва с репликите “С., спри се, прекали!“. При
преценка на показанията им следва да се има предвид заинтересоваността и на
двамата, която проличава в лансираните им защитни позиции. По тези причини
констатирането на обстоятелствата около инкриминираното деяние не може да се
основе само на тях.
Същевременно други доказателства или доказателствени средства за
съществените признаци на деянията, за които е образувано досъдебното
производство, не са налични по делото. Нещо повече, такива обективно не могат
да бъдат събрани. Тази преценка съдът основа на материалите по делото и
извършените действия от разследващите органи. Те впрочем са провели обективно,
всестранно и пълно разследване на правнозначимите факти. Разпитани са всички
лица, които могат да имат някаква пряка информация за случилото се. Въпреки
всичко действията на органите не са дали някакъв съществен резултат, тъй като
другите свидетели не са чули за какво са си говорили двамата. Дори и да бъде проведена
очна ставка между тях, тя не би довела до резултат от една страна, тъй като
отчитайки спецификата на взаимоотношенията им липсват каквито и да било данни,
че версията на единия от тях ще бъде променена, а от друга страна – С. е
свидетел, а не обвиняем, и в това качество показанията му няма да имат
необходима и достатъчна процесуална стойност, в случай , че му бъде повдигнато
обвинение и той не дава обяснения или се откаже от показанията си.
По гореизложените съображения,
частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 2036/20.12.2019 г., постановено по ЧНД № 6080/2019 г., Пловдивски районен съд.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: