Решение по дело №1444/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 90
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20203530101444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Търговище , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530101444 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. С. В. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Л.“ № *, вх. *, ет. *, кантора № *, чрез адв. П.Н. – АК
Търговище, с предявен иск за недължимост на следните суми: 2971.99 лв., представляваща
неизплатено задължение за главница по Договор за кредит „Експресо” № 83711 от
29.08.2008 г., наказателна лихва за забава за периода от 06.10.2010 г. до 24.07.2013 г. в
размер на 1194.15 лв., такси и застраховка в размер на 37.21 лв. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, въз
основа на представен договор за кредит и счетоводните книги на банката на осн. чл. 417, т. 2
от ГПК, както и сумата от 84.07 лв. направени съдебни разноски за държавни такси на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. С посочената заповед е постановено незабавно изпълнение, въз основа
на което е образувано изпълнително дело № 20147690400414 на ЧСИ per. № 769 А. З. в
района на Окръжен съд Търговище.
Ищецът твърди в исковата си молба, че „БАНКА ДСК“ АД, в качеството си на
правоприемник на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, притежава срещу него в
качеството му на солидарен длъжник изпълнителен лист от ***** г., издаден по т. ч. гр. д.
№ 908/2013 г. на Районен съд Търговище въз основа на Заповед № 557/***** г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за следните
суми: 2971.99 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за
кредит „Експресо” № 83711 от 29.08.2008 г., наказателна лихва за забава за периода от
06.10.2010 г. до 24.07.2013 г. в размер на 1194.15 лв., такси и застраховка в размер на 37.21
лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2013г. до окончателното
изплащане на сумата, въз основа на представен договор за кредит и счетоводните книги на
1
банката на осн. чл. 417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 84.07 лв. направени съдебни разноски
за държавни такси на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. С посочената заповед е постановено
незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано изпълнително дело №
20147690400414 на ЧСИ per. № 769 А. З. в района на Окръжен съд Търговище.
През 2014г., след получаването на посочената по-горе покана за доброволно
изпълнение, се свързал с длъжника - кредитополучател по договора за кредит, разговарял с
него и разбрал, че същият не се е отказал да плаща задължението си, но ще го изплати
когато и както може. От тогава - от 2014 г., не е получавал никакви индикации от кредитора,
че задължението не е платено от кредитополучателя и, че той като поръчител, остава
задължен по него.
За първи път от 2014г. насам получил такава индикация чрез писмо с логото на ОТП
Факторинг България, датирано - 04.08.2020 г., подписано от „Изпълнителен Директор” без
посочване на имена и с отбелязване, че е „Относно: Покана за доброволно изпълнение по
изискуемо и предсрочно вземане на Банка ДСК ЕАД”. В писмото го уведомявали, че
съгласно Договор за събиране на вземания от 31.07.2020 г., Банка ДСК АД е възложила за
събиране на ОТП Факторинг България ЕАД, изискуемият ми и просрочен дълг в качеството
ми на поръчител, произтичащ от договор за поръчителство към договор за кредит от
29.08.2008 г. Посочено е още, че до датата на изпращане на писмото размерът на
необслужваните ми изискуеми задължения към Банка ДСК АД възлизат на 5452.21 лв. С
писмото му дали срок за доброволно плащане и описват действията които ще бъдат
предприети срещу него, ако не извърши плащането в срок от 5 работни дни.
Направил справка при ЧСИ А. З. по посоченото по-горе изпълнително дело,
образувано през 2014 г. И установил, че делото не е прекратено, задължението не е
изплатено, а от последното изпълнително действие - 15.07.2014 г. /повече от 6 години/
взискателят не е предприемал никакви други изпълнителни действия. Няма данни по
изпълнителното дело дългът да е цедиран и възложен за събиране на трето лице.
Въз основа на гореизложеното оспорва вземането, като твърди, че след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти, които са погасили правото на принудително събиране на сумата, а именно:
изтекла е предвидената в чл. 110 от ЗЗД погасителна давност. Давността, предвидена в ЗЗД е
3-годишна за лихвите и 5-годишна за главницата. Последното изпълнително действие е в
деня на образуване на изпълнителното дело /по молба на взискателя/, съвпадащ с датата
посочена в призовката за доброволно изпълнение - 15.07.2014г. Давностният срок е изтекъл
на 15.07.2019 г. С оглед противоречивата практика посочва, че дори и да приемем, че до
постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, с което е
обявено за загубило сила Постановление № 8/1980 г. на Пленума на Върховния съд, е било в
сила това Постановление, то /и при тази хипотеза/ от 26.06.2015 г. до 26.06.2020г. е изтекла
погасителната давност и е прекратена възможността за принудително събиране на вземането
2
по издадения изпълнителен лист. За него съществува правен интерес да предяви настоящия
иск, тъй като давността, като материалноправен институт може и следва да бъде навеждан
като процесуален довод или възражение само в рамките на съдебно производство, при
участието на двете страни. С настоящия иск цели да реализира защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато по отношение на ответника, че не дължи по
изпълнителното дело търсените парични суми. Претендира разноски.
Ответната страна – „БАНКА ДСК“ АД счита иска за недопустим, алтернативно
неоснователен. Изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не попада
в приложното поле на чл. 124, ал.4 от ГПК. Заедно с това се посочва, че ответникът-
кредитор, не е отричал извънсъдебно факта на изтичането на давностния срок по отношение
на процесното вземане, поради което се твърди, че не е станал повод за завеждането на иска.
Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск, защото
може да упражни правото си и да се позове на изтекла погасителна давност, само чрез
възражение. Заедно с това се твърди, че искът е недопустим и поради неподаването на
възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника. Алтернативно се излагат твърдения
по същество на иска и молят съдът да го отхвърли като неоснователен. Претендират
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави уточнение, че
вземането не е цидирано (прехвърлено) на трето лице
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна: От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение № 557/*****г. постановена по ч.грд.д.№ 908 по описа за 2013г. на
РС-Търговище, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД се снабдила с изпълнителен лист от
*****г. срещу ищеца В. С. В. в качеството му на солидарен длъжник за следните суми:
2971.99 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за кредит
„Експресо” № 83711 от 29.08.2008 г., наказателна лихва за забава за периода от 06.10.2010 г.
до 24.07.2013 г. в размер на 1194.15 лв., такси и застраховка в размер на 37.21 лв. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, въз основа на представен договор за кредит и счетоводните книги на банката на осн.
чл. 417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 84.07 лв. направени съдебни разноски за държавни
такси на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По молба на ответната страна на 15.07.2014г., въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д. № 20147690400414 по описа на ЧСИ per. № 769 А. З. в района на Окръжен
съд Търговище, прието като писмено доказателство по делото.
От писмените доказателства в него се установява, че на 21.07.2014г. ищецът е
получил лично поканата за доброволно изпълнение по изп.дело, за дължимост на исковите
3
суми. Възражение от длъжника не е депозирано и производство по чл. 422, ал.1 от ГПК не е
провеждано. Няма никакви предприети реални изпълнителни действия освен изисквани
справки от ОС Земеделие гр.Търговище, ОДП-Търговище, ТД НАП-Търговище и Служба по
вписвания – Търговище
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: Предявеният иск за недължимост на сумите по изп.д. № 20147690400414 по описа
на ЧСИ per. № 769 А. З. в района на Окръжен съд Търговище е основателен, тъй като
обективира погасено по давност вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, като на основание чл.414, ал.2 ГПК в
двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжникът може да възрази писмено срещу
нея. В случая такова възражение не е било подадено. Неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.422 или 451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако са
налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства
и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424
ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК (в този
смисъл Р 781-2011-III г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 956- 2010г.,
ТК на ВКС/. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на
заповедта за изпълнение- изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по
чл.439 ГПК е допустим.
Този факт- на изтеклата погасителна давност, е новонастъпил, не е било възможно
позоваването на същия в евентуалното възражение срещу издадената заповед за изпълнение
при връчването й от ЧСИ по изпълнителното дело и в този смисъл, твърдението на
ответника, че погасителната давност може да се релевира само чрез
възражение в производство по предявен осъдителен иск, е напълно
неоснователно.
Ответната страна признава, че вземането й е погасено по давност. В тази връзка
следва да се имат предвид и следните съображения: Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
4
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др,- т.10 от TP № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, Р 325- 2016-
III г.о., Р 451- 2016- IV г.о., ГК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Подаването на
молба за образуване на изпълнително производство не прекъсва давността, тъй като не
представлява действие на принудително изпълнение.
Следва да се отбележи и това, че в случая изпълнителният лист е издаден в
производство по чл.418 ГПК на основание представен документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, т.е.
кредиторът се снабдява с годно изпълнително основание веднага, преди този факт да стане
достояние на длъжника. Основен принцип на института на погасителната давност е, че
нейните последици настъпват като санкция на бездействащия кредит. Няма нито житейски,
нито правно логично оправдание в това кредиторът да предприема действия по образуване
на изпълнително производство, след като в продължение на 5 години е разполагал с
изпълнително основание, без да реализира правата си по него.
По делото не бяха представени никакви доказателства от страна на ответника за
установяване на предприети от него действия за принудително изпълнение в петгодишен
срок, считано от ***** г.
Не бяха представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на
някакво друго основание. Поради това следва да се приеме, че петгодишният давностен срок
по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника
по силата на изпълнителен лист от ***** г., издаден по ч.гр.дело № 908/2013 г. по описа на
РС-Търговище е изтекъл на 23.09.2018 г. Поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника на 15.07.2014 година, след което няма никакви действия по делото.
Поради изтеклата погасителна давност, ищецът не дължи на ответника сумите по
процесния изпълнителен лист. Предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски по делото и е представил списък за
направени такива, в общ размер на 872.62лв., включващи 268.88лв. внесена държавна такса,
5
3.74лв. преводна такса и 600лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие. С оглед изводите на съда и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати тези суми.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК:********* клон Търговище, като взискател по изпълнително дело № 20147690400414
по описа на ЧСИ per. № 769 А. З. в района на Окръжен съд Търговище че ищецът В. С. В. с
ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Л.“ № *, вх. *, ет. *,
кантора № *, чрез адв. П.Н. – АК Търговище, НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист,
издаден на ***** г. по ч.гр.д № 908/2013 г. по описа на РС-Търговище, а именно: 2971.99
лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за кредит „Експресо”
№ 83711 от 29.08.2008 г., наказателна лихва за забава за периода от 06.10.2010 г. до
24.07.2013 г. в размер на 1194.15 лв., такси и застраховка в размер на 37.21 лв. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, въз основа на представен договор за кредит и счетоводните книги на банката на осн.
чл. 417, т. 2 от ГПК, както и сумата от 84.07 лв. направени съдебни разноски за държавни
такси на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради настъпила погасителна давност, на осн. чл.439 от
ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:********* клон Търговище, да заплати на В. С.
В. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Л.“ № *, вх. *,
ет. *, кантора № *, чрез адв. П.Н. – АК Търговище, сумата от 872.62лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокат, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6