Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2614
24.07.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14910 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на задължения
на ответника в размер на 142.44 лева главница
по договор за кредит от 03.10.2016г., 10.47
лева договорна лихва за периода от 04.08.2018г. до 07.02.2019г., 6.15 лева- санкционна лихва за периода от 11.08.2018г. до 07.02.2019г. и
120 лева заемни такси, ведно със законната лихва до изплащане
на вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит
за сумата от 1000 лева. Била уговорена договорна лихва, а задълженията следвало
да се погасят на 24 месечни вноски. Ответникът не изпълнил задълженията си
подари което се дължало и обезщетение за забава. Твърди се и наличието на
задължение за такси за оперативно управление на кредита съгласно тарифата на
банката.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на иска:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от кредитора „Банка ДСК“ АД срещу Ц.Г.П.,
по което е образувано ч. гр. дело № 2404/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
ведно със законната лихва, както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за
недължимост като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени
в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество на спора:
По делото се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от 03.10.2016г.,
съгласно, който ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000.00 лева. Последният
се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва на 24 месечни вноски, последната с падеж 04.10.2018г. От приетата по делото ССЕ се
установява, че кредитът е бил усвоен, като е налице неизпълнение на
задълженията. Към датата на проверката от вещото лице са останали непогасени
задължения в размер на 142.44 лева- главница, 10.47 лева- възнаградителна лихва
от вноска № 22 с падеж 04.08.2018г., санкционна лихва в размер на 6.15 лева и
120 лева за заемни такси.
След проверката на вещото лице, от представената от
ответника операционна бележка от 24.04.2020г. и представената от ищеца справка,
се установява, че в хода на делото страната е погасила всички процесни
задължения.
Съгласно т. 9 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
В настоящия случай, плащането е станало в брой в банката, а
не чрез действия в изпълнителното дело, поради което исковете за главница и
лихви следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на процеса.
Неоснователен е искът
за установяване на сумата от 120 лева за заемни такси. По начина, по който е
уговорена таксата- разходи при изискуем кредит, в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено
изпълнение. Начинът на уговаряне на това вземане като фиксирана сума, без
връзка с и независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква
да бъдат направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията,
говори, че таксата не представлява разход, а отнапред уговорени задължения на
потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който е
уговорена клаузата от тарифата предвижда всъщност неустойка за забавеното
изпълнение на договорните задължения. Тя не е предвидена като разход за
проведен разговор или изпратени съобщения, а като сума, която безусловно се дължат при настъпването на
предвидените в клаузите обстоятелства- изискуемост на кредита. Това, че в клаузата
е записано за какво служи сумата (разходи), не променя извода, защото
характерът й следва да се извлече от самия текст на уговорката. Същевременно в
договора е предвидено, че при забава на плащане на задълженията ответникът
дължи и обезщетение за забава. При това положение действителността на клаузата
за дължими разходи при забавено изпълнение следва да бъде преценена съобразно
присъщите за неустойките характеристики.
Тази клауза
от тарифата е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди
изм. с ДВ бр. 100 от 2019г.), защото
задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
Съдът намира, че това искане се
основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя-
чл. 143 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.
По отговорността за разноски:
Ответникът е станал причина за завеждане на делото и в полза
на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за
изпълнение. Разноските, на които има право ищецът в заповедното производство,
са в размер на 25.00 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на съществувалите
задължения следва да бъде присъдена сумата от 42.75 лева.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се
дължат направените разноски в настоящото исково производство в размер на 175
лева за държавна такса, 120 лева за ССЕ, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на съществувалите задължения следва да бъде
присъдена сумата от 264.65 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Ц.Г.П.
с ЕГН **********, искове за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Г.П. дължи
на „Банка ДСК” ЕАД, следните
суми: 142.44 лева- главница по
договор за кредит от 03.10.2016г.; 10.47
лева- договорна лихва за периода от 04.08.2018г. до 07.02.2019г.; 6.15 лева- обезщетение за забава (санкционна
лихва) за периода 11.08.2018г. до 07.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК- 08.02.2019г. до изплащането на вземането, поради плащане в хода на процеса, а за 120.00 лева- заемни такси, като
неоснователен, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № **** г., по частно гр. дело № 2404/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ц.Г.П. с ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 42.75
лева- разноските по ч. гр. дело № № 2404/2019 г. на ПРС и сумата от 264.65 лева- разноски по
настоящото гр.д. № 14910/2019г. по описа на ПРС, XIV гр.
с-в, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.