Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           № 158, 10.04.2018 год., гр.Търговище

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

           

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж. И.,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1392 по описа на ТРС  за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл.45 и сл. от ЗЗД, за сумата от 4000 лв.

            Предявеният от ищеца иск е с правно осн. чл.45 от ЗЗД за заплащане на причинени му от ответника  неимуществени вреди в размер на 4000 лв., изразяващи се уронване на доброто име, чест, достойнство и авторитет, преписване на извършени престъпления пред общинската администрация и обществеността. В молбата се твърди, че на 05.02.2016 год. е бил уведомен от Секретаря на Община Търговище, че до Кмета на общината е депозиран сигнал, като за подател на същия е бил посочен ищеца, с имена и лични данни и който сигнал е бил насочен против М.Р.П.- служител на общинската администрация, като в него са се съдържали данни, че в период от 5 години ищеца е купувал отП. гориво, което последния е източвал от общинските автомобили, както и чеП. е поискал от ищеца 200 лв., които да му върне във вид на гориво по същата схема. Ищеца твърди, че след като се запознал със сигнала установил, че не е писан от него, подписа положен под текста не е негов, като се почувствал омерзен и унизен от съдържащите се в сигнала твърдения, че купува крадено гориво и че е съучастник в извършване на престъпления и далавери. Почувствал се компрометиран пред служителите на общината, запознати със сигнала и пред съгражданите си, тъй като от години ищеца имал активна гражданска позиция, участвал в местното управление като общински съветник, заемал длъжности и в Областната управа, участвал в местните избори, като през целия период основната му позиция и дейност е била насочена именно към борбата с корупцията, към разкриване на действия на властимащите, целящи тяхна лична изгода, към прозрачност в политиките и дейностите на различните администрации и всичко това, както и честта и достойнството му, градено в годините било поставено под съмнение с твърденията от сигнала, че ищеца сам участва в далавери и престъпления. В исковата молба се твърди, че след като установил, че сигнала е подаден от лице, използващо неговото име ищеца е подал жалба в ТРПр по която е било образувано ДП № 91/2016 год.  и от досъдебното производство ищеца установил, че именно ответника е автор на сигнала, подаден в общината, поради което претендира от него възмездяване на нанесените му неимуществени вреди. В съдебно заседание поддържа иска си, като моли съда да постанови неприсъствено решение.

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявения иск и не е представил никакви доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, същия не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му  указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. След изтичане на срока за отговор на исковата молба от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което същия не се явява и не е  направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства, поради което  следва да бъде уважен.

            Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 760 лв., от които 160 лв. държавна такса и 600 лв., възнаграждение на един адвокат.

 

                                               Водим от горното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

             ОСЪЖДА Й.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.Р., ЕГН ********** *** сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, на осн. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2017 год. до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер на 760 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

            НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

           

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :