№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 8967 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 72066/21.03.2019г., постановено по гр. д. № 88039/2017г.,
Софийски районен съд (СРС) е отхвърлил предявения от „К.2.“ ООД срещу „Г.к.“
ЕООД главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
2400лв., представляваща получена от ответника с нареждане от 29.12.2016г. сума
без основание. С решението съдът е уважил предявения евентуален иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД до размер на сумата от 1600лв., платена на
ответника с нареждане от 29.12.2016г. по договор за консултантски услуги за
подготовка на проект за кандидатстване по европейска програма за финансиране на
дейности, от който договор ищецът се е отказал в хода на изпълнението му, като
е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 2400лв.
Съдът е уважил частично и предявения от ищеца иск за заплащане на разходи за
изпращане на нотариална покана за връщане на платената сума до размер на 80лв.,
като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 120лв.
По делото е постъпила въззивна жалба от ответника в производството – „Г.К.“
ЕООД, с която се обжалва решението в
частта, с която са уважени предявените искове. Посочва се, че решението е
недопустимо в обжалваната част, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен
иск. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд е
приел за разглеждане евентуалния иск, който не е бил заведен с исковата молба,
а с последваща такава. Под условията на евентуалност се поддържа, че решението
е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост изводите
на съда. Сочи се, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията на
ответника, за да се развали сключения между страните договор и да се търси
връщане на платеното. Поддържа се, че ответникът е предоставил изцяло
договорените консултантски услуги, а в случай че се приеме непълното изпълнение
на това задължение, то е резултат от неоказаното съдействие от страна на ищеца.
Поддържа се, че иск по чл. 268 ЗЗД не е бил предявяван и за същия не е
разпределяна доказателствена тежест, поради което недопустимо съдът го е
разгледал с решението. Евентуално се сочи, че районният съд необосновано е
определил размера на присъдената сума без да прецени конкретно стойността на
извършената работа, направените разходи и печалбата, които напълно съответстват
на заплатената от ищеца сума в размер на 2400лв. По отношение на иска за
заплащане на обезщетение в размер на стойността на изпратената нотариална
покана, се твърди, че е недопустимо да се уважава иск по чл. 45 ЗЗД след като
по делото е установена облигационна връзка. Излагат се съображения, че в случая
не е налице противоправно поведение от страна на ответника, както и че
извършеният разход е сторен доброволно и не се намира в причинно-следствена
връзка с поведението на ответника. Претендират се разноски.
Насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Сочи се, че ответното дружеството не е установило в хода на
процеса пълно изпълнение на задълженията му по сключения между страните
договор, поради което правилно е осъдено да върне част от сумата. По отношение
на иска по чл. 45 ЗЗД се посочва, че е
налице причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на
ответника и изпратената нотариална покана, поради което последният дължи
възстановяване на сумата.
В частта, с която районният съд е отхвърлил главния иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 за сумата от 2400лв., евентуалния иск за разликата над уважения размер от
1600лв. до пълния предявен от 2400лв. и иска по чл. 45 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 80лв. до пълния предявен от 120лв., първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел, че между страните е сключен договор за консултантски
услуги, по който ответникът се е задължил да извърши консултиране и подготовка
на проект за кандидатстване по европейска програма за финансиране дейността на
ищеца срещу цена от 2400лв., която е напълно заплатена от ищеца. Поради
установяване на договорна връзка, съдът е отхвърлил главния иск и е разгледал
евентуалния такъв. Счел е, че по делото не са установени предпоставките за
разваляне на договора от страна на ищеца поради виновното неизпълнение на
ответника, а едностранен отказ от договора за изработка от страна на
възложителя при започналото му изпълнение, поради което е приел, че последният
дължи заплащане на разходите, които изпълнителят е направил във връзка с
изпълнението, както и част от печалбата. Определил е размерът им на 800лв. и е
уважил частично евентуалния иск за връщане на даденото до сумата от 1600лв. По
отношение на иска за сумата от 120лв., представляваща извършени разходи за
отправяне на нотариална покана, съдът е приел, че същият следва да бъде уважен
частично до 80лв.
Пред въззивната инстанция се обжалва
решението само в частта, с която са уважени исковете.
Настоящият
състав приема, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната
част. Както е разяснено в последователната практика на ВКС – Решение №
116/28.11.2012г. по т. д. № 102/2011г., II ТО
на ВКС, Решение № 162/02.02.2017г. по гр. д. № 2357/2015г., II ГО
на ВКС и др., предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника
поправки в основанието и петитума на предявения иск не са ограничени от
въведените от законодателя процесуални условия за изменение на иска, респ. за
последващо обективно съединяване на искове, поради което са процесуално
допустими. Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от
исковата молба на ответника, съставляват поправка на исковата молба и за нея не
важат ограниченията на чл. 214 и на чл. 228 ГПК. В настоящият случай с исковата
молба от 18.12.2017г. ищецът е предявил главния иск и иска за възстановяване на
сторените разходи от 120лв., а с молба от 29.01.2018г. е предявил и евентуалния
иск за връщане на сумата от 2400лв. на отпаднало основание, поради пълно
неизпълнение на договора от насрещната страна и неговото разваляне. Препис от
исковата молба и допълнителната молба са връчени на ответника на 19.04.2018г.,
поради което извършеното от ищеца с молбата от 29.01.2018г. действие представлява
поправка на исковата молба и не се отразява на допустимостта на решението.
Оплакването
на въззивника за недопустимост на решението в обжалваната част, поради
произнасяне от районния съд по непредявен иск, също е неоснователно. Първоинстанционният
съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало и не е излязъл извън
предмета на спора. Същият се е произнесъл по изложените от ищеца фактически
обстоятелства и отправения петитум. С доклада по делото, обективиран в
протокола от открито съдебно заседание на 08.11.2018г., съдът правилно е
посочил обстоятелствата въз основа на които се претендира осъждане на
ответника, квафилицирал е исковете и е дал указания на страните за доказване на
спорните факти. В решението районният съд също правилно е разгледал наведените
от ищеца фактически твърдения, като евентуалната погрешна квалификация на
фактите в решението не се отразява на неговата допустимост, а единствено на
неговата правилност. Неправилната правна квалификация представлява нарушение на
материалния закон и може да доведе до неправилност на постановеното решение.
Районният
съд е бил сезиран с евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за връщане на платената сума от 2400лв. на отпаднало основание – поради
разваляне на сключения между страните договор. При фактическия състав по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието
към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и
обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а
ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото. Тежестта на
доказване на ответника по иска относно основанието за задържане на престацията
се изразява в доказване на наличието на съществуваща договорна връзка и
изпълнение на насрещната си престация, които представляват факти, изключващи
правото на ищеца едностранно да развали договора.
На
етапа на въззивното производство между страните не е спорно, че са били
обвързани от облигационна връзка по договор за консултантски услуги с предмет
консултиране и изготвяне на проектно предложение по европейска програма, което
да доведе до финансиране на възложителя по тази програма. По делото не се
спори, а и се установява от представеното платежно нареждане, че на 29.12.2016г.
ищецът е заплатил на ответника сумата от 2400лв., като страните не твърдят
плащането да е по друго правоотношение. Спорното обстоятелство е дали
ответникът е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора.
Пред
първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Ю.С., от чиито показания се
установява, че ищецът е искал да кандидатства по европейска програма, поради
което между представители на страните по делото са осъществени две срещи през
2017г. в офиса на ищцовото дружество в гр. Велико Търново. На тях ищецът е
заявил желание да кандидатства по европейска програма за финансиране мярка т.
4.2 от ПРСР от 2014/2020г. за закупуването на месопреработвателна машина, която
да спомогне за развитие на дейността му. Свидетелят посочва, че като търговски
директор на ответното дружество към този момент, е помагал на ищеца като му е
давал насоки какви оферти следва да вземе за машините.
От
показанията на свидетеля Д.Я.се установява, че в периода
м.05.2017г.-м.04.2018г. е работил като търговски директор при ответника, и на
05.09.2017г. е присъствал на среща с представители на ищеца във фабриката му в
гр. Велико Търново. На срещата присъствал и експерт от ответното дружество – А.З.,
която посочила, че е извършила мониторинг на пазара относно програмата 4.2 и е
разяснила възможностите, с които разполага ищецът за подобряване на
производството му и за кандидатстване по програмата. Представителите на ищеца
заявили, че искат да кандидатстват за финансиране от 20 000 за закупуване на сушилна
машина за колбаси и за сумата от 55 000 за закупуване на специализиран хладилен
автомобил. Представителите на ищеца изявили желание и за подобряване
състоянието на помещението за обработка на подправките за колбасите, за
газифициране на базата и за монтиране на фотоволтаици. Свидетелят посочва, че
преди написването на проект или програма за кандидатстване се провежда
консултантска среща, каквато била тази среща между страните, на която
възложителят заявява какво иска, за да се изготви програмата.
Свидетелят
Ц.Н.потвърждава наличието на търговски отношения между страните, както и
осъществяването на среща между представители на двете дружества.
Съдът
възприема показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са логични и
последователни и не противоречат на останалия доказателствен материал.
При
съвкупния анализ на всички ангажирани по делото доказателства се налага извода,
че предметът на сключения договор между страните по спора е именно изготвяне на
проектно предложение, с което ищецът да кандидатства по европейска програма и което
да доведе като краен резултат до финансиране на възложителя по избраната от
него програма. Този извод се прави както от свидетелските показания, така и от
изявлението на управителя на ответното дружество, направено в отговора на
нотариалната покана /л. 40-41/, което представлява по същността си признание на
факт и съдът го цени съгласно чл. 175 ГПК. Следователно пълното и точно
изпълнение на договора от страна на ответника се изразява в изработката на
такъв проект за кандидатстване. Липсват доказателства, които да установят наличието
на такъв проект. Напротив, свидетелят Найденова посочва, че е предложено
изготвяне на проект, но такъв не е изработен. Осъществяването на срещи и
обсъждането на параметрите по проекта представлява подготовка, но не и пълно
изпълнение на договора. Невярно е твърдението на ответника, че насрещната
страна не е оказала необходимото съдействие. От показанията на свидетелите се
установява, че ищецът е искал да кандидатства за финансиране за закупуване на
сушилня за колбаси и хладилен автомобил, както и за получаване на средства за
подобряване състоянието на помещението за обработка на подправките, за
газифициране на цеха и за монтирането на фотоволтаици. Тоест изпълнителят е
знаел за какво е било необходимо финансирането на възложителя и е следвало да
изготви проект, който да доведе до постигане на този резултат, като няма
доказателства това да е сторено.
От
събраните гласни доказателства се установява, че изпълнението на задълженията
от страна на ответното дружество е трябвало да започне след заплащане на
договорената цена. Последната е платена на 29.12.2016г. видно от представеното
платежно нареждане, от което следва, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по договора и след тази дата работата е следвало да бъде изработена
в разумен срок. Свидетелите посочват, че едната среща между представителите на
страните е проведена на 05.09.2017г., тоест повече от 8 месеца след като ищецът
е изпълнил своето задължение за плащане на цената. Видно от отговора на
нотариалната покана с дата 14.11.2017г., към този момент все още не е изготвено
проектното предложение. Също така в хода на процеса и до приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция не се твърди проектът да е изпълнен.
Ето защо за ищеца е възникнало потестативното право да развали сключения между
страните договор поради виновното му неизпълнение от страна на ответника. В
случая развалянето е реализирано с исковата молба, тъй като длъжникът не е
изпълнил или предложил изпълнение в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок.
Представените
към въззивната жалба писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй
като не установяват релевантни за спора обстоятелства.
По
изложените съображения, предявеният евентуален иск се явява основателен. Ето
защо в тази част решението следва да бъде потвърдено.
По
отношение на втория иск, съдът намира, че действително районният съд в
решението е дал погрешна правна квалификация, като вярната такава е по чл. 79,
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД. В доклада по делото обаче съдът е дал правилната
квалификация и е указал фактите, които подлежат на доказване от всяка от
страните по този иск, поради което не се е стигнало до нарушаване процесуалните
им права.
За
да се дължи обезщетение по чл. 82 ЗЗД е необходимо за страната по договорното
правоотношение да е настъпила вреда под формата на претърпяна загуба или
пропусната полза, която да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението на задължението на виновната страна и тази вреда да е могла да
бъде предвидена при пораждане на задължението. Видно от приложените нотариална
покана и сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД /л. 16/, ищецът е направил разходи за
изготвяне и връчване на нотариална покана в размер на 120лв. Тези разноски
представляват имуществена вреда за ищеца във формата на претърпяна загуба, били
са направени поради неизпълнение на договорното задължение от страна на
ответника, намират се в пряка връзка с това неизпълнение и са били предвидими
при възникване на облигационната връзка, поради което и на основание чл. 82 ЗЗД
се дължат от ответника.
Ето
защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която
е уважен искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 80лв.
При
този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но с молба от
10.12.2019г. същата е заявила, че не претендира присъждането на такива, поради
което не й се дължат.
Предвид цената на исковата претенция, решението на въззивния съд е
окончателно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72066/21.03.2019г., постановено по гр. д. № 88039/2017г. по
описа на Софийски районен съд, 65-ти състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която „Г.К.“ ЕООД, ЕИК: ********, е осъдено да заплати на „К.2.“ ООД,
ЕИК: ********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева,
представляваща получена от ответника на отпаднало основание сума, платена с
нареждане от 29.12.2016г. по договор за консултантски услуги с предмет
консултиране и изготвяне на проектно предложение по европейска програма, който
е развален, както и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи сторени
разходи за изготвяне и връчване на нотариална покана за връщане на платеното,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 18.12.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 100 /сто/ лв. разноски пред първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.