Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената от „Б. Д.” Е.-Финансов център В. Т. искова молба срещу А. Х. Х., с ЕГН * от гр.Г. и П. П. Г., с ЕГН * от гр.В.Т., искова молба с посочено правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, с цена на иска общо 76542,31 лв,включваща главница 67977,56 лв, договорна лихва 5898,47 лв и разноски 2666,28 лв.В исковата молба се твърди,че между ищеца, от една страна и ответниците- от друга, е сключен Договор за кредит за подобрение на недвижим имот от ... г., по силата на който банката е предоставила на А. Х. Х., при съдлъжничеството на П. П. Г., кредит за подобрение на еднофамилна двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Б., община В.Т.- УПИ VII-346 в кв.18 по ПУП на селото , в размер на 70000 лева със срок на издължаване 240 месеца,считано от датата на първото усвояване на суми по кредита.Вследствие на нередовно погасяване и в изпълнение на т.21 от Договора, същият е превърнат в предсрочно изискуем,което е дало право на банката да реализира правата си по съдебен ред.Тя е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и се е снабдила със Заповед №... за изпълнение на парично задължение от ... г. и Изпълнителен лист №.../... г., издадени по ч.гр.д.№.../... г. на ВТРС.В съответствие с Договора за кредит вземането на банката е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт за договорна ипотека №...,том...,рег.№...,дело №.../... г. на нотариус Т.Б., вписан с вх.рег.№.../... г.,акт №...,том ..., дело №... в СВ гр.В.Т..Съгласно чл.25 от Договора съдлъжник на кредита по реда на чл.101 от ЗЗД е П. П. Г., която наред с първоначалния длъжник отговаря солидарно за изпълнение на задълженията по договора за кредит.Против издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок по чл.414 от ГПК е подадено възражение от двете ответници против заповедта и изпълнителния лист,което е породило правото на банката-кредитор да потърси правата си по исков ред.Отправя се искане до съда за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответниците А. Х. Х., с ЕГН *, при съдлъжничеството на П. П. Г. ЕГН *, като солидарни длъжници дължат сумата от 67977,56 лв главница по неиздължен банков кредит от ... г., сумата 5898,47 лв договорна лихва за периода от ... г. до ... г. и законна лихва върху главницата от ... г. до окончателното изплащане на вземането ,както и разноски в размер на 2666,28 лв, за които е издадена Заповед №... за изпълнение на парично задължение от ... г. и Изпълнителен лист №.../... г. по ч.гр.д.№.../... г. по описа на Великотърновски районен съд.Претендират се разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. С. Ш.- ВТАК, в качеството му на пълномощник на П. П. Г. и А. Х. Х., в който той заявява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.Не оспорва сключения договор за банков кредит с дата ... г. и условията, при които е сключен.Твърди, че съгласно условията предвидени в договора, той е със срок на издължаване 240 месеца от датата на сключването му, следователно падежът на задължението е ... г.Заявява,че въпреки уговорените условия банката-кредитор не е осъществила предвидените в закона действия за да претендира цялата сума предсрочно.Не е налице предсрочна изискуемост на вземането, въпреки противоречащата според него на закона редакция на договора.Излага довод, че за да се претендира предсрочно погасяване на дълга ,той трябва да е изискуем.Това означава, че договорът трябва да е развален по начин, регламентиран в закона, за да може поради обратното действие на развалянето, предоставената сума да се върне на кредитора.А развалянето на договора става по реда на чл.87 от ЗЗД, който предвижда отправено от изправния кредитор до длъжника предупреждение, че поради допуснатото просрочие банката ще упражни правото си на разваляне, ако в определен, даден от нея подходящ срок, длъжникът не погаси задължението си.При това дългът става изискуем не от деня на получаването на предупреждението, а от момента на изтичане на дадения с него срок. Ответната страна сочи и разпоредбата на чл.432 от Търговския закон, в която се предвижда предсрочна изискуемост на задължението на длъжника по договор за банков кредит и в която от посочените там четири основания нито едно не е забава или неплащане на няколко вноски по кредита.От тук, при липса на аргументация в този специален закон, ответната страна ¸ерпи аргумент за приложението на общия закон, какъвто е ЗЗД. В отговора си ответната страна се позовава и на нормата на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, където законодателят е използвал израза „когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски”.И понеже в този специален закон според него не е предвиден изрично ред за обявяване, счита, че следва да се приложи общия закон-ЗЗД, което отново изисква даване на срок. Ответната страна черпи още аргумент от т.26 на Договора, в която е предвидено,че за неупоменатите случаи важат „Общите условия за предоставяне на жилищни кредити на граждани”,които липсват към договора, а и той не е за жилищен кредит,поради което те са неотносими към него. Анализирайки текста на чл.21 от Договора /”Изискуемият кредит се отнася в просрочие”/, ответната страна прави извод, че това са само вътрешни организационни правила на банката, от значение само за счетоводството, а не и за длъжника.За длъжника, макар и да съществува основание за предсрочна изискуемост, то преди той да е уведомен за това, той не може да поправи бездействието си. В заключение счита,че предсрочната изискуемост на задължението не е настъпила, поради липсата на едностранно волеизявление на банката, отправено до длъжника, което е предвидено и в процесуалния закон- чл.418, ал.3 от ГПК, където настъпването на изискуемостта на вземането е поставена в зависимост „от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението ,или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ”.И това, според ответната страна, е именно поканата до длъжника с даден в нея срок, което да се удостовери от банката-кредитор.Тъй като такова обстоятелство не е доказано от банката-кредитор, то предсрочната изискуемост не е настъпила и вземането в неговата цялост не съществува.Поради това се иска отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.Не се претендират разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Безспорен е фактът, че страните по делото са сключили договор за кредит за подобрение на недвижим имот с дата ... г., по силата на който ищецът в качеството си на кредитор е отпуснал на ответниците-кредитополучател А. Х. Х. при съдлъжничеството на П. П. Г., кредит за подобрение на еднофамилна двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Б., община В.Т., в размер на 70000 лв, със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване.Заверено копие от Договора е представено по делото и прието като доказателство, без да е оспорено.Представено и прието е също така заверено копие от Нотариален акт за договорна ипотека №..., т....,рег.№..., дело № .../...г. на нотариус Т.Б., вписан в СВ В.Т., от който е видно, че за обезпечаването на кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим имот.Не се спори между страните също получаването на сумата по договора и че ответниците не са обслужвали редовно месечното си задължение по договора.Забавата в плащанията е повече от 90 дни, поради което банката-кредитор е потърсила правата си по съдебен ред и съдът е издал по нейно заявление Заповед №... /... г. и Изпълнителен лист №.../... г. по ч.гр.д.№.../... г. на Великотърновски районен съд за посочените по-горе суми-главница, лихви и разноски.Делото е прието и приложено като доказателство.Против това е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК, което е довело до завеждането на настоящия спор с установителен характер. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която след проверка на документите по делото и на кредитното досие при банката-кредитор установява,че разрешеният размер на кредита е 70000 лв, който е усвоен изцяло от ответниците, със срок на издължаване 240 месеца.Последното плащане за погасяване на кредита е на ... г.Неплатените месечни анюитетни вноски към ... г. са 3,96 броя.На ... г. задължението по банковия кредит е общо в размер на 73876,03 лв.Заключението е прието и не е оспорено от страните.Съдът го кредитира напълно. По делото не е спорно обстоятелството,че съществува основание за предсрочна изискуемост на кредита, каквото е предвиденото в чл.21 от Договора за банков кредит неплащане на дължимите месечни анюитети, когато неиздължената сума е равна на три месечни вноски.В този случай текстът на договора предвижда, че целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.Не се спори наличието на просрочени вноски.В случая, съгласно заключението на вещото лице те са 3,96 броя, т.е. повече от предвидените в чл.21 от Договора 3 броя. Спорно е обстоятелството дали е настъпила тази предсрочна изискуемост, дали е осъществена предвидената в закона процедура по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а това се свежда до установяването на факта дали настъпването на предсрочната изискуемост е поставено в зависимост от друго обстоятелство, което следва да бъде осъществено и доказано, а именно- уведомление, отправено от банката до длъжниците и достигнало до тях, в което да бъде отразено волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем.Съществуването на такова уведомление в случая не се твърди и не се доказва.Ищецът счита, че такова не е необходимо, като се позовава на Договора, където такова уведомление не е предвидено. Съдът е дал в доклада си правна квалификация на иска като такъв по чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ.Действително, материалното право на вземане поради неизпълнение на договор се съдържа освен в общите разпоредби на закона и в самия договор, чиито условия ,непротиворечащи на закона следва да се изпълняват от страните и от тяхното конкретно неизпълнение произтича правото на разваляне, респ. в случая предсрочната изискуемост на задължението.Но когато в договора има неуредени въпроси и за тях той препраща към конкретен нормативен акт, който ги урежда,следва да се има предвид последният.В случая договора препраща към т.н. „Общи условия за жилищно кредитиране”, представени по делото, заверени от ищеца относно тяхната актуалност към датата на сключването на договора- ... г.В тях обаче, също както и в Договора, липсва предвиден конкретен ред за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението.Такъв ред липсва и в действащия към момента на сключване на договора Закон за банките/отм./.Въпросът е уреден в сега действащия Закон за кредитните институции- чл.60,ал.2.Макар и сключен при действието на друг материален закон, какъвто е Законът за банките, доколкото чл.60, ал.2 от ЗКИ предвижда процедура,той има обратно действие и е относим към възникналите преди него и заварени правоотношения по въпроса относно процедурата за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита поради неплащане в срок.Тази разпоредба не само че не противоречи на общата разпоредба на чл.87 от ЗЗД, но тя е в синхрон, допълва я и я детайлизира, като нейното специално приложно поле е именно договорът за банков кредит.Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по него, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги.В случая в чл.21 от Договора не е предвидено „обявяване” но това не го прави противоречащ на закона.Касае се до неуреден в Договора въпрос, а именно процедурата по настъпването на предсрочна изискуемост, по който неуреден въпрос следва да се обърнем към закона.Специалният закон- ЗКИ в цитираната разпоредба на чл.60,ал.2 урежда тази процедура- следва да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем, а това означава,че е необходимо да бъде отправено волеизявление от банката- кредитор до длъжника и то да достигне до него.Така че независимо от разпоредбата на т.21 от Договора, обявяването на кредита за предсрочно изискуем е една от предпоставките за настъпването й, респ. за съществуването на вземането на банката за целия остатък от кредита.По този въпрос съществува уеднаквена вече съдебна практика-Решение № .../... г. по т.д.№.../... г. на II т.о., Решение №.../... г. по т.д.№.../... г. на II т.о. на ВКС.В тях изрично е прието,че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.В този смисъл основателно е възражението на ответниците, че липсва уведомление от банката, отправено до тях, което пък води до извод че не е доказано съществуването на изискуемо вземане, такова, каквото се твърди в исковата молба.Въз основа на изложеното, съдът прави извод за неоснователност и недоказаност на иска. При този изход на делото разноските направени от ищеца следва да останат в негова тежест.При липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответниците, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Б. Д.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”...”, №19,представлявано от гл.ю.к.М. М., със съдебен адрес -Финансов център гр.В.Т. ,ул.”Ц. О.” №..., иск против А. Х. Х., ЕГН *, с адрес гр.Г., бул.”С.”, №. и П. П. Г., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т.,ул.”О.”, №.,В., .1, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на „Б. Д.” Е.,че ответниците А. Х. Х., ЕГН * и П. П. Г., ЕГН *, като солидарни длъжници, дължат на ищеца сумата 67977,86 лв главница, по неиздължен банков кредит от ... г., 5898,47 лв договорна лихва за периода от ... г. до ... г. и законна лихва върху главницата считано от ... г. до окончателното изплащане на вземането,както и разноски в размер на 2666,28 лв, за които суми е издадена Заповед №... за изпълнение на парично задължение от ... г. и Изпълнителен лист №... от ... г. по ч.гр.д.№.../... г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |