Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
24.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2441 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Съдът е сезиран с искова молба от „Изи финанс” ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес гр. София, р-р „Триадица”, жк „Иван Вазов”, ул. „Балша”
№ 17, ап.1, против ответника Е.Й.П..
В исковата молба
се сочи, че на
Сочи се, че доколкото кандидатът бил
одобрен, получил на посочения от него имейл адрес договора, след което на
посочения от него мобилен номер бил осъществен разговор по телефона, от който
разговор ответницата потвърдила волята си за сключване на договора при
посочените условия. В следствие на това на ответницата била предоставена сумата
в размер на 1200 лева, преведена касово чрез каса на „Изи пей” ЕАД. На
основание чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит погасяването на задължението
било разсрочено на 9 вноски за периода от
Сочи се, че освен задължението по
главницата, съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от договора, била уговорена и договорна
лихва в размер на 40,15 %. Така за периода
По силата на чл. 3 от договора ответницата имала
задължение и да обезпечи вземането по кредита, като в противен случай се
начислявала неустойка. Тъй като тя не изпълнила това си задължение в срок, била
начислена и неустойка в размер на 56,73 лева за всяка вноска или за периода от
Сочи се, че в хода на заповедното
производство сума за договорна лихва и неустойка била претендирана общо, а именно
682,17 лева.
Поради липсата на доброволно изпълнение в срок, било
депозирано заявлние в срок по реда на чл. 410 ГПК, заради което било образувано
ч. гр. д. № 1219/2018 г., по което съдът издал заповед за изпълнение. Твърди
се, че същата била връчена по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК – чрез залепване на уведомление, заради което бил предявен и
настоящият иск.
С
оглед изложеното, се поддържа искане за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата има задължения към „Изи Финанс” ЕООД
в общ размер на 1882,17 лева, от които 1200 лева главница по Договор за кредит
от разстояние № 184464 от
Претендират се и сторените деловодни
разноски в настоящото и заповедното прозиводство.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения
от съда особен представител, чрез който оспорва иска.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено
станавище поддържа молбата си.
Ответната
страна оспорва исковата молба по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 184464 на 28.09.2017 г. ищцовото дружество предоставило на ответницата
кредит в размер на 1200 лв., срок на
кредита: 270 дни, при Годишен процент на разходите (ГПР): 48,44 %, годишен
лихвен процент: 40,15 %, като общото задължение било 1367,97 лв.
В договора се сочи също, че при
непредставяне на обезпечение в тридневен срок – спр. чл. 3, потрбителят дължи
неустойка в размер на 510,57 лв. или 56,73 лв. към всяка вноска.
Видно от
платежния документ на
л. 29 – Разписка за извършено плащане на 28.09.2017 г. на кредитополучателя била преведена сумата по договора.
Видно от материалите по приетото
ч.гр.д. № 1219/2018 г. на КРС, ищцовото дружество, в качеството му на заявител,
подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като въз основа на него била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
721/12.07.2018 г., съгласно която длъникът следвало да заплати на заявителя сумата
в размер на 1200.00 лева – главница по Договор №184464/28.09.2017г., сключен
между Е.П. и “Изи Финанс” ЕООД, и сумата в размер на 60.00 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението по чл. 7 от договора, ведно със законната
лихва върху сумите от 120.00 лева и 60.00 лева, считано от 27.04.2018г. до
изплащане на всяко вземане, както и сумата в размер на 25.20 лева – разноски по
делото, и сумата в размер на 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Претенцията за
договрна лихва в общ размер на 682,17 лв. е била оставена без уважение от
заповедния съд, като на заявителя са указани възможностите да предяви
осъдителен иск за тази сума. Вместо това, той е предявил установителна
претенция в т.см.
С Определение №
1604/2018 г. заповедта е била обезсилена досежно сумата в размер на 60.00 лева
– разходи за извънсъдебно събиране на задължението по чл. 7 от Договор
№184464/28.09.2017г., сключен между Е.П. и “Изи Финанс” ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумата от 60.00 лева, считано от 27.04.2018г. до
изплащане на вземането, и по отношение на сумата в размер на 0.20 лева –
разноски по делото.
Заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а в срока по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са специални установителни искове с правно осн
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и чл. 86 ЗЗД с предмет установявнане
съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК в предходно
заповедно производство.
По
допустимостта: Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи
служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните
указания по т. 10а от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение
на парично задължение именно за вземането, предмет на настоящата искова молба
единствено в частта за претендираната главница. Ето защо претенцията в тазш част е допустима. Сумата
в размер на 682,17 лв. обаче, не е била предмет на издадената заповед (в този
част заявлението е било оставено без уважение) и не може да бъде разгледана по
реда на чл. 422 от ГПК, поради характера на това производствто, което всъщност
е продължение на заповедното такова. Така искът в тази част се възприема за
недопустим и производството по него ще бъде прекратено, като не съществува
пречка той да бъде предявен като осъдителен такъв в отделно исковото
производство. В този смисъл Решение № 169
от 04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. II ТОВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г.
по т. д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. №
801/2011 г. IV ГО на ВКС.
По
основателността:
Правният режим на договора за кредит от разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), уреждащ спецификите на договора с оглед
начина на неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите
правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) досежно договора за заем.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид
разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по отношение на
която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя; че е уведомил потребителя за
сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил съгласието му за
сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон,
се прилага чл. 293 от
Търговския закон (ТЗ), а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
В случая процесният договор е сключен чрез размяна на
изявленията по електронна поща, поради което приложимият закон относно формата
на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който (чл. 3), писмената форма на документ е
спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната дефиниция на този
документ в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не е необходимо да
бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на изявлението по арг. от
чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето, посочено като негов автор. Наред
с това с Решение №70 от 19.02.2014 год. постановено по гр.д.№ 868/2012
год.,4-то гр. отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184 ал.1
изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен
от страната. Ако другата страна не поска представяне на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството
на изявлението и неговото съдържание.
При тези постановки на закона и възприетата съдебна
практика, отнесени към приложените по делото писмени доказателства, следва да
се приеме, че в случая е възникнало валидно правоотношение, по силата на което
за страните са учредени права и задължения. Липсва спор, че ответникът е
усвоила сумата, както и че не е погасявала задължението си, съгласно плана за
погасяване на кредита, неразделна част от договора. Безспорно е и че
доставчикът на услугата е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, че е уведомил потребителя за сроковете, в които може
да се откаже от договора, както и че е получил съгласието му за сключването на
договора. В т.см. са и приобщените писмени доказателства, коио също не баха
оспорени в хода на производството. Поради това установителната претенция е
основателна и като такава ще бъде уважена.
По отговорността за разноски:
Съгласно указанията в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда
иска по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени както в исковото, така и в заповедното производство. Искане в т. см.
е заявено, а предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени за доказателства за сторени такива в размер на общо
74,80 лв. - заплатена държавна такса. Т.к.
страната е била представлявана от юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ,
бр.8/24.01.2017 г., ръзмерът на възнаграждението му следва да се определи
съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв. Заради
това и с оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в общ размер от 111,45 лв.
На
ищеца се дължат и тези разноски, сторени в хода на заповедното производство в
размер на общо 47,82 лв.
и в този размер ще му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.2441/2018 г.
по описа на РС-гр. Кюстендил, образувано по исковата претенция на „Изи финанс” ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес гр. София, р-р „Триадица”, жк „Иван Вазов”, ул. „Балша” №
17, ап.1, против ответника Е.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване
за установено в отношенията между страните, че съществува вземане по издадената
заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1219/2017 г. от описа на Районен съд –
Кюстендил, в размер на 682,17 лв. – договорна лихва за
периода 28.10.2017 г. – 25.06.2018 г.
Решението
в тази част е с характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Кюстендил в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Изи финанс” ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес гр. София, р-р „Триадица”, жк „Иван Вазов”, ул. „Балша” №
17, ап.1, сумата в размер на 1200 лева - главница по Договор за кредит от
разстояние № 184464 от 28.09.
ОСЪЖДА Е.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Изи
финанс” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-р „Триадица”, жк „Иван
Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап.1, сумата в размер на 111,45 лв. (сто и единадесет лева и четиридесет и
пет стотинки) сторени деловодни разноски в настоящото производство, както и
47,82 лв. (читиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) – разноски в
заповедното производство по по ч. гр. д. № 1219/2018 г. на Районен съд -
Кюстендил.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на
решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд, като
се върне и приложеното тук заповедно производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: