№ 32510
гр. София, 30.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110156351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.4б от ЗДТ.
С молба от 25.11.2022 г. заявителят в производството по чл.410 ГПК е поискал
възстановяване на платената държавна такса предвид обстоятелството, че
производството е било прекратено и заповед за изпълнение не е била издадена.
Съдът, като взе предвид становището на молителя и съобрази
доказателствата по делото, намира следното:
Със заявление от 17.10.2022 г. заявителят А. Р. Ч. е поискала издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Г. .... за сумата от 6000 лв. главница по
договор за заем и сумата от 1 255, 01 лв. мораторна лихва за периода 25.09.2020 г. –
17.10.2022 г.
Съгласно чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист се събира такса в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко
от 25 лв.
В случая към заявлението са приложени доказателства за платена държавна
такса в размер на 145, 10 лв.
Видно от служебно извършена справка за длъжника от 25.10.2022 г., последният
е починал на 09.05.2022 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед горното, с определение от 05.11.2022 г. съдът е прекратил
производството като недопустимо, доколкото заявлението е било депозирано срещу
лице, починало преди подаването му.
Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на
иска и се внасят предварително. Основанието им е отправяне на искането до съда за
защита на лични или имуществени права, чрез провеждане на съдебно производство,
като внасянето на държавната такса е условие за придвижване на исковата молба и за
даване ход на делото. Дължимостта на същата не е обвързана от постановяването на
акт по същество на сезиращия спор. Внесената такса не подлежи на връщане при
прекратено поради недопустимост на иска производство, поради нередовност на
исковата молба, поради десезиране на съда от разрешаването на правния спор и т. н.
Единственото изключение е предвидено в чл. 78, ал. 9 ГПК – прекратяване на делото
поради спогодба, но и в този случай на връщане подлежи само половината от
1
внесената държавна такса при това – ако спогодбата е постигната в хода на процеса.
Съгласно чл.4б ЗДТ недължимо платените такси се връщат по искане на
заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително
производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са били платени,
без да е било налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ ЗДТ /в този
смисъл – т.10 от ТР № 5/2015 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Само в
тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени, без
да е било налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ, като настоящият случай
не попада в нито една от сочените хипотези.
В случая заявителят е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д. № 56351/2022
г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу длъжник, за когото след служебно извършена справка
съдът е констатирал, че е починал преди подаване на заявлението, с оглед на което
производството се явява недопустимо, което е мотивирало съда да прекрати
последното. В тази хипотеза заплатената от заявителя държавна такса не подлежи на
връщане, като извод в обратен смисъл не следва от обстоятелството, че заповед за
изпълнение не е била издадена.
Държавната такса в заповедното производство се дължи за разглеждане на
заявлението, а не за издаването на заповед за изпълнение, до който резултат се стига
едва след извършване на преценка на съда за наличието на предвидените от закона
предпоставки, т.е. издаването на заповед за изпълнение е цел на заявителя за
иницииране на производството, но не и сигурен резултат от провеждането му.
Основанието за внасянето на държавната такса следователно е отправяне на
искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на
съдебно производство, респ. за издаване на определен документ в изрично
предвидените случаи (например – издаване на съдебно удостоверение). Законът не
свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със
задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т. е. основанието за внасяне
на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат, както в хипотеза на
издаване на документ, какъвто процесния случай не е, при която таксата се заплаща
само ако документът бъде издаден. Държавните такси не представляват цена, която
гражданинът заплаща само ако получи услугата, която желае, т. е. съдебен акт,
уважаващ заявената претенция, респ. извършването на определен брой
съдопроизводствени действия /в посочения смисъл - определение № 64 от 21.02.2022 г.
по ч. гр. д. № 60/2022 г. на ВКС, IV ГО; определение № 416 от 01.10.2019 г. по ч.т.д. №
2034/2019 г. на ВКС, I ТО; определение № 126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г.
ВКС, II ГО/.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице основание за възстановяване
на заплатената държавна такса за производството, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на заявителя А. Р. Ч., ЕГН ********** за
възстановяване на заплатената държавна такса по ч.гр.д. № 56351/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав.
2
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3