Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е №
град Стара
Загора
11.12.2019 година
Съдията-докладчик Блага Бозова по
АНД № 3240/2019
г. по описа на
Старозагорския районен съд, като разгледах
материалите по делото, установих
следното:
Досъдебното производство се е водило срещу М.М., италианец,
италиански гражданин, за престъпление по чл.296 ал.1 от НК, извършено на
17.07.2018 година в село Бенковски, Община Стара Загора.
Прокурорът е внесъл
в РС Стара Загора досъдебното производство ведно с постановление от 27.11.2019
година по чл.375 от НПК, с което предлага обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК и да му
бъде наложено административно наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК.
Внесеното
постановление по чл.78а ал.1 от НК не е придружено с превод на български език, което
е нарушение на процесуални правила визирани в чл.55 ал.4 от НПК и чл.249 ал.4
т.1 от НПК.
Разпоредбата
на чл.55 ал.4 /предишна ал.3/ от НПК е въведена в националното
законодателство на страната ни в изпълнение на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20.10.2010 г., относно правото на обвиняемия /подсъдимия/ на устен и писмен
превод в наказателното производство. Разпоредбата на чл.55 ал.4 от НПК е императивна и задължава
разследващите органи и прокурора, когато обвиняемият не владее български език,
да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем,
на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния
акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език.
Неизпълнението
на задължението по чл.55 ал.4 от НПК може да бъде преодоляно единствено с
връщане на делото на прокурора, който да изпълни задължението по чл.55 ал.4 от НПК, като ведно
с постановлението предостави в съда за връчване на обвиняемия и писмен превод
на същото на разбираем език, в случая италиански език, и то по начин да се
гарантира справедлив процес.
Следва
да се отбележи, че на досъдебното производство на обвиняемия му е назначен
преводач, но съгласно чл.55 ал.4 от НПК, ако обвиняемият изрично се откаже от
писмен превод по реда на НПК и има назначен защитник, то тогава не се нарушават
правата му.
Видно
от протокола за разпит на обвиняем и от другите писмени доказателства по ДП, не
е налице такъв изричен отказ.
Липсата на надлежен превод на постановлението ограничава правото
на обвинения да се запознае с неговото съдържание.
Постановлението
е документ изхождащ от прокуратура и нейн е
ангажимента да разпореди превода на постановлението си на достъпен за
обвиняемия език и да ангажира съответния компетентен за това заклет преводач. В
този смисъл и предвид чл.55 ал.4 от НПК не се предвижда съдът да бъде ангажиран
да превежда прокурорския акт.
В
случая постановлението с предложение за прилагане на чл.78а ал.1 от НК е аналогично
и съизмеримо с обвинителен акт и по отношение на същото изискванията на чл.55 ал.4
от НПК са приложими изцяло независимо от това, че в самата разпоредба е
употребен термин „обвинителния акт”.
Допуснато
е отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, водещо до
ограничаване на процесуални права на обвиняемия по чл.249 ал.4 т.1 от НПК,
поради това съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато
на прокурора.
На
следващо място, постановлението е немотивирано и обвинителната теза намерила
израз в него е неясна и противоречива.
Следва
да се има предвид, че съгласно Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/:
Чл.
20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 21.
(1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2)
(Нова - ДВ, бр. 102 от
(3)
(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от
Чл. 5.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от
1.
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2.
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда;
3.
(доп. - ДВ, бр. 102 от
4.
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при
родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от
съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5.
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6.
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
В постановлението е посочено, че заповедта от
12.06.2018 г. за незабавна защита /наричана по – долу за краткост само заповед/
е връчена лично на обвиняемия на 04.07.2018 г.
Следователно,
от тази дата обвиняемият би следвало да се счита уведомен за заповедта и носи
съответните последици в случай, че не я изпълни.
Видно
от процесната заповед, с нея са наложени мерките по
чл.5 ал.1 т.1,2,3 от .
В
постановлението се сочи, че деянието е извършено на 17.07.2018 година, тъй като
обвиняемият не е освободил съвместно обитаваното жилище в село Бенковски и е
възпрепятствал достъпа до същото на съпругата си Инкина,
като е сменил бравата на входната врата.
Не е
ясно защо се приема, че смяната на брава /неясно всъщност кога реализирана и по
какви причини/ обуславя виновно поведение. В този смисъл не става ясно и с
какви точно действия не е изпълнена процесната
заповед /в частта относно наложената ограничителна мярка – обвиняемият да бъде
отстранен от жилището/. Смяната на патрон не е основание Инкина
да не влезе в жилището. Още повече, че може да ползва услуги на ключар.
Отделен
е въпроса, че в закона има изрично разписана процедура - чл.21 ал.2 от , за която в постановлението няма нищо отразено.
На
следващо място, със заповедта са определени няколко самостоятелни мерки по чл.5
ал.1 от ЗЗДН, а именно по чл.5 ал.1 т.3 от /забрана да приближава жилището на Инкина,
самата Инкина, местоработата й, местата за социални
контакти и отдих на Инкина/; по чл.5 ал.1 т.2 от
същия закон /отстраняване на М. от съвместно обитаваното жилище в село
Бенковски за срок от шестмесеца/; по чл.5 ал.1 т.1 от
същия закон /М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Инкина/.
Видно
от постановлението, обвиняемият е обвинен, че „не е изпълнил заповед от
12.06.2018 година за незабавна защита от домашно насилие издадена по гр. дело
№…”. Така изписано обвинението явно касае цялата заповед, а не отделен нейн диспозитив, в случая
определена ограничителна мярка по ЗЗДН. Това води от
своя страна до неяснота и противоречивост в обвинителната теза.
Всичко гореконстатирано води до нарушено право на защита и
обуславя връщане делото на прокурора.
Едва
след евентуално последващо внасяне на делото с мотивирано и ясно обосновано
постановление, придружено със съответен превод на чуждия разбираем за
обвиняемия език, съдът би могъл да разгледа делото по същество.
Водим от горното и на
основание чл.377 ал.1 и 2 от НПК
Р А
З П О
Р Е Ж
Д А :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 3240/2019 година по описа
на Районен съд Стара Загора
и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения
съобразно обстоятелстваната част.
Разпореждането
може да се протестира чрез Районен съд Стара Загора пред Окръжен съд Стара
Загора по реда на Глава 22 от НПК – в седемдневен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ: