Р Е Ш Е Н И Е
№393
гр. Добрич, 09.12.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и първа
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 204 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 284 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.
203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба (именована „искане“) на И.Ф.И.,
ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане
на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди за периода на пребиваването му в следствения арест в гр.
Добрич за периода от 28.08.2020 г. до 29.12.2020 г. и от 13.04.2021 г. до
15.04.2021 г.
Обезщетението се претендира, както е описано в
Уточнителна молба от 25.05.2021 г. (л. 9), вследствие на незаконосъобразно
бездействие на служители на администрацията на ареста, изразяващо се в
неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане на физическото
здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му, а именно: лоши битови
и санитарно - хигиенни условия в килията; наличие на дървеници и хлебарки;
липса на мивка с течаща вода в килията; липса на санитарен възел в килията;
недоставяне на санитарни и тоалетни материали за поддържане на хигиена. Ищецът
прави оплакване, че вследствие поставянето му в неблагоприятните условия на
Следствения арест в гр. Добрич през посочения период получил нервно напрежение,
депресия, мисли за самоубийство, безсъние, кожни обриви от ухапванията от
дървеници. Не можел да спазва лична хигиена. У него се появило чувство за
малоценност, незащитеност, несигурност и неудобство. Описва площта на килията,
оборудването от две вишки. Сочи, че стените били целите в мръсотия, подът
бетонен, нямало прозорец, а на вратата имало метална решетка.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява
лично. Поддържа исковата молба и по доказателствата прави искане за разпит на
свидетели, лицата, с които е бил в една килия през процесния период.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по
основание и размер по подробно изложени в Писмен отговор и Писмено становище доводи
и съображения (л. 31 - 31; л. 50). Настоява, че ищецът не е доказал наличието
на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 284, ал. 1, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия
или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца,
както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и
настъпилата вреда. Допълва, че вредата трябва да е настъпила при или по повод
изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на
ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за
ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови
условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни
последици за него и че са били нарушени правата му. Счита, че не е налице
надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от
упражнената репресия за извършеното престъпление. Твърди, че по делото няма
данни и не се установява конкретно увреждане на физическото и психическото
здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в
ареста в гр. Добрич, поради което предявеният от него иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че исковата
претенция е частично основателна. Смята същата за доказана като основание, но
не и по размер. Според прокурора размерът е прекомерно завишен, поради което
моли съдът да определи обезщетение, като използва критерия за справедливост.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
В писмо рег. № 117/21 от 04.06.2021
г., изпратено от Затвора – Варна, е отразено, че И.Ф.И. *** на 30.12.2020 г.,
като е преведен от ОС „ИН“ – Добрич съгласно Разпореждане № 2045/ 2020 г. по
описа на Районна прокуратура – Добрич да търпи наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство (ДП) № 240/ 2020
г. по описа на Второ РУ – Добрич. (л. 34)
Според Справка на Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Добрич ищецът е постъпил в ареста в гр. Добрич на 28.08.2020 г.
и е бил настанен в спално помещение № 11 сам до 30.08.2020 г. От 31.08.2020 г.
до 23.12.2020 г. е бил в спално помещение № 7 заедно със задържания Г.С.Г. до
30.11.2020 г. с с И.Б.А. от 01.12.2020 г. до 23.12.2020 г. От 23.12.2020 г. до
30.12.2020 г. е бил помещение № 8 сам. За периода от 13.04.2021 г. до
15.04.2021 г. е настанен в помещение № 2 с Иван Енчев Иванов. (л. 35 – 36)
В килиите няма санитарни възли и течаща вода. Ползването
на санитарния възел се осъществява покилийно, като се спазва принципът на
неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста. Санитарният
възел е общ за всички задържани лица – има една тоалетна, една мивка и един
душ. Времевият интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите
на настанените в едно спално помещение. Ползването на санитарен възел след
22.00 часа се осъществява по всяко време.
Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на
килиите, общите помещения и закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от
17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет и хигиена.
Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00
часа.
Когато със задържаните лица не се извършват процесуални
действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично
време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.
Арестът в град Добрич не разполага с техническа
възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой
на открито не се провежда.
На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката
на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на
слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.
Помещения с №№ 2, 7, 8 и 11 са еднотипни с площ от 4.93
кв.м. Оборудването е от две легла тип вишка, а в помещение № 11 и едно единично
легло.
Ежемесечно е извършвана дезинсекция, за което са
приложени Протоколи за извършени ДДД обработки.(л. 38 – 40)
Общият брой на задържаните лица в ареста в гр. Добрич за
периода на пребиваване на ищеца варира от 11 до 30 души (л. 44).
При приемането на ищеца е регистриран преглед, отразен в
Медицинска справка на задържания под стража от 31.08.2020 г.(л. 42)
В Бланка за вторичен медицински преглед е отразен такъв
на 18.11.2020 г. (л. 43), като е записано
„болки в епигастриума“. Изписани са му таблетки фамотидин.
В хода на производството са разпитани по искане на ищеца свидетелите
И.Б.А. и Г.С.Г.. Св. А. споделя, че познава И.И. от ареста. Твърди, че ищецът
се чувствал зле, не ядял. Добавя, че поради произхода си не ядял свинско, но
покрай него започнал да яде поне хляб. Потвърждава, че имало дървеници в
килията, че условията били лоши, че се ползвали туби за уриниране. Обяснява, че
И.И. бил притеснен. Св. Г. заявява, че се запознал с И.И. в ареста. Разказва,
че условията в стария арест били отвратителни, „две вишки едно над друго, няма
как да се разминеш и няма осветление, няма аспирация, не влизаше кислород.
Пълна мизерия. Одеалата миришеха. Имаше дървеници. Зле му действаха тези
условия и имаше проблем с храната…месо не яде…Дървениците му действаха много
лошо, беше наяден целият…“
Показанията на свидетелите са еднопосочни с представените
от ответника писмени доказателства. Не са оспорени от ответника по делото,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът ги кредитира като обективни и достоверно дадени.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налгат следните изводи:
Текстът на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална
отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража,
доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. При така разписаните изисквания
органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража", са длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи
условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на
правата и достойнството им.
Прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода се осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице
към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". В този смисъл отговорността на ответника
произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде извършвана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда,
че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При така изложеното и разписаните норми безспорно И.Ф.И.
има интерес от водене на исковия процес предвид факта, че за посочения период
същият е бил лице, лишено от свобода, по смисъла на закона.
Искът е предявен срещу надлежния ответник, от лице с
правен интерес, поради което се явява допустим.
По основателността на иска:
Основателността на претенцията за вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС изисква доказването на три кумулативно свързани предпоставки - акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното на
основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както и пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/ или бездействие и
настъпилата вреда.
Ищецът претендира вреди, резултат от лошите битови и
санитарно - хигиенни условия в спалното помещение в ареста в град Добрич. От
събраните по делото доказателства се установява, че тези вредни условия са се
изразявали в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на естествена
светлина и проветрение, липса на възможност за двигателна активност и престой
на открито, неосигуряване на вентилация в килията, неосигуряване на
безпрепятствена възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко
разумно време, липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и
течаща вода, наличие на дървеници в килията, невъзможност за пълна хигиена,
затруднения при изхранването предвид традициите по религия на задържания.
По отношение ареста в гр. Добрич, вкл. конкретно и за
помещенията, в които е пребивавал ищецът, са налице еднопосочни доказателства
за незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията на ареста, с
които се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а и от приетите като доказателство
справки от ответника, се установява, че престоят на ищеца през по – голямата
част от процесния период е бил в условията на недостатъчна жилищна площ. С
оглед цитираната по – горе площ на спалните помещения и пребиваването в нея с
други лица минималната жилищна площ, с която ищецът е разполагал, е под 4 кв.м,
което е в противоречие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240
от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а е налице и изрично писмено
изявление от РС „Изпълнение на наказанията“ в Добрич, че в сградата на ареста в
гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на открито поради липса
на техническа възможност за това, като задържаните лица са извеждани от килиите
само при ползването на общата баня и тоалетна, съответно за престой извън
килиите е използван арестният коридор, което е в нарушение на изискването по
чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС. Съчетанието на условията в ареста са допринсли за
притеснения, тягостни мисли у ищеца.
Не е спорно и това, че килиите в ареста не разполагат с
прозорци, които да осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена
светлина за настанените в тях, а изкуствената светлина е била изключително
слаба, с което не е спазен чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.
През процесния период спалните помещения в ареста са били
пълни с дървеници и хлебарки. Еднопосочни са доказателствата за вредното
въздействие върху ищеца от наличието на дървеници. Вярно е, че администрацията
в ареста е третирала спалните помещения със специални препарати, но очевидно
това не е било достатъчно за изпълнение на задължението за осигуряване на добри
хигиенни условия.
Няма спор по делото, че килиите в ареста по онова време
не разполагат със санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение
изискването по чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно което в заведенията от закрит
тип ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в
спалните помещения, както и на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за
осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на задържаните лица.
Наличието на изградена огранизация и график за покилийно ползване на общата
баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването санитарният възел да
е разположен в самите спални помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2
от ЗИНС. Същевременно уринирането в туби в килията, пред очите на друг човек,
неизменно е нарушило чувството за достойнство, довело е до чувство за
малоценност у задържания, предизвикало е у него психически и физически
дискомфорт.
Всички тези обстоятелства в своята съвкупност могат да се
определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието на
увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения, унижения и
неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Неоснователно е възражението на ответника, че
неосигуряването на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не води до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за ищеца, защото те се
презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който
следва да докаже, че условията, при които е бил настанен ищецът в изпълнение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, са били различни от твърдените
в исковата молба, което той не само, че не е сторил, а и е признал с
изпратените от него справки. В този смисъл следва да се приеме, че са налице
нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно
върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от него
отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените вреди са вреди, които по своето естество
засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и се изразяват в
причинени душевни болки и страдания. Безспорно недостатъчната жилищна площ,
липсата на санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен достъп до
тоалетна и течаща вода, липсата на свеж въздух и възможност за проветрение,
неосигуряването на пряк достъп на естествена светлина и нормално изкуствено
осветление, наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения, нарушаващи нормалния
нощен сън и създаващи физически дискомфорт, не отговарят на критериите за
хуманна среда и са се отразили негативно в личната сфера на ищеца. Изложеното
от ищеца в исковата молба се потвърждава, както от разпитаните свидетели, така
и от справките на РСИН – Добрич. В ареста по време на процесния период не е
имало никакви елементарни условия.
С оглед горното, от събраните писмени и гласни
доказателства, се налага изводът, че неблагоприятните условия на задържане са
причинили душевни страдания, подтиснатост и мъки на И., като са увредили
психическото, емоционалното и физическото му здраве. Като не е изпълнил
административното си задължение да осигури на ищеца елементарни битови и
хигиенни условия при престоя му в ареста, ответникът е нарушил признатите на
задържания права по чл. 3 от ЗИНЗС, което се явява условие за обезщетяване на
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Предвид периодите на постъпване и привеждане в ареста
искът се явява основателен и доказан за 4 месеца и 3 дена.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека чл. 3 от
ЕКПЧ налага на Държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и че по отношение на практическите изисквания на
лишаването от свобода здравословното и душевното състояние на лишения от
свобода са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Безспорно
битовите и санитарните условия в ареста в гр. Добрич са изключително лоши, в
какъвто смисъл е и изявлението на представителя на прокуратурата. Тези условия
са несъвместими с критериите за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното
ниво на страдания, присъщо на задържането. Твърдението на процесуалния
представител на ответника в писмения отговор, че на ищеца са осигурявани
оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите му особености, осигурявана
необходимата медицинска грижа, осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода, беше опровергано по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Спорното отношение несъмнено попада в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Условията
в ареста в гр. Добрич през процесния период излизат извън прага на строгост по
чл. 3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, поради
което ищецът следва да бъде овъзмезден за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Справедливостта като
критерий за определяне на паричен еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Поради това тя не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на обстоятелства с обективни характеристики, установени по делото.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид личните
чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй
като предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да поправи
претърпяната лична болка и страдание. От данните по делото е видно, че
неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът, са съществували трайно
и пълно през целия период на престоя му в ареста и се характеризират с
негативно влияние върху състоянието му, като се засегнали най – вече
емоционалното му състояние Преживените ограничения и лишения в ареста са били
травмиращи за задържания заради унизителния им характер.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени обаче не само от страна на субективното възприятие и усещане
на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя
произтича и най - вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
Съдът, като съобрази всички доказателства, в тяхното
единство и съвкупност, както и периода на престой в ареста, естеството,
трайността и интензитета на търпяните негативни последици, отражението им върху
психиката и здравето на ищеца, установената съдебна практика по определяне на
обезщетения по реда на ЗИНЗС, приема за справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 1107 лв. (хиляда сто и седем лева). Това
обезщетение съответства най - пълно и точно на причинените на ищеца психически,
емоционални и здравословни страдания, поради което искът следва да бъде уважен
до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева) следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата за обезщетение не е претендирана от ищеца
лихва за забава, поради което съдът не се произнася за такава.
По аргумент от чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС на
ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Административен съд – Добрич, Първи
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“
да заплати на И.Ф.И., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Варна, сумата
от 1107 лв. (хиляда сто и седем лева), съставляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди за периода от 28.08.2020 г. до 29.12.2020 г. и от
13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. в резултат от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ареста в град Добрич по чл. 3 от ЗИНЗС, довели до
поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при
задържането му под стража.
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1107 лв. (хиляда сто и
седем лева) до предявения размер на иска от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“
да заплати на И.Ф.И., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Варна, сумата
от 10 лв. (десет лева) за заплатена държавна такса.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Добрич в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: