№……/……06.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 325 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №5813/22.01.2020г. от Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна срещу
решение №34/06.01.2020г. по гр.д. №13064/2019г. на ВРС, 46 състав, с което е отхвърлен
иска на жалбоподателя срещу В.С.П., ЕГН ********** за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на
МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 730,00 лв., представляваща стойността на
оказана и незаплатена медицинска помощ по КП № 50, в резултат на извършени
задължителни диагностични процедури и проведено лечение на ответника, в
качеството му на здравно неосигурено лице, в периода от 01.02.2019г. до
05.02.2019г. в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7336/2019г. по описа
на ВРС, 20-то състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.05.2019г., до окончателното ѝ изплащане на сумата.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд е формирал неправилен
извод въз основа на неприложими към случая правни норми, като е приел, че след
като пациентът е приет по спешност и хоспитализиран за лечение в болницата,
това състояние на спешност продължава до изписването, поради което същият не
дължи заплащане за оказаната му помощ. Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и уважени изцяло предявените искове, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна В.С.П. е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата, като се твърди, че пациентката е била
приета по спешност и лечението е било интензивно.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В.С.П., ЕГН ********** за установяване в отношенията
между страните, че ответницата дължи на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 730,00
лв., представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ
по КП № 50, в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и
проведено лечение на ответника, в качеството му на здравно неосигурено лице, в
периода от 01.02.2019 г. до 05.02.2019 г. в Първа клиника по нервни болести при
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№7336/2019г. по описа на ВРС, 20-то състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 15.05.2019 г., до окончателното ѝ изплащане на сумата.
Твърди
се, че ответницата е приета в Първа клиника по нервни болести при УМБАЛ
„Света Марина“ болести на 01.02.2019г. В периода на хоспитализация - 01.02.2019г.
до 05.02.2019г. на ответницата са направени множество медицински изследвания - КТ на главен
мозък, рентгенография на бял дроб и сърце, МП изследване на главен мозък. Проведени са още консултации
със специалисти и е предприето медикаментозно лечение, съгл. ИЗ номер 5242. Към
датата на хоспитализация е извършена справка в НАП относно здравноосигурителния
статут на пациента. Установено е, че здравноосигурителните права на ответника
са прекъснати, поради неплащане на здравни вноски за периода от м.
декември 2016г. до м. декември 2018г. На 01.02.2019г. ответницата е подписала
информирано съгласие, в което е декларирала, че ако не възстанови
здравно-осигурителния си статус преди дехоспитализацията, като здравно
неосигурено лице по Закона за здравното осигуряване на България, на
осн. чл. 52 вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следва да заплати стойността на оказаната й
медицинска помощ, съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение или в
случая 730 лева по КП №50. Поддържа се, че до датата на дехоспитализацията ответницата не е възстановила
здравноосигурителните си права и ищецът е бил възпрепятстван да възстанови
стойността на лечението й от НЗОК. За събиране на вземането си болницата депозирала заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по
ч.гр.д. № 17336/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта длъжникът възразил, поради което за дружеството
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника. В депозираното по реда на
чл. 414 от ГПК възражение се поддържа, че е внесла здрави осигуровки на
19.02.2019г, поради което разходите по лечение следва да се заплатят от НЗОК. В
отговора сочи, че е хоспитализирана по спешност, както и че при подписване на
декларацията, с която поема задължение да заплати предоставените й медицински
услуги, не й е било разяснено за какво се дължи сумата, нито в какъв срок
следва да я заплати. Твърди се, че е била приета в лечебното заведение по
спешност.
В съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.
Ответникът допълнително се позовава на необосноваността на отказа на Агенцията
за социално подпомагане да реимбурсира разноските за лечение в полза на
лечебното заведение. Позовава се, че ответницата е отговаряла на критериите на
чл.1, ал.4, т.4 от ПМС 17/2017Г. и ПМС 313/2013 за това. Евентуално счита, че
лечебното заведение следва да поиска възстановяване на разноските от държавния
бюджет.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение,
а именно че съдът е формирал неправилен
извод въз основа на неправилно тълкуване на приложимите законови разпоредби.
Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е формирал извод за недължимост
на разходи за лечение поради приложимост на чл.82 от ЗЗ, а именно наличие на
спешно състояние на пациента.
Не се спори между страните и се установява от представеното по делото
направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, че В.П. е била
приета в УМБАЛ „Св. Марина“– Варна на 01.02.2019г. с приемна диагноза мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните артерии, и
насочена за хоспитализация в същото лечебно заведение. Не се оспорва от ответната
страна и се установява от представеното извлечение от НАП за
здравноосигурителния статус, че към 05.02.2019г. ответницата В.П. е с
прекъснати здравноосигурителни права. Представена е подписана при
хоспитализацията декларация, видно от която пациентката е наясно, че към датата
на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права и
съответно декларира, че ако не възстанови статуса си преди датата на
дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната й медицинска помощ
в размер на 730,00 лв.
От представената по делото епикриза, издадена от Клиника по нервни
болести, се установява, че ответницата е била изписана на 05.02.2019г. с
окончателна диагноза „исхемичен мозъчен инсулт – вертебробазиларната система,
мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните
артерии, степен лека. В заповед Р –
16/11.01.2019г. е обективиран размерът на услугата, предоставена на пациенти по
кл. пътека – 50, а именно 730,00 лв. От писмо, адресирано до МБАЛ „Марина“–
Варна от Агенция „Социално подпомагане“, се установява, че ответницата няма
право на целеви средства за диагностика и лечение по действително извършени
медицински дейности, тъй не отговаря на критериите на чл.1, ал.4, т.4 от ПМС
17/2017Г. и ПМС 313.
Основния спорен въпрос е дали ответната страна дължи заплащане на
оказаната й медицинска помощ. Възражение в този смисъл е въведено с отговора на
исковата молба, основано на приложимост на предвидената в чл.82, ал.1, т.1 от
ЗЗ хипотеза. Преценката по този въпрос е обусловена от наличието на
предвидените в цитираната разпоредба предпоставки, а именно дали предоставените
в случая медицински услуги са свързани с медицинска помощ при спешни състояния.
Съгласно чл. 99, ал.2 от ЗЗ
спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека,
която изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни
състояния е насочена към предотвратяване на смърт или тежки или необратими
морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.
Според чл. 2 от Наредба № 25/04.11.1999г. спешната
медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към
възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане
виталните функции на организма.
Не се спорно, че в случая медицинските дейности, за които се претендира
плащане, са осъществени в болничното заведение след хоспитализация на пациента.
Не са ангажирани доказателства, че е било налице животозастрашаващо състояние,
каквото не следва да се предполага единствено въз основа на приемната диагноза,
с оглед широкия обхват на диагнозата и възможните значителни различия в
интензитета на настъпилото състояние и засегнатите области, които водят и до
различна симптоматика и евентуални нарушения. От епикризата не се установява да
са извършвани дейностите, приложими в първите часове след настъпване на
инсулта, като интравенозно прилагане на медикаменти за възстановяване на
кръвопотока в засегнатата зона, липсват данни и за осъществено интензивно
лечение в съответното отделение за интензивно лечение.
С оглед на изминалия период от време след началото на оплакванията
извършените в клиниката дейности са се изразявали в изследвания – компютърна
томография, рентгенография, кръвни изследвания, насочени към установяване на
последици от прекарания инсулт, назначаване на медикаментозна терапия за
ограничаване на щетите и предотвратяване на повторен инсулт. Вписано е в
направлението за хоспитализация указание за спешен прием в клиниката, тоест
пациентът следва да бъде прегледан приоритетно, преди планово приеманите
пациенти, като пациентът е насочен е с код 3 за болница, а не с код 4 за спешна
помощ.
Видно от изложеното, освен че не са извършени в специализирана структура
за спешна помощ, каквато в болницата е налице, спрямо пациентката не са били
прилагани дейности от обхвата на спешната медицинска помощ, които с оглед на
конкретното заболяване са приложими само в кратък период от време след начало
на заболяването /до 6 часа/.
Извършените услуги не са безплатни, тъй като съгл. чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ разходите по
оказване на спешна медицинска помощ се субсидират от държавния бюджет само до
момента на хоспитализиране - чл. 7 от Наредба № 25/
04.11.1999г. на МЗ за оказване на спешна медицинска помощ.
Съгласно чл. 7 от приложение 13 към ПМС № 304/2010г.(с
възстановено действие с Решение № 7357 на ВАС от
30.05.2013г., бр.3 от 10.01.2014г.) НЗОК заплаща на изпълнител на
болнична помощ за всеки отделен случай на КП при наличие на следните условия: 1.отчетената
КП е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на БП и същата е
извършена от посочените в договора специалисти; 2.хоспитализираното лице е с
непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията или ги
възстанови до датата на дехоспитализацията.
Съгласно чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от
три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с
прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В случая не е спорно между страните, че до изписване от лечебното
заведение ответницата не е възстановила здравноосигурителните си права. Твърди,
че това е извършено впоследствие, в кратък срок, но доказателства за внасяне на
суми в дължимия размер не са представени по делото. От представената по делото
декларация се установява, че ищецът е изпълнил задължението си на осн. чл. 86, ал. 2, т. 3 от ЗЗ да уведоми пациента
при приемането му в болницата, че следва да заплати за извършените услуги по
ценоразписа на лечебното заведение, като по този начин му е дал възможност да
плати своевременно дължимите здравноосигурителни вноски.
С оглед извода за липса на предпоставките по чл.82,
ал.1 от ЗЗ за предоставяне на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване искът за
заплащане на сумата в размер на 730 лв., претендирана като дължимо плащане на
основание чл.52 от ЗЗО, се явява основателен. Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено, като предявеният иск се уважи изцяло.
С оглед на този изход от спора следва да бъдат
преразгледани и разноските, присъдени от първата инстанция, като съобразно
изхода от спора разноски се следват на ищеца в размер на 25 лв. държавна такса
и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 от ГПК. С оглед разрешението на т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят и разноските, направени в заповедното
производство в размер на 75 лв. в полза на ищеца. Разноски за въззивното
производство се следват на въззивника в размер на 25 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №34 от 06.01.2020г.
по гр.д. №13064/2019г. на ВРС, 46 състав, с което е отхвърлена искова претенция
на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В.С.П., ЕГН ********** за установяване в отношенията между
страните, че ответницата дължи на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 730,00
лв., представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ
по КП № 50, в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и
проведено лечение на ответника, в качеството му на здравно неосигурено лице, в
периода от 01.02.2019г. до 05.02.2019г. в Първа клиника по нервни болести при
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№7336/2019г. по описа на ВРС, 20-то състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 15.05.2019г., до окончателното ѝ изплащане на сумата, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.П., ЕГН ********** дължи на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 730,00
лв., представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ
по КП № 50, в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и
проведено лечение на ответника, в качеството му на здравно неосигурено лице, в
периода от 01.02.2019г. до 05.02.2019г. в Първа клиника по нервни болести при
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№7336/2019г. по описа на ВРС, 20-то състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 15.05.2019г., до окончателното ѝ
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 175 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство,
както и сумата 75 лв. разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 125 лева, представляваща разноски за въззивното производство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: