№ 2325
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211703 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на Н. Л. Л. против Наказателно постановление № 42-0002294 от
27.07.2022г., издадено от директор на РД ”АА“ - гр.София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
1.на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП наложена глоба в размер на 1000/хиляда/лева, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП и чл.6, ал.1, т.6, б.“г“ от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ.
В жалбата са изложени доводи за процесуални нарушения свързани с възможността
наказващ орган да прекрати производството, тъй като наказаното лице не е автор на
вмененото му нарушение. Застъпва становището касаещо възможността за приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Излагат се алтернативни доводи касаещи намаляване на
наложеното наказание до определения законов минимум. Моли за присъждане на сторени по
делото разноски. Моли да се отмени обжалваното НП .
Жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, явява се процесуален представител адв. З.
/с пълномощно по делото/. Последния моли да се отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не
взема становище по същност на делото. Единствено се прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар .
Като прецени доводите на жалбоподателя и обсъди събраните в хода на производството по
делото доказателства, настоящият състав на Софийски районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
1
На 16.06.2022 година е съставен АУАН с който е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 ЗДвП и чл.6, ал.1, т.6, б.“г“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, въз основа на което
е издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Оспореното НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност и при спазване на процесуалните правила и норми.
В съставения АУАН са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
направено е описание на нарушението и описание на обстоятелствата, при които е било
извършено, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Наказателното
постановление на свой ред също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа
пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са както датата на
установяване на нарушението, съдът намира, че са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от
ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Посочена е нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е констатирал нарушение по чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението. Съответно, в чл. 177, ал. 3, т. 1
ЗДвП е предвидено наказание за посоченото нарушение. Доказателствата от преписката и
показанията на актосъставителя обосновават извода за извършено нарушение от страна на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС е надвишил установените норми , с маса
на претоварване от 4.58 т.- видно от кантарна бележка №22220262/16.06.2022г. от кариера
Козяк.
Съдът се довери на показанията на разпитан в хода на съдебно следствие свидетел, като
намира показанията му за последователни и непротиворечиви с приложените по делото
писмени доказателства.
Случаят не може да бъде приет като маловажен, като разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
императивно изключва приложението на института на маловажния случай при нарушения
на Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 лв. до 3000
2
лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наказващият орган не е изложил
мотиви защо е определил този размер на наказанието. В наказателното постановление
липсват данни и за друго нарушение от страна на жалбоподател. Липсата на мотиви
относно определения размер на глобата мотивира настоящия състав да приеме, че
наказанието следва да се наложи в минималния размер, вкл. като се съобрази поведението
на санкционирания водач, който е съдействал в хода на проверката. Наказателното
постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя се наложи глоба в
минимален размер от 500 лв.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивната инстанция, като
въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 400лв., разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по съразмерност съгласно уважената част от претенцията за
отмяна на постановлението. Представени са доказателства за това, че същите са сторени –
договор за правна защита и съдействие за сумата от 900 лв., в който е записано, че
възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява
разписка за изплащането им. Макар същите да не са в минималния размер съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция
към датата на сключването му, съдът разполага с възможност за редуциране поради
прекомерност, доколкото последното е възможно само при изрично възражение от ответната
страна в този смисъл.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002294 от 27.07.2022г., издадено от директор
на РД ”АА“ - гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание,
както следва :
1.на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП наложена глоба в размер на 1000/хиляда/лева, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП и чл.6, ал.1, т.6, б.“г“ от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 лв.
ОСЪДЖА Изпълнителна Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Н. Л. Л. ЕГН
********** сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните през
Административен съд –гр.София.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4