Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 488 /17.09.
Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На четвърти септември Година
2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01286 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №0**** на ГД „Национална полиция“,
София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на В.Е.Ц. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от В.Ц., с която моли за отмяната му, оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност, като поддържа,
че отговорността му за описаното нарушение е ангажирана в нарушение на изискванията в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както че
не е доказано ограничаване на скоростта разрешена за движение по автомагистрала
със съответен пътен знак. Релевират се и възражения за изтекла давност за административнонаказателно
преследване.
Тази позиция жалбоподателят
поддържа и в съдебните прения.
Въззиваемата страна -
ГД“Национална полиция“, в съпроводителното писмо към преписката изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да
бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. Обосновава и неоснователност на възражението
за изтекла давност за административнонаказателно преследване. В съдебно заседание, представител не е
участвал..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. чл.84
от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 23.01.2015г.,
около 19.57 часа, на АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на
територията на Община Перник, в посока София
- Перник се движело МПС - л.а. “Опел Астра“, с рег.№****. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на
скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се
осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в
случая в началото и края на тунела/,
като скоростомерът автоматично измервал средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на
разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано
при първоначалния монтаж на системата/ на измереното време, за което разстоянието е
изминато от съответния автомобил.
В 19.57 часа през
обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие, при
снемане на записаната информация от
стационарно позиционираното автоматизирано техническо средство се
установило, че преминаването е осъществено за времето от 19:56:41 часа до 19:57:00
часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично време на
преминаване 112.035 км/ч. и вторично време на преминаване 112.857 км/ч. След
съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая от 1% за над 100 км/ч./, системата отчела
скорост на движение 110 км/ч., което
превишавало с 30 км. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена
с ПЗ В 26.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което
е извършено нарушението е собственост на ФЛ – В.Е.Ц.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К №0****, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му била наложена
глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Електронният фиш
бил връчен на жалбоподателя на 16.06.2018г. Същият не упражнил правата си по
чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разпечатка на
данни за издаване и връчване на ЕФ, разписки, снимков материал от 3М Система за
измерване на средна скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064,
изд. от Български институт по метрология и приложение към него, писмо от
производителя на системата, протокол от първоначална проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“
при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и
8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на
министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011 г.
на МВР, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на
А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо,
изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на
А”Пътна инфраструктура”, схема на
организация на движението по АМ „Люлин“ в
участъка от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник, както и протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24,
рег. №УРИ115800-3329/05.06.2015г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията и
доводите на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на
специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по
делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето със
скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на средна скорост, което е стационарно
автоматизирано техническо средство и извършва заснемане автоматично, без
намесата на човешки фактор. Съгласно Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по
т.д. №1/2013 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС и при нормативната
уредба към датата на нарушението, само с такива технически средства може да се
установяват и заснемат нарушения в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064
/01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към
нето, безспорно доказват, че процесното средство за измерване, представляващо
скоростомер, тип 3М Система за измерване на средна скорост, състоящо се 2 броя
3М камери за средна скорост, тип Р397, 3М сървърен софтуер за средна скорост и
софтуерен модул РМ ММ Форс, е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5064 и е със срок на валидност 01.09.2016 г., Видно от протокол № 388-ФМИ от
30.09.2014 г., при извършената първоначална проверка на системата е установено съответствие с одобрения тип,
като грешките не превишават максимално допустимите грешки за първоначална
проверка. От същия протокол се установява, че към 16.09.2014 г. системата е била
трайно монтирана на АМ „Люлин”, 3-ти тунел, посока София - Перник. Въз основа на това съдът приема, че именно с
това стационарно АТС е установено и заснето процесното нарушение на датата
визирана в електронния фиш, че същото е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно цитираното по-горе
тълкувателно решение законосъобразното реализиране на
административнонаказателна отговорност в хипотезата на чл.189, ал.4 ЗДвП за
нарушение, установено и заснето със стационарно техническо средство,
функциониращо автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се предпоставя от
кумулативното изискване съществуването на последното да е предварително
обозначено, произтичащо от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. В приложимата към датата на нарушението редакция, тя задължава контролните органи да обозначават
местата за контрол по спазването на правилата за
движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника
за видеонаблюдение. Това кумулативно изискване за
допустимост на издаването на електронен фиш е обосновано с необходимостта
участниците в движението да бъдат информирани за
осъществяването на видеоконтрол в съответния пътен участък преди да навлязат в
обхвата на действие на техническото средство. Оттук се налага извод, че при
липса на обозначаване на пътната отсечка като обхваната от техническо
средство за видеоконтрол на движението, проведеното производство по налагане на
административно наказание за движение с превишена скорост чрез издаване на
електронен фиш ще бъде опорочено .
В
конкретния случай горното обстоятелство е доказано. Приетите като писмени доказателства по делото писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А
„Пътна
инфраструктура“ и приложеията към него, в т.ч.
утвърдена схема на организацията на движение по АМ „Люлин“ в участъка от
км.14+206 до км. 15+237, посока София - Перник
/обхващащ отсечката преди и след края на тунел Голямо Бучино/, безспорно
установяват, че към датата на нарушението пътния участък, в който е
осъществявано видеозаснемане чрез стационарно техническо средство е бил
обозначен по предвидения ред. Видно е, че на км. 14+433, отстоящ на 352 м.
преди мястото на нарушението посочено в електронния фиш, и на 247км. преди
началото на тунела, където е била разположена първата камера на АТС, е имало
поставена табела Т17 с текст „RADAR“, обозначаваща извършващия се след
нея контрол на скоростта, от което следва, че съкратената процедура за
наказване е приложена законосъобразно. Същите доказателствени материали доказват и
наличието на въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26
на км 14+610, в обхвата на който попада и визираното в електронния фиш място на
нарушението /отменянето на забраната относно скоростта е сигнализирано с ПЗ В34 на км.15+237 след края на тунела/.
В
контекста на изложеното съдебният състав приема, че събраният доказателствен материал
позволява формиране на несъмнен положителен извод относно означената
във фиша пътна структура /извън населено място/ и установения скоростен режим,
а оттук, че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Приобщения
снимков материал от записа, извършен със стационарното АТС №388, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 189, ал.
15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен
с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят жалбоподателят като собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/. При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на В.Ц. е ангажирана за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният
електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011
г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към
формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена
процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са
спазени.. Паралел с общите правила
на ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното
производство, основан на приравняването на електронния фиш на наказателно
постановление в нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като
соченото приравняване се свежда единствено до правните последици произтичащи от
влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания
свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им.
Възражението за изтекла давност
за административнонаказателно преследване е неоснователно.
Сроковете
по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай са неприложими, тъй като те регламентират
сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото. Поради това, по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010
г./, а именно 3 години.
Процесното
административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ
срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по
чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно
лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална
насоченост. Приетите по делото разпечатка от информационната система на ГД НП и
разписка за връчване на ЕФ установяват, че същият е издаден на 11.08.2015г.,
т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, считано от датата на нарушението, и е
връчен на 16.06.2018г. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на
действието прекъсващо давността /каквото е и издаването на ЕФ, и връчването
му/, започва да тече нова давност. От момента на издаването на фиша до датата
на връчване тригодишният срок не е изтекъл. Към настоящия момент, считано от
последното прекъсващо давността действие /16.06.2018г./, срокът по чл.80, ал.1,
т.5 НК също не е изтекъл. Не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната давност
по чл.81, ал.3 от НК, според която норма независимо от спирането и прекъсването
на давността, наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – в случая, чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Предвид датата на извършване на процесното нарушение - 23.01.2015,
то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири
години и половина не е изтекла.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията
се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 30 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната, в
приложимата към датата на нарушението редакция – ДВ, бр.10 от 2011г., предвижда
за превишаване на разрешената
максимална скорост от 21 до 30 км/ч. наказание,
определено в абсолютен размер – глоба от
100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на В.Ц. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №0**** на ГД „Национална полиция“, София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на В.Е.Ц. ***, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ