НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ................/08.02.2021
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13251 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е
по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез процесуалния му представител – юрк. Георги Катошев, срещу Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 750 лв., представляваща дължима главница по сключен на
13.09.2015 г. между „4финанс” ЕООД и Г.И.И. договор
за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР, изменен на 20.09.2015 г.,
вземанията по който са цедирани на „К.Б.” ЕООД по
силата на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното й изплащане. В условията на
евентуалност предявява срещу ответника иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 750 лв., получена от Г.И.И.
от „4финанс” ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „К.Б.” ЕООД излага,
че на 13.09.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за финансови
услуги под търговската си марка „Вивус“, и Г.И.И. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.
6 ЗПФУР. Твърди, че в заявката си ответникът е заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер на 500 лв. Поддържа, че още на същата дата е извършен
превод на тази сума в полза на кредитополучателя чрез ИзиПей.
Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата –
12.10.2015 г. На 20.09.2015 г. ответникът е направил заявка за отпускането на
допълнителна сума в размер на нови 250 лв. Ето защо договорът за кредит е
изменен на същата дата, а исканата допълнителна сума е отпусната от кредитодателя в същия ден - 20.09.2015 г. чрез паричен
превод в ИзиПей на името на Г.И.. Твърди, че на
23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството му на цедент
сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърлане на вземания, по силата на
който всички вземания по договора с Г.И.И.,
включително и вземането за главница в размер на 750 лв., са прехвърлени на цесионера. По силата на сключения договор за цесия, в чл.
26 и приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задължения му. Излага, че в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, е изпратил уведомление до кредитополучателя, но пратката се е
върнала като непотърсена. Поради това, към настоящата искова молба прилага
уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано до ответника. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. В условията на евентуалност
твърди, че сумата в общ размер от 750 лв. е получената от ответника без
основание, поради което същата подлежи на връщане. При отхвърляне на главния
иск, моли да бъде уважен предявеният евентуален такъв. Претендира разноски.
Ответникът Г.И.И. не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Първото по настоящото дело открито съдебно заседание е проведено на 04.02.2021 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, обективирано
в нарочна молба от 25.01.2021 г.
Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да установи
наличието на
валидна облигационна връзка по договор за кредит, сключен между „4финанс” ЕООД
и ответника; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер;
наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на
ищеца е прехвърлено валидно процесното вземане, както
и че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия,
съответно, че е упълномощен от него да уведоми длъжника за прехвърлянето на
задълженията му по процесния договор за кредит.
В
срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените по делото
писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземания, договор за кредит и
2 бр. разписки за извършените плащания в полза на ответника в общ размер от 750
лв.
Следва
да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума, представляваща единствено главница по договора за кредит.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва
да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 50 лв. – държавна такса. Съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата 100 лв., представляваща минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и ангажирания в производството доказателствен материал. Ето защо дължимите разноски в общ размер от 150 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/,
представляваща дължима главница по сключен на 13.09.2015 г. между „4финанс”
ЕООД и Г.И.И. договор за кредит № ********** по реда
на чл. 6 ЗПФУР, изменен на 20.09.2015 г., вземанията по който са цедирани на „К.Б.” ЕООД по силата на сключен с „4финанс“
ЕООД договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Начин на плащане: по банкова сметка, ***
„БАНКА ДСК“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: