Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
гр. Враца, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 28.02.2023 г. /двадесет и осми февруари две хиляди двадесет
и трета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 772 по описа на Адм.С-Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на „Т. – К. и с.“ ЕООД с.З., общ.В., представлявано от И.П.К., действащ
чрез пълномощника си адв. М.С., против Уведомително писмо с изх. №
02-060-2600/2674 от 09.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което
заявените от дружеството суми по Компенсаторни плащания в планинските райони
(Подмярка 13.1), Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни
плащания (ЗДП), са отказани напълно, съгласно отразеното в колона 3 „Намаления“
на Таблица 14.
Твърди се, че оспореното
писмо е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се представлява. Чрез процесуалния си представител,
с писмена молба, поддържа жалбата, по подробно изложените в нея съображения.
Ответникът – Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, представител не се явява.
Ангажирано е писмено становище – л. 23 и сл., от процесуалният му представител
– гл. юрисконсулт Х. за неоснователност на жалбата. Поддържа, че извършените
оторизации по схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ, по линия на
директни плащания в заявлението на жалбоподателя, са коректни и в съответствие
с разпоредбите на чл. 43 от ЗПЗП.
От страна на
ответника е изпратено заверено копие на
административната преписка.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка,
съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. По характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“
представлява административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата на 12.12.2022 г. –
л. 41. Жалбата е депозирана пред АдмС – Враца на 21.12.2022 г., при спазване на предвидения
в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване. Жалбата
изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената
защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с
който се засягат законни интереси на
адресата му.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Дружеството - жалбоподател
е депозирало общо заявление за подпомагане с вх. № 18804353/02.05.2018 г. с УРН
532503, с дата на обработка 03.05.2018 г. Във връзка със заявлението е
извършена автоматична проверка на въведените данни на 03.05.2018г. в 09.57 часа. При тази автоматична проверка е установена грешка в
заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 96.90 ха, като в детайли е посочени два
броя БЗС - 30606-19-2-1 и
48129-221-4-1. Подадено е заявление с
редактиране за заявените схеми и мерки с дата 28.05.2018 г., след което е
извършена нова автоматична проверка на същата дата, в резултат от която е
прието, че е установена грешка при заявените площи, като те надвишават
допустимите площи с правно основание с 96.90 ха.
Приемайки
установеното от автоматичните проверки, че декларираните площи са повече от
площите с правно основание, ответникът е
издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018 г. с изх. № 02-060-2600/2674 от 01.04.2021 г. на Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ гр.София. С това писмо
жалбоподателят е уведомен , че заявените
от него суми по подмярка 13.1/НР1, мярка СЕПП,
мярка СПП и по схема за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда –зелени директни плащания /ЗДП/, са му отказани напълно /Таблица 1/,
посочени са ставките за схема/мярка /лв./ха/ за кампания 2018 г., отразени са извършените плащания в Таблица № 2,
които се равняват на нула и са посочени
начислените и неудържани санкции по чл.19а от делегиран Регламент №640/2014 на
Комисията по СЕПП, СПП и подмярка 13.1/НР1,
които се прихващат в съответствие с Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 на Комисията.
Цитираното писмо е
обжалвано, като с Решение № 438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело №
243/2021 г. по описа на АдмС – Враца, същото е отменено и преписката е върната на
компетентния административен орган за ново произнасяне по същото заявление при
спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решение №
438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на АдмС –
Враца е оставено в сила с Решение № 9944/08.11.2022 г., постановено по адм.
дело № 3015/2022 г. по описа на ВАС.
За да постанови този
резултат, съдът е приел формалната и процесуалната незаконосъобразност на
оспорения административен акт, липса
на фактическо основание за издаването му и несъответствие с целта на
закона, доколкото не са доказани установени нарушения от страна на земеделския
производител. Изрично в мотивите
на Решение № 9944/08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3015/2022 г.
по описа на ВАС е отчетено, че за
посочените в административния акт парцели не са представени доказателства, от
които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой
ПДП за кампания 2018 г., съгласно критериите, посочени в Наредба № 2/26.03.2018
г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ.
В цитираното решение
на ВАС е подложена на преценка и материалната законосъобразност на акта, като е
прието, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон, за
което са изложени подробни и задълбочени съображения, а именно: липсата на доказателства и посочени
правни основания, обективиращи оставянето на процесните парцели извън заявените
площи за подпомагане; позоваването от страна на административния орган единствено
на утвърдената от министъра на земеделието, горите и храните със заповеди №№
РД-09-499/12.07.2016 г.; РД 09-557/14.07.2017 г. и 592/27.06.2018 г. Методика
за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 г. следствие, на която е достигнал до крайния извод, обективиран в
оспореният акт, макар че в нея не са дефинирани базовите изисквания, на които
следва да отговаря заявения за подпомагане парцел конкретно по мярка 11
„Биологично земеделие“; посочено е също,
че с влязло в сила на 14.03.2022 г. решение № 4822 от 15.04.2021 г.,
постановено по адм. дело № 9587/2020 г., ВАС е обявил Методиката за нищожна.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/2674 от
09.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ /л. 28 – 40/ дружеството е уведомено, че оторизираната
субсидия е в размер на 0 лева, като в писмото изрично е отбелязано, че същото е
издадено във връзка с влязлото в законна сила Решение № 438/10.12.2021
г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на АдмС – Враца, потвърдено
с Решение № 9944/08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3015/2022 г. по
описа на ВАС.
Отново и
по напълно идентични с тези, съдържащи се в предходното отменено от съда
уведомително писмо, съображения е отказано финансово подпомагане.
Отказаното
финансово подпомагане е в хипотезата на наддекларирана площ – 2,94 ха и 0,24 ха
площи извън специализиран слой ПДП и площи без правно основание – 95,32 ха и
1,58 ха от колона 10 от
таблицата на стр. № 2 и № 3.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспорения пред съда административен акт, както и тези
представени от страна на жалбоподателя.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, намира
за установено следното:
На първо
място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция /РА/ е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е
предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена РА за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, е изпълнителен директор
на РА и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. /л. 43 - 46/, с която изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В.И.К.
правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, както и да издава и
подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели,
животни или пчелни семейства. В случая оспореният акт за отказ е подписан
именно от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ В.К., следователно
обжалваното уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед № 03-РД/3088 от
22.08.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
административни правомощия.
На
следващо място съдът счита за нужно да разгледа оспорваното УП в контекста на чл. 177, ал. 2 от АПК, чиято
разпоредба установява специфично основание, което може да доведе до
прогласяване нищожността на административен акт. Предпоставките за прилагане й
са две - наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения
от администрацията акт с това решение.
В случая съдът приема,
че при прилагането на чл. 177, ал. 2 от АПК, оспореното уведомително писмо на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, се явява нищожен
административен акт, като съображенията за това са следните:
Влязлото в сила
съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с
необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила - задължителност,
сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и
субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия
държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие - страни, основание и
предмет - чл. 177, ал. 1 АПК. Влязлото
в сила съдебно решение № 438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021
г. по описа на АдмС – Враца, с което се отменя административния акт има действие
спрямо всички според разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК.
Повторно издаденият акт – оспореното в настоящето
производство Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2674 от
09.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на
зам. Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, със същото съдържание като
отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са
разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВАС - Решение № 6214 от 23.06.2022
г. на ВАС по адм. д. № 841/2022 г., VI о., Решение № 7433 от 26.07.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 4490/2022 г., VII о., Решение № 527 от 21.01.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8120/2021 г., VII о., Решение № 153 от 11.01.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 8273/2021 г., V о. и много др.
Администрацията е обвързана от съдебните решения по
административни дела, и в частност, в настоящия случай.
В тази връзка по никакъв начин не са
съобразени и мотивите на съда относно допуснатото нарушение на изискванията за
съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото повторно постановеното
уведомително писмо отново и по идентичен начин не съдържа конкретните правни и
фактически съображения, послужили за формиране на крайния извод на
административния орган. Постановеният пореден отказ за финансово подпомагане
поради неспазени базови изисквания страда от същата липса на мотиви, каквато
липса съдът вече веднъж е установил, като не може да се приеме, че
несъщественото допълнение към поясненията на колони 7 и 10 от таблицата на стр.
№ 2 и № 3 от АА е достатъчно, за да обоснове волята на решаващия орган.
Така, при непроменена
фактическа обстановка /нови факти и обстоятелства не са посочени, съответно нови
доказателства не са взети предвид/ административният орган отново е възприел
наличието на неправомерно поведение на жалбоподателя „Т. – К. и с.“ ЕООД.
Следва да бъде
отбелязано, че по отношение на площта извън специализиран слой Площи, допустими
за подпомагане (ПДП) – 2,94 ха и 0,24 ха и площи без правно основание – 95,32
ха и 1,58 ха от колона 10 от
таблицата на стр. № 2 и № 3, отново липсват
доказателства и посочени правни основания, обективиращи оставянето на
процесните парцели извън заявените площи, въпреки изрично приетото в Решение №
9944/08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3015/2022 г. по описа на ВАС в
тази насока.
Като
доказателство по делото е представено писмо с изх. № 10-1156 от 27.11.2018 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, но същото не е посочено в
оспореното Уведомително писмо като основание за издаването му, а освен това то
не обективира и никакви конкретни данни относими към случая.
В оспорения акт са посочени правните
основания за издаването му и разпоредбите, които са нарушени, а именно: чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, вр. чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за
развитие на селските райони за период 2014-2020 г.
Според
чл. 43, ал. 4 от
ЗПЗП, Разплащателната агенция (ДФ"З") намалява размера на
плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в
законодателството на Европейския съюз (ЕС).
Разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 от
Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015
г.) предвижда, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, може да
откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато: 1.
кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално
ползваните от него; 2. кандидатът за подпомагане не е спазил срока за подаване
на заявлението за подпомагане по Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3.
кандидатът за подпомагане не отговаря на условията за предоставяне на финансова
помощ или не е спазил ангажимент, свързан с условие за предоставяне на помощта;
4. кандидатът за подпомагане не е декларирал всички стопанисвани от него площи
в стопанството; 5. кандидатът за подпомагане не спазва изискването по чл. 5,
ал. 1, т. 1; 6. за заявените за подпомагане площи не е спазено изискването на
чл. 3, ал. 2; 7. кандидатът за подпомагане или негов представител възпрепятства
извършването на проверка на място; 8. са установени изкуствено създадени
условия.
В случая
административният орган е
извършил опит да мотивира оспореното УП, като е постановил последното въз основа на
административната преписка, относима за издаване на първото уведомително писмо.
Няма представени други доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че са налице и двете предпоставки за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и
противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт при пълна субективна
и обективна тъждественост. На основание чл. 177, ал. 2 от АПК обжалваният административен акт следва да бъде обявен за
нищожен, а преписката върната на компетентния орган за ново произнасяне по
подаденото от „Т. – К. и с.“ ЕООД заявление за подпомагане с вх. № 18804353/02.05.2018
г. с УРН 532503, с дата на обработка 03.05.2018 г., при спазване на дадените от
съда в Решение № 438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по
описа на АдмС – Враца, потвърдено с Решение № 9944/08.11.2022 г., постановено
по адм. дело № 3015/2022 г. по описа на ВАС задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона и съобразно изложените мотиви.
При този изход на делото и в съответствие с
правилата на чл. 143 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски от 1050,00 лева, представляващи заплатена
държавна такса в размер на 50,00 лева и 1000,00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО Уведомително
писмо с изх. № 02-060-2600/2674 от 09.12.2022 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2018 г. на зам. Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, с
което заявените от „Т. – К. и с.“ ЕООД с.З., общ.В. суми по Компенсаторни плащания
в планинските райони (Подмярка 13.1), Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни
плащания (ЗДП) са отказани.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт, считано от
влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. – К. и с.“ ЕООД с.З., общ.В. сторените по делото разноски в
размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: