Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 02.10.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на дванадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

                                                Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1197/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адвокат Д.Ц. ***, в качеството му на упълномощен процесуален представител на В.А.В.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-3393-000228/28.05.2019 г. на Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.150 а, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2 от същия закон на В. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

 Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното постановление и моли Съдът да го потвърди като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2019г., около 14.30ч., при изпълнение на служебните си задължения, свид.П.Т. и Л.Н.– полицейски служители във Второ РУ към ОД на МВР гр.Русе извършвали обход по улиците на гр. Мартен, обл. Русе. По ул.“България“, в района на бл.1 те видели мотоциклет, управляван от лице без предпазна каска. Спрели го за проверка и установили, че водачът е В.А.В., а мотоциклета е без регистрационна табела. В. не могъл да представи никакви документи за самоличност или за мотоциклета, но обяснил, че го бил закупил няколко дни по-рано и само го тествал след извършен ремонт.

Свид.Т. извършил справка в масивите на Сектор ПП-Русе и установил, че жалб.В. не притежава правоспособност за управление на мотоциклета от категория „А“. Малко по късно, на мястото на проверката пристигнал приятел на В. и донесъл личните му документи, сред които свидетелство за управление на МПС № FZ99239883, образец на Обединеното кралство и лична карта. Независимо, че в представеното свидетелство за управление на МПС било отразено, че В.В. е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „А“, свид.Т. приел, че водачът е извършил нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като правоспособността за тази категория не била отразена в системата на Сектор ПП-Русе. Поради това съставил против В.В. акт за установяване на това нарушение.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за това нарушение и на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалб.В. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

С жалбата, а в последствие и в хода на съдебното следствие, жалбоподателя представил и били приети по делото черно-бяло и цветно фотокопие на свидетелство за управление на МПС № FZ99239883, образец на Обединеното кралство, придружено с официален превод на български език.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставяне на актът за установяване на административното нарушение и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

От друга страна, при изследване на материалноправната законосъобразност на АУАН и НП, намира че е налице незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за нарушение, чиито състав не е осъществил.

Основанията за това са следните:

Административните органи приели и описали като фактическа обстановка при осъществяване на нарушението, съответно в АУАН и НП, че жалб.В. управлява мотоциклет, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

При това описание на нарушението, с акта и с НП то било квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

В същото време, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за Съда начин, че на датата, за която административните органи приемат, че е извършено това нарушение, жалб.В.В. е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията „А“, към която спада управляваният от него мотоциклет.

От представеното и приобщено от Съда по делото Свидетелство за управление на МПС № FZ99239883, образец на Обединеното кралство, издадено на В.В. се установя, че същият е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „А“ на 19.01.2013г. с валидност до 29.03.2057г. – до навършване на 70-годишна възраст на водача.

Съобразно разпоредбата на чл.151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България, при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.151 от ЗДвП. Последната разпоредба определя максимално изискване за възраст за придобиване на правоспособност от категория „А“ от 24 години. Тъй като към датата на процесното нарушение жалб.В. бил на 32 години, той отговарял на единственото изискване по националното ни право за признаване на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, каквато несъмнено все още е Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.17, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, според която признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.

Освен това, нито тези разпоредби, нито която и да било друга по националното ни право предвижда изискване за специална процедура по признаване на свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка на ЕС.

От представените фотокопия на Свидетелство за управление на МПС № FZ99239883, образец на Великобритания, издадено на В.В. се установява, че същото отговаря на всички изисквания на Директива 2006/126/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства.

С оглед изложеното и при липса на данни по делото или твърдения на ответната страна за неистинността или подправката на процесното свидетелство, следва да се приеме, че същото е официален документ, издаден от компетентните органи на Обединеното кралство при спазване нормативните изисквания на вътрешното и общностното право, удостоверяващ че жалб. В.В. е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „А“ на 19.01.2013г. с валидност до 29.03.2057г.

С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като с него е наказан В.В. за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, чиито състав не е осъществен от обективна страна, поради което следва да бъде отменено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-3393-000228/28.05.2019г. на Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на В.А.В.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                Районен съдия: