№ 39
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА К. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20201110212117 по описа за 2020 година
Настоящото производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК
във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на А. В. А., чрез адв.
В.К., срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 227з-2193/22.08.2020 г.,
издадена от Т.Г. Ц., полицейски орган при 03 РУ - СДВР.
С жалбата се оспорва Заповедта за задържане и се прави искане съдът
да я отмени като незаконосъобразна, необоснована и постановена в
противоречие с целите на закона. Сочат се и съображения, че заповедта е
издадена и в несъответствие с целта на закона, като се изтъква, че
задържането на жалбоподателя е извършено в нарушение на принципа за
съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представляван е от процесуален представител – адв. К., който
поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта. Изразява подробни
съображения по същество, както и прави искане за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
безплатно представлява жалбоподателя по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по жалбата – Т.Г. Ц. - полицейски орган при 03 РУ-СДВР,
редовно призована, не се явява лично, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдена
заповедта. В писмени бележки излага подробни съображения по същество.
Съгласно разпоредбите на АПК, Съдът след преценката си следва да
анализира всички обстоятелства, свързани със законосъобразността на
атакувания административен акт, не е обвързан само с изразените оплаквания.
Видно от събраните по делото доказателства е обстоятелството, че
1
атакуваната заповед е постановена от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Същата обаче е немотивирана, доколкото в нея не се сочат
конкретните фактически и правни основания на задържането. Твърди се, че
лицето е задържано на основание достатъчно данни за извършено
престъпление. Липсва каквато и да е конкретизация кога, къде, от кое лице е
извършено престъплението. Обстоятелството, че е задържан А.А., не обуславя
единственият възможен извод, че той именно е извършил престъпление. В
лицето не са намерени вещи, чието държане е забранено от закона. По делото
не са приложени каквито и да е данни за такова престъпление. Единствено в
приложената докладна заповед се твърди, че лицето в себе си е имало
наркотични вещества. По преписката обаче отсъстват каквито и да е писмени
доказателства в тази находка – протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за претърсване и изземване, протокол за обиск и изземване. От
заповедта не се установява каквато и да е причина за задържане на А.А.,
доколкото същият не е издирван, със заличени криминалистически
регистрации е, не е осъждан. По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, от които обаче не може да се изясни какво всъщност е
направил жалбоподателя, което е мотивирало неговото задържане. В тази
насока липсват каквито и да е писмени доказателства. В хода на съдебното
следствие също не са събрани каквито и да е доказателства извън несъмнения
факт, че А.А. е бил задържан за срок до 24 часа.
Съгласно изискванията обаче на чл. 72 от ЗМВР, заповедта следва да
съдържа като задължителен елемент от съдържанието си посочването на
фактическите и правни основания за задържане на лицето. В случая това
изискване не е спазено и препятства възможността за осъществяване на
контрол за законосъобразност на издадения акт, което съставлява абсолютно
отменително основание. Именно поради това и настоящият съдебен състав
намира, че извън процесуалната неиздържаност на заповедта, не е имало
основания за издаването на същата, доколкото не е ясно защо точно е
задържан А., във връзка с данни за какво и от кого извършено престъпление.
Предвид липсата на мотиви в заповедта, същата следва да бъде отменена
изцяло. Няма как издателят на заповедта да се позовава, както на
общоизвестни, така и на каквито и да е относими факти към задържането на
лицето, същият е длъжен да ги изложи, за да бъде спазено, както правото на
лицето да узнае причината да е лишено от свобода за срок от 24 часа, така и
да се защити срещу въпросния административен акт.
По разноските:
Във връзка с изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски. Доколкото процесуалното
представителство е осъществено по смисъла на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на А. В. А. следва да бъдат присъдени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и сумата от 10 лева за
внесената държавна такса.
2
По изложените съображения,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед за задържане на лице с рег. № 227з-
2193/22.08.2020 г., издадена от Т.Г. Ц., полицейски орган при 03 РУ - СДВР.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да
заплати на А. В. А., с ЕГН: **********, чрез адв. В.К., сумата от 410
/четиристотин и десет/ лева, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение и заплатената държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3