РЕШЕНИЕ
гр. София,
№
................./.................г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на десети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр. дело № 14506 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от В. А.Ц., чрез адв. Л., срещу Решение № 192997/15.08.2019 г. на Софийския
районен съд, 70 състав по гр.д. № 19619/2018 г. в частта, с която е признато за
установено по искове на „Т.С.“ ЕАД, че В. А.Ц. дължи на дружеството сума в
размер на 1356,14 лева – цена за доставена топлинна енергия за период
01.10.2014 г. до 30.04.2017 г. на апартамент № 15, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № 68705, и сума
в размер от 55,36 лева - цена извършена услуга дялово разпределение на жилищна
сграда - етажна собственост, находяща се на адрес:
гр. София, ж.к. „******** за периода 05.2015 г. -04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В
жалбата се излагат аргументи за неправилност и необоснованост на решението, като
се посочва, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основанието, посочено от въззивника, е, че след приключване на последното открито
съдебно заседание и преди постановяване на решението с влязло в сила съдебно
решение, с което ВАС е отменил
методиката, по която се определя размерът на задълженията на потребителите на
топлинна енергия.
Уведомена
за подадената въззивна жалба на 10.10.2019 г., „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Не
е депозирано и становище от третото лице – помагач „Т.Н.И.“ ООД.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната
част. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното
решение е валидно, но отчасти недопустимо. От топлофикационното дружество е
предявена претенция за заплащане на главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 05.2013 г. до 07.2013 г. в размер на 53,86 лева.
СРС с решението си е присъдил сума в размер на 55,36 лева, надвишаваща претендирания размер. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът е ограничен от пределите на търсената защита,
поради което решението в частта, с която е уважен иска за главница над 53,86
лева до уважения размер от 55,36 лева решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по
същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната
жалба.
Предявени
са за разглеждане първоначално кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. А.Ц. за сумата от 1436,53
лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.,
топлинна енергия до топлоснабден имот -апартамент №
15, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб. № 68705, и сумата 53,86 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2014г. до 30.04.2017г„ ведно
със законната лихва върху главниците от 20.10.2017г. до окончателното
погасяване, както и сумите: 176,09 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 11.10.2017 г. и сума в размер
на 8,52 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.11.2014 г. до 11.10.2017 г., за които суми по ч.гр.д. №
74644/2017г. по описа на СРС, 70-и състав на 21.11.2017г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
В
своето решение първоинстанционният съд е приел, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, като е взел предвид
събраните по делото писмени доказателства . Приел е, че по делото се
установява, че за процесния имот е доставена топлинна
енергия и е осъществена услуга дялово разпределение. За да определи дължимите
суми съдът е взел предвид изготвените заключения по съдебно-счетоводната
експертиза и съдебно-техническата експертиза.
С
въззивната жалба се обжалва решението в частта, с
която са уважени исковите претенции на „Т.С.“ ЕАД за цена за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила
в отхвърлителната част за разликата над уважения до
пълния предявен размер за главниците и за исковете за обезщетение за забава по
чл. 86 ЗЗД.
По
наведения довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт настоящият състав
намира следното:
Безспорно
се установява по делото, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. Това се установява от
представения нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/, построено
върху държавно място от ЖСК „Пионер“, блок ********“, гр. София, № 24, том II,
дело № 169 от 1989г., протокол от проведеното на 15.09.2002г. общо събрание на
етажните собственици на бл. ********“, гр. София; индивидуални отчети /талони за отчет/ за топлоснабдения имот, носещи подписа на Ц. в графа клиент
/потребител/.
Видно
от приетото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което
настоящият състав кредитира напълно като компетентно и задълбочено изготвено,
отговарящо в пълнота на поставените въпроси, за процесния
период са начислени суми съответни
на отчетената от измервателните уреди енергия и разпределена от ФДР при
спазване поднормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период било извършвано
съгласно Наредба № 16- 334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост
към Наредба №16-334. Вещото лице е посочило, че за процесния
период се дължи сума в размер на 1622,06 лева след приспадане на сумите за
връщане от издадените изравнителни фактури.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, на
абоната били начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури, на обща
стойност 1 642,63 лева. При извършената от вещото лице проверка на данните
при ищеца и представените от ответника по делото писмени доказателства са
установени плащания в общ размер 207.66 лева, с които са погасени главници за
топлинна енергия за м.11.2014г. в размер на 92,82, м.01.2016г. – в размер 82,85
лева, м. 05.2016г. – 15,43 лева и м.09.2016г. -16,56 лева. При съобразяване на
така заплатените суми задължението на ответника за цена на ТЕ според
заключението е 1 436.48 лева.
Настоящият
състав намира, че неправилно първоинстанционният съд
е взел предвид размерите за задълженията от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. В заключението по съдебно-счетоводната
експертиза е включено и задължение по фактура от 30.09.2014 г. за период от
05.2013 г. до 07.2013 г., доколкото същата не касае процесния
период, поради което и същата не следва да се взема предвид. Именно
задължението, включено в тази фактура, е довело до разминаването между
заключенията на вещите лица. Предвид задължението на потребителя да заплати
реално използваната топлинна енергия, следва да се вземе предвид сумата,
посочена в заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, като от
тази сума следва да се приспаднат плащанията, направени през м.11.2014 г. в
размер на 92,82 лева; през м.01.2016г. – в размер 82,85 лева; през м. 05.2016г.
– в размер на 15,43 лева и м.09.2016г. -16,56 лева.
От
дължимата сума следва да се извади и направеното плащане в размер на 78,83 лева
– която сума е заплатена за покриване на задължението за месец 01.2017 г.
/видно от заявеното от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза в
проведеното открито съдебно заседание, представеното от ответницицата
платежно нареждане не е били взето отчетено в счетоводството на „Т.С.“ ЕАД,, а
следва да се отнесе именно към задължението по фактура на месец 01.2017 г./.
След приспадане на заплатените суми се ответницата дължи сума в размер на
1335,57 лева за доставена топлинна енергия за периода от 05.2014 г. – 04.2017
г.
Правилно
първоинстанционният съд е възприел за частично
основателно възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за цена
на топлинна енергия за 05.2014 г., 06.2014 г., 07.2014 г. и 08.2014 г.,
доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
20.10.2017 г., а е приложим тригодишният давност срок за погасяване на
задълженията по чл. 114 ЗЗД, доколкото се касае за задължение за периодично
изпълнение, което става изискуемо от деня на възникването му по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Задълженията за посочения
период възлизат на 143,26 лева, която сума също следва да се приспадне от
сумата 1335,57 лева. Така се установява, че В.Ц. дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в
размер на 1192,31 лева.
Доколкото
по делото се доказа от представените писмени доказателства и заключението по
съдебно-техническата експертиза, че е осъществена услуга за дялово
разпределение, се дължи цена за предоставената услуга. Размерът на дължимата
главница за дялово разпределение се установява от съдебно-счетоводната
експертиза – а именно сума в размер на 55,36 лева, поради което искът следва да
бъде изцяло уважен изцяло за претендирания размер от 53,86
лева/ както беше посочено съдът е обвързан от петитума
на исковата молба с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес/.
Във
въззивната жалба е изложен и довод за съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяването на обжалвания съдебен
акт с постановеното решение ВАС, с което е отменен реда и методиката, по която
се определя размерът на задълженията на потребителите.
На
първо място, следва да се подчертае, че твърдяната отмяна на подзаконов
нормативен акт, не може да доведе нито до нищожност на съдебния акт, нито пък
представлява съществено процесуално нарушение.
Действително
с решение № 4777 от 13.04.2018 г., постановено по адм.д.
№ 1372/2016 г. на ВАС, 3-членен състав, е отменена зависимостта ( формулата),
приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването,
обн. в ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ,
бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Предмет на
административното производство е формулата в т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна-собственост, определяща
формулата за изчисляване на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация.
Решението
не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано и е образувано адм. дело № 1318/2019 г. по описа на ВАС, 5-членен състав,
по което и към настоящият момент не е постановено влязло в сила решение. Дори и
методиката да бъде отменена с влязло в сила решение на ВАС следва да се
подчертае, че действието на отмяната ще е занапред съобразно чл. 195, ал. 1 АПК
и няма отношение към процесния период.
Не
е влязло в сила и решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм.
дело № 13721/2017 г. на ВАС, тричленен състав, с което са обявени за нищожни разпоредби
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от
министъра на икономиката и енергетиката и т. 6.4.1 и т. 6.7 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост,
представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и
енергетиката, а в друга част са отменени. Поради тези съображения доводът във въззивната жалба е неоснователен.
С оглед наличието на разминавания между
размера на уважената част от иска за топлинна енергия, приет от първоинстанционния съд, и този, приет от настоящата
инстанция, първоинстанционното решение е частично
неправилно и следва да бъде отменено за разликата над 1192,31 лева до пълния уважен размер от
1356,14 лева.
По
разноските пред първата инстанция:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото подадената въззивна
жалба е частично основателна следва да се преразгледа въпроса за дължимите
разноски в първоинстанционното производство.
Първоинстанционният съд е определил
сумата от 576,12 лева – разноски за ищеца в производството пред СРС. Настоящата
инстанция с оглед липсата на възражения по начина на определяне на общия размер
на разноските, сторени от ищеца, е обвързан от приетия от СРС, като с оглед
частичното уважаване на въззивната жалба съобразно
тройното правило за изчисляване на разноски, на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 428,61 лева, като за разликата над тази сума до 485,59
лева – сумата присъдена от СРС - решението следва да бъде отменено.
По
отношение на заповедното производство СРС е присъдил разноски в размер на 70,36
лева от общо 83,50 лева. С оглед изхода от спора се дължат разноски в размер на
61,79 лева, като за разликата до пълния уважен размер решението следва да бъде
отменено.
В
полза на адв. Л. е присъдена сума в размер 54,63 лева
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА с
оглед отхвърлената част от исковите претенции от определения размер от 347,25
лева. Предвид частичното отхвърляне на исковите претенции и съобразно тройното
правило за изчисляване на разноските, на
адв. Л. се дължат още 33,96 лева.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Въззивникът е направил
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 28,23 лева, претендира и
доказва и сторени разноски в размер на 300 лева – възнаграждение за адвокат,
заплатено в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 43,15 лева.
Въззиваемата страна
претендира юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
юрисконсулстко възнаграждение съдът определя на 100
лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с
оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на
представителя на страната. С оглед изхода на делото на въззивника
следва да се присъдят разноски в размер на 86,85 лева.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №
192997/15.08.2019 г. по гр.д. № 19619/2018 г. на Софийския районен съд, 70-ти
състав в частта, с която е уважена претенцията за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до 04.2017 г. за разликата над 53,86 лева до пълния уважен размер от
55,36 лева.
ОТМЕНЯ решение №
192997/15.08.2019 г. по гр.д. № 19619/2018 г. на Софийския районен съд, 70-ти
състав в частта, с която е уважена исковата претенция за заплащане на цена на
топлинна енергия за период от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г. за сумата от 163,83 лева / разликата над 1192,31 лева до пълния уважен размер от
1356,14 лева/, както и в частта, с която В.А.Ц. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата в размер на 56,88 лева
/разликата над сумата в размер на 428,61 лева до пълния присъден размер от
485,49 лева /, представляваща разноски пред СРС, както и за сумата от 8,57 лева / разликата над сума в
размер на 61,79 лева до пълния присъден размер от 70,36 лева/,
представляваща сторени разноски от „Т.С.“ ЕАД в хода на заповедното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че В.А.Ц., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 163,83 лева / разликата над 1192,31 лева до пълния уважен размер от
1356,14 лева/, представляваща цена на доставена през периода от
01.10.2014г. до 30.04.2017г., топлинна енергия до топлоснабден
имот - апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к.
„********, с аб. № 68705.
ОСЪЖДА, на основание чл. 273, вр. с
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, В.А.Ц., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 86,85 лева – размер на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на адвокат С.Г.Л.,
ЕГН **********, сумата от 33,96 лева,
представляваща полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по делото пред
СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част, с която са уважени исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието трето лице-помагач „Т.Н.И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.