Протокол по дело №1760/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 979
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20223330101760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 979
гр. Разград, 21.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20223330101760 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА не се явява за нея адв. В. редовно упълномощена и приета
от съда.
ЗА ОТВЕТНИКЪТ не се явява представител.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията
на 142, ал. 1 ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от И. К. И., която твърди че въз
основа на изп.лист от 28.04.15г.,издаден в полза на Банка ДСК ЕАД на
17.09.15г. е образувано изп.дело №638/15г. по описа на ЧСИ Д.Драганов. С
Постановление от 09.10.2015 г. ТД НАП- офис Разград, е конституирано като
присъединен взискател. Без изрично постановление, с разпореждане на ЧСИ
от 25.11.2016г. е конституиран като взискател „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, като цесионер.Молба от 04.08.2020 г. ОТП „Факторинг
България“ ЕАД е поискал прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК. Изп.производство по И.Д. №638/2015 г. е
прекратено с Определение от 07.08.2020 г. на съдебния изпълнител. В
изп.производство по И.Д. №638/2015г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, не е бил конституиран като взискател. Ищцата твърди,че е
сключила на 17.03.2022г. Споразумение за разсрочване на парично
задължение с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което според нея е унищожаем
договор,сключен при условията на крайна нужда,предвид тежкото и семейно
и финансово положение.
СЛЕД завършване на средното си образование през 2011г. ищцата
работила на различни места, но стабилна работа не успяла да си намери. Баща
й ги изоставил, а майка й от години страда от психично заболяване. Всички
тези факти мотивирали ищцата да вземе кредит, а в последствие, поради
невъзможността ми да го изплаща редовно, да замине да работи в чужбина.
ТВЪРДИ,че е самотна майка, като след раждането на дъщеря си се е
1
върнала в България и живее със своята майка на квартира. Не са плащали
наем от две-три години, но тъй като собствениците трайно живеят извън
пределите на страната не са предявявали претенции, освен да се грижат добре
за имота им.
КАТО се върнала в България разбрала, че майка й е била притеснявана
от служителки на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
СЛЕД посещение в Банка ДСК и Уникредит Булбанк разбрала, че
банковите й сметки са запорирани. Не разбрала от кого, нито, че срещу нея
има образувани две изпълнителни дела.
СЛУЖИТЕЛИ на ответника притеснявали майка й, която гледала детето
на ищцата. След разговор със служител на ответника състоянието на майка й
се променило. Не знаела какво прави, което принудило ищцата да им се
обади. Те й заявили, че ако сключи споразумение с тях ще й вдигнат запора
от банковата сметка, за да може да получава по нея заплатата си.
ВСИЧКО станало много бързо. Не могла предварително да прочете
споразумението, тъй като то не се отваряло на телефона й, а тя нямала
компютър. От фирмата й изпратили програма, която трябвало да инсталира и
след това чрез нея да подпише споразумението. Не успяла да разбере за каква
сума общо става въпрос. Единственото, което разбрала е, че трябва да внася
месечно по 100 лв.
ТВЪРДИ,че сключила споразумението единствено за да й вдигнат
запора, за да може да получава заплата.
ВПОСЛЕДСТВИЕ започнала да чете из интернет и да се консултира с
адвокат. Ищцата няма юридическо образование. Не знае какво е „ЗЗД“, нито
какво гласят чл.113, чл.110 и чл.111 от този закон. Нищо не разбрала от
написаното в чл.4, ал.4 от Споразумението.
ОТ адвоката си разбрала, че фирма, сама не може да й запорира сметка
в банка. След проверка разбрали, че срещу нея е имало образувани две
изпълнителни дела по описа на ЧСИ - Деян Драганов с рег.№762 при КЧСИ -
И.Д,№638/2015 г., прекратено с Постановление от 07.08.2020 г., по което дело
ЧСИ е вдигнал наложените ми запори и по което дело „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД не е конституирано като взискател, в който ред е била въведена в
заблуждение, че Дружеството има някакви права по изпълнително дело и И.Д.
№832/2015 г., прекратено с Постановление от 14.04.2022 г„ в сила от
04.05.2022 г,, по което последствие действията на адвоката по съобщение на
ЧСИ се вдигнал запора от банковите й сметки.
ИЗПРАТИЛИ възражение до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, но те не приели
мотивите им.
СПОРЕД чл.113 ЗЗД валиден отказ от субективното право на
погасителната давност е винаги съзнавано волеизявление, каквото не е налице
в настоящия случай, тъй като не е знаела същността на правото си, нито
правните последици. Не е знаела какво е правното й положение.
ПАРИЧНОТО задължение не може да бъде индивидуализирано без
посочване на размера му.
ОТКАЗЪТ от субективното право на погасителна давност може да бъде
както изричен, така и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност било относно цялото парично
задължение, било само за част от него.
2
ПРЕДВИД на това ал.4 на чл.4 от Споразумение за разсрочване на
парично задължение от 17.03.2022 г., е недействително волеизявление.
Клаузата е неясна за нея. От същата не може да се направи обоснован извод
за наличие на воля за изтекла погасителна давност и ако се отказва дали само
за главното задължение, което по Изпълнителен лист от 28.04.2015г. е в
размер на 1 283,90 лв. или и за акцесорното, както и дали изцяло или само за
част от тези две различни парични задължения.
В горницата над 1 283,90 лв. се включват и суми, представляващи такси
към ЧСИ, които неправомерно се предявяват за дължими.
ВЪЗ основа на изложеното, моли съда да прогласи за унищожаем
договора, сключен на 17.03 2022г между нея и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
наименован Споразумение за разсрочване на парично задължение.
Претендира и сторените по делото разноски.
ПРЕДСТАВЯ: извлечение от Апис регистър; от изп.д.№638/15г. на ЧСИ
–заглавна страница, Молба с вх№9551/17.09.2015 г. от „Банка ДСК“ ЕАД,
ведно с ИЛ от 28.04.2015 г. и Пълномощно с рег.№3453/29.02.2008 г. /за
подпис/ и с рег.№3454/29.02.2008 г. /за съдържание/ на Нотариус с рег.№042
на НК; Съобщение с изх№13281/23.09.2015 г.; Искане за Справка с изх.№
13282/23.09.2015 г.; Искане за Справка за МПС с изх.№ 13283/23.09.2015 г.;
Покана за доброволно изпълнение с изх.№13284/23.09.2015 г.; Удостоверение
с вх.№ 10276/09.10.2015 г. от НАП; Уведомление с вх.№ 10257/09.10.2015 г.
от НАП, Съобщение с изх№14187/09.10.2015 г.; Постановление от 09.10.2015
г.; Запорно съобщение с изх.№ 14526/15.10.2015 г.; Съобщение за наложен
запор с изх.№ 14527/15.10.2015 г.; Молба с вх№ 11469/25.11.2016 г. от ОТП
Факторинг България ЕАД, ведно с Договор за цесия, Съобщение по чл.99,
ал.З ЗЗД, Приемо-предавателен протокол, Пълномощно; Договор за покупко-
продажба на вземания от 16.06.2016 г., ведно с Пълномощно с рег.№
10904/09.11.2016г.; Запорно съобщение с изх.№ 15305/19.12.2016 г.;
Съобщение за налагане на запор с изх.№ 15304/09.12.2016 г., ведно с известие
за доставка; Молба с вх.№08615/04.08.2020 г. от ОТП Факторинг България
ЕАД, ведно с Пълномощно с рег.№ 15927/31.10.2019 г.; Постановление от
07.08.2020 г.; Съобщение за вдигане на запор с изх.№9245/07.08.2020 г.;
Молба с вх. №07597/28.05.2021 г., ведно с Договор за цесия, Пълномощно във
вр. със задължението по чл.99, ал.З ЗЗД, Писмо от 09.11.2020 г., Приемо-
предавателен протокол, Пълномощно, Товарителница; И-мейл до „ЕОС-
МАТРИКС“ ЕООД; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания;
Приложение №1 към Споразумение за разсрочване на парично задължение -
Погасителен план; Споразумение за разсрочване на парично задължение;
Постановление за прекратяване на И.Д.№832/2015 г. по описа на ЧСИ;
Възражение за недължимост на парично задължение, ведно е пълномощно и
Известие за доставяне - 2 бр; Отговор с изх.№00950/30.05.2022 г. от ЕОС-
МАТРИКС ЕООД, ведно с Пълномощно; Експертно решение №91833, №240
от 15.12.2021 г. от ТЕЛК при МБАЛ Св. Иван Рилски - Разград АД; Протокол
за предписване на лекарства; Удостоверение за семейно положение с изх.
№3401/09.06.2022 г. от Община Разград; Резултати от извършени изследвания
от „Медико-Диагностична Лаборатория“;ЕООД; Амбулаторен лист №000566/
25.05.2022г .; Амбулаторен лист №000910/17.05.2022 г.;Диплома за средно
образование Серия А-11, №009077 с рег.№7250- 103/24.06.2011 г. на ПГПИ
„Робер Шуман“ - Разград; Удостоверение от ОД на МВР;Декларация на М. Й.
3
К..
ОТВЕТНИКЪТ ЕОС Матрикс ЕООД счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан, поради което, моли съда да го отхвърли.
НА 17.03.2022г. ищцата сключила Споразумение за разсрочване на
парично задължение. Твърденията, че същата не е можела да отвори на
телефона си документа, не е могла да се запознае с него и да разбере
значението му, са неоснователни. Ищцата не е била поставена в условията на
крайна нужда. Видно от изложеното в самата искова молба не е било налице
материално затруднение на ищцата, което да е обусловило подписването на
Споразумението. Твърдят се други обстоятелства и факти, които не са
относими към твърдения фактически състав на крайна нужда.
СПОРЕД чл.33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна
нужда при явно неизгодни условия. Правната норма посочва две съществени
и основни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да
може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на
крайна нужда, т.е. липса или недостатъчност на материални средства за
задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични
средства за издръжка - лична и на семейството, за лечение на лицето или на
негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е
въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я
е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при
нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на
задълженията/, т.е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би
сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка -
състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две
изисквания - от една страна да представлява недостиг или липса на средства
за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на
задължения към трети лица и от друга страна - този недостиг или липса на
средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да
сключи определена сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я
извършило при конкретните условия и клаузи. Втората предпоставка е
наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето,
намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай
към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между
престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда
страна, като при договор за продажба, в най-често срещания случай, са
осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните
престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между
действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по
договора. Следователно от легалното определение на основанието за
унищожаемост на договор поради крайна нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да
бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки
като елементи от фактическия му състав: извършване на волеизявлението под
влияние на крайна нужда за един от съконтрахентите и явно неизгодни
условия за същия, които са необходими и достатъчни, за да е налице
основанието за унищожаване по чл. 33 ЗЗД.
В случая горната хипотеза не е изпълнена, напротив. Налице е
сключено споразумение, което не утежнява положението на ищцата, която
очевидно има неизплатени задължения към банкови и финансови институции.
4
Твърденията, че не е разбирала свойството и значението на действията си към
датата на подписване на споразумението не кореспондират с последващите
действия на ищцата, която се е консултирала с адвокат и предприела
съответните действия по охрана на интересите си. Няма данни същата да е
била поставена под натиск за подписване на посоченото Споразумение.
Очевидно само няколко дена след подписването му, ищцата вече е имала
възможност да се консултира с адвокат. Незнанието на закона не оправдава.
Налице е съзнателно действие от страна на И. И. за подписване на
Споразумение за разсрочване на задълженията и.
ВЪЗРАЖЕНИЯТА за нищожни клаузи отново са неоснователни. Целта
на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото
на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че
то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата
на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва
от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се
направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла
давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Налице са
индивидуализирани по размер вземания и има валидно изразена воля за
самото съдържание на задължението. Налице е погасителен план, с който
длъжникът се е съгласил.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и
предвид обстоятелството, че ищцата претендира да и бъдат заплатени
разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото и моля на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че се докаже заплащането им.
В исковата молба е следвало ищцата да посочи и банкова сметка.
МОЛБАТА е редовна и допустима. Предявен е иск по чл.33 във вр. с чл.
27 ЗЗД за унищожаване на договор-споразумение от 17.03.2022г. сключен
между страните при крайна нужда.
ИСКЪТ за унищожаване на договор е конститутивен иск. Тежестта на
доказване на потестативното право на унищожаване пада върху ищцата, която
следва да докаже както наличието на крайна нужда, така и връзката между
материалното й затруднение и сключването на договора при явно неизгодни
условия.
В обстоятелствената част на исковата молба, но не и в петитума ищцата
твърди недействителност /нищожност/ на чл.4 ал.4 от Споразумението тъй
като липса съгласие /воля/ за това от нейна страна, тъй като не познавала
закона. Предвид липсата на заявен петитум в тази част, съдът дължи
произнасяне относно действителността /валидността/ на клаузата само в
мотивите на своя финален акт.
И приложените към нея писмени доказателства и отговора на ответника.
5
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. В днешното съдебно заседание
представям и моля да приемете удостоверение от ОДМВР – Разград за
напускане пределите на страната и завръщането на доверителката ми, както
и трудов договор относно твърденията ни в исковата молба за тези наши
твърдения не сме представили своевременно доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и представените от ищцата в днешното съдебно заседание.
АДВ. В.: Няма да соча други доказателства.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. В.: Първата предпоставка по чл. 33 от ЗЗД е състояние на крайна
нужда, тоест липса или недостатъчност на материални средства за
задоволяване на основни потребности, като недостиг на парични средства за
издръжка - лична и на семейството, което състояние е въздействало върху
страната по сделката, и е обективирало действието. От обективна страна
обаче И. К. И. се връща в границите на България, като самотен родител с дете
на 1 г., и няма къде да живеят. Като единствения за тях вариант е да се
настанят при нейната майка и баба на детето, М. Й. К., което лице е
безработно и е с диагноза биполярно афективно разстройство. Единствената
задача, която е стояла пред И. И. е била да си намери работа и тя успява в
това свое начинание, започвайки работа във офис на мобилен оператор
Виваком. Изискване на трудовото законодателство е заплащането на
трудовото възнаграждение по сметка на работника, във връзка с което И. е
следвало да представи на навия си работодател удостоверение за банкова
сметка. В банките разбира, че има наложен запор, където има две банкови
сметки съответно в Банка ДСК и Уникредит Булбанк. Това обстоятелство я
принуждава да се свърже с представител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чиито
служители в предходен период постоянно са обезпокоявали останалите й
близки – майка и сестра. Вдигането на запора наложен върху банковите
сметки й е от съществено значение за нея за получаване в пълен размер на
трудовото си възнаграждение. Състоянието на майка й допълнително
напрегнала ситуация. Била е въведена в заблуждение, че ако сключи
споразумението за разсрочване на парично задължение с „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД явяващ се като нейн кредитор ще вдигне наложените й запори.
Споразумението получава по електронната си поща, както и електронна
насочваща връзка чрез която същото да бъде сключено. Споразумението не е
четено от доверителят ми. Условията се заключват в няколко основни
момента, като на първо място „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е присъединен
кредитор по нито едно от изпълнителните дела. На второ място вземането
което дружеството претендира в общ размер 2382,08 лева, не е доказано с
платежни документи. Съгласно условията чл. 4, ал. 4 от споразумението във
връзка с целия заявен размер на твърдяно задължение от 2382,08 лв. във
връзка с приложение № 1 към него, представляващо погасителен план е
неясно доверителят ми от настъпили последици на погасителна давност върху
какъв размер на главния или акцесния са претендираните вземания.
Изпълняемото право по изп. д. № 638/2015 г. с последно изпълнително
6
действие от 09.12.2016 г. - съобщение за налагане на запор, се е погасило по
давност към месец декември 2021 г. Съгласно електронно съобщение от ЧСИ
по същото изпълнително дело „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 01.07.2021
изпълнителният лист е върнат на ОТП „Факторинг България“ ЕАД. Към
настоящия момент с претендираното събирано вземане „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД не доказва притежаване на изпълнителен лист, а към днешна дата това
е без правно значение. Въз основа на горните факти обстоятелства от правно
значение сключения договор споразумение е неизпълнен доверителката ми
поради което моля в цялост моля да бъде уважено искането. Представям
списък за разноски и моля да ми определите адвокатско възнаграждение,
както е поискано.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 21.01.2023 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.11 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7