РЕШЕНИЕ
гр. София, ЙЙЙЙЙ.. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III гВУ състав в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ. СЪДИЯ: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. д. № 14117/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 79422/2015
г. по описа на СРС, 52 състав, е уважен предявеният от З. ТУ.У АД срещу З. ТЕ.У
АД регресен осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), във вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер от 2876 лв., представляваща размера на невъзстановена
сума на заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка ТКаско
на МПСУ, образувана по щета № 14110150118 от 2014 г. за причинени вреди на трактор
ТБеларусУ, с рег. № *****от настъпило на 10.09.2014 г. в района на гр. Горна
Оряховица ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска
на 18.12.2015 г. до окончателното й заплащане. С решението ответникът е осъден
да заплати разноски на ищеца на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 818 лв.
Решението на СРС е обжалвано
от ответника, който излага доводи за неправилност на постановения краен съдебен
акт, като поддържа, че решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът не е разгледал направените от
ответника възражения. Поддържа, че не е обсъдено, че процесния случай попада в
хипотезата на изключение от покритието на застраховката ТГражданска отговорност
на автомобилиститеУ, тъй като соченият за делинквент водач е и собственик на
увреденото от него имущество и в случая няма трето увредено лице. Съобразно
изложеното, намира, че за ищеца не са възникнали регресни права. Искането към
съда е да отмени решението на СРС и да отхвърли иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият-ищец е подал в срок отговор на въззивната
жалба, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че изложените
съображения са неотносими към настоящия случай. Искането към съда е да потвърди
решението на СРС и да бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта Р в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради
което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
СРС, 52 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД.
В чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално
суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при
настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а
изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение,
вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
За да възникване регресното притезателно право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на процесните
имуществени вреди трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата Р арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие деликтната отговорност на ответника да е
била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка гГражданска
отговорностУ.
По делото е
представена застрахователна полица № 14015170471 от 11.08.2014 г., от която е
видно, че между ищеца З. ТУ.У АД и ЕТ ТС.С.У е сключен договор за застраховка
Каско за трактор ТБеларусУ с рег. № *****.
По делото е
представен вътрешноконстативен протокол от 10.09.2014 г., съставен от водача и
собственик на зърнокомбайн ТДжон Диър 2256У с рег. № *****, в който е отразено,
че на тази дата в гр. Горна Оряховица, предприемайки маневра на заден ход,
управляващия зърнокомбайна С.се удря в колесен трактор ТБеларусУ, модел 1523.4,
рама 156А0028, рег. № *****, собственост на ЕТ ТС.С.У, управляван от В.М..
По делото е
изслушано заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като
пълно и компетентно изготвено. От него се установява, че вредите причинени на
увредения трактор съответстват на механизма на ПТП, описан в протокола и е
налице причинно-следствена връзка, като размерът на вредите по средни пазарни
цени е 2900 лв.
По делото е
разпитан свидетелят С., чиито показания съдът кредитира, като ясни, пълни и
кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства. Свидетелят
изяснява, че на посочената дата, управлявайки зърнокомбайна, предприема маневра
на заден ход, влседствие на която удря трактора. Свидетелят признава, че е имал
вина за настъпване на ПТП.
По делото е
разпитан и свидетелят М., чиито показания съдът кредитира като последователни и
достоверни. Свидетелят сочи, че на посочената дата, при управление на трактор
се движил към зърнокомбайна, като двете МПС били на близко разстояние, когато
зърнокомбайна потегля назад, което не дава възможност свидетеля да реагира.
Правният спор
пред въззивната инстанция въведен с въззивната жалба и по отношение на който
следва да се концентрира решаващата дейност на СГС се съсредоточава върху
въпросът дали увредения собственик на МПС Р то предмет на имуществената
застраховка е трето лице и налице ли е изключението от покритието по
застраховката ТГражданска отговорност на автомобилиститеУ.
Съгласно чл. 257,
ал. 1 КЗ (отм.) Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, за трети лица
се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените
вреди.
Налице е
трайната съдебна практика на ВКС по приложението на посочените разпоредби
относно обхвата на застраховката ТГражданска отгворност на автомобилиститеУ В
решение решение № 176
от 27.10.2009 г. по т. д. № 819/2008 г. на II т. о се приема
следното: Тълкувана по правилата на систематичното тълкуване и във връзка с
основната законова разпоредба на чл. 257, ал.
1 КЗ, нормата на чл. 257, ал.
3 КЗ обосновава разбирането, че отсъствието на законово
ограничение по отношение на третите лица, от кръга на които е изключен само делинквентът, няма за
правна последица промяна в предмета на застраховката "Гражданска
отговорност", чието предназначение е да покрие гражданската отговорност на
самия застрахован делинквент към трети лица, която и когато той носи такава
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, където
е настъпила вредата.
Съгласно т.
8 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/ 2014 г. на ВКС,
О. "Собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е трето лице по смисъла
на чл. 257, ал.
3 от КЗ и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал.
1 от КЗ срещу застрахователя по същата застраховка за
причинените му вреди при управление на собственото му моторно- превозно
средство от друго лице". Посоченото тълкувателно решение, обаче касае
хипотеза, в която делинквентът и собственикът на увредения автомобил са
различни лица.
Аналогично
становище е обосновано и в решение № 165/16.02.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на
ВКС, I т. о., също постановено по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК.
В това решение, изяснявайки понятието "трето лице" за целите на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", Върховният
касационен съд се е произнесъл в смисъл, че в качеството на застрахован по
риска "Гражданска отговорност" собственикът на превозно средство, по
повод на което е сключена застраховката, не
може да е едновременно и трето лице за застрахователното правоотношение,
поради което няма право в това качество да претендира от застрахователя
обезщетение за вредите, причинени от друго лице при управление на превозното
средство. Независимо, че касае приложението на отменената разпоредбата на чл. 80, ал. 2
ЗЗ (отм.), даденото разрешение важи и при действието на новата
разпоредба на чл. 257 КЗ, доколкото с Кодекса за
застраховането /в сила от 1.01.2006 г./ не е внесена промяна в
предмета и в предназначението на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
По делото
безспорно се установява, че увреденото МПС Р трактор ТБеларусУ, рег. № *****е
собственост на ЕТ ТС.С.У, а съгласно приетия механизъм на ПТП, С.С. е виновния
за настъпването му водач. Настоящият състав намира, че независимо, че е
управлявал друго МПС, С., като делинквент, е увредил собственото си имущество,
поради което няма качеството трето лице по смисъла на чл. 257 КЗ.
Следва да се
отбележи, че едноличният търговец е физическо лице, като регистрацията му като
търговец по Търговския
закон няма за правна последица възникването на нов правен
субект, нито пък формира допълнително, различно естество извън естеството му на
физическо лице. Неговото имущество не е самостоятелно и обособено извън
това на физическото лице. Ето защо, независимо, че увреденото имущество от
делинквента С.е собственост на едноличния търговец, последният не представлява
трето лице тъй като не съществува икономическа обособеност между физическото
лице и едноличния търговец.
Съобразно
изложеното следва да се приеме, че въззивната жалба е основателна и обжалваното
решение следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.
При този изход на производството, съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 515 лв. Р за първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, с оглед на обстоятелството че въззивната жалба на ответника е уважена, въззиваемият-ищец трябва да заплати на въззивника-ответник сумата от 157, 52 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС и заплатена държавна такса за въззивното обжалване.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 79422/2015
г. по описа на СРС, 52 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. ТУ.У АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***-13 срещу З. ТЕ.У АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 2876 лв.,
представляваща размера на невъзстановена сума на заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка ТКаско на МПСУ, образувана по щета №
14110150118 от 2014 г. за причинени вреди на трактор ТБеларусУ, с рег. № *****от
настъпило на 10.09.2014 г. в района на гр. Горна Оряховица ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 18.12.2015 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА З. ТУ.У АД, ЕИК ***** да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК на З. ТЕ.У АД, с ЕИК ***** сумата от 515 лв. Р разноски за първоинстанционното производство и сумата 157, 52 лв. Р разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.