Решение по дело №180/2024 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 114
Дата: 11 юли 2024 г.
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20241300500180
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. В 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.

В.Р.Г
при участието на секретаря В.В.У
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20241300500180 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ЗД Б.И. „АД, представялявано от
С.С.П. и К.Д.К чрез адв. Ал. И. против Решение № 126/05.03.2024г. на Районен
съд-В.по гражданско дело № 660/23г. по описа на Съда, с което дружеството е
осъдено да заплати на Ц. В. В. с ЕГН ********** от гр. В .сумата от
7000/седем хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 16.06.2022г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от
16.09.2022г. до окончателното плащане.
Решението се обжалва в частта, в която искът на Ц. В., за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен, за сумата над 3000 лева до
присъдените му 7000 лева, ведно с лихвите и разноските върху разликата.
Твърди се, че ВРС е допуснал, съществено нарушение, по приложението
на чл. 52 ЗЗД като е присъдил прекомерно високо обезщетение, което не
отговаря на реалната вреда.
1
Посочва се, че на 16.06.2022г., около 07:30 часа, Ц. В. В. е бил участник в
ПТП като водач на мотоциклет, видно от представен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №143, като е вписан в графата „пострадали“ с
диагноза“ „Посетил болница“. За удостоверяване на твърдените травматични
увреждания, получени вследствие на пътния инцидент, на негово име са
представени следните медицински документи:
-Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение на МБАЛ „Света Петка
В. №008125 от 16.06.22г. (постъпил в 07:55ч. и напуснал в 08:55ч.), с
Основнадиагноза по МКБ: Мозъчно сътресение; Придружаващи заболявания
и усложнения: Контузия на коляното. В този документ е описано, че е бил в
задоволително общо състояние, контактен, адекватен; с охлузвания по главата
и болка в ляв крак; няма ясен спомен за случилото се. Описани са проведени
рентгенови и лабораторни изследвания.
Представената медицинска документация удостоверява, че вследствие
на процесното ПТП от 16.06.2022г. Ц. В. е получил следните травматични
увреждания:
Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата
(охлузвания по главата, описани в документа от спешно отделение) и мозъчно
сътресение. Предвид на описаните в представената медицинска документация
данни (клинични - главоболие, световъртеж, без отпадна неврологична
симптоматика и без травматични увреждания при образните изследвания)
мозъчното сътресение е причинило временно разстройство на здравето, без
опасност за живота (лека телесна повреда - член 130, ал.1 от НК).
Няма представени данни да са настъпили някакви усложнения
вследствие на тази травма.
Контузия с оток по предно-вътрешната област на лявото коляно е
причинило болка и страдание.
Предвид на представените медицински данни считат, че адекватна сума
за обезщетение е около 3 000 лева .
Твърди се в жалбата, че присъдената сума за обезщетение надвишава
практиката на съдилищата за подобен род вреди, а и по - тежки.
Обжалваното решение противоречи и на съдебна практика по чл. 290 ГПК,
във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД при много по - тежки травми,
2
При тези данни молят Съда частично да отмени решение № 126 от
05.03.2024 година на Районен съд гр. В. , постановено по ГД № 660 /23г , в
частта в която предявеният иск от Ц. В. В., за обезщетяване на неимуществени
вреди е уважен за сумата над 3000 лева, като постанови ново решение, с което
да отхвърли предявения срещу ЗД Б.И.” АД иск за разликата до присъдената
сума от 7000 лева, като намали обезщетението, ведно със законните
последици. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.
Ответната по жалба страна в съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата.
Поддържа становище, че решението е правилно и обосновано,
съобразено с данните по делото и медицинската експертиза. Пострадалият е
получил травматичен шок от удара при падането на земята, изпаднал е в
безсъзнателно състояние, получил е травмите , описани в исковата молба.
Счита, че решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната страна и съобразявайки представените
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
3
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК,
въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение,
а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица,
като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
Не е спорно , че на 16.06.2022г. около 07.40 часа в гр. В., е настъпило ПТП,
при което лек автомобил „Фиат Стило“ с рег № М 5396ВХ, управляван от Е.
Д. М., приедприема маневра завой на ляво и не пропуска насрещно
движещият се мотоциклет с рег. № ВН0720К, управляван от ищеца Ц. В. В.,
при което последният се блъска в лекия автомобил.
Не е спорно и, че лек автомобил „Фиат Стило“ с рег № М 5396ВХ към
момента на ПТП е имал валидна сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
По повод настъпилото ПТП, при ответника е заведена щета № ********** от
16.06.2022г.
С писмо изх. № НЩ 6050/16.09.2022г. , ответното дружество е определило да
се изплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди в размер на 1000.00 лева.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета от съда
4
като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е посочило в
заключението си, че ПТП е настъпил в светлата част на денонощието на в
участъка заключен между Общинския пазар и Ветеринарната лечебница.
Всеки един от участниците се е движил в своята пътна лента. Наближавайки
мястото на конфликта, в непосредствена близост пред мотоциклета, водачът
на лекия автомобил предприема внезапна маневра завой на ляво за навлизане
в обособения паркинг в лявата страна на улицата по посоката си на движение.
Водачът на мотоциклета не е имал време и място да реагира на удара,
поради което е последвал неизбежен за него удар между мотоциклета в
областта на предната му гума и лекия автомобил в областта на предна дясна
врата. От получения удар, който по същност е удар в неподвижна преграда,
мотоциклета мигновено спира, а мотоциклетиста под въздействие на
породилите се инерционни сили се отделя от него и продължава предишното
си преносно движение, прелита над кърмата на мотоциклета, удря се в дясната
странична част на автомобила и вследствие на гравитационните сили изпада
върху асфалта.
Според вещото лице, мястото на удара е в лявата пътна лента - тази
която се полага за движение на мотоциклета.
Вещото лице е посочило, че за водача на лекия автомобил произшествието е
предотвратимо, а за водача на мотоциклета удара е прав централен, който е
сигурен показател, че той не е разполагал с време инстинктивно да отклони
посоката на движение или задейства спирачната система на мотоциклета и за
него удара е непредотвратим.
Според вещото лице, ударът е настъпил в опасната зона за спиране на
мотоциклетиста и той не е имал физическата възможност да го предотврати.
Вещото лице по назначената и приета съдебно - медицинска експертиза,
е дало заключение, че от претърпяното ПТП ищецът е получил съчетана
травма - глава, гърди, корем, долни крайници. Налице е причинно-следствена
връзка между получените увреждания и произшествието. По характер
уврежданията са от удар от или върху тъп предмет и пълно съответствие по
време и място, съобщени от пострадалия. Проведено е болнично лечение и
домашно амбулаторно такова, включително и физиотерапия с добър резултат.
Възстановена е работоспособността на ищеца. Причинено е временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, болки и страдания.
5
В заключението вещото лице е посочило, че след ПТП ищецът е бил
настанен в хирургично отделение заради мозъчно сътресение. Проведено е
лечение, като на 21.06.2022г. ищецът е изписан с подобрение, добро общо
състояние, без неврологична симптоматика. Дадени са препоръки за ХДР като
е определена временна нетрудоспособност 21 дни. Впоследствие му е
препоръчана физиотерапия заради болки в лявото коляно и е продължена
временната нетрудоспособност. При изготвяне на СМЕ ищецът е съобщил за
болки в лявото коляно при натоварване и при сгъване. Вещото лице не е
установило видими изменения на коленните стави, движенията са запазени в
пълен обем, няма остатъчни белези по лицето и главата.
Походката е самостоятелна без помощни средства.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и
компетентно изготвени.
Съдът кредитира и свидетелските показания като обективни, логични и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането.
От данните по делото се установява наличие на всички предвидени
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Изпълнени са изискванията на чл. 380 от КЗ, като Ц. В. е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция, както и всички
необходими документи, в т.ч. и протокол за ПТП, от който е видно причините
6
за настъпването му. По случая е заведена щета № **********/16.06.2022г. за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
ПТП. Ищецът е представил необходимата медицинска документация,
удостоверяваща вида и степента на уврежданията.
Безспорно се установи, че вследствие на претърпяното ПТП по вина на водача
на лекия автомобил , на ищеца като водач на мотоциклет, са причинени
телесни увреждания, които видно от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, са му причинили временно разстройство на здравето не опасно за
живота, както и болки и страдания. Тези увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с претърпяното ПТП. Ищецът е получил съчетана травма на
глава, гърди, корем, долни крайници - получил мозъчно сътресение, имал
замайване, болки в ляво коляно. Проведено е стационарно лечение, а след това
и амбулаторно в домашни условия, а така също и физиотерапевтично такова.
В периода на лечение ищецът е приемал болкоуспокояващи лекарства. Бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност общо около 2 месеца.
Предмет на обжалване е размерът на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение-7000 лв., като жалбоподателят счита
същото за прекомерно завишено.
ВдОс намира възраженията във въззивната жалба за неоснователни.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. /претърпените
неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. /ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно транспортно
произшествие. От приета и не оспорена САТЕ на бе установен механизмът и
причината за настъпване на процесното ПТП.
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените
7
вреди. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №
4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само
чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на
вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания,
са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Причинените болки и страдания на ищецът следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но
то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените
телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем физическите, психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от
извършеното деяние.
Определеното от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
обхваща претърпените болки и страдания следствие причинените му телесни
увреждания, както и болки и страдания, които търпи към настоящия момент, с
оглед здравословното му състояние.
От събраните писмени доказателства, безспорно се установи, че вследствие на
претърпяното ПТП по вина на водача на л.а -Е. Д. М. , при нарушаване
правилата на движение е причинил ПТП и е поставил в опасност живота и
здравето на Ц. В. В..
На същият е причинено временно разстройство на здравето не опасно за
живота, както и болки и страдания. Тези увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с претърпяното ПТП. Ищецът е получил съчетана травма на
8
глава, гърди, корем, долни крайници - получил мозъчно сътресение, имал
замайване, болки в ляво коляно. Проведено е стационарно лечение, а след това
и амбулаторно в домашни условия, а така също и физиотерапевтично такова.
В периода на лечение ищецът е приемал болкоуспокояващи лекарства. Бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност.
Първоинстанционният съд правилно е определил размер на
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, съобразил е
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил справедлив размер на
обезщетението, за репариране на вредите, претърпени от пострадалото при
ПТП лице.
Пред въззивната инстанция, не се представиха нови доказателства и нови
обстоятелства, налагащи друг краен правен извод, различен от този до който е
стигнал районнният съд при определяне размера на обезщетението.
Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция Ц. В. се представлява от адвокат на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като дължимото се адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. Б. Ц. с адрес: гр. В ул, настоящия състав
определя в размер на 500 лева, предвид предмета на въззивното обжалване,
липсата на писмен отговор, възражението за прекомерност от жалбоподателят.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126/05.03.2024г. по гражданско дело №
660/23г. по описа на Районен съд-В. , с което ЗД „ Б. И.” АД с ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр. С. е осъдено да заплати на Ц. В. В. с
ЕГН ********** от гр. В. сумата от 7000/седем хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 16.06.2022г. пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва, считано от 16.09.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „ Б. И.” АД с ЕИК със седалище и адрес на управление:
гр. С. да заплати на адвокат Д. Б. Ц. с адрес: гр. В адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева пред въззивната инстанция
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в
9
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10